практика по ЗС

Тематична съдебна практика по Вещно право.

практика по ЗС

от b_one » Сря Яну 21, 2009 7:21 pm

това го бях копирал от един сайт, където си беше систематизирано, но гледам, че вече го няма...
Използуване на общата вещ от съсобственик. Обезщетение при лично ползуване на общата вещ. (чл.31 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 31.(1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
(2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съдебна практика :
1. Р-3114-1964 г., I г.о. ВС. Когато съсобствената вещ не се ползува лично от някой от съсобствениците, а се отдава под наем, този съсобственик дължи на останалите припадащата се на дела им част от наемите, без да е необходимо писмено поискване за това.
м о т и в и : Според чл.31,ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени тези съсобственици, от деня на писменото поискване. Следователно законът изисква писмено поискване, когато е налице лично ползуване на вещта, но не и когато тя не се ползува лично, а се отдава под наем.
Необходимостта от писмена покана произтича в първия случай произтича от разпоредбите на чл.31,ал.1 ЗС, според които всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато вещта се ползува лично само от единия собственик, той трябва да бъде писмено уведомен от останалите съсобственици, че и те желаят да се ползват лично от вещта. В този случай владеещият собственик е длъжен да им даде тази възможност. Ако той не направи това, от този момент дължи обезщетение за ползата, от която са лишени останалите съсобственици. Но когато съсобствената вещ не се ползува лично от един съсобственик, а се ползува по начин, който му донася доходи - например отдава се под наем - в този случай този съсобственик се обогатява неоснователно с доходите, съответствуващи наа дела на останалите съсобственици, които съответно са се неоснователно обеднили от това. По тази причина този съсобственик дължи на останалите съсобственици припадащата им се част от тези доходи, без да е необходима някаква писмена покана за това. Искът на неполучилите доходи съсобственици се подчинява на общите правила на неоснователното обогатяване, посочени в чл.59 ЗЗД. (чл.31 ЗС и чл.59 ЗЗД) (сп.Соц.право.1965 г., кн.2, с.69)
2. Р-73-1985 г., I г.о. ВС. Съсобственикът не дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която те са лишени, когато самият той, макар и да държи общата вещ, не е в състояние да я ползува.
м о т и в и : С решението, преглед на което се предлага, е прието, че страните са съсобственици на лек автомобил, който се намира при ответника. колата е била спряна от движение по нареждане на отдел КАТ при СГУ на МВР. повече от седем месеца автомобилът не е бил приведен в движение, но въпреки това ответникът дължи на ищцата обезщетение за ползата, от която тя е била лишена за посочения срок.
Решението е постановено в нарушение на чл.31,ал.2 ЗС.
Съгласно закона всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си. Дължи се обезщетение на тези съсобственици, които са били лишени от законната възможност да се ползуват от общата вещ съобразно своите права, когато един от тях сам я ползува в повече от правата, които той има. дължи се обезщетение, когато общата вещ се ползува, но не и когато тя не се ползува въобще. Ако общият автомобил е бил спрян от движение по надлежно нареждане на административен орган, никой от съсобствениците не получава въобще полза от нея и затова той не дължи обезщетение.
При това отстраняването на техническите пречки за пускане на колата в движение не е задължение само на този съсобственик, при когото тя е била по време на спирането. това е общо задължение на двамата съсобственици и този от тях, при когото не се е намирал автомобилът по време на спирането, е имал възможността по чл.32,ал.2 ЗС да изиска вземането на необходимите мерки за привеждане на колата в техническа годност и за отстраняване на пречките за пускането и в движение. Поради това заплащането на обезщетение не би могло да се обоснове и с виновно поведение на единия съсобственик. (чл.31,ал.2 ЗС) (сп.Соц.право.1985 г., кн.4, с.76)
Вземане на решение за начина на ползуване на общата вещ. Иск за разпределение на ползуването. (чл.32 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 32.(1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
(2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Съдебна практика :
1. Р-584-1960 г., II г.о. ВС. Искът по чл.108 ЗС може да се води от съсобственик, който не притежава повече от половината на имота.
м о т и в и : По делото е било установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от спорното място. Както народният съд, така и окръжният съд са приели, че щом ищеца не притежава повече от половината част на имота не може да води иск по чл.108 ЗС поради липса на активна легитимация, тъй като предявяването на иск за собственост представлявало действие на управление на общата вещ, а съгласно чл.32,ал.1 ЗС, за да се предприеме известно действие с управленчески характер по отношение на общата вещ е необходимо решението на на съсобствениците, притежаващи повече от нейната половина.
Така изложените съображения от народния и окръжния съд са в противоречие с разпоредбите на чл.32,ал.1 ЗС и чл.108 от с.з. Искът по чл.108 ЗС може да се води от съсобственик, който не притежава повече от половината на имота. Чрез този иск собственикот, включително и съсобственикът могат да защитават правата си срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Разпоредбите на чл.32,ал.1 ЗС се отнасят само до ползуването и управлението на общата вещ. Искът в настоящия случай не се отнася за управлението на общата вещ, а за признаване на самостоятелно право на собственост и произтичащите от него последици относно прекъсване на придобивната давност, владение, прибиране на плодове и др. (чл.чл.32 и 108 ЗС) (сп.Соц.право.1960 г., кн.8, с.83)
2. Р-2096-1968 г., I г.о. ВС. В производството по чл.32 ЗС при определяне начина на ползуване съсобственото дворно място от двамата съсобственици съдът съобразно възможностите за ползуване на жилищните и стопански сгради в съсобствения парцел от техните реални собственици може да допусне единия от съсобствениците да ползува по-голяма по размер площ от другия.
м о т и в и : Производството по чл.32 ЗС не е делбено и въз основа на решението на съда съсобствениците не придобиват право на собственост върху реален дял от съсобствения парцел, та разделянето на парцела да става точно по площ, съответствуваща на дяловете на отделните съсобственици, а съдът следва да държи сметка и разпределя ползуването на дворното място с оглед на ползуването на отделните жилищни и стопански постройки в съсобствения парцел. (чл.32 ЗС) (сп.Соц.право.1969 г., кн.1, с.82)
3. Р-2234-1969 г., I г.о. ВС. Когато съсобствениците не могат сами да си разпределят реалното ползуване на общия недвижим имот съобразно правата си, това се извършва по искане на някой от тях от съда.
м о т и в и : Окръжният съд е застъпил становището, че е в противоречие с чл.31,ал.1 от ЗС разпределянето на реални части от общия имот между съсобствениците за ползуване. Това лишавало от възможност съсобствениците да ползуват частите, които не са им възложени, а те имали право да ползуват целия имот.
Окръжният съд неправилно е схванал смисъла на чл.31 и чл.32 от ЗС, като е приел, че според тези законни разпоредби съдът не може да разпределя реално ползуване на общ имот между съсобствениците. Напротив, както може да бъде определен начинът на ползуване при спор между съсобствениците дали да се засява с една или друга култура общата земя, дали да се отдава под наем или не общата вещ, така също може да бъде и разпределена площта на общия недвижим имот. Широката редакция на посочените законни текстове дава основание за подобно тълкуване, което отговаря на смисъла, вложен в тях. (чл.31 и 32 ЗС) (сп.Соц.право.1970 г., кн.4, с.79)
4. Р-511-1975 г., III г.о. ВС. При иск за определяне начина на ползуването на съсобствен жилищен имот се преценяват и жилищните нужди на съсобствениците, когато искът съдържа претенция за реално ползване на общия имот с оглед на задоволяване на такива нужди.
м о т и в и : Искът е за разпределяне на ползуването и предявен на основание чл.32 ЗС. Съдът е извършил разпределението на ползуването на основа на фактическото положение, съществуващо към момента на предявяване на иска, според което ответникът обитава едната от стаите, а останалите две стаи се заемат от наематели. По този начин на ответника е предоставена възможност да ползува реално припадащата му се част от общия имот, а на ищеца - само да получава доходите от наема.
Съдът обаче не се е съобразил, че исканото от ищеца разпределение на ползуването има за цел задоволяването на негови жилищни нужди и следователно се касае до такова разпределение, при което и той може да обитава реално припадащата му се част от имота. Хипотезата е аналогична на тази, която е третирана в ТР + 67/69 г. на ОСГК на ВС.
В такива случаи решаваща е преценката за жилищните нужди на съсобствениците, искащи да ползуват реално части от общия имот, като разпределението следва да се извърши само помежду тези, които имат такива нужди. Ако в това направление съдът бе съобразил, че ответникът е собственик на част от горния етаж в същата сграда, където обитава достатъчна жилищна площ за задоволяване на жилищните му нужди, може би не би приел, че свободната от наематели стая следва да се предостави нему, а не на ищеца, който не ползува реално никаква част от общия имот, а и не притежава друго жилище. (чл.32 ЗС) (сп.Соц.право.1975 г., кн.10, с.92-3)
Право на изкупеване при продажба на дял от съсобствен имот на трето лице. Иск за изкупуване. (чл.33 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 33.(1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Съдебна практика :
1. Р-45-1960 г., ОСГК. Разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради принадлежащи на различни собственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда, заедно със съответните идеални части от мястото.
Продавачите на отделните апартаменти при етажната собственост не са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на чл.33 ЗС и да предлагат най-напред на собствениците на други апартаменти да купят продавания апартамент.
м о т и в и : Съгласно чл.33 ЗС собственикът на идеална част от недвижим имот може да продаде същата на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и като декларира писмено, че никой от тях не е приел това предложение. Идеята на текста е да се предпочетат като купувачи другите съсобственици, за да се постигне ликвидирането на съсобствеността в интерес на тези съсобственици.
В случаите когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл.33 ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от съсобствениците желае да продаде своята сграда заедно със съответната идеална част от мястото. В тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а отделна собственост върху сградите. Отделната собственост на сградите дава правото на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. При отделните сгради принадлежащи на отделни собственици съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на използуването им. Тя не определя правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл.33 ЗС. Положението е аналогично с положението, което съществува при етажната собственост. Мястото при етажната собственост е обща част и не може да бъде предмет на делба. То следва съдбата на сградата съответно на отделните части от тая собственост на различни собственици. Продавачите на отделните апартаменти при етажната собственост не са длъжни да се съобразяват с разпоредбите на чл.33 ЗС и да предлагат най-напред на собствениците на други апартаменти да купят продавания апартамент. (чл.33 ЗС) (сп.Соц.право.1961 г., кн.2, с.69)
2. Р-203-1970 г., I г.о. ВС. В производството за сключване на окончателен договор за продажба на съсобствен имот съдът следва да провери дали са спазени изискванията на чл.33 ЗС.
м о т и в и : Дейността на съда в едно производство по чл.297 и сл. ГПК във връзка с чл.19,ал.3 ЗЗД е идентична с тази на нотариуса при продажба на право на собственост. Поради това, когато се касае до продажба на съсобствен имот, съдът следва да провери дали са налице условията на чл.33 ЗС.
Съсобственикът на недвижим имот е длъжен, преди да продаде на несъсобственик своята част от този имот, да покани останалите съсобственици да купят неговата част при същите условия, при които я продава на несъсобственика. Нотариусът следва да изисква от продавача-съсобственик писмена декларация в този смисъл с отбелязване, че съсобствениците не са приели неговото предложение.
Когато съсобственикът-продавач по един предварителен договор не изпълни поетите по него задължения и купувачът поиска това да стане по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД, народният съд следва да провери дали изискванията на чл.33 ЗС са спазени. Ако, от друга страна, по делото има данни, че другите съсобственици желаят да изкупят частта на продавача при същите условия, при които той е сключил предварителния договор, както е в случая, народният съд не следва да уважи предявения иск. Уважаването на иска въпреки наличието на сигурни данни, че съсобственикът не само желае да изкупи частта на продавача, но вече е сключил с него договор по нотариален ред, макар и след вписването на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД, би довело до същия резултат, до който ще се дойде и при едно отхвърляне на иска. (чл.19,ал.3 и чл.33 ЗС) (сп.Соц.право.1970 г., кн.5, с.90)
Делба на съсобствената вещ. (чл.34 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 34.(1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
(2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
(3) Искът за делба не се погасява с давност.
Съдебна практика :
1. ТР-95-1959 г., ОСГК. Съделителят, чиито дял от неподеляемото жилище, сложено в дял на нуждаещия се съделител съгласно чл.288,ал.2 от ГПК, е присъдено да се заплати в пари, няма право на задържане на това жилище, ако се намира в негово владение до изплащане на присъдената му сума.
Това му вземане е обезпечено със законна ипотека съгласно чл.168,т.2 от ЗЗД, която подлежи на вписване по негова молба.
Съдът, който поставя неподеляемото жилище в дял на нуждаещия се съделител и осъжда същия да заплати дяловете на останалите съделители от това жилище в пари, да съобщава на последните в самото заседание ако са налице или писмено, ако отсъствуват, че имат законна ипотека върху това жилище за обезпечение на това им вземане и че за да могат да се възползуват от нея трябва да поискат вписването и.
м о т и в и : Правото на задържане може да бъде създадено само с нормативен акт. Това следва от самото му естество. Създаващото се с него право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ засяга нте само интересите на страните по паричното задължение, но и тези на трети лица - другите кредитори на лицето спрямо когото то се упражнява като прави привилегировано вземането на притежателя на същото спрямо последните. Създаването на такава привилегия може да стане само по нормативен път.
По действуващото ни гражданско право липсва нормативна разпоредба, която създава такова право на съделителя, чиито дял от неподеляемото жилище при приложение разпоредбите на чл.288,ал.2 ГПК, е постановено да се заплати в пари.
Разпоредбите на чл.288,ал.2 от ГПК, които допускат неподеляемото жилище да бъде поставено в дял на нуждаещия се съделител от жилище, като същият бъде осъден да заплати дяловете на другите от това жилище в пари, не предвиждат такова право. Целта, която се преследва с тези разпоредби изключва възможността да съществува такова. създадената от тях възможност неподеляемото жилище да бъде сложено в дял на нуждаещия се от жилище съделител, е продиктувана от социални съображения - да се задоволи нуждата от жилище на нуждаещия се или най-нуждаещия се съделител. Съществуването на правото на задържане би попречило на своевременното и правилно осъществяване на тази цел на закона. Такова право не е предвидено и в друг нормативен акт.
затова по начало съделителят, чиито дял от неподеляемото жилище, при приложението на чл.288,ал.2 от ГПК се присъжда да се заплати в пари, няма право на задържане на жилището, ако се намира в негово владение до заплащането на присъдената му сума. Вземането на същия, както и на всички останали съделители, чиито дялове от неподеляемото жилище е постановено да се изплатят в пари, е обезпечено със законна ипотека, съгласно чл.168,т.2 от ЗЗД и с неприложението на разпоредбите на чл.339,б.”в” от ГПК, при принудителното му събиране, съгласно чл.288,ал.3 ГПК. Това са обезпечителните мерки за събирането на тези вземания, предвидени по нормативен път, които достатъчно охраняват интересите на съделителите притежатели на такива вземания, стига те да се използуват своевременно от тях.
На практика обче се случва така, че съделителите, поради незнание не вписват своевременно учредената в тяхна полза с чл.168,т.2 от ЗЗД законна ипотека. В резултат на това съделителят, в чиито дял е сложено неподеляемото жилище успява да продаде същото преди да изплати дяловете на другите съделители в пари и по този начин понякога ги поставя в невъзможност да съберат вземането си. За да бъде пресечена тази възможност на недобросъвестните съделители, в съгласие с началото, че съдът трябва да напътва страните, за да се избегне увреждането на техните интереси поради неосведоменост, малограмотност и пр. ВС счита, че съдилищата, които поставят в дял на нуждаещия се съделител неподеляемото жилище и осъждат същия да заплати дяловете на останалите съделители в пари, ще следва да съобщават на последните в самото заседание ако са налице или писмено, ако отсъствуват, че имат законна ипотека върху това жилище за обезпечение на това им вземане и че за да могат да се възползуват от нея трябва надлежно да я впишат. (чл.288,ал.2 ГПК, чл.168,т.2 ЗЗД и чл.72 ЗС) (сп.Соц.право.1960 г., кн.6, с.69-70)
2. Р-625-1969 г., I г.о. ВС. Делба на вече изчезнала като отделна вещ поради включването и в парцели кадастрална основа не е недопустима.
м о т и в и : Съществуващите върху кадастралната основа права на собственост, преминали със създаването на парцела върху последния, макар и вече изменили своя обем, притежават що се отнася до стария им обем и до отношенията между бившите собственици на кадастралната основа, съпоставени с новите собственици, относителна самостоятелност, която позволява отделната им ликвидация, разбира се, ликвидация не само в границите на отделния парцел, а в границите на цялата кадастрална основа. тази ликвидация не може да стане по друг процесуален път освон чрез делба. Делбата следва да се извърши естествено само с участието на бившите съсобственици на кадастралната основа, а не и с участието на новите съсобственици, правата на които от това ни най малко не се увреждат, тъй като предметът на такъв вид делба включва само въпроси във връзка с преразпределение на участието в кадастралната основа. (чл.40 ЗПИНМ) (сп.Соц.право.1969 г., кн.6, с.67)
3. Р-1942-1969 г., II г.о. ВС. Спорът за използуването на жилището при развод, ако то е обща собственост или съсобственост между съпрузите, се решава не с оглед на собствеността, а с оглед обстоятелствата по чл.28,ал.1 СК. Решението по чл.28 СК не е пречка да се водят след развода искове по чл.34, чл.14,ал.4 и сл.СК и по чл.288 ГПК. (чл.28 СК) (сп.Соц.право.1970 г., кн.4, с.77)
4. Р-80-1970 г., I г.о. ВС. Съдебна делба на правото на строеж е недопустима. Законът предвижда друг ред за учредяване право на строеж в съсобствен парцел, по искане на един или част от съсобствениците - чл.55 ЗПИНМ. (чл.18 ЗЗД, чл.34,ал.1, 55 и 63,ал.3 ЗС, чл.55 ЗПИНМ и пар.200 ППЗПИНМ) (сп.Соц.право.1970 г., кн.5, с.89)

5. Р-3126-1972 г., I г.о. ВС. Не е допустима делбата на участие в ЖСК, както и на отделен жилищен обект, включен в построена от нея сграда, преди съставянето на окончателен разделителен протокол. (чл.34 ЗС, чл.11,б.”в” и 17 от Правилника ЖСК и т.24 и 25 от Типовия устав на ЖКК) (сп.Соц.право.1973 г., кн.2, с.66)
6. Р-439-1983 г., I г.о. ВС. Не е допустим отказ от предявен иск за делба.
м о т и в и : Съгласно чл.34,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ въпреки уговорка в противен смисъл. Съсобственикът по един или друг ред може да се откаже от своите права в съсобствеността, но след като не се е отказал от тези свои права, той не може да се откаже от правото да иска делба на общата вещ. Поради това след образуване на производство за съдебна делба съделителят не може да се откаже от предявения иск. това заключение е още повече приложимо, когато отказът от иска за делба се прави, след като тя е вече допусната и пристъпено към втората фаза по извършване на делбата.
От друга страна, в производството по съдебна делба се осъществява потестативното право на делба не само на ищеца, а и на всички други съсобственици. те са задължително необходими другари и делба, извършена без участие на някой от съсобствениците, е изцяло нищожна (чл.75,ал.2 ЗН). Това показва, че ответниците имат същото процесуално положение, както и ищецът. последният не може да се разпорежда с предмета на спора. (чл.34,ал.1 ЗС) (сп.Соц.право.1983 г., кн.5, с.83)
7. Р-21-1985 г., I г.о. ВС. Когато се иска делба на съсобствена жилищна сграда, намираща се в дворно място, в което е изградена сграда на трето лице, до делба се допуска не само съсобствената жилищна сграда, но и тази част от дворното място, която е придадена към нея.
м о т и в и : Не е допустима делба на съсобствен незастроен парцел, в който могат да се построят жилища за всички съсобственици (арг. от чл.58,ал.2 ЗТСУ). С още по голямо основание не е допустима делба на съсобствен парцел, в който вече са построени жилища в отделна собственост на съсобствениците на парцела. В този последен случай теренът е в положение, подобно на терена на етажна собственост, т.е. на обща част и затова делбата му не се допуска (срв.пост.№ 4/64 г. Пленум, т.3)
Тези положения не бива да се смесват със случая, когато се иска делба на съсобствена жилищна сграда, собствениците на която са съсобственици на парцела със собственика на друга жилищна сграда в същия парцел. не съществува забрана да се допусне делба на първата жилищна сграда между нейните съсобственици. В този случай следва освен това да се допусне делба не само на съсобственото жилище, но и на принадлежащата на съсобствениците му съответна част от дворното място. Това е така, защото съсобствена не е само сградата, но и всички отнасящи се към нея права от терена. тези права са също общи и делбата им е допустима, независимо че не може да се допусне делба на терена между съсобствениците на едната сграда и собствениците на другата. И тук положението е аналогично с делбата на отделно жилище в сграда от етажна собственост. делба в този случай се допуска не само на отделното съсобствено жилище, но и на принадлежащите към него общи части от сградата, включително и от терена (срв. в този смисъл пост.№ 2/82 г. Пл.,т.1,б.”е”) (чл.34,ал.1 ЗС и чл.58,ал.2 ЗТСУ) (сп.Соц.право.1985 г., кн.4, с.75)
Учредяване на етажна собственост чрез делба. (чл.39 ЗС)
Източници.
Закон за собствеността.
Чл. 39.(1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.
(2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
Съдебна практика :
1. Р-1422-1959 г., II г.о. ВС. Когато съсобствената сграда може да се подели по начин, че отделните етажи или части от етажи на същата да могат да се използуват самостоятелно от съсобствениците, без големи преустройства или неудобства, съдът е длъжен да допусне нейната делба, без оглед на това дали парцела, в който тя е построена, може да се дели или не на съответния брой реални парцели. (чл.39 ЗС) (сп.Соц.право.1960 г., кн.1, с.61)
2. Р-1734-1961 г., I г.о. ВС. Самостоятелността на етажите, по смисъла на чл.39,ал.2 ЗС, е обективно съществуваща самостоятелност.
м о т и в и : Съдът е приел, че къщата, предмет на делбата може да се раздели съгласно чл.39,ал.2 ЗС, на два дяла като в единия влезе първия етаж, а в другия - втория етаж, понеже едната съделителка декларирала, че ако и се даде първия етаж тя е готова да търпи преминаването на другата съделителка през коридора на своя етаж.
Изводът на съда е незаконосъобразен. Самостоятелността на етажите, която се има предвид от чл.39,ал.2 ЗС, е обективно съществуваща самостоятелност, независимо от отношението, което имат към нея съсобствениците на тези етажи. тя не е самостоятелност с оглед на лицата, които ще обитават тези етажи. Тя е самостоятелност без оглед на това, кой ще обитава етажите. Според становището на съда излиза, че ако първият етаж се даде не на съделителката, която е направила декларацията, а на другата съделителка, която не прави такава декларация, етажите ще станат несамостоятелни и не ще могат да се делят. Това е явно неприемливо. (чл.39,ал.2 ЗС) (сп.Соц.право.1961 г., кн.10, с.69)
Правилата на ПУРНЕС за етажната собственост. (чл.49 ЗС)
Източници.
Закон за собствеността.
Чл. 49.(1) Правилата за управлението, за поддържането на реда и за надзора по използуването на сградата, както и тия за начина на отмяна решенията на общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, се уреждат с особен правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г.) За нарушенията на правилника общото събрание може да предостави на управителя или на управителния съвет правото да налага на провинените лица глоба от 1 до 60 лв. в полза на етажната собственост.
Съдебна практика :
1. ТР-35-1959 г., ОСГК. Разпоредбата на чл.9,ал.5 от ПУРНЕС относно разпределението на разноските за осветление, почистване и поддържане на общите части и за портиер, тежащи върху адвокатите, има предвид както случая когато наематели, респ. собственици на помещенията са отделните адвокати,, така и случая когато наематели, респ. собственици са и юридическите консултации. (чл.9,ал.5 и 6 ПУРНЕС) (сп.Соц.право.1959 г., кн.5, с.62)
2. Р-560-1968 г., I г.о. ВС. Поканата по пар.7 от ПУРНЕС трябва да бъде връчена на живущите в етажната собственост най-малко три дни преди събранието. Това се отнася и до случаите на отсъствие, когато поканата се залепва на вратата на помещението на отсъствуващия обитател. Ако това правило не бъде спазено, лицето се счита нередовно поканено и по отношение на него срокът за искане отмяна на решението на общото събрание не тече от деня на същото, а от съобщението. (пар.пар.7 и 13 ПУРНЕС) (сп.Соц.право.1969 г., кн.2, с.75)
Собственост върху постройка. Право на строеж. (чл.63 ЗС)
Източници.
Закон за собствеността.
Чл. 63.(1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.
Съдебна практика :
1. Р-271-1969 г., I г.о. ВС. Когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда, и нотариалният акт не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост и върху сградата. Тази презумпция обаче е оборима и може да се установи противна воля на страните. допустимо е прехвърляне собствеността само на мястото, отделно от собствеността на съществуващата в него сграда.
м о т и в и : Според чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията следователно е оборима. Това е логическа последица на обстоятелството, че законът съществуването на собственост на постройка отделно от мястото : чрез отстъпване право на строеж, прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка и чрез доброволна делба (чл.63 ЗС). Следва да се приеме, че е допустимо и прехвърляне собствеността само на мястото, отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. Това е необходимо само от гледна точка на по-лесно и сигурно доказване волята на страните в сделката. Но във всички случаи на такава воля досегашният собственик на мястото става суперфициарен собственик на съществуващата сграда. Не е нужно в нотариалния акт изрично да се учредява суперфиция, защото вещното право върху постройката не се създава с този акт, а то съществува и се подразбира, че се модифицира в супурфициарна собственост, щом като собствеността на мястото преминава върху друго лице. Трябва обаче да се приеме по нататък, че когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда и актът не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата и в тежест на отчуждителя е да установи с положителни и конкретни доказателства обратното - че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата. (чл.чл.63 и 92 ЗС) (сп.Соц.право.1969 г., кн.6, с.83)
Извършване на подобрения в чужд имот.Необходими разноски. (чл.чл.72 – 74 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 72.(1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
(2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
(3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
Чл. 73.(1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.
(2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
Чл. 74.(1) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
(2) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.
Съдебна практика :
1. Р-1986-1958 г., II г.о. ВС. С направата на подобрения в чуждо място възникват облигационни отношения между собственика на мястото и подобрителя. Спрямо тях взискателят на едно парично вземане, който е насочил принудителното изпълнение върху недвижимия имот, на който са направени подобренията, е трето лице и не могат да му се противопоставят. Те не могат да му се противопоставят и от гледище на чл.92 от ЗС. (чл.чл.72 и 92 ЗС и чл.336 ГПК) (сп.Соц.право.1959 г., кн.6, с.82)
2. Р-682-1959 г., III г.о. ВС. Щом като на подобрителя на недвижимия имот е признато право да държи последния, докато се упражнява това право на задържане давност за погасяване на вземането за направените подобрения върху имота, който се държи, не тече. Същият упражнява едно правомощие, произтичащо от правото му на вземането.
Задължението на ответника да предаде имота ще следва да се изпълни едновременно със задължението на ищеца да заплати на ответника направените подобрения върху същия имот.
м о т и в и : Установено е по делото, а така е приел и нар.съд, че по гр.д.№ 251/49 г. ответниците са осъдени да отстъпят и предадат на ищците владението на процесния сънаследствен имот. С това решение ищците са осъдени да заплатят на ответника Б.С. сумата 330000 лева, за направени от последния подобрения върху процесния имот, като му е признато право да задържи имота до заплащането на горната сума. По повод на издадения изпълнителен лист за това вземане е било образувано изп.д.№ 1661/57 г. по описа на Е.съд.изпълнител. С резолюцията си от 30.10.57 г. съд.изпълнител е прекратил делото на основание чл.110 от ЗЗД, поради това, че вземането било погасено със давност, като тази резолюция е била оставена в сила от нар.съд с решение от 20.06.58 г. Също така е установено, че Б.С държи имота, върху който е направил подобрения и живее в него, като по този начин е упражнявал правото си на задържанее до заплащане на присъдената сума. Нар.съд е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като изп.лист е бил издаден на 7.10.57 г., а решението, въз основа на което е издаден този лист, е влязло в сила на 25.12.51 г. и следователно, казва съдът, като не било действувано повече от пет години, вземането и правото на задържане били погасени по давност, както залога и ипотеката, съгласно чл.150 от ЗЗД се погасявали по давност когато вземането се погаси.
Това становище е неправилно. Правото на задържане произтича и се основава на правото на вземането за направените подобрения върху имота, който се държи. С упражняване правото на задържане ответникът Б.С. всъщност упражнява своето право на вземане върху подобрения имот. Следователно не може да се приеме, че правото на вземане е погасено поради неупражнение. Докато се упражнява това право на задържане, давност за погасяване на вземането за направените подобрения върху имота, който се държи, не тече. Тя се прекъсва. Последната започва да тече от момента на фактическото отномане на имота, върху който се упражнява правото на задържане. Задължението на ответника да предаде имота ще следва да се изпълни едновременно със задължението на ищеца да заплати на ответника направените подобрения върху същия имот. Кредиторът, който държи извършените от него подобрения, не търси дължимата сума, защото държи извършените от него подобрения и по този начин упражнява едно правомощие, произтичащо от правото му на вземане.
Народният съд неправилно се е позовал на аналогията с ипотеката и залога по чл.150 от ЗЗД. Щом като на подобрителя на недвижимия имот е признато право да държи последния докато се заплати стойността на подобрението, то докато се упражнява това задържане, не може да тече давност, респ. да се погаси по давност вземането, защото подобрителят не бездействува, а като държи имота отлага изпълнението докато настъпи момента на едновременното изпълнение на двете насрещни вземания. Същият не е длъжен да търси вземането си, а може да държи имота, нещо което му е признато с решението на съда и да чака момента когато ще му се платят подобренията и само когато това стане, тогава е длъжен да предаде имота. (чл.чл.90, 110 и 150 ЗЗД и чл.72 ЗС) (сп.Соц.право.1959 г., кн.5, с.65-6)
3. Р-1850-1961 г., I г.о. ВС. Качеството на наемателя не пречи на същия да се яви и в качеството на подобрител и следователно да придобие правата, които има подобрителят на направените от него подобрения.
м о т и в и : Разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС, макар и да говорят за подобрител-владелец, всъщност имат по-широко съдържание. Те имат предвид изобщо подобрителя, независимо от основанието на което той се намира в чуждия имот. Всеки, който се намира в чужд имот и извършва в него подобрения, придобива правата, предвидени в чл.72 и чл.74 ЗС. На какво основание се намира той в чуждия имот е без значение. Няма значение, дали е владелец или държател. незаконосъобразно би било да се създават права, във връзка с извършени подобрения на лице, което без каквото и да е основание се намира в имота, напр. недобросъвестният владелец, а да се откажат права върху подобренията на лице, което все пак се намира в имота на някакво основание, напр. наемателят. (чл.чл.72 и 74 ЗС) (сп.Соц.право.1961 г., кн.10, с.70) (чл.26 ЗЗД и чл.97,ал.1 ГПК) (сп.Соц.право.1961 г., кн.10, с.76)
4. Р-2743-1974 г., I г.о. ВС. Знанието на собственика, че се извършват подобрения в неговия имот, както и непротивопоставянето му за тяхното извършване не обуславят за подобрителя основанието да бъде обезщетен според правилата на чл.72 и 74 ЗС, ако той не е бил владелец на имота.
Ако подобрителят е имал качеството на държател и е направил подобренията със знанието и непротивопоставянето на собственика, подлежи на обезщетяване според разпоредбата на чл.61,ал.2 ЗЗД.
м о т и в и : Страните са водили преговори за сключване на договор за начално прехвърляне на недвижим имот от страна на ответницата срещу задължението на ищците да полагат грижи за нея и да и дават издръжка до края на живота. В съдебното заседание тя изрично е потвърдила за наличието на обещание от нейна страна, че именно то е било поводът да се полагат грижите за нея и да и се предоставя издръжката, а така също, че това и обещание е било и основанието да се предприемет ремонт и преустройство на имота, който е бил запуснат, а постройките почти разпаднати, неизползуваеми за предназначението им и за съвместното живеене на страните. Все от личните и признания става категорично видно, че тя едностранно се е отклонила от съвместния живот, че по нейна инициатива не се е стигнало до осъществяването, до сключването на обещания договор, макар че до отмятането и ремонтирането на съществуващите постройки и пристрояването на нови е било извършено. Всичко това оприличава ответницата на недобросъвестна страна още при воденето на преговорите за сключване на обещания договор. А правната норма - чл.12 ЗЗД, поставя изискването при воденето на преговорите и сключването на договора страните да действуват добросъвестно и съобразно с правилата на соц.общежитие.
Ремонтите по вид и мащаби са доказани от признанията на ответницата, от показанията на почти всички свидетели, а фактическото им наличие към настоящия момент се явява утвърдено от заключенията на техническите експертизи. При предприемането на някои строителни и подобрителни работи самата ответница е привличалба майсторите, но разходите, включително и за материалите, са били посрещани само от ищците. Всички строителни работи са станали освен това в присъствието на ответницата. В известни случаи е изразявала и задоволство от начина, качеството и мащабите на извършването им. Но ищците не са имали положението на владелци. Те са предприели извършването на подобренията с оглед на обещанието за бъдещото сключване на договор, но в момент и защото са били допуснати в имота от ответницата и с целта всички да живеят заедно в ремонтирания и преустроен имот. Т.е. извършените имоти и подобрения са били предприети в общ интерес на двете страни по делото. Налице е затова хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД. Ето защо ищците имат право да получат удовлетворение не според разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС, а според това, доколко са осъществили обогатяването на ответницата. (чл.61 ЗЗД и чл.72 и 74 ЗС) (сп.Соц.право.1975 г., кн.4, с.94)
Способи за придобиване на собственост. (чл.77 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Съдебна практика :
1. Р-80-1965 г., ОСГК. Ако дарението на недвижим имот е извършено при спазване предписаната от закона форма и дарителят е бил собственик, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз основа на дарението. Той не е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Затова при иск за намаляване дарението и възстановяване запазената част надареният не може да се позовава, че е придобил собствеността по давност. Недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил.
м о т и в и : За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. В случая надареният е придобил правото на собственост върху имота - предмет на дарението - още с извършването на сделката и дарението, направено при спазване предписаната от закона нотариална форма. След това вече надареният не е владял имота като добросъвестен владелец, а като собственик. Дарението не е обявено за недействително, нито е отменено. То е в сила.
Добросъвестният владелец може да придобие собствеността на вещта, когато владее, без да знае недостатъците на основанието си и когато тези недостатъци се отнасят до това, че праводателят не е бил собственик или когато е опорочена предписаната от закона форма.
В конкретния случай нито едно от тези изисквания не е налице. Няма спор, че дарителката е била собственица на имота, предмет на дарението. Правото на наследниците да искат намаление на дарението се основава именно на това нейно право на собственост, което те наследяват. Също така е спазена и нотариалната форма, необходима за извършване на дарението съгласно чл.18 ЗЗД. Затова и поради тези съображения не може да се говори за добросъвестно владение в полза на надарения. Той не е бил и недобросъвестен владелец по вече изложените съображения.
Най-после, ако се възприеме разбирането, изложено в атакуваните решения, ще се дойде фактически до неприлагане чл.30 ЗН и до фактическо отменяване разпоредбите, охраняващи запазената част по чл.28 и 29 ЗН. Такъв резултат не е съобразен със закона и е неприемлив. (чл.30 ЗН, чл.ЗС и чл.225 ЗЗД) (сп.Соц.право.1965 г., кн.8, с.75)
Приращение. (чл.92 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Съдебна практика :
1. Р-271-1969 г., I г.о. ВС. Когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда, и нотариалният акт не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост и върху сградата. Тази презумпция обаче е оборима и може да се установи противна воля на страните. допустимо е прехвърляне собствеността само на мястото, отделно от собствеността на съществуващата в него сграда.
м о т и в и : Според чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията следователно е оборима. Това е логическа последица на обстоятелството, че законът съществуването на собственост на постройка отделно от мястото : чрез отстъпване право на строеж, прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка и чрез доброволна делба (чл.63 ЗС). Следва да се приеме, че е допустимо и прехвърляне собствеността само на мястото, отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. Това е необходимо само от гледна точка на по-лесно и сигурно доказване волята на страните в сделката. Но във всички случаи на такава воля досегашният собственик на мястото става суперфициарен собственик на съществуващата сграда. Не е нужно в нотариалния акт изрично да се учредява суперфиция, защото вещното право върху постройката не се създава с този акт, а то съществува и се подразбира, че се модифицира в супурфициарна собственост, щом като собствеността на мястото преминава върху друго лице. Трябва обаче да се приеме по нататък, че когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда и актът не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата и в тежест на отчуждителя е да установи с положителни и конкретни доказателства обратното - че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата. (чл.чл.63 и 92 ЗС) (сп.Соц.право.1969 г., кн.6, с.83)
2. Р-2683-1975 г., I г.о. ВС. Презумпцията на чл.92 ЗС, че собственикът на мястото е собственик на постройките и насажденията върху него, е оборима. Оборването и може да стане с всички доказателствени средства при спазване разпоредбите на чл.133 ГПК и чл.134 с.к. (чл.92 ЗС) (сп.Соц.право.1976 г., кн.4, с.89)
Иск за собственост. (чл.108 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Съдебна практика :
1. Р-584-1960 г., II г.о. ВС. Искът по чл.108 ЗС може да се води от съсобственик, който не притежава повече от половината на имота.
м о т и в и : По делото е било установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от спорното място. Както народният съд, така и окръжният съд са приели, че щом ищеца не притежава повече от половината част на имота не може да води иск по чл.108 ЗС поради липса на активна легитимация, тъй като предявяването на иск за собственост представлявало действие на управление на общата вещ, а съгласно чл.32,ал.1 ЗС, за да се предприеме известно действие с управленчески характер по отношение на общата вещ е необходимо решението на на съсобствениците, притежаващи повече от нейната половина.
Така изложените съображения от народния и окръжния съд са в противоречие с разпоредбите на чл.32,ал.1 ЗС и чл.108 от с.з. Искът по чл.108 ЗС може да се води от съсобственик, който не притежава повече от половината на имота. Чрез този иск собственикот, включително и съсобственикът могат да защитават правата си срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Разпоредбите на чл.32,ал.1 ЗС се отнасят само до ползуването и управлението на общата вещ. Искът в настоящия случай не се отнася за управлението на общата вещ, а за признаване на самостоятелно право на собственост и произтичащите от него последици относно прекъсване на придобивната давност, владение, прибиране на плодове и др. (чл.чл.32 и 108 ЗС) (сп.Соц.право.1960 г., кн.8, с.83)
2. Р-739-1970 г., I г.о. ВС. Купувачът на вещ по предварителен договор, сключен със собственика, на когото владението на вещта е предадено въз основа на този договор, с погасяване по давност правото му да иска сключване на окончателен договор по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД, губи и основанието на което владее вещта. От такъв купувач продавачът-собственик може успешно да ревандикира вещта. (чл.19,ал.3 и 110 и сл. ЗЗД, чл.70,ал.3 и 108 ЗС) (сп.Соц.право.1970 г., кн.7, с.61)
Иск за преустановяване на нарушения спрямо правото на собственост. (чл.109 ЗС)
Източници :
Закон за собствеността.
Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съдебна практика :
1. Р-1784-1961 г., I г.о. ВС. Искът по чл.109,ал.1 ЗС може да се уважи само ако действието, което пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост, е противоправно.
м о т и в и : Ищецът иска, въз основа на чл.109,ал.1 ЗС да бъде осъден ответникът да прекрати да ползува входа на жилището му.
По делото е установено, че ответникът, за да влезе в своето жилище, минава през входа на жилището на ищеца. Установено е също така, че ответникът няма друг вход на жилището си, нито пък може да си построи такъв вход, тъй като съответните административни органи не разрешават това.
При тези данни правилно съдът е отхвърлил иска.
За да се уважи иск по чл.109,ал.2 ЗС необходимо е да е налице нарушение на правото на собственост. Нарушението предполага противоправност. В случая ответникът, макар и да минава през имота на ищеца, не върши противоправно деяние. Характерно за противоправното деяние е това, че то може да не се извърши, че съществува възможност да се постъпи другояче. По делото е изяснено, че ответникът не може да постъпи другояче, че той няма друга възможност да влезе в жилището си освен като мине през входа на жилището на ищеца. Установено е по делото, че съответните органи, единствено натоварени да разрешат построяването на врата, по съображения, които съдът не може да контролира, не разрешават да се построи врата. При липсата на такова разрешение поведението на ответника не може да се счете за противоправно. Щом не е противоправно, то не е нарушение на правото на собственост на ищеца. (чл.109,ал.1 ЗС) (сп.Соц.право.1961 г., кн.9, с.74)

 
Мнения: 146

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron