чл. 483, ал. 2 ГПК, чл. 159, т. 4 АПК, § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ

Тематична съдебна практика по Вещно право.

чл. 483, ал. 2 ГПК, чл. 159, т. 4 АПК, § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ

от b_one » Вто Сеп 22, 2009 11:05 pm

Определение № 6090 от 26.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова
чл. 483, ал. 2 ГПК,

чл. 159, т. 4 АПК,

§ 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ

Производството е по реда на чл. 160, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Дарина Кирилова Кирова, като пълномощник на Янко Петров Янчев и Станка Танева Янчева и двамата от гр. Варна, срещу определение № 3614 от 28.11.2007 г., постановено по адм. д. № 390/2007 г. по описа на Административен съд-Варна. С обжалваното определение съдът е прекратил като процесуално недопустимо производството по оспорването на заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността ДАкчелар", землището на гр. Варна, в частта й за имот № 773.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, като по подробно изложените в нея съображения се моли, то да бъде отменено.

От ответника по частната жалба - процесуалният представител на областния управител на област с административен център-Варна, е постъпила молба, с която се моли частната жалба да се отхвърли, а определението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни не са подали писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Счита, че определението на съда за прекратяване на производството, поради липсата на правен интерес от оспорването, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център -Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти, за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание в местността ДАкчелар", землището на гр. Варна, в частта му относно имот № 773.

Оспорването е направено при условията на субективно съединяване от Янко Петров Янчев и Станка Танева Янчева, които са се легитимирали за собственици на имот, описан по граници и местоположение в нотариален акт № 162, том ХIII, н. д. № 6792 от 12.12.1990 г. - лист 7 от делото.

Съдът е приел, че право да оспорват заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти имат лицата, на които правото на ползване е трансформирано по съответния ред в право на собственост и процедурата е приключила; бившите собственици на земеделските имоти или техните наследници, с възстановено право на собственост, чрез решение на общинската служба "Земеделие и гори" и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели на първата категория собственици, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които не са били включвани в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

В противоречие с така очертания кръг на лицата, които притежават активна процесуална легитимация да оспорват заповедта на областния управител, съдът е приел, че представеният от жалбоподателите нотариален акт не ги легитимира за собственици на имота, описан в него, предвид чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

На следващо място, според съда, придобивната давност, на която са се позовали в нотариалния акт, е започнала да тече от 21.11.1997 г., когато е създадена нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а изтеклата преди нея - не следва да се зачита.

Като е приел, че жалбоподателите не са собственици на имота, описан в нотариалния акт, съдът е извел правен извод, че за тях липсва правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител, поради което подадената жалба е преценена като процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК и е оставена без разглеждане, а образуваното производство е прекратено.

Постановеното определение е неправилно. То е в нарушение на материалното право и съдебно производствените правила.

Вярно е, че представеният нотариален акт, с който жалбоподателите се легитимират за собственици на описания в него недвижими имот от 600 кв. м, представляващ лозе и застрояването в него, е издаден по реда на охранителното производство, предвиден в чл. 483, ал. 2 и 484 ГПК (отм.). Нотариалният акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот, за който лицето не притежава документ за собственост, се издава въз основа на мотивирано постановление на нотариуса, по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност. Нотариалният акт е официален удостоверяващ документ и има посочената в чл. 143 ГПК (отм.) доказателствена сила. Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, според чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).

Като не е зачел доказателствената сила на представеният нотариален акт, административният съд е нарушил материално правни и процесуално правни разпоредби. Съдът не може в административният спор, да не зачете официалната удостоверителна доказателствена сила на представен пред него нотариален акт, без той да е оборен по надлежния ред или отменен, съответно - изменен. Докато този нотариален акт не бъде отменен или изменен, съдът е длъжен да го зачита според чл. 143 ГПК (отм.). Този нотариален акт легитимира жалбоподателите като собственици на недвижимия имот, описан в него, поради което оспорването на заповедта на областния управител в частта й за имот № 773 е допустимо. Процесуалната легитимация на жалбоподателите произтича от твърдяното от тях нарушение на материалното им право на собственост, за което се легитимират с нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка.

Имотът, на който те са собственици, не фигурира в плана на новообразуваните имоти, нито пък имената им в регистъра към него, каквито са твърденията им в жалбата и уточнението към нея. Материалното им право на собственост върху недвижимия имот, за който няма отреден такъв и няма отразяване в регистъра на имотите за тях като собственици, е засегнато, което мотивира правният им интерес от оспорването на заповедта.

Подадената от тях жалба е процесуално допустима, което налага отмяна на определението и връщане на делото за извършване на следващите се процесуални действия по жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3614 от 28.11.2007 г., постановено по адм. д. № 390/2007 г. по описа на Административен съд-Варна и

ВРЪЩА делото за продължаване на производството по жалбата
 
Мнения: 146

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron