Решение от 26.07.2006 г. на РС - Дулово по гр. д. № 35/2006

Тематична съдебна практика по Вещно право.

Решение от 26.07.2006 г. на РС - Дулово по гр. д. № 35/2006

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:47 pm

Решение от 26.07.2006 г. на РС - Дулово по гр. д. № 35/2006 г., ГК, докладчик председателят Николай Гунчев
чл. 68 ЗС

чл. 69 ЗС

чл. 79, ал. 1 ЗС

чл. 108 ЗС

чл. 431, ал. 2 ГПК

чл. 75, ал. 2 ЗН
Разграничението между владение и държане отчетливо е прокарано от законодателя чрез легалните дефиниции на тези понятия в двете алинеи на чл. 68 от ЗС. Собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик на спорния имот. Правен интерес от отмяна на нотариален акт за собственост на имот има само неговият действителен собственик, а не и всяко трето лице, и освен това, не е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, издаден на ответниците, е несамостоятелен по отношение на този, свързан със спора за материално право, породен от засягане на трети за нотариалния акт лица, с акта за собственост, и се явява последица от неговото уважаване. Едва като последица от уважаването на съответния вещен иск разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от ГПК предвижда отмяна на издадения като неверен нотариален акт, с оглед получена (евентуално) искова защита срещу засегнато с неговото издаване материално право, понеже предмет на тази защита не е нотариалният акт за собственост, а самото накърнено право на собственост. Само при успешно проведен иск за собственост, подлежи на отмяна и самият нотариален акт, съобразно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 от ГПК, като законова последица от уважаването на иска, разрешил спора за гражданското право. От редакцията на чл. 431, ал. 2 от ГПК се явява, че отмяната на нотариален акт няма самостоятелно значение, а зависи от уважаването на иска, с който е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. Отмяната на констативен нотариален акт е функция на евентуалното уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. За да се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт (която произхожда от чл. 143 от ГПК), преди това трябва да се установи, че носител на вещното право на собственост върху имота е ищецът. Правото не предвижда възможност някое лице да иска отмяна на констативен нотариален акт, освен в случай, че то преди това не е доказало, че е собственик на описания в акта недвижим имот. Основен предмет на спора е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалният акт, и отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица, само в случай на евентуално уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Недопустимо е самостоятелно исково производство по чл. 431, ал. 2 от ГПК, понеже отмяната на нотариален акт цели отпадане на удостоверителната му доказателствена сила, понеже той, като охранителен акт, не се ползва със сила на присъдено нещо и искането за отмяната му не представлява искане за разрешаване на материалноправен спор. Разглеждане и произнасяне на съда по искане за отмяна на нотариален акт по чл. 431, ал. 2 от ГПК е допустимо, само при уважаване на иска за правото на собственост. Претендиращият за собствеността на недвижим имот, за който на друго лице е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, няма възможност да иска отмяната на този акт, ако преди това не установи, че е собственик.
------------------------

Производството е образувано по искова молба с посочено от ищеца правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищецът О. С. К., с ЕГН .........., от с. Р., ул. "Ч." № Х, общ. Д., обл. С., моли съдът да постанови решение, с което: да осъди ответниците К. С. К., с ЕГН .......... и Ю. А. К., с ЕГН .........., двамата от с. П., ул. "Н." № 62, общ. Д., обл. С., да му предадат владението върху следния недвижим имот: незастроен поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. П., общ. Д., обл. С., предназначен за жилищно строителство, за който по регулационния план на селото, одобрен със заповед № 419 от 20.12.1990 год., е отреден парцел Х-222 в квартал 16 с площ от 1 530 кв. м, с неуредени сметки по регулация за придаващите се към него 60 кв. м от имот с кад. № 209, при граници за парцела: север - парцел VIII-209, изток - парцел IХ-223, юг - улица с о. т. 48 - о. т. 47 и запад парцел ХI-222; да отмени, като неверен, нотариален акт № 162, том III, рег. № 2485, дело № 357 от 2004 год., съставен от нотариуса К. К., с район на действие Д. съдебен район, с рег. № 351 на Нотариалната камара на Република България, за собственост върху гореописания имот по давностно владение; да му присъди направените по делото разноски, заедно със законната лихва за забавеното им плащане, начиная от предявяването на иска до окончателното им изплащане. Позовава се на влязлото в сила на 8.09.2005 год. Решение по гр. дело № 87/2004 год. по описа на И. районен съд за делба на наследствени недвижими имоти, с което му е поставен в дял процесният имот. Навежда доводи, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства в подкрепа на твърденията и исканията си.

Ответниците К. С. К., с ЕГН .........., и Ю. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. П., ул. "Н." № 62, общ. Д., обл. С., чрез повереника си, оспорват исковата молба изцяло и считат предявените срещу тях искове за неоснователни, като твърдят, че са собственици на процесния имот по давностно владение, продължило над 10 години през периода от 1989/1990 год. до 2004 год. От името на Ю. А. К. процесуалният й представител прави възражение, че съдебното решение на ИРС, от което черпи права ищецът, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, е нищожно, тъй като тя не е взела участие в делбата като съделител. Ответниковият повереник, от името и на двамата си доверители, претендира и присъждане на направените деловодни разноски, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства, инвокира възражения срещу изложеното от ищците и техния пълномощник и релевира доводи в подкрепа на твърденията и исканията си.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени (всички в заверени преписи) и гласни доказателства, доводите и становищата на страните, на основание чл. 188 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове и възражение са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от разглеждането им в настоящото производство, с изключение на искането за отмяна като неверен на констативния нотариален акт в частта му, некасаеща процесния имот.

Разгледани по същество, съединените в условията на главност и акцесорност ревандикационен иск и претенции за отмяна на констативен нотариален акт като неверен (в частта му за процесния имот) и присъждане на деловодните разноски (без претендираната лихва върху тях) на ищците, са основателни, а предявеното от ответницата самостоятелно възражение за нищожност на горецитираното влязло в сила делбено решение на ИРС, както и акцесорната му претенция за разноски, е неоснователно.

От фактическа страна по делото се установи, че ответницата Ю. А. К. е съпруга на ответника К. С. К. от 10.04.1972 год., което личи от удостоверение за сключен граждански брак от 16.07.2001 год., издадено от кметство, с. П., общ. Д., обл. С., въз основа на Акт за граждански брак № 14/10.04.1972 год., а видно от удостоверения за наследници № 38/17.10.2001 год., издадено от кметство, с. П., общ. Д., обл. С., и № 91/22.12.2005 год., издадено от кметство, с. К., общ. И., обл. Р., ищецът О. С. К. и ответникът К. С. К. са преки наследници (синове) на покойните понастоящем техни родители С. К. А. (починал на 30.03.1976 год.) и Х. Ю. А. (починала на 11.05.2001 год.). Последните двама пък са сключили граждански брак помежду си на 6.06.1944 год., което се вижда от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от кметство, с. П., общ. Д., обл. С., на 2.03.2006 год. въз основа на Акт за граждански брак № 47/6.06.1944 год. Приживе, по време на брака им, С. К. А. и Х. Ю. А., в режим на СИО са придобили по давностно владение правото на собственост върху недвижим имот с планоснимачен № 222 по сега действащия план на с. П., общ. Д., обл. С., одобрен със Заповед № 419 от 20.12.1990 год., от който са образувани парцел ХI-222 в кв. 16, урегулиран с площ 1 670 кв. м, който те са застроили със сега съществуващите в него постройки и съседния нему процесен по настоящото дело имот парцел Х-222 в квартал 16 с площ от 1 530 кв. м, незастроен към момента. Горното се потвърждава недвусмислено, както от събраните доказателства по приложеното в заверен препис нот. дело № 357/2004 год. по описа на нотариус К. К., рег. № 351 на Нотариалната камара, с район на действие - съдебният район на ДРС, така и от кореспондиращата помежду им част на показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Х. К. А., С. И. И., М. Х. М. и И. Н. Б. След кончината на С. А. през 1976 год. в имота останали да живеят част от наследниците му, сред които преживялата съпруга Х. и синовете му О. (докато се оженил през 1979 год.) и К., заедно със съпругата на последния Ю. и техните деца. По време на т. нар. "Голяма екскурзия" през 1989 год. О. К. и К. К., заедно със създадените от тях семейства, заминали в Република Т., а майка им Х. А. се преместила да живее при дъщеря си А. в с. К. (там Х. се е регистрирала на 15.06.1989 год. и е живяла до смъртта си на 11.05.2001 год., видно от Удостоверение № 4/21.02.2006 год., издадено от кметство, с. К.). След няколко месеца К. К. и съпругата му се завърнали от Република Т. в с. П., като опит за същото направила и майка му Х. А., но поради настъпил разрив в отношенията й със сина й К., последният я прогонил от имота. Въпреки това, Х. не се отказала и продължила през годините до смъртта си (починала е на 11.05.2001 год. - Акт за смърт № 7/12.05.2001 год., препис- извлечение от който е налично по делото) многократно да се опитва да се завърне в имота в с. П., но К. не е позволил това, като един от случаите, датиран през 1997/1998 год., е добре описан от свидетеля И. Б., и фактът, че тогава Х. е отишла до имота и не е била допусната да влезе, не се оспорва от страните по делото, чието процесуални представители даже се позоваха в пледоариите си на него, естествено, всеки интерпретирайки го в различна светлина, съобразно каузата, която защитава.

След като през 1990 год. К. С. К. (тогава с името К. С. К., видно от Удостоверение № 8/16.02.2006 год., изходящо от кметство, с. П., общ. Д., обл. С.) е останал единствен от наследниците на С. К. А. да живее в с. П. (заедно със съпругата си Ю. и децата им), в разписната книга към новия регулационен план на с. П., парцели Х и ХI са били записани на негово име, като нещо повече, със Заповед № РД-366-ДС/2.07.2004 год. на областния управител на област С., нему е бил предаден неправилно отнетият преди това от баща му парцел ХI, съседен на процесния парцел Х (последният обаче не е бивал никога одържавяван, за разлика от парцел ХI). Междувременно, на 26.02.2004 год. в И. районен съд била заведена искова молба за делба на наследствени имоти, включая и процесния незастроен парцел Х, както и съседния парцел ХI, по която я образувано гр. дело № 87/2004 год. по описа на ИРС, за първото съдебно заседание по което К. С. К. е бил редовно призован на 31.03.2004 год., видно от Удостоверение № 87/30.10.2005 год., издадено от ИРС. В хода на производството по делбеното дело обаче К. К. и съпругата му Ю. К., която не била за разлика от мъжа си страна по него, се снабдили в резултат на обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за собственост върху процесния незастроен парцел Х и съседния му застроен парцел ХI - по давностно владение. Делбеното дело приключило с Решение № 225, постановено на 27.07.2005 год. по гр. дело № 87 по описа на 2004 год. на И. районен съд, влязло в сила на 8.09.2005 год., като в дял на О. С. К. е поставен процесният незастроен недвижим имот, а в дял на К. С. К. съседният застроен парцел ХI-222.

От правна страна, съдът намира, че изложеното в исковата молба и в хода на производството от ищцовата страна като цяло кореспондира със събраните доказателства по делото, по което бяха представени изискуемите от закона писмени доказателства за наличието в патримониума на ищеца на правото на собственост върху процесния имот, и счита, че тезата, която е в сила, смята да докаже в хода на процеса ответната страна, остана недоказана, и нещо повече, бе категорично опровергана в хода на производството.

ДРС споделя становището на ищцовата страна, че в хода на съдебния делбен процес ответниците недобросъвестно са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, въпреки че парцели Х и ХI, на които те са признати за собственици с него, са били предмет на иска за делба по делото на ИРС, по което вече ответникът е бил конституиран като страна - съделител, т. е. преди съставянето на този нотариален акт той е знаел, че с предявяването на иска за делба е оспорено владението върху процесния недвижим имот и даже върху съседния нему, и не е изтекла 10-годишната придобивна давност за придобиване от него собствеността върху имота. Именно заради това, този акт безспорно е неверен, защото към датата на съставянето му за ответниците не е изтекла изискуемата, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, десетгодишна придобивна давност, което се явява от установеното по-горе от фактическа страна. По делото се установи и че владението на ответниците върху тези имоти е било постоянно оспорвано от Х. Ю. А., която е починала през 2001 год., а от момента на смъртта й до издаването през 2004 год. на констативния нотариален акт са изминали само малко повече от три години.
Извън горното, издаденият нотариален акт не кореспондира и с доказателствата, събрани по обстоятелствената проверка, поради което изводите на нотариуса са неверни, което недвусмислено се установява от показанията на разпитаните от него трима свидетели, които твърдят, че имотът е останал от бащата на К., а последният живее в него с жена си. Освен това, при анализ на показанията на тези свидетели, става ясно, че те говорят на практика само за застроения парцел ХI, а не и за процесния незастроен парцел Х, за който пък към нотариалното дело даже няма и удостоверение за притежаването му, а има такова само за парцел ХI.

От друга страна, К. С. К. е разполагал с процесуалната възможност в последната фаза на делбеното производство да предяви претенциите си за парцел Х, която възможност окончателно е погасена още с влизането в сила на решението по допускане на делбата, предхождащо по време решението за нейното извършване.

Това, която ответниковият повереник се опитваше да докаже в хода на настоящия процес - че неговите доверители са владелци и като такива са придобили по давност ползваните от тях имоти, включая и процесния, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за доказано, че не е изтекла предвидената от чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишна придобивна давност в полза на ответниците досежно ползваните от тях имоти, доколкото по делото се събраха доказателства, че те не са владели процесния имот непрекъснато, несмущавано от никого, спокойно и необезпокоявано поне 10 години. Установеното по делото не доказва, че са владелци, още по-малко - добросъвестни, на ползваните от тях имоти, а ги прави единствено държатели за всички наследници. В тази връзка, съдът намира и че не може да се кредитират наведените доводи от ответната страна, която се позовава на практика на оборимата законова презумпция по чл. 69 от ЗС, и да се приеме, че ответниците са владелци, понеже те не могат да се легитимират въобще като владелци, даже и като недобросъвестни такива. Разграничението между владение и държане отчетливо е прокарано от законодателя чрез легалните дефиниции на тези понятия в двете алинеи на чл. 68 от ЗС, а по-горе недвусмислено се установи, че до приключването на делбеното дело ответниците са държали ползваните от тях имоти за всички техни съсобственици, като съсобствеността вече е прекратена, съгласно влязлото в сила делбено решение.

С влизането в сила на визираното по-горе решение на ИРС, с което парцел Х е бил поставен в дял на ищеца, ответниците вече упражняват без законно основание фактическата власт върху процесния имот и съдът трябва да ги осъди да предадат владението му на неговия собственик О. С. К.

Както бе посочено и по-горе, съдът откри и наличие на пороци от правно естество в процедурата по придобиване на процесния имот от ищеца. Освен това, снабдяването с нотариален акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка, не прави само по себе си безспорно положението на ответниците, като от събраните по делото доказателства бе опровергано наличието в патримониума на последните на правото на собственост върху спорния парцел. В хода на производството се установи, че повечето от конкретните факти, удостоверени от горепосочения нотариален акт, са недостоверни, с оглед на което може да се направи заключение за нарушаване законовите правила, и тъй като бе доказана неистинността на нотариалното удостоверяване, то вече не обвързва с доказателствена сила фактите, относно които свидетелства, съдът намира, че с този нотариален акт ответниците вече не могат се легитимират като изключителни собственици на парцел Х.

Съставеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 162, том III, рег. № 2485, дело № 357 от 2004 год. по описа на нотариус К. К., за който се установи по-горе, че действително е неверен, не може обаче да бъде отменен като такъв изцяло, а само по отношение на процесния парцел Х, като по отношение на другия парцел ХI съдът следва да прекрати производството, като недопустимо, поради липса на правен интерес у ищеца да иска отмяната му. Съображенията за това са следните: след като се установи, че правото на собственост върху процесния имот е налично в патримониума на ищеца, то главният (ревандикационният) иск на О. С. К. се явява основателен и следва да бъде уважен като такъв, което определя и съдбата на акцесорното му искане (което според ДРС е с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК - съдът е длъжен да субсумира твърдяните факти и заявеното искане под съответната правна норма) за отмяна на атакувания като неверен констативен нотариален акт, което следва също да бъде уважено в частта му, касателно парцел Х. След като търсената защита на правото на собственост е получена от ищеца по отношение на парцел Х, то той има правен интерес от иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК досежно процесния имот - в зависимост от това дали ревандикационният иск е уважен, се обуславя и правният интерес на ищеца от отмяната като неверен на нотариалния акт, с който на ответниците е признато правото на собственост. Поначало, собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик на спорния имот. С други думи, правен интерес от отмяна на нотариален акт за собственост на имот има само неговият действителен собственик, а не и всяко трето лице, и освен това, не е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, издаден на ответниците, е несамостоятелен по отношение на този, свързан със спора за материално право, породен от засягане на трети за нотариалния акт лица, с акта за собственост, и се явява последица от неговото уважаване. След като ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, то издаденият констативен нотариален акт създава несигурност за претендираното от него право на собственост върху описания в акта недвижим имот, което поражда спор между него и лицата, които се ползват от този акт, който може да се разреши по исков ред чрез предявяване от заинтересования (в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост, и от това кой владее вещта - предмет на това право по време на спора) на съответен иск за защита на правото му на собственост: установителният по чл. 97, ал. 1 от ГПК, негаторният по чл. 109 от ЗС или, както в случая, ревандикационният по чл. 108 от ЗС.

Едва като последица от уважаването на съответния вещен иск разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от ГПК предвижда отмяна на издадения като неверен нотариален акт, с оглед получена (евентуално) искова защита срещу засегнато с неговото издаване материално право, понеже предмет на тази защита не е нотариалният акт за собственост, а самото накърнено право на собственост. Иначе казано, само при успешно проведен иск за собственост (в казуса по чл. 108 от ЗС), подлежи на отмяна и самият нотариален акт, съобразно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 от ГПК, като законова последица от уважаването на иска, разрешил спора за гражданското право. От редакцията на чл. 431, ал. 2 от ГПК се вижда, че отмяната на нотариален акт няма самостоятелно значение, а зависи от уважаването на иска, с който е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. Отмяната на констативен нотариален акт е функция на евентуалното уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. За да се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт (която произхожда от чл. 143 от ГПК), , преди това трябва да се установи, че носител на вещното право на собственост върху имота е ищецът.

Правото не предвижда възможност някое лице да иска отмяна на констативен нотариален акт, освен в случай, че то преди това не е доказало, че е собственик на описания в акта недвижим имот. Основен предмет на спора е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалният акт, и отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица, само в случай на евентуално уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Недопустимо е самостоятелно исково производство по чл. 431, ал. 2 от ГПК, понеже отмяната на нотариален акт цели отпадане на удостоверителната му доказателствена сила, понеже той, като охранителен акт, не се ползва със сила на присъдено нещо и искането за отмяната му не представлява искане за разрешаване на материалноправен спор. Ето защо, разглеждане и произнасяне на съда по искане за отмяна на нотариален акт по чл. 431, ал. 2 от ГПК е допустимо, само при уважаване на иска за правото на собственост. Претендиращият за собствеността на недвижим имот, за който на друго лице е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, няма възможност да иска отмяната на този акт, ако преди това не установи, че е собственик.

Тъй като от изложеното по-горе се установи, че О. С. К. е собственик на процесния парцел Х, съгласно влязлото в сила делбено решение на ИРС, но не е собственик на парцел ХI, който със същото решение е поставен в дял на К. С.
К., следва да се приеме, че ищцовото искане, което съдът квалифицира като такова по чл. 431, ал. 2 от ГПК, следва да се уважи по отношение на парцел Х, а по отношение на парцел ХI, това искане се явява недопустимо, и като такова, в тази му част производството по делото трябва да се прекрати.

От гореизложеното следва и че ответницата не може да се легитимира като съсобственик на процесния имот, което изначално дисквалифицира възможността тя да има качеството съделител по отношение на този имот, поради което възражението й за нищожност на извършената съдебна делба, поради неучастието й като съделител, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран така, съдът счита, че ищецът е собственик на процесния парцел Х, а ответниците са само негови държатели, и то без правно основание, поради което следва да се уважи ревандикационният иск на ищеца, да се отмени оспореният констативен нотариален акт като неверен, в частта му, касаеща парцел Х, да се прекрати производството по искането за отмяната му в останалата му част, касаеща парцел ХI, и да се отхвърли, като неоснователно, инвокираното от ответницата Ю. А. К. възражение за нищожност на съдебната делба.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, съдът счита искането за присъждане в полза на ищеца на направените от него разноски по делото за основателно, а претенцията на ответниците за заплащане на направените от тях разноски намира за неоснователна. Общата сума на направените разноски от ищеца се равнява на 165,00 лв., от които 15,00 лв. - заплатена държавна такса и 150,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар на упълномощения от него адвокат, които съдът следва да осъди ответниците да му заплатят солидарно. Доколкото ищецът претендира и законната лихва върху разноските за забавено плащане от датата на предявяване на иска, следва да се отбележи, че такава не се дължи, поне не от този момент, в който дух между впрочем е и константната практика преди на ВС, а сега и на ВКС, поради което в тази й част претенцията му следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 188 от ГПК, съдът,

РЕШИ:

Осъжда К. С. К., с ЕГН .........., и Ю. А. К., с ЕГН .........., двамата от с. П., ул. "Н." № 62, общ. Д., обл. С., да предадат владението върху следния недвижим имот: незастроен поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. П., общ. Д., обл. С., предназначен за жилищно строителство, за който по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 419 от 20.12.1990 год., е отреден парцел Х-222 в квартал 16 с площ от 1 530 кв. м, с неуредени сметки по регулация за придаващите се към него 60 кв. м от имот с кад. № 209, при граници за парцела: север - парцел VIII-209, изток - парцел IХ-223, юг - улица с о. т. 48 - о. т. 47 и запад парцел ХI-222, на собственика на имота О. С. К., с ЕГН .........., от с. Р., ул. "Ч." № ХХ, общ. Д., обл. С.

Отхвърля, като неоснователно, възражението на Ю. А. К., с ЕГН ........., от с. П., ул. "Н." № 62, общ. Д., обл. С., с правно основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, за нищожност на извършената съдебна делба с Решение № 225, постановено на 27.07.2005 год. по гражданско дело № 87 по описа на 2004 год. на И. районен съд, влязло в сила на 8.09.2005 год.

Отменя като неверен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност (констативен) № 162, том III, рег. № 2485, дело № 357 от 2004 год., съставен на 7.07.2004 год. от нотариус К. К., с район на действие - съдебен район, гр. Д., с рег. № 351 на Нотариалната камара на Република България, в частта му, с която Ю. А. К., с ЕГН .........., и К. С. К., с ЕГН .........., с постоянно местоживеене за двамата от с. П., ул. "Н." № ХХ, общ. Д., обл. С., са признати за собственици по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия с конкретно жилищно предназначение, включен в регулационния план на с. П., общ. Д., обл. С., одобрен със Заповед № 419/20.12.1990 год., представляващ празно дворно място, за което по регулационния план на селото е отреден парцел Х (десети) с кадастрален номер 222 (двеста двадесет и две) в квартал 16 (шестнадесети) с площ от 1530 (хиляда петстотин и тридесет) кв. м, в който имотът участва с 1470 (хиляда четиристотин и седемдесет) кв. м, и 60 (шестдесет) кв. м, придаваеми към парцела от съседни имоти по регулация, за които сметките не са уредени, и прекратява, като недопустимо, производството по делото по отношение на искането на О. С. К., с ЕГН .........., от с. Р., ул. "Ч." № ХХ, общ. Д., обл. С., да отмени като неверен описания по-горе нотариален акт и в останалата му част.

Отхвърля, като неоснователно, искането на К. С. К., с ЕГН .........., и Ю. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. П., ул. "Н." № ХХ, общ. Д., обл. С., да осъди О. С. К., с ЕГН .........., от с. Р., ул. "Ч." № ХХ, общ. Д., обл. С., да им заплати направените деловодни разноски.

Осъжда К. С. К., с ЕГН .........., и Ю. А. К., с ЕГН .........., двамата от с. П., ул. "Н." № 62, общ. Д., обл. С., солидарно да заплатят на О. С. К., с ЕГН .........., от с. Р., ул. "Ч." № ХХ, общ. Д., обл. С., сумата от 165,00 лв. (сто шестдесет и пет лева), за извършените от последния деловодни разноски, като отхвърля, като неоснователно, искането на О. С. К. в частта му да осъди К. С. К. и Ю. А. К., да му заплатят законната лихва върху разноските по делото за забавено плащане, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд - С.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron