Р. №3043/26.03.2007г по адм.дело №129/2007г. - коментар

Тематична съдебна практика по Право на интелектуалната собственост.

Р. №3043/26.03.2007г по адм.дело №129/2007г. - коментар

от atanassoff » Пет Ное 21, 2008 4:55 pm

Източник: http://www.ipbulgaria.com

В своя информационен бюлетин за 2006г. Комисията за защита на конкуренцията обяви, че през годината са образувани общо 85 производства, имащи за цел да установят наличието или липсата на нарушение по глава 7 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Най-големият брой на нарушения, установени от Комисията са свързани с имитацията на стоки или услуги на конкуренцията, тоест двата състава на чл.33- ал.1 и ал.2, регламентиращи имитацията са били най-често използвани в практиката на КЗК.
Конкретен повод за настоящия материал е решение №3043/26.03.2007г по адм.дело №129/2007г. на Върховния административен съд, отменящо решение №257/14.11.2006г. на КЗК, с което Комисията е наложила имуществена санкция за извършено нарушение по чл.33 ал.2 във връзка с чл.30 от ЗЗК.
Доколо това решение противоречи на досегашната практика формирана от ВАС и дали то не поставя началото на ново разбиране за закрилата на регистрираните марки? Доколко обосновано е то и как занапред да разбираме формулировката „използване по начин, който да засегне негативно интересите на потребителите и конкурентите”?

Фактическа обстановка

„Белла България” АД притежава надлежно регистрираната в Патентно ведомство търговска марка „НАРОДЕН”. Дружество „Дил Тур-Пловдив”АД има по силата на лицензионен договор неизключително право да ползва марката за производство и търговия с месни продукти. Дружествата произвеждат и разпространяват месни продукти- варена наденица, кренвирши, шпеков салам и др. с марка „НАРОДЕН”, като тези продукти са широко рекламирани в националните медии. В същото време „Месокомбинат – Ловеч”АД също използва марката НАРОДЕН върху етикетите на своя продукт „сушеница”. Като е изследвала всички обстоятелства по делото, КЗК е достигнала до извода, че „използването на добре известна и наложила се на пазара марка е нарушение на добросъвестната търговска практика, насочено към привличане на клиенти чрез използването на чужди усилия, средства и време, необходими за утвърждаването на всяка марка”. Върховният административен съд приема, че в случая „Месокомбинат-Ловеч”АД използва думата НАРОДЕН единствено като прилагателно, с което да характеризира произвежданата и предлагана от него „сушеница”, „а не, за да имитира стоката на конкурентите и по този начин да заблуди потребителите относно действителния производител”. След като разглежда разликите във външния вид на продуктите, съдът заключава, че „съществените различия във външното оформление на продуктите обуславя различното им визуално възприемане от потребителите, което е пречка за идентифициране на продуктите на „Месокомбинат-Ловеч” с тези на Белла България АД”.

Чл.33 ал.2 от ЗЗК

„Забранява се използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите”.

Фактическият състав на нормата на чл. 33 ал.2 обхваща кумулативно два елемента: 1) използване на чужда фирма, марка или отличителен знак и 2) това използване да е по начин, който може да увреди интересите на конкурентите и/или потребителите.

В своята постоянна практика КЗК неизменно се е придържала към разбирането, че вредоносният резултат от деянието, както и наличие на намерение за увреждане от субективна страна не са задължителни елементи, за да бъде осъществен фактическият състав на чл.33 ал.2. Това разбиране се споделя и от ВАС (решение № 3624/04.04.2006 адм.дело 10074/2005, решение №4096/17.04.2006г. адм.дело №3501/2005).

Кратък преглед на практиката на ВАС по чл.33 ал.2 от ЗЗК

Спорът по дело №3501/2005 е повдигнат от притежателите на марката „Топ Бискит” срещу използването от техни конкуренти на „Топ Бискит-2” за идентични стоки. По делото е била назначена експертиза и вещото лице е заключило, че дизайна на опаковката и етикетите на двата продукта е различен и няма пречка всеки един от тях да бъде регистриран самостоятелно като промишлен дизайн. Съдът е възприел изцяло това заключение, но споделя изцяло становището на КЗК, че наложената санкцията за нарушение на нормата на чл.33 ал.2 е за използване на марката „Топ Бискит”, утвърдена на пазара, на който се разпространяват продуктите на двамата производители. В решението си ВАС заключава: „Ползването на чужди словни марки и защитени графични изображения, води до заблуждаване на потребителите относно производителя на стоките. Подобно използване несъмнено уврежда интересите на собственика на търговската марка...Без значение за констатираното нарушение е обстоятелството за какъв период от време и при какъв умисъл е използвана търговската марка, както и дали за молителя реално са настъпили вреди. Самото използване на регистрирана чужда търговска марка по начин, който може да навреди на потребителите и конкурентите е нарушение на законовата забрана за имитация”.

В дело №4854/2006г. съдът е сравнявал търговските наименовани на две конкурентни фирми „МАТПУ-96”ООД и „МАТПУ-2000”ООД. След като е констатирал очевидното сходство между тях, тричленният състав е направил и следния извод: „В константната си практика КЗК приема, че използването на търговска марка на конкурент винаги е в нарушение на чл.33 ал.2, когато марката е придобила широка известност, а предлаганата под това име стока или услуга се разпознава от потребителите като вискокачествена. Това е така, тъй като подобно поведение създава реална опасност от заблуда и може да доведе до увреждане интересите на конкурентите”.

Сходна е позицията на ВАС, изразена в решението по адм. дело №9903/2004. Тук съдът набляга на обстоятелството, че само по себе си използването на чужда фирма или марка не може да бъде квалифицирано като нарушение, тъй като за да бъде изпълнен фактическият състав на чл.33 ал2. това използване трябва да бъде направено по начин, който може да увреди интересите на конкурентите и/или потребителите. Но в същото решение отново се акцентира и на обстоятелството, че „използването на търговска марка на конкурент на практика винаги е в нарушение на чл.33 ал.2, от ЗЗК, когато марката е придобила широка известност, а предлаганата стока с това наименование- добро реноме. Това е така, тъй като подобно действие създава реална опасност от заблуда в съзнанието на потребителите и може да доведе до увреждане интересите на конкурентите”.
От така цитирните решения е видно, че съдът обръща специално внимание на марките, които са станали известни, като ги поставя в отделна категория. Това са марки, които са се наложили на пазара, разпознават се лесно от потребителите и се ползват с добра репутация. В случай на имитация на такива марки дори не е необходимо да се изследва доколко тяхното използване може да увреди интересите на конкурентите, защото вероятността от заблуда на потребителя е достатъчно голяма и очевидна. В досегашната си практика, съдът винаги е изследвал наличието на сходство между спорните марки и доколко това сходство може да доведе до увреждане на интересите на конкурентите и потребителите като е подчертавал, че настъпването на вредоносен резултат и наличието на умисъл за увреждане не са елементи от фактическия състав на чл.33 ал.2. Затова буди недоумение новият подход, в който се набляга не на сходството, а на целта, с която се използва чуждата марка. „Думата НАРОДНА се употребява от жалбоподателя единствено с цел да характеризира произвеждания от него продукт, а не за да имитира стоката на конкурентите и по този начин да заблуди потребителите относно действителния производител.” Само че в конкретния случай думата НАРОДЕН, освен че „като част на речта е прилагателно” и се използва за поясняване качествата и свойствата на продуктите, е и регистрирана търговска марка, ползваща се с цялата защита предоставена от българското и европейско законодателство. По смисъла на легалната дефиниция „марката е знак способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично” (чл.9 ал.1 ЗМГО). Точно по същата логика, по която Месокомбинат –Ловеч иска да отличи и характеризира своята продукция, Белла България се стреми да наложи своите продукти на пазара като „народни”. За целта фирмата надлежно регистрира търговска марка като разчита, че тази регистрация й дава изключителното право на ползване, както и правото да забрани на трети лица да използват тази марка без нейно съгласие (чл.13 ал.1 ЗМГО). За налагането на марката НАРОДЕН на пазара на колбаси са вложени значителни средства за реклама, маркетингови изследвания и промоции. За времето, което тази марка се използва, за да отличи колбасите на Белла като „народни”, тя придобива известност, а продуктите се признават от потребителите като изключително качествени. При създаденото трайно потребителско търсене, хората директно асоциират марката с познатите им вече продукти и не са склонни да се заглеждат в допълнителните елементи на опаковката. Съществува голяма вероятност те да възприемат продуктите на Месокомбинат Ловеч като разширение на асортимента на притежателя на марката НАРОДЕН, което дава възможност за увреждане интересите на потребители и конкуренти.

Цитираното решение на Върховния съд е потвърдено от петчленен състав със сходни мотиви.
Това означава ли, че за в бъдеще притежателите на защитени търговски марки, за чието налагане на пазара са вложени значителни средства, реално не могат да разчитат на сигурна защита на правата си? Какви индикации за инвеститорите дава подобна съдебна практика?

Забележка: Всияки цитирани решения от практиката на ВАС могат да бъдат намерени на сайта на съда: http://www.sac.government.bg/home.nsf/v ... up/home~bg
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron