www.legaltheory-forums.org

Философия, теория и история на държавата и правото

Часовете са според зоната UTC + 2 часа





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
  МнениеПубликувано на: Пон Фев 04, 2008 10:47 am 
  
Администратор
Аватар
Offline

Местоположение: София
11. Прекратяване на финансовите правоотношения. Изпълнение на публичните вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.

1. Прекратяване на финансовите правоотношения

След като държавното вземане е определено по основание и по рамер, се поставя въпросът за изпълнението му. Когато става дума за правоотношения, се употребява терминът прекратяване. При държавните вземания се говори за погасяване. Погасяването е по- широко понятие от изпълнение. То обхваща всички правни способи, с които законът допуска един финансов фълг да бъде погасен. Изпълнението е вид погасяване, често срещан способ, но не единствен. Има и други способи – финансова амнистия, опрощаване, компенсация, погасителна давност...
Чл. 168 ДОПК говори за начините на погасяване на публичните вземания, като разликата е, че при някои от способите, като финансовата амнистия и опрощаването, не постъпват средства в бюджета.

2. Доброволно изпълнение на финансовите вземания. Режим за отсрочване и разсрочване

(>>) Доброволното изпълнение на финансови вземания на държавата е способ за погасяване. За да започне изпълнението:

(->) трябва да имаме изпълняемо право. Това означава да има държавно вземане, което да е определено по основание и размер (ликвидно) и то да е изискуемо, да е настъпил падежът за изпълнението.

(->) в някои случаи е необходимо да се издаде индивидуален финансов акт, а в други – не. Това е така, защото индивидуалният финансов акт, тъй като е декларативен, не е основание за изпълнение. Изводът е, че в някои от случате, за да започне доброволно изпълнение, е достатъчно юридическият факт да е настъпил.

(->) държавното вземане да е безспорно, т.е. да са изчерпани законовите възможности за обжалване. Тук има едно голямо отклонение – при данъците обжалването на акта не спира изпълнението, освен ако по – горестоящият административен орган или съдът след представянето на обезпечение, не постанови спиране. Връченият акт лицето трябва да изпълни в 14 дневен срок като плати задължението. В противен случай, макар и да обжалва акта, се започва принудително изпълнение, т.е. тук за разлика от АП жалбата не спира изпълнението и е установено предварително изпълнение.

(->) държавното вземане да не е отсрочено и разсрочено. По принцип длъжникът дължи изцяло и в срок, но е възможно да се приложат институтите на разсрочване и отсрочване или в самия закон да е предвидено, че държавното вземане се плаща на части. Това е така защото финансовите задължения са парични.

(>>) Режимът за отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения е регламентиран в чл. 183 – 187 ДОПК. При отсрочването за целия дълг се определя нов падеж, т.е. отлага се изпълнението на цялото задължение за един по – късен етап. При разсрочването се допуска изпълнение на части, съгласно одобрен погасителен план. По ДОПК разсрочване и отсрочване се допуска, когато паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на задължението, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и с оглед бъдещата дейност на длъжника вземането ще бъде погасено.

Освен това в чл. 183 (5) ДОПК са изброени хипотезите, при които не се допуска отсрочване или разсрочване. Крайният срок, до който може да се допусне отсрочване или разсрочване, е моментът, в който се определи начинът на продажба в процедурата по принудително изпълнение. Компетентните органи за изброени в чл. 184 ДОПК – това са териториалният директор при НАП, изпълнителният директор на НАП, министъра на финансите. В тези случаи задълженията са данъци и задължителни осигурителни вноски. В останалите случаи компетентен е органът, установил публичното вземане. Най- общо критерият е размерът на задължението, видът му и срокът, за който се иска разсрочване или отсрочване.

Важна особеност е, че за периода на отсрочването или разсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, разбира се, ако се спазва погасителният план.(183 (3) ДОПК). При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски от погасителния план, сумите стават изискуеми заедно със законната лихва. Това е единичт вид разсрочване/отсрочване.

В чл. 186 ДОПК е уредено разсрочване или отсрочване при стихийни бедствия и аварии. За тази хипотеза е възможно да не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. Сега, по режима на ДОПК(чл. 187), се допуска отказът за от или разсрочване да подлежи на обжалване.
В чл. 188 е уредено правомощието на МС да обедини различни публични вземания на длъжника и да намали, отсрочи или разсрочи публичните задължения. Това решение на МС не подлежи на обжалване.
Възможно е и самият закон да предвижда плащането на части (Напр: данъка върху недвижими имоти, патентния данък).

3. Субекти и начин на изпълнение.

(>>) Кой може и кой трябва да изпълни? Финансовото задължение към държавата трябва да се изпълнява от адресата на акта, най – общо казано от финансовия длъжник. Обикновено длъжникът е едно лице, но са възможни и солидарни длъжници, като кредиторът може да иска от всеки от тях изпълнение на цялото задължение. В чл. 190 ДОПК е уредена забраната за цесия на публични вземания. При правоприемство изпълнение дължат правоприемниците в зависимост от частта, за която се явяват правоприемници.
Няма пречка и всяко трето лице да изпълни. Става дума за задължения с паричен характер, които не са свързани с личността на длъжника и всяко трето лице може да изпълни чужд финансов дълг. Държавата като финансов кредитор е длъжна да приеме такова плащане, без да се интересува от мотивите на третото лице. В чл. 180 ДОПК са уредени правните последици при изпълнение на публични задължения от трети лица. Най-общо те могат да встъпят в правата на публичен взискател, но само по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в изпълнителните производства.

(>>) Начин на изпълнение принципът е, че се дължи изцяло и в срок. Сроковете във Финансовото право са различни като времетраене. Това се прави с оглед регулярното постъпление на средства в бюджета. За разлика от ГП и ТгП, във Финансовото право няма безсрочни задължения. Всяко финансово задължение е скрепено със срок, посочен в закона. По отношение на сроковете финансовие органи действат в условията на обвързана компетентност. В чл. 22 ДОПК се съдържа общата уредба на сроковете (и въобще цялата глава V). В чл. 27 са уредени правните последици при погрешно определени срокове. От една страна неизпълнението в срок води до настъпването на неблагопричтни правни последици. Длъжникът изпада в забава и започват да текат лихви (чл. 175 (1) ДОПК).

В някои закони неизпълнението в срок е скрепено с административнонаказателна отговорност (ЗДДС). От друга страна изпадането в забава дава възможност и основание да се пристъпи към принудително изпълнение, а това е неблагоприятна правна последица, защото възникват допълнителни разходи, изпълнението може да се насочи към вещи, на които длъжникът държи. Възможно е да се наложат принудителни административни мерки.

Със сроковете се свързват и благоприятни правни последици. В някои закони се предвиждат определени облекчния, когато се спази определен срок или се плати преди изтичането му (Напр: ако се плати данък върху недвижим имот в целия размер до първия срок - -5%).

4. Гаранции за изпълнение

Гаранциите за изпълнение са правни способи, които държавата създава, за да се обезпечи събирането на вземанията. Теоретично разграничаваме гаранции в широк и в тесен смисъл.

(>>) Когато говорим за гаранции в широк смисъл, имаме предвид правни способи, уредени в цялото законодателство, чиято цел е по-скоро превантивна – да се принуди финансовия длъжник да плати без да се стига до неизпълнение на задължението.
(->) финансов автоматизъм – една част от вземанията на длъжника се събират служебно, без да се издава финансов акт.
(->) компенсация (прихващане) – когато има надвнесени вземания, те трябва да бъдат върнати, но особеното във Финансовото право е, че се проверява за други изискуеми задължения, за да може преди това да се извърши прихващане.
(->) отговорност за чужд финансов дълг – в основата на този институт стои неправомерното поведение на трето лице, което не е начислило или събрало съответното публично задължение.
(->) обезпечителните мерки, които могат да се наложат в производството по установяване на публичното вземане са възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи;
(->) погасителната давност, която е 5 години (171 ДОПК), но не започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а от 1ви януари на годината, през която е следвало да се плати задължението.
(->) самото принудително изпълнение
(->) важни са гаранциите, установени в чл. 264 и 265, като в чл. 264 е уредено задължението при различни сделки да се представят писмени деклараци, че не се дължат данъци, мита, и задължителни осигурителни вноски. За нотариусите и съдиите по вписванията е предвидена солидарна отговорност в случай, че извършат действия без тези декларации.

(>>) Когато говорим за гаранции в тесен смисъл, имаме предвид института на привилегиите, но не като данъчно облекчение, а като мястото на държавата спрямо кредиторите на длъжника за нейните вземания. ЧЛ. 136 ЗЗД установява два вида привилегии на кредиторите – общи и специални.
Според чл. 191 (2) ДОПК, когато се започне принудително изпълнение по реда на ГПК държавата се смята за присъединил се взискател за онези публични задължения, които са съобщени на съдия изпълнителя, като при всяко изпълнение съдия изпълнителят изпраща съобщение да НАП и АДВ.
В чл. 722 ТЗ е посочено мястото на държавата за нейните вземания в производството по несъстоятелност. Тук държавата е на шесто място.

5. Ред за погасяване

Ред за погасяване – чл. 169 (1) посочва, че редът е главница – лихви – разноски. До започването на принудителното изпълнение длъжникът може да посочи кое ще погаси първо при някои задължения.
Чл. 219 ДОПК предвижда съразмерното погасяване на различни задължения в процедурата по принудеително изпълнение.


Върнете се в началото
  
 Профил Изпрати  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  

Legaltheory Forums 2006 - 2013