12. Принудително изпълнение на публичните вземания. (СУ)

Разработки по финансово право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

12. Принудително изпълнение на публичните вземания. (СУ)

от atanassoff » Пон Фев 04, 2008 11:07 am

12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Органи. Предпоставки. Способи и производство по принудително изпълнение на публичните вземания. Действия по изпълнението. Запор. Публична продан. Защита срещу принудителното изпълнение.

1. Съпоставка между доброволното и принудителното изпълнение

И в двата случая се говори за изпълнение – това са двата основни способа; приликата межу тях е, че и в двата случая има постъпления на средства в бюджета, т.е. някакво плащане; разликата между тях е, че при доброволното изпълнение то настъпва в резултат на волята на финансовия длъжник, а при принудителното изпълнение това става в резултат на едно външно въздействие върху него – упражнява се държавна принуда. В крайна сметка длъжникът е принуден да изпълни. Съпоставяйки двата способа, приоритетът е на доброволното изпълнение. В една голяма част от случаите е налице именно то. Само когато длъжникът не иска да плати доброволни влиза в сила принудителното изпълнение. Защо има приоритет доброволното изпълнение?
(->) държавата като кредитор и орган, който съставя финансовото законодателство, установява в него безброй много гаранции, че изпълнението ще се осъществи под формата на доброволност;
(->) привилегиите;
(->) компенсацията и т.н.
Т.е. съществува цяла поредица от мерки, които мотивират финансовия длъжник да изпълни доброволно.
Принудителното изпълнение е една крайна мярка. Говорим за използване на принуда, но не става въпрос за произвол – принудителните мерки са предварително установени в законодателството.

2. Нормативна уредба и производство на принудителното изпълнение

(>>) Нормативната уредба се съдържа основно ДОПК (чл. 162 – чл. 269) и ЗСДВ (чл. 84 – 90);

(>>) Производството по принудително изпълнение се развива върху определени принципи:
(->) Законност – участниците в изпълнителното произодство могат и трябва да упражняват предоставените им права и задължения по начинът, по който те са предвидени в ДОПК;
(->) Служебното начало – когато пристъпват към принудително изпълнение органите, които го осъществяват, не е необходимо да чакат издаването на един последващ акт (било то от по – висшестоящ административен орган, било от съд) – самосезират се.
(->) Писменото начало – за всяко действие трябва да има съответен документ, който да го отразява;
(->) Бързина

Трябва да се прави разлика между обект на принудително изпълнение и обект на събиране на държавни вземания. Обект на принудително изпълнение са действията на финансовия длъжник, а обект на събиране на държавни вземания – това е имуществото на длъжника.

(>>) Органи по принудителното изпълнение публични изпълнители. В нормативната уредба е предвидено издаването на съответни актове – 3 основни вида – постановления, разпореждания, протоколи. Постановленията и разпорежданията са властнически актове, т.е. или административни, или финансови.

(>>) Предпоставки – Трябва да са налице:

(->) едно изпълняемо право (то трябва да е налице и при доброволното изпълнение) – правото да е ликвидно и изискуемо – т.е. да е определено и по основание, и по размер – т.е да се знае за какво се дължи и колко се дължи съобразно действащото законодатество.

(->) това изпълняемо право да е безспорно – по него да не се спори, т.е. финансовият длъжник да не възрзява нито по основание, нито по размер, т.е. да има сила на присъдено нещо (това изискване не важи, когато става въпрос за данъчни задължения – те може да са спорни, по тях може да има жалби, но това не е пречка да започне принудително изпълнение, защото те са основната категория бюджетни приходи и формират приходната част на държавния бюджет. Трябва да има стабилитет в това отношение)

(->) да има изпълнителен титул – документ, в който е материализирано субективното право на държавата да получи това финансово вземане – в него са посочени и основанието, и размерът на това държавно вземане.

Видовете изпълнителни титули са:
- финансовите актове – индивидуални финансови актове, издадени въз основа и в изпълнение на закона. Между всички изпълнителни титули те са най – често срещаните. Това е първото основание за започване на принудително изпълнение. Не е необходимо издаването на съдебен акт или изпълнителен лист;
- съдебни актове (решения, присъди, определения) – въз основа на съдебния акт трябва да има изпълнително дело и => издаден изпълнителен лист. В този случай ролята на изпълнителен титул играе изпълнителният лист;
- за държавни вземания, които имат санкционен (наказателен) произход, за изпълнителен титул служат и издадените от административни или финансови органи наказателни постановления.

(->) публичното държавно вземане да не е отсрочено или разсрочено (чл. 183 – 190 ДОПК)

(->) да е изпратена покана за започване на принудителни действия – на финансовия длъжник се дава 7 дневен срок (чл. 182) да плати своето финансово задължение;

При наличието на всички тези предпоставки принудителното изпълнение може да започне. Започнали вече, то може да бъде спряно или прекратено.

(>>) Спиране и прекратяване на принудителното изпълнение

(->) спиране – (чл.222 ДОПК) – временно => съществува възможност то да бъде продължено. Посочени са 4 случая, в които принудителното изпълнение може да бъде временно спряно. Това са т.нар. уважителни причини. Не се начисляват лихви. Производството може да бъде възобновено с акт – разпореждане на публичния изпълнител. Такова възобновяване може да стане след като отпадне основанието по чл.222 ДОПК.

(->) прекратяване – с разпореждане на публичния изпълнител. Условията са описани в чл.225 ДОПК – 7 на брой. Прекратяването има постоянен характер. Оттук нататък публичният изпълнител служебно вдига запора или описа, които преди това е предприел.

3. Изпълнителни способи – изпълнителен запор и опис

(>>) Изпълнителен запор – използва се, когато изпълнението се насочи спрямо вземания на финансовия длъжник. Има правоотношение между публичния изпълнител и финансовия длъжник. Финансовият длъжник дължи на държавата, но се явява кредито по отношение на трети лица. Задължение на публичния изпълнител е да разкрие от кого има да взема финансовият длъжник, за да наложи изпълнителен запор
Разликата между изпълнителен и обезпечителен запор се състои в това, че при обезпечителния запор няма изпълнение, а само се запазва статуковото до един по – късен момент

(>>) Опис насочен е спрямо движимо и недвижимо имущество на длъжника. Той трябва да се различава от възбраната (също е обезпечителна мярка). Описаното имущество подлежи на публична продан. Съществуват 3 вида продажби:
- продажба на описаното имущество на определени за целта места – чл. 244 – 245 ДОПК
- продажба чрез търг – чл. 246 – 257 ДОПК;
- специфична продажба – продават се например вещи, които бързо се развалят, предмети на изкуствата, съсобствени вещи, вещи СИО и т.н.

4. Защита на длъжника (и евентуално на трети лица) при принудително изпълнение

(>>) Нормален способ – по-често срещан способ за защита - В хода на принудителното изпълнение, публичният изпълнител може да се отклони от установените правила и да накърни правата и законните интереси на длъжника или на трето лице. Публичният изпълнител е длъжен да спазва правилата на принудителното изпълнение, защото в противен случай в закона (266-269 ДОПК) са предвидени правилата за обжалване. Такова може да има, само ако са накърнени правата на длъжника или на трети лица.

Обжалват се действията на публичния изпълнител от гледна точка на тяхната законосъобразност. Финансовият длъжник в изпълнителното производство не може да обжалва основанието и размера на финансовия дълг. За това има дуги правила. Контрол за целесъобразност не се осъществява. Поначало може да обжалва финансовият длъжник – основно той има правен интерес. По изключение обаче, може да обжалва и трето лице (Напр: съпруг недлъжник, кредитор, съдружник), т.е. лице, което на някакво основание да има връзка със случая.

Обжалването се извършва пред един решаващ орган – административен орган – директорът на АДВ или териториалният директор на НАП. Този орган е длъжен в 14 дневен срок да се произнесе. Обжалват се изпълнителните действия, като жалбата не спира изпълнението (изключение – само ако е подадена от третите лица). Решението на този административен орган може да се обжалва пред съответния административен съд в 7 дневен срок. Решението на административния съд е окончателно.

(>>) Допълнителен способ предоставен е само на третите лица и то само при описа – по исков път - ако принудителното изпълнение е насочено спрямо вещи на длъжника и третото лице претендира, че тази вещ е негова, че то има права върху нея. Жалбата е насочена спрямо длъжника и публичният изпълнител е длъжен при нейното постъпване да спре изпълнението. Той спира изпълнението само спрямо тази вещ, но то може да продължи върху другите вещи или вземания на длъжника. Съдът се произнася и публичният изпълнител или прекратява принудителното изпълнение или го продължава.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

12.Принудително изпълнение на публичните финансови вземания.

от magdalenaaa » Нед Фев 10, 2008 3:32 pm

12.Принудително изпълнение на публичните финансови вземания.Органи.Предпоставки.Способи за осъществяване.Производство по принудителното изпълнение на публичните вземания.Действия по изпълнението.Запор.Публична продан.Защита срещу принудителното изпълнение.


Изпълнението на държавните вземания се извършва доброволно или чрез принудително изпълнение.Тук също става въпрос за изпълнение, защото има постъпления в бюджета. И тук правната последица е погасяване на държавно вземане. При пирнудителното изпълнение обаче се осъществява държавна принуда за разлика от доброволното, при което плащането е по волята на длъжника.Това изпълнение на публични държавни вземания се осъществява в хода на финансовия изпълнителен процес, който като съвкупност от правнорегламентирани процесуални действия на държавните органи по принудителното събиране съчерава в себе си особеностите на административния и гражданския изпълнителен процес.
Правната уредба на ФИП се съдържа в ДПК, като неуредените въпроси се прилагат и разпоредбите на ГПК.Принудителното изпълнение замества липсата на доброволно плащане и има за цел в хода на привилигированото изпълнително производство държавата да събере във възможно по-кратки срокове вземанията си.
Принудителното изпълнение е метод за въздействие от страна на държавата върху поведението на задължените лица, за да се принудят сами да извършат посочените във финансовоправните норми действия или да търпят въздействието, упражнявано от изпълнителните органи.
Нормативната уредба се намира в ДПК и ЗСДВ.
Принудителното изпълнение се развива на следните принципи:
1) принцип на законността – участниците в изпълнителния процес следва да упражнят правата и задълженията си по начин предвиден в закона;
2) принцип на служебното начало – при наличието на предпоставките, предвидени в закона, органът по принудителното изпълнение е длъжен да пристъпи към събиране на задълженията, без да е необходимо предварително или последващо решение на друг орган;
3) писменото на чало – Финансовото задължение трябва да намери отражение в издаден по надлежния ред изпълнителен титул. Също така в съответния писмен документ следва да са отразени в последващите действия на изпълнителния орган;
4) принцип на бързината – изразява се в активността на органа да предприема всички действия за своевременно събиране на вземането;
5) предвиждане на солидарна отговорност
Компетентните органи, които осъществяват принудителното изпълнение се наричат публични изпълнители. Те са служители в Агенцията за държавни вземания . Като такива те осъществяват по реда на ДПК действията на обезщетяване и принудително събиране на държавни вземания. Като орган на принудителното изпълнение, публичните изпълнители имат всички характеристики на държавни органи.Самото производство е уредено в ДПК, но субсидиарно се прилага и ГПК. То се отнася до всички държавни вземания – публични и частни. По принцип производството се развива между органа на изпълнение и длъжника. Държавата се представлява от своите органи по производството. Публичните изпълнители действат като страна в правоотношението. Актовете, които те издават се наричат “постановления” или “разпореждания”, а на извършените от тях се създават “протоколи”.В производството участват и длъжниците и техните правоприемници, както и третите лица, за които е предвидена отговорност за Финансово задължение. По принцип длъжникът е лицето, което е посочено в акта,но в хода на производството е възможно промяна на финансовия длъжник в следствие на универсално или частино правоприемство.Участниците в производството могат да бъдат и трети лица със самостоятелно право върху обекта на изпълнение – съпруга на недлъжник и съсобственик недлъжник. Участници в производството са и присъединилите се взискатели по ДПК. По принцип присъединяването на публични взискатели е без ограничение, а по отношение на другите кредитори се присъединяват тези, чието вземане е обезпечено със залог или ипотека, или са упражнили правото на задържане върху вещта.
Орган на принудително изпълнение може да бъде и всеки административен орган, на който са възложени със закон функция по събиране на вземания. Публичните изпълнители са посочени в ДПК. Като публични изпълнители в различните етапи на Финансово изпълнителния процес действат публичните взискатели и публичните изпълнители към Агенцията за държавните вземания. Агенцията е специализиран финансов орган в системата на Министерството на финансите.
Предпоставките за започване на Принудителното изпълнение са същите, каквито са за доброволното плащане:
-наличност на акт за изпълнение
-ликвидно и изискуемо изпълнимо право
-покана за доброволно изпълнение
-липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане. Но освен това е необходимо длъжникът да е и в забава (било то с оглед на срока, определен във финансовоправна норма, било то във връзка с предварителното доброволно изпълнение в случаите, когато е създаден финансов акт).
От гледна точка на юридическата сила на актовете, с които са установени публичните държавни вземания, то те трябва да са влезли в сила, т.е. вземанията, които установяват, да са безспорни, с изключение на тези актове, които установяват вземания, за които е допуснато предварително принудително изпълнение, независимо дали е обжалван акта – данъци и митни сборове.
Ако задължението е било разсрочено и настъпи падежът за 1та част и длъжникът не изпълни, се предприема принудително изпълнение само за тази част.Ако задължението е било отсрочено, то принудително изпълнение може да започне само след настъпването на новия срок.
Както и при доброволното изпълнение е необходимо да е налице изпълнителен титул. Това е процесуален термин и принципно означава документ, в който е материализирано или посочено субектното право на държавата да получи определено държавно вземане и да е посочено основанието и размера му. За да започне принудително изпълнение е необходим именно такъв титул. Такива могат да бъдат на 1во място всички възможни финансови актове. Става въпрос за индивидуални финансови аактове, издавани от финансовата администрация въз основа на финансов закон – данъчни ревизионни актове, митнически актове, актове на органите Държавно и Общинско осигуряване. На 2ро място това могат да бъдат съдебни актове за държавни вземания/публични вземания със съдебен характер. Тук особеността е, че не е достатъчно само съдебно решение – присъда или определение, а е необходимо въз основа на тях да е издаден изпълнителен лист. Изпълнителен титул могат да бъдат и взискателни постановления (влезли в сила) по отношение на вземания със санкционен произход. Чл. 172 от ДПК предвижда като изпълнителен титул за данъчни задължения-данъчната декларация, по която е изтекъл законоустановения срок за плащане на данъчното задължение. Принудително изпълнение на публични държавни вземания от данъци се предприема въз основа на: данъчен акт, срокът за изпълнение на койъо е изтекъл; данъчна декларация, по която е изтекъл срокът за плащане, данъчно съобщение за определен данък, срокът за плащането на който е изтекъл.
Преди предприемане на същинските изпълнителни действия, публичните изпълнители трябва да установят имуществото на длъжника, по отношение на което принудително изпълнение може да започне ,то се насочва върху цялото имущество на длъжника, върху всякакви вещи и парични средства. Необходимо е да се определи несеквестируемата част от имуществото и в каква поредност то може да бъде обект на принудителни действия – напр. принудително изпълнение трябва 1во да се насочи към личните вещи на съпруга – длъжник и ако остане непогасена част от задълженията, да се пристъпи към принудително изпълнение, насочено към вещите в съпружеската имуществена общност.
В хода на финансово-изпълнителния процес публичният изпълнител може да иска деклариране на обстоятелства от страна на длъжника, на трети лица, свързани с него, и от лица, разполагащи със сведения за доходи и имущества на длъжника.След приключване на предварителната фаза процеса, публичният изпълнител пристъпва към принудително събиране, като изпраща на длъжника съобщение за доброволно плащане. Това е един допълнителен срок (7-дневен) за доброволно изпълнение, преди да започнат същинските изпълнителни действия.
Способите за принудително изпълнение са изпълнителен запор и опис.
Запорът е изпълнителен способ, насочен към вземанията на длъжника от банки и от трети лица,насочен върху доходите на длъжника.В същото време понятието запор има значение като обезпечителна мярка.Налагането на запора предполага наличност на започнало изпълнително производсво.Той се осъществява както следва:данъчният орган е длъжен да изпрати на длъжника покана да уреди задълженията си в 7-дневен срок от датата на получаването й.В този момент органът заедно с поканата може да наложи и запор върху доходите на длъжника.Налагането на запора трябва да бъде съобщено на длъжника. От тук възникват две групи правоотношения:
1) правоотношение между финансово изпълнителнияорган и длъжника.Длъжникът е лишен от правото да се разпорежда със запорираното вземане
2) правоотношение между органа и третото лице,от което длъжникът има да получава доходи.Органа се разпорежда и управлява запорираното вземане,третото лице изплаща сумата само на органа.
Описът и Продажба- когато изпълнието се насочва към движими и недвижими вещи на длъжника. Процедурата на описа е подробно регламентирана в ДПК – съдържание на описа; оценка и публична продан на описаните вещи.Описът се съставя от компетентен финансово-изпълнителен орган в писмена форма по определения от МФ образец,в присъствието на длъжника и свидетел.Описът трябва да съдържа обстоятелствена част,в която се посочва съставящия орган,описаното имущество,възраженията на длъжника.Съставя се в два екземпляра.Подписва се от финансово-изпълнителния орган и длъжника.Описът трябва да отразява описване на достатъчно за събиране на държавното вземане имущество,както и възраженията на длъжника относно вида на описаните вещи и спазването на производството.Могат да се назначат вещи лица-оценители.Имуществото не се изземва веднага,защото действията на органа подлежат на обжалване .Когато влезе в сила обжалвания акт на финансово-изпълнителния орган или след решение на съда,имуществото се изземва и се пристъпва към публична продажба.Ако сумата превишава размера на вземането-длъжникът има право да получи остатъка.
Измежду всички тези понятия трябва да се прави разлика. При изпълнителния запор изпълнението се насочва спрямо вземания на длъжника от трети лица. Финансовият длъжник е кредитор на третото лице без значение какъв е произхода на вземането – заплати, наеми, договори. На третото лице се нарежда да плати на държавата и това е нареждане за изпълнение. При обезпечителният запор няма изпълнение. А се цели обезпечаване, запазване на имуществото на финансовия длъжник. Той се насочва, както спрямо вземания, така и спрямо движими вещи на длъжника. Описът се използва за изпълнение, което се насочва спрямо движими и недвижими вещи на длъжника. Описът не трябва да се бърка с възбраната като обезпечителна мярка, чрез която се цели обезпечаване на бъдещо вземане като се правят вписвания на недвижимите имоти.
Принципно в закона не е посочено кой от способите да се използва от органа по изпълнение. Това зависи от дълга и преценката на органа. Най-често се използва запорът. Принципно се описват вещи, когато са достатъчни да погасят вземането – това се отнася и до запора .. Няма законна пречка, ако единият способ се окаже недостатъчен да се премине към друг способ или да се приложат 2 способа едновременно.
Изпълнителното производство може да бъде спряно или прекратено. Принудително изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането. Актът, с който се установява спирането, е разпореждане на органа по изпълнението, когато са налице някои обстоятелства. По време на срока, за който производството е спряно, остава възможността за действия по обезпечаване на вземането. Ако отпадне обстоятелството за спиране, производството ще се възобнови.Прекратяването също се извършва с разпореждане, като обстоятелствата са други. За разлика от спирането, тук служебно се вдигат наложените запори и възбрана и извършваните до този момент изпълнителни действия се обезсилват. Възможное да се отложи насрочено изпълнително действие, като обстоятелствата следва да се посочат в протокола.

Заключение: Етапи на процеса:
1)Подготвителни действия-Връчване на писмена известие и покана да се плати,изтичане на определения срок
2)Фактически изпълнителни действия-Опис на движимото и недвижимо имущество
3)Контрол на съда върху изпълнителните действия на финансовоизпълнителния орган
4)Действия по изземване на описаното имущество и продажбата му
Аватар
 
Мнения: 16


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта