19. Основания за освобождаване от ИОО. (СУ)

Разработки по финансово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

19. Основания за освобождаване от ИОО. (СУ)

от atanassoff » Чет Фев 07, 2008 8:01 pm

19. Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

1. Същност и нормативна основа на освобождаването

Говори се за основания за освобождоване от имуществената отчетническа отговорност. Не става въпрос за погасяване на отговорността, защото това би означавало, че тя съществува, че е възникнала. Трябва да липсва един от елементите на фактическия състав. Когато той се изследва, се започва от вредата.
Става въпрос за гражданска отговорност и в този смисъл основанията за невъзникването на тази отговорност от Гражданското право (неизбежна отбрана, случайно събитие, крайна необходимост) важат и тук. Тези основания условно биха могли да се нарекат общи основания за невъзникване на имуществена отговорност. Освен тях при този вид отговорност съществува друга категория – специални основания. Те се пораждат от това, че лицата, които носят такава отговорност, имат качеството на отчетници.

Нормативната основа на този въпрос са разпоредбите на чл.28, 29, 30 ЗДФИ – не е изчерпателна, не съдържат всички основания. Извличат се от гражданското законодателство.

2. Компенсацията между липси и излишъци

По време на ревизията може да се открие и излишък (пак е разлика, но положителна). Ако бъде направена компенсация, липсите изчезват, поглъщат се от излишъка.

Условия:
(->) когато на отчетника се поверяват материални ценности и той се задължава счетоводно да ги отчете, те трябва да се проверяват не само стойностно, но и количествено.
(->) липсите и излишъкът трябва да са настъпили от един и същ факт – т.е. да има причинна връзка между тях. Това е задължение на финансовия ревизор – да го установи и да го докаже
Компенсацията е допустима и между двама отчетници. Тя може да бъде направена и между две ревизии. Основанието за това е, че може в предходната ревизия да е оставил един артикул повече, а в следващата – един по–малко. Тогава в първия случай ще се получи излишък, а във втория – липса. Може да се прави, но двете ревизии трябва да са последователни.

Тези две условия трябва да бъдат надлежно доказани от финансовия ревизор. Възможно е и самият отчетник да поиска да бъде направена такава компенсация, ако той представи достатъчно сериозни доказателства в това отношение. На практика между всички основания за освобождаване от имуществена отговорност, това намира най – широко приложение.

3. Изпълнение на неправомерна служебна заповед

Ръководителят издава заповед, свързана с материални ценности, връчва я на отчетника, той я изпълни и от това настъпи вреда. Отговорността между автора на заповедта и изпълнителя й ще бъде солидарна.

Условия, при които изпълнителят ще бъде освободен от отговорност:
(->) лицето, което е издало тази заповед, да има право да издава подобни заповеди
(->) заповедта трябва да бъде издадена в писмена форма (за да може да се види акво е съдържанието й, да се докаже кой я е издал и за какво се издава тя).
(->) отчетникът, който я е получил, трябва да е възразил в писмен вид, т.е. да е изразил несъгласие
(->) трябва да е последвала нова такава заповед

Има случаи, когато тази заповед сочи явно престъпление и отчетникът в този случай не е длъжен да я изпълнява. Кое престъпление е явно? Съдебната практика приема, че за всеки случай се преценява конкретно – с оглед на адресата – дали той е бил в състояние да прецени, че става дума за извършване на такова престъпление.

4. Признаването на фири

Определени стоки, при тяхното използване, губят част от теглото си или обема си. Разликата, която е изгубена е фира. Налице е вреда, но тя не е настъпила в резултат на противоправно и виновно поведение на отчетника. Естествено е, че той трябва да бъде освободен от отговорност.(Наредба 13а за признаването на фири).

Условия:
(->) ако вредата е под формата на липса
(->) да се докаже, че отчетникът е положил грижата на добър стопанин и въпреки това фира е настъпила. Отчетникът трябва да докаже, че е положил такава грижа.
(->) само по отношение на стоки, които са в наливно или насипно състояние (не и ако са пакетирани). Възможно е определени случаи, освен процентът, който е предвиден в наредбата, да се признават и свръхфири при екстремни, форсмажорни обстоятелства.
Възможно е фири/свръхфири да бъдат признати и по инициатива на отчетника. Признаването на фири е нож с две остриета – то е криминогенен фактор, защото отчетникът може да ги присвои, знаейки наредбата.

5. Признаване на търговски риск

Това основание намира приложение само в търговските заведения, и то не във всички, а само в “по-модерните”, където купувачите имат допир до стоките (супермаркетите) – Наредба 1а от 1973 г. – допуска, че кражби стават и въвежда съответни проценти, които могат да липсват (около 0,4 – 0,5 % от стокооборота от предходната ревизия до настоящата ревизия се признава за търговски риск). Трябва отчетникът да е проявил грижата на добър стопанин и да има липси. Отчетникът трябва да поиска да се признае търговски риск. По подобие на предходните две основания, и това е криминогенен фактор.

6. Бракуване и обезщетяване на стоката

Определени стоки стоят дълго време без да се продават. Стига се до бракуване (което се извършва от комисия). Тези стоки се унищожават. В този случай вредата = стойността на стоката. Може и стоката да се продаде, но на по – ниска цена. И в двата случая е необходимо да бъде избрана комисия, да бъде издадена заповед. Когато се обезценяват – в друг специален магазин. Във втория случай вредата е разликата между старата и новата цена.
Отчетникът трябва да е положил грижа на добър стопанин. И в тези случаи се вършат злоупотреби.

7. Престъпление, извършено от трето лице (най – вече кражби и грабежи)

Това престъпление се приравнява на действие на непреодолима сила
(->) първо се извършва финансова ревизия или инвентаризация и се установява какво/колко е откраднато. Това е вредата. Не е необходимо третото лице да бъде заловено. Нужно е обаче, оперативно – следствената група да установи по безспорен начин, че престъпление е извършено. И в този сучай отчетникът трябва да поиска да бъде приложено това основание и той да бъде освободен от отговорност. Възможно е третото лице да бъде заловено. Тогава:
(->) ако финансовата ревизия установи, че то е откраднало имущество на стойност 1000 лв например и е осъдено за 1000 лв, то ще ги възстанови. Aко третото лице е осъдено за 500 лв, останалите 500 лв ще ги възстанови отчетникът (т.е. имало е липси преди това). Aко е осъдено за 1500 лв – имало е излишъци – третото лице възстановява 1000 лв за откраднатото и 500 лв излишък.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 954
Регистриран на: Чет Авг 09, 2007 11:58 am
Местоположение: София

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта