Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о.

Тематична съдебна практика по Вещно право.

Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о.

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:43 pm

Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов
чл. 68 ,

чл. 79 ЗС ,

чл. 119, ал. 1, изр. 2 ГПК
Сънаследникът (съсобственикът) владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Недопустимо е съдът да се позове на разпитани свидетели по друго дело освен ако за разпита им има мъчно преодолима пречка.
------------------------

Изводът е направен при съществено нарушение на чл. 4 , чл. 188, ал. 1 ГПК, а също така и на чл. 68 и чл. 79, ал. 1 ЗС. Нямало е спор, че имотът е останал в наследство от П. Р., починал на 9.ХII.1977 г.

Не е изяснен само въпросът дали той е придобит през време на брака му с преживялата съпруга или е лична негова собственост - придобит по наследство или преди брака. Щом това е така, след смъртта му неговите наследници започват да владеят имота съвместно съобразно своята наследствена част като универсални наследници. Наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху тях. Владеенето на един от наследниците на имота, който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Променилият намерението да владее само за себе си, не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, основанието и намерението му, счита се, че той не желае да владее за себе си. В такъв случай не се дава възможност на собственика да прибегне до защита на своите права. Разбира се не е необходимо след тази манифестация собственикът да се противопостави или да възрази на изявената и достигнала до неговото съзнание воля, както да одобри или потвърди (нотифицира) новия титул.

В това отношение решението на районния съд е постановено както при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, така и на закона. Никой от свидетелите, чиито показания са кредитирани не е установил, че тази промяна в основанието е дошла до знанието както до синът на покойната С. Р. - В. Р., нито до нейната дъщеря. Това, че тя е обработвала земята, че е плащала данъците са обикновени действия, които в никой случай не сочат, че е отблъснала владението на останалите наследници.

В тази връзка следва да се отбележи, че районният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е позовал на свидетели, разпитани по нотариалното дело. С това е нарушен принципът за непосредственост. То следва изрично и от разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ГПК, който забранява да се използват събрани по прекратеното дело, освен ако има мъчно преодолими причини (например смъртта на свидетел).
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта