27.ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТАКСИТЕ. ПОНЯТИЕ И НОРМАТИВНА УРЕДБА.

Разработки по финансово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

27.ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТАКСИТЕ. ПОНЯТИЕ И НОРМАТИВНА УРЕДБА.

от magdalenaaa » Нед Фев 10, 2008 3:31 pm

27.ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТАКСИТЕ. ПОНЯТИЕ И НОРМАТИВНА УРЕДБА. ВИДОВЕ ТАКСИ. СУБЕКТИ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ТАКСИТЕ. ПРОИЗВОДСТВО. СЪДЕБНИ ТАКСИ.

Понятие и нормативна уредба. Таксите са вид бюджетен приход. Повечето от юридическите белези на данъците важат и за таксите. Правно основание за плащане на такса е извършването на услуга от държавен орган. Използването на услугите може да е както доброволно, така и задължително (издаване на документ за самоличност).
По принцип понятието “дадена услуга” трябва да се тълкува разширително. Подобно на данъците и таксите са финансово плащане. Чрез тях също се постига известно преразпределение на дохода на населението. Приходите от такси се включват в бюджета и се използват за различни социални потребности. И при таксите методът на правно регулиране е властнически макар и по-слабо изразен. Ползването на услугата може да не е задължително.
Таксите са приходи на бюджета,които се събират от ползвателите на услигата-те са пасивните субекти.
Таксите се характеризират с елементите:законоустановоност,всеобщност,паричен характер.
При таксите се дължи плащане,защото държавата дължи насрещна престация.6
Размерът на таксите също се определя едностранно от държавата. За разлика от данъците обаче таксата има възмезден характер. Срещу плащането има насрещна престация от страна на държавен орган изразяваща се в извършване на някаква услуга.

Таксите са сходни с гражданскоправните плащания (договор за поръчка, изработка), но при тях няма еквивалентност между размера на таксата и стойността на услугата (в икономически смисъл). Държавата едностранно определя таксата по размер като тук договорното начало е изключено. Принципно държавата определя размера на таксите като има предвид разходите за извършването на услугата, но е възможно таксата да е в по-нисък или по-висок размер. За разлика от гражданскоправните плащания, таксите постъпват в бюджета, а не в патримониума на другия субект. Доколкото таксите се определят едностранно от държавата, тя може да ги намали, премахне или да реши определена категория лица да не заплащат такси.

Таксите са финансово плащане установено от държавата и събирано от държавните учреждения във връзка с някаква тяхна дейност или услуга.Задължението е парично,заплащането на такси в натура е недопустимо.
Таксите са скрепени с държавна принуда и са израз на властнически правомощия.Приема се ,че извършената услуга е еквивалент на платената такса,но не може да се говори за абсолютен еквивалент.

Нормативна уредба
КРБ в чл. 60, ал. 1 предвижда, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. По тази разпоредба може да се спори като това, че таксите се определят със закон е вярно, доколкото със закон се регламентират основанията и платците на таксите, но на практика е невъзможно таксата да бъде съобразена с имуществото и доходите на лицата. При нея водещия критерий е стойността на съответната услуга, а разходите за тази услуга са еднакви за всички.
Другите източници на нормативна уредба на таксите са двата основни закона – Закон за държавните такси (ЗДТ) и Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Първият режим урежда тези такси, които постъпват в републиканския бюджет, защото услугите се дават от централизирани органи, докато при втория закон органът е на местно подчинение. ЗДТ, в противоречие с чл. 60 КРБ, предвижда, че държавните такси се събират от органи на съдебната власт и от другите държавни органи в размери определени с тарифи на МС, затова освен законите са издадени и тарифи, които са нещо като приложения, добавки към нормативния акт, въпреки, че органът, който приема тези тарифи не е същия, който приема нормативния акт.

Таксата като резултат от дадена услуга следва да се плати след престацията на услугата. В повечето случаи се предвижда първо да се плати таксата, а след това да се даде услугата. Възможно е част от таксата да се плати авансово, а окончателния размер да се определи при постановяването на съответния акт. Това предварително плащане е финансово изгодно, но юридически спорно, защото лицето по различни причини може да не ползва услугата и възниква въпроса за връщане, приспадане на платеното.Предварителното плащане е гаранция за извършване на услигата

Видове такси. Разграничаваме различни видове такси според различни критерии:

1. според това кой орган дава услугата – държавни и местни;Държавни са тези,които се събират поповод на дейността на държавни учреждения.Приходите от тях постъпват в държавния бюджет.Нормативна основа за заплащането им е ЗДТ.
Местните такси се събират във връзка с дейността на служби при общинските съвети.ЗМДТ.
2. най-важни и от гледна точка на юриста са съдебните такси, които се събират от съдилищата и са важен момент от юридическата дейност. Предявяването на иск/ жалба винаги е свързано със заплащането на съответната такса като в противен случай не се дава ход на делото. При прекратяване на делото или когато молбата/ жалбата не бъдат уважени таксата не се връща. Нормалната такса при искови производства е 4 % от размера на интереса, затова когато се водят дела с голяма стойност се предявяват частични искове, които ако бъдат уважени, се предявяват искове за целия размер на интереса.
Прости съдебни такси-таксите по неоценяеми искове-молба за развод-таксата се определя от председателя на съда
Пропорционални такси-изчисляват се процентно от стойността на иска
3. с оглед на предметното им съдържание – такса за издаване на документ, за сключване на сделки, за комунално-битови услуги и др.
4. Според начина на плащането разграничаваме такси, които се плащат в брой или по безкасов път, и такси, които се плащат с таксови марки, като за момент на плащане се счита моментът, когато марката бъде унищожена.
5. според начина на изчисляване-прости-в твърд размер и пропорционални

Субекти. От гледна точка на общия характер на правоотношението, активен субект е държавата доколкото тя упражнява властнически правомощия и е носител на субективното право на вземане. Пасивни са всички останали субекти, които дължат такси (ползватели на услугите).

По отношение на таксите, и в теорията, и в законодателството, по отношение на облекченията (привилегиите) преобладава становище различно от това при данъците. Необходимо е да има преференции, включително пълно освобождаване от плащане.

С оглед изброените в чл. 5 ЗДТ освобождавания могат да се систематизират няколко групи:
 освободени са бюджетните учреждения, защото сумата за плащането й излиза от държавния бюджет и след плащането стойността й отново влиза в бюджета;
 освободени са лица, които имат специално качество – дипломати, инвалиди.
 Критерий може да бъде и семейното положение – многодетни семейства; здравословното състояние.
 Друг критерий е да не се плащат такси при упражняването на основни права – молби до НС, президента, искове по трудови спорове и издръжка.

Производство. При заплащането на такси същинско производство няма, доколкото по-голямата част от таксите са определени в абсолютна стойност, а там където за изчисляването на таксата е необходимо определянето на някаква облагаема основа, нещата се свеждат до чисто технически счетоводни действия. По принцип при таксите няма декларации и издаването на някакъв индивидуален акт на контролни органи е вследствие на последващ контрол.
В по-голямата част от случаите таксите се плащат доброволно, но на общо основание ще се приложи принудителното изпълнение В случай, че се плати повече, надплатената сума следва да се върне или да бъде прихваната за други държавни вземания,
Аватар
 
Мнения: 16

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта