Решение № 161 от 14.IV.1993 г. по гр. д. № 1649/92 г., IV г.

Тематична съдебна практика по Вещно право.

Решение № 161 от 14.IV.1993 г. по гр. д. № 1649/92 г., IV г.

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:44 pm

Решение № 161 от 14.IV.1993 г. по гр. д. № 1649/92 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение Благовест Пунев

чл. 68 ЗС
Владението може да се упражнява чрез другиго, който държи имота от името на владелеца на договорно или законно основание. Владението е за себе си, когато то представлява реализация на правомощието на собственика, щом като в един субект се съчетава упражняването на непосредствената фактическа власт и титулярството на правото на собственост.
------------------------

За да уважи предявения установителен иск за собственост, предявен от ищцата М. Д. против ответниците Ц. Т., С. Я. и Я. Я., районният съд е приел, че по давностно владение, установено от ищцата въз основа на нищожна делба на наследство, включващо процесните парцели, по която тя уравнила дяловете на наследниците, е станала изключителен собственик на същите, а баща й, който сключил брак с първата ответница и живял в имота, бил допуснат от нея поради незадоволената му жилищна нужда след завръщането му от чужбина и упражнявал фактическата власт върху него не лично от свое име, а за сметка на дъщеря си, която манифестирала своене на вещта чрез извършване владетелските действия на собственика.

Този извод на първоинстанционния съд, възприет и от втората инстанция, е законосъобразен и обоснован досежно изкупените от ищцата по нищожната делба идеални части от сестрите на покойния й баща, но не и по отношение дела на последния, на който той е останал собственик по наследствено правоприемство. По делото е установено, че ищцата М. Д. е живяла в процесния имот със своя дядо И. Т. Л., починал на 15.XI.1944 г. който я е отгледал поради това, че израснала без родители (майка й била починала, а баща й С. Т. в продължение на двадесет години живял в чужбина - САЩ). С протокол за делба от 14.IV.1945 г., нотариално заверен, е било извършено поделянето на наследството, оставено от покойния И. Л., като в нея участвали дъщерите на наследодателя и сестри на С. Т. и неговата внучка - ищцата, поради отсъствието по това време на баща й от страната, като тя уравнила парично дела на другите две съделителки със сумата 30 000 лева. В този контекст е законосъобразна констатацията на съда, че извършената делба е нищожна, доколкото в нея не е участвал наследникът, а именно С. Т., но може да се третира като начало на установяване фактическа власт за себе си от страна на ищцата, участвала като съделителка по спогодбата, без да има качеството на наследница на поделеното имущество, включващо и процесния имот, която може да обоснове оригинерното придобиване на правото на собственост върху него. Необосновано обаче е прието, че тази релевантна за давностно придобиване фактическа власт се отнася и до дела от наследството, който е притежавал баща й и който е бил запазен поради нищожността на делбата, непрекратила съсобствеността върху наследствените имоти и поради завръщането му в страната преди изтичане на срока на полезната давност за първичното придобиване собствеността и върху неговия дял. Правото на собственост, което е притежавал последният върху 1/3 ид. част от процесния имот, по наследствено правоприемство не може да се погаси поради неупражняването му, а само може да бъде придобито от друг поради упражняване на самостоятелно владение върху вещта, противопоставено на собственика, което последният търпи. В разглеждания случай е установено, че няколко години след извършване на нищожната делба бащата на ищцата се е завърнал от Америка на 31.XII.1950 г. и е сключил граждански брак с починалата в хода на производството ответница Ц. Т., като се настанил да обитава процесния имот със съпругата си, т. е. преди изтичане на необходимия давностен срок за оригинерно придобиване в полза на дъщеря му, който съгласно § 4 от Преходните правила на Закона за собствеността изтича в края на 1961 г. с оглед въведения по-благоприятен режим за владеещия по този закон в сравнение с отменения ЗИСС, по който се предвижда двадесетгодишен придобивен срок, той е влязъл във владение на имота. Ако по отношение на идеалните части на своите сестри, изкупени от ищцата по нищожната делба, той би могъл да бъде третиран за държател, владеещ за другиго - за своята дъщеря, в която насока съдът е развил убедителни съображения, позовавайки се на разпределението на наследствените имоти по протокола за спогодбата - делба, заплащането уравнението дела на наследниците и наследствения данък от ищцата, работенето на имота и извършването на подобрения в него, въпреки устройването на семейството на последната в друго населено място, относно идеалната част, върху която е запазил правата си на собственост, той не може да има посоченото качество, както незаконосъобразно е приел решаващият съд, защото в един субект се съчетава упражняването на непосредствената фактическа власт и титулярството на правото на собственост. При тази хипотеза бащата на ищцата не би могъл по отношение на самия себе си да владее имота за друго лице - дъщеря си, тъй като юридически е бил собственик на идеалната част от вещта, а не е получил държането й на правно основание - договор или законно разпореждане от владелеца й (в случая според ищцата по заем за послужване), т. е. той упражнява фактическата власт за себе си като правомощие на пълното вещно право, което притежава. Затова в тази част решението следва да се отмени по реда на надзора, като се приеме, че правата на собственост на ищцата не се отнасят до целия имот, включващ парцел XIII и XIV - 83 с подобренията в тях, а само до 5/6 ид. части по давностно владение, установени въз основа на нищожната делба по отношение на съделителките по нея - сестри на покойния й баща и 1/6 ид. част по наследяване от последния при наличие на двама наследници - тя и преживялата го съпруга Ц. Т., заместена от наследниците й по съребрена линия в припадащия й се наследствен дял от 1/6 ид. част и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК ще постанови ново решение, с което се отхвърли иска за собственост за разликата над 5/6 ид. части. Съответно като последица от изхода по спора за собственост, разпоредена с чл. 431, ал. 2 ГПК, следва да се коригира отмяна на нотариалните актове за собственост, издадени по обстоятелствена проверка и по сделка до уважения размер на иска за собственост. В останалата й част молбата за преглед следва да се остави без уважение.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron