Решение от 22.07.2005 г. на РС - Дулово по гр. д. № 271/2004

Тематична съдебна практика по Вещно право.

Решение от 22.07.2005 г. на РС - Дулово по гр. д. № 271/2004

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:41 pm

Решение от 22.07.2005 г. на РС - Дулово по гр. д. № 271/2004 г., ГК, докладчик председателят Николай Гунчев
чл. 68 ЗС

чл. 72, ал. 1 и 3 ЗС

чл. 74 ЗС

чл. 79, ал. 1 ЗС

чл. 108 ЗС

чл. 19, ал. 1 СК

чл. 20, ал. 1 СК
Разграничението между владение и държане отчетливо е прокарано от законодателя чрез легалните дефиниции на тези понятия в двете алинеи на чл. 68 от ЗС. Държателите не могат да се ползват от правата по чл. 72 и по чл. 74 от ЗС, което е прерогатив само на владелците, а имат единствено правата на основание чл. 59 от ЗС - тоест, имат право да получат като обезщетение само по-малката сума от сумата, с която се е обогатил собственикът, и сумата, с която се е обогатил държателят за извършване на подобренията. Понеже е действие на управление, искът по чл. 19, ал. 1 от СК би могъл да бъде предявен и поотделно от всеки от съсобствениците. Давностното владение върху недвижимостта е упражнявано съвместно от двамата съпрузи, което означава недвусмислено, че правото на собственост върху имота е елемент от патримониума на тяхната принудителна семейна общност.
------------------------

Производството е образувано по искова молба с правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищците Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ........... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., молят съдът да постанови решение, с което, на основание чл. 108 от ЗС, да осъди ответниците Р. Т. К. и Д. А. К., двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да им предадат владението на заетите от тях части от недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като претенцията им е доуточнена с допълнителни молби, депозирани по делото на 30.09.2004 г. и на 8.10.2004 г. Твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: застроено дворно място, с площ от 1 015 кв. м, находящо се в с. Я., общ. Д., за което по регулационния план на селото е отреден парцел I, пл. № 117, в квартал 12, с неуредени сметки по регулация за 575 кв. м, урегулиран с площ от 1 690 кв. м, като имотът участва с 1 015 кв. м, ведно с построената полумасивна жилищна сграда, с обща застроена площ от 70 кв. м, полумасивна жилищна пристройка, със застроена площ от 32 кв. м и паянтова стопанска сграда, при съседи: от двете страни - улица, селски гьол, парцел III-118 и парцел II-116, и молят съдът да осъди ответниците да им предадат владението на заеманите от тях части от този имот, както следва: 507,50 кв. м от дворното място, цялото с площ от 1 015 кв. м, разположени в западната му част, откъм централната улица, при съсед М. Х. Д.; две стаи и коридор, с площ от 55,56 кв. м, част от полумасивната жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв. м, откъм съседите М. Х. Д. и М. М. К.; 15,20 кв. м от стопанската сграда, представляващи половината от стопанската постройка, цялата с площ от 30,40 кв. м, разположена в източната част на имота, откъм селския гьол и улица. Претендират и присъждане на направените разноски по делото пред тази инстанция. Навеждат доводи, представят писмени и ангажират събиране на гласни доказателства в подкрепа на твърденията и исканията си.

Ответниците Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН ........ - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., оспорват предявения срещу тях ревандикационен иск и се позовават на изтекла придобивна давност спрямо идеалните части от недвижимия имот - процесни в настоящото дело, като в случай, че съдът уважи иска по чл. 108 от ЗС, правят възражение, с което молят съдът да им присъди сумата от 2 300 лв., представляваща стойността на направените подобрения в имота, подробно описани от процесуалния представител на ответниците, както следва: 1) Изграждане на антре с площ от 8 кв. м, направено от тухли и метална конструкция, изливане на плоча, покрив с ламарина, поставяне на теракот и гипсова шпакловка в антрето; 2) Изграждане на ограда с дължина от 20 линейни метра в северната част на имота с бетонна основа и метални колонки и дъски; 3) Прекаран водопровод с дължина 20 м до къщата; 4) Изградена ограда от дъски откъм източната част на имота, с дължина 20 м; 5) Изграждане на навес - сеновал с площ от 70 кв. м. На основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, претендират да им се признае правото на задържане върху владените от тях части от процесния имот до заплащане на извършените подобрения в него. Ответниковият повереник оспори и активната легитимация на съпругата на ищеца (ищцата Х. М. К.) и посочи, че тя - като несобственик на процесния имот, е лишена от възможността да предяви иск по чл. 108 от ЗС. Претендират присъждане на направените деловодни разноски, представят писмени и ангажират събиране на гласни доказателства, инвокират възражения срещу изложеното от ищците и техния пълномощник и релевират доводи в подкрепа на твърденията и исканията си.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, на основание чл. 188 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове и възражения са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от водене на настоящото производство, като ищците са активно легитимирани по исковете и пасивно легитимирани по възраженията, а ответниците - пасивно легитимирани по исковете и активно - по възраженията.

Разгледани по същество, съединените в условията на главност и акцесорност ревандикационен иск и претенция за разноски на ищците са основателни, а предявените от ответниците под формата на самостоятелни материални възражения по смисъла на чл. 221, ал. 2 от ГПК искания за заплащане на подобрения и за упражняване на право на задържане до заплащането им, както и акцесорната им претенция за разноски - са неоснователни.

С констативния Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 124, том III, нот. дело № 774 по описа на ДРС за 1995 г., издаден въз основа на извършена обстоятелствена проверка, Т. М. К., с ЕГН ..........., от с. Я., общ. Д., е признат за собственик по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: застроено дворно място, с площ от 1015 кв. м, находящо се в с. Я., общ. Д., за което по регулационния план на селото в квартал 12 е отреден парцел I, пл. № 117, урегулиран с площ от 1 690 кв. м, като имотът участва с 1 015 кв. м и неуредени сметки по регулация за 575 кв. м, ведно с построената полумасивна жилищна сграда, с обща застроена площ от 70 кв. м, полумасивна жилищна пристройка, със застроена площ от 32 кв. м и паянтова стопанска сграда, при съседи: от двете страни - улица, селски гьол, парцел III-118 и парцел ХI-116. Видно от приложеното заверено копие на удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 21/31.03.2005 г., ищецът Т. М. К. е известен и с имената Т. М. К., т. е. именно той е признат за собственик на процесния недвижим имот, и тъй като това е станало по време на брака му с ищцата Х. М. К., сключен на 8.12.1969 г. (което личи от приложеното заверено копие на удостоверение за граждански брак, издадено на 31.03.2005 г. от Кметство, с. Я., въз основа на акт за граждански брак № 35 от 8.12.1969 г.), с която съвместно са упражнявали давностно владение върху застроеното дворно място, то съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на тяхната съпружеска имуществена общност, ако и само мъжът да е посочен като негов титуляр в нотариалния акт, което обуславя и съвместната им (в случая) процесуална легитимация да предявят ревандикационния иск. Разбира се, понеже е действие на управление, такъв иск би могъл да бъде предявен и поотделно от всеки от съсобствениците. Доколкото по делото бе инвокирано възражение от ответниковия повереник, че ищцата не е легитимирана да предяви иска, понеже от констативния нотариален акт е видно, че целият процесен имот е придобит по давност и наследство от ищеца, без в него да е описана като собственик и съпругата му, следва да се отбележи, че ако и едното оригинално придобивно основание - наследство, да изключва - съгласно чл. 20, ал. 1 от СК, обхвата на режима на СИО, то е налице и друго оригинално придобивно основание - давност, а по-горе се установи, че давностното владение върху процесната недвижимост е упражнявано съвместно от двамата съпрузи, което означава недвусмислено, че правото на собственост върху имота е елемент от патримониума на тяхната принудителна семейна общност.

Аргументи в подкрепа на горното от фактическа страна изобилстват по делото: според неоспорените от ответниците ищцови твърдения, дворното място, ведно с построената в него стара къща, се е владяло от дядото на ищеца, впоследствие от родителите му, включително и по времето, когато се е оженил за ищцата (през 1969 г.), а след смъртта им през 1970 г., двамата ищци съборили старата къща и построили нова, в която и понастоящем живеят заедно с ответниците, които са им съответно син и снаха.

При направения съдебен оглед на процесния имот, се установи коя точно част от него се ползва от ищците и коя от ответниците, като именно за последната ищците претендират да им бъде предадено владението. От кореспондиращата част на направените от страните изявления в хода на съдебното производство явства, че ответникът Р. К., който е син на ищците, от раждането си живее в същия имот, а след като се е оженил за ответницата Д. К., в началото на 1993 г. родителите му са предоставили на младото семейство за ползване и живеене част от имота, която включва част от къщата, стопанските постройки и дворното място, като ответниците продължават да живеят в тази част, и да я ползват и понастоящем - в качеството си на държатели за ищците. По делото няма данни ответниците да са започнали да своят ползваната от тях част от имота и да отблъскват владението на ищците над нея, като това изключва възможността да са приеме, че Д. и Р. К. са конвертирали държането си за Х. и Т. К. във владение за себе си. Тезата, която ищцовият повереник се силеше да докаже, че неговите доверители са владелци и като такива са придобили по давност ползваните от тях части от имота, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като нещо повече, се опровергава даже от собствените им изявления - ответникът Б. М. в проведено по делото съдебно заседание на 10.11.2004 г. заяви: "живеем в къщата на баща ми от 4.02.2003 г.", като освен това, посочи, че през месец септември 1993 г. майка му, баща му и сестра му са го изгонили от къщи, поради което той и съпругата му са живели при нейните родители в с. Л. една година и два месеца (т. е. владението им, ако изобщо може да се каже, че е имало такова, е било прекъсвано и смущавано), а в дома на родителите му са се върнали, когато роденият на 8.01.1994 г. негов син е бил навършил десет месеца, като уточнява този период към края на месец октомври - ноември (1994 г.). С оглед на това, че ответниците в хода на съдебното производство се опитваха да се легитимират като собственици по давност на ползваните от тях части (въпреки че в последното съдебно заседание ответницата изрично отрече това), тук е мястото да се отбележи, че искът е заведен на
10.09.2004 г., което означава, че не са изтекли десет години, в които ответниците да са упражнявали явно, спокойно и несмущавано владение върху ползваните от тях части с намерение да ги своят и отблъсквайки владението на ищците върху тях. Изложеното изключва възможността да е изтекла придобивна давност в полза на ищците при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Индиция в тази насока е и фактът, че когато през 1995 г. ответникът е предприел мерки да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давност върху целия имот, то ответниците по никакъв начин не са противопоставили, въпреки че това касаело и ползваните от тях части от имота.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за доказано, че не е изтекла предвидената от чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишна придобивна давност в полза на ответниците досежно ползваните от тях части, доколкото по делото се събраха доказателства, че те не са владели процесния имот непрекъснато, несмущавано от никого, спокойно и необезпокоявано поне 10 години. Фактът, че в отделни промеждутъци от време са заплащали ползваните от самите тях консумативи (ток, вода и т. н.) и че през 2000 - 2001 г. Р. К. е извършил строително-монтажни работи в частта на къщата, в която живее със съпругата си, не доказва, че са владелци, още по-малко добросъвестни, на ползваните от тях части от имота, а ги прави единствено държатели за ищците. Дори и да се приеме, че процесуалното им поведение след завеждане на настоящото дело доказва тяхното субективно намерение да своят тези части от имота и че е категорична индиция, че оттогава насам са го усвоили, не ги прави за този кратък период негови собственици.

От гореизложеното следва, че ответниците упражняват без законно основание фактическата власт върху заетата от тях част от процесния имот и съдът трябва да ги осъди да предадат владението й на неговите собственици - ищците.

Съдът намира, че изложеното в исковата молба и в хода на производството от ищците кореспондира със събраните доказателства по делото, по което бяха представени изискуемите от закона писмени доказателства за наличието в патримониума им на правото на собственост върху процесния имот, и счита, че тезата, която се силеше да докаже в хода на процеса ответната страна, остана недоказана, и нещо повече, бе категорично опровергана в хода на производството.

Съдът не откри наличие на пороци от правно естество в процедурата по придобиване на процесния имот от ищеца. Действително, снабдяването с нотариален акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка, не прави, само по себе си, безспорно положението на Т. М. К. Ответниците по настоящото дело обаче не оспориха истинността на горепосочения констативен нотариален акт и не поискаха обявяването му за неистински, респ. неверен. От събраните по делото доказателства по делото не бе опровергано наличието в патримониума на ищците на правото на собственост върху целия имот. В хода на производството не се установи някои от конкретните факти, удостоверени от горепосочения нотариален акт, да са недостоверни, с оглед на което не може да се направи заключение за нарушаване законовите правила. Във връзка с което и като съобрази, че до доказване на неистинността на нотариалното удостоверяване, то обвързва с доказателствена сила фактите, относно които свидетелства, съдът намира, че с нот. акт № 124, том III, нот. дело № 774 от 1995 г. по описа на СВ при ДРС, ищецът и съпругата му (по силата на СИО) се легитимират като изключителни собственици на целия имот.

Досежно претендираните от ответниците подобрения: от събраните гласни доказателства в тази насока (показанията на доведените от тях да свидетелстват З. Ф. Х. и Ю. С. Ю.) се установи, че през 2000 - 2001 г. в ползваните от тях части са извършвани строително-монтажни работи, като свидетелите уточниха в какво се състоят те, както и че тази дейност е финансирана и организирана от ответника Р. К., който е участвал в нейното пряко извършване, и че родителите му са знаели за извършването на тези подобрения (безспорно са такива, защото са увеличи стойността на имота, а не представляват необходими разноски за запазване на вещта или полезни разноски), но не са се противопоставили.

По делото бяха извършени съдебно-технически и ценови експертизи, в резултат на които конкретно бе установена себестойността на извършените строително-монтажни работи, в размер на 2 378,27 лв., и сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на недвижимия имот вследствие на тях, която е в размер на 476,00 лв.

От правна страна, касателно направеното от ответниците под формата на самостоятелно материално възражение по смисъла на чл. 221, ал. 2 от ГПК искане за заплащане на подобрения, следва да се отбележи, че ответниците през цялото течение на процеса не уточниха изрично в качеството на какви претендират тези подобрения. С оглед на служебното задължение на съда да субсумира твърдяните от страните факти и обстоятелства под съответната правна норма, и предвид това, че при въвеждане на свързаното с инвокираното възражение за заплащане на подобрения искане за признаване право на задържане до заплащането им повереникът им се позова на чл. 72, ал. 3 от ЗС, без да направи връзка с чл. 74 от ЗС, ДРС намира, че ответниците се самоопределят като добросъвестни владелци на ползваната от тях част от процесния имот.

По делото от заключенията по назначените експертизи, недвусмислено се установи, че извършените строително-монтажни работи в имота съществено са изменили неговата стойност и са довели до нейното увеличение, а от показанията на доведените от ответниците свидетели З. Ф. Х. и Ю. С. Ю. явства, че тези работи са извършени от ответниците и че ищците като собственици на имота са знаели за извършването им и не са им се противопоставили. Поначало обаче, като "подобрения" правото възприема не всички строително-монтажни и ремонтни работи, които са извършени от лица, живеещи или ползващи чужд имот и са допринесли за по-добър външен вид на недвижим имот, а само определен вид строително-монтажни работи, които са извършени от добросъвестен или недобросъвестен владелец, предвид което е необходимо винаги, с оглед на изложените факти, да се установява дали претендиращият има качеството на добросъвестен владелец или не и дали е владелец или държател. Ако се кредитират наведените доводи от ответната страна, която се позовава в това отношение на оборимата законова презумпция по чл. 69 от ЗС, и се приеме, че ответниците са владелци, то на първо място - веднага следва да се посочи, че те не биха могли да бъдат добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, понеже те не са придобили владението на правно основание, годно да ги направи собственици. Непризнаването на ответниците за добросъвестни владелци изключва възможността да се уважи възражение за подобрения с правно основание по чл. 72, ал. 1 от ЗС и свързаното с него искане за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС. Не е налице приложното поле и на чл. 74 от ЗС, във връзка с чл. 72 от ЗС, понеже ответниците не могат да се легитимират въобще като владелци, даже и като недобросъвестни такива. Разграничението между владение и държане отчетливо е прокарано от законодателя чрез легалните дефиниции на тези понятия в двете алинеи на чл. 68 от ЗС и доколкото по-горе недвусмислено се установи, че ответниците държат ползваните от тях части от имота за ищците, чието владение не са отблъснали, за да може да се приеме, че своят стаите, в които живеят, както и останалите ползвани от тях части от имота, това дисквалифицира въобще възможността да им се присъдят подобрения. Държателите не могат да се ползват от правата по чл. 72 и по чл. 74 от ЗС, което е прерогатив само на владелците, а имат единствено правата на основание чл. 59 от ЗС - тоест, имат право да получат като обезщетение само по-малката сума от сумата, с която се е обогатил собственикът, и сумата, с която се е обогатил държателят за извършване на подобренията. Субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД обаче не е предявен в настоящото производство и като така, съдът не следва да го обсъжда. Мотивиран така, съдът счита, че претенцията на ответниците за заплащане на извършените от тях подобрения, възведена под формата на възражение, следва да се отхвърли, което по подразбиране означава и че те нямат право на задържане до заплащането им.

Предвид гореизложеното и след като по делото се установи, че ищците са собственици на целия имот, а ответниците - държатели на част от него и то без правно основание, съдът намира, че следва да уважи ревандикационния иск на ищците и да отхвърлени инвокираното от ответниците възражение за подобрения и свързаното с него искане за признаване на право на задържане на имота до заплащането им.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, съдът счита искането за присъждане в полза на ищците на направените от тях разноски по делото за основателно, а претенцията на ответниците за заплащане на направените от тях разноски намира за неоснователна. Общата сума на направените разноски от ищците се равнява на 93,23 лв., от които 23,23 лв. - заплатена държавна такса и 70,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар на упълномощения от тях адвокат, които съдът следва да осъди ответниците да им заплатят солидарно.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че част от събраните гласни и писмени доказателства при преценката им - поотделно и в съвкупност, се оказаха неотносими към настоящия спор, а именно това са показанията на доведените от ищците свидетели И. М. А. и М. М. Т., както и представените по делото като писмени доказателства съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 24/2004 г., съдебно-медицинско освидетелстване № 35/2004 г., писмо от 30.07.2004 г. на РПУ - Д. до Х. М. К., рег. № 2217 от 10.08.2004 г., жалба от Х. М. К. против Р. Т. К. до РПУ - Д. от 14.07.2004 г., писмо от 28.09.2004 г. на РПУ - Д. до Т. М. К., рег. № 2793 от 5.10.2004 г., жалба от Х. М. К. и Т. М. К. против Р. Т. К. и Д. А. К. до РПУ - Д. и приложеното НЧХД № 24/2004 г. по описа на ДРС - от тях се установява единствено, че отношенията между ищците и ответниците са силно влошени, като се е стигнало даже до физическа саморазправа, което почти изключва възможността те спокойно да продължат да живеят в един имот, но с оглед предмета на делото и характера на спора, това обстоятелство е ирелевантно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 188 от ГПК, съдът,

РЕШИ:

Осъжда Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да предадат владението върху заеманите от тях части от следния недвижим имот: застроено дворно място с площ от 1 015 кв. м, находящо се в с. Я., общ. Д., обл. С., за което по регулационния план на селото в квартал 12 е отреден парцел т, пл. № 117, урегулиран с площ от 1 690 кв. м, като имотът участва с 1 015 кв. м, и неуредени сметки по регулация за 575 кв. м, ведно с построената полумасивна жилищна сграда, с обща застроена площ от 70 кв. м, полумасивна жилищна пристройка, със застроена площ от 32 кв. м и паянтова стопанска сграда, при съседи: от двете страни - улица, селски гьол, парцел III-118 и парцел ХI-116, а именно: върху 507,50 кв. м от дворното място, цялото с площ от 1 015 кв. м, разположени в западната му част откъм централната улица, при съсед М. Х. Д.; върху две стаи и коридор с площ от 55,56 кв. м, част от полумасивната жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв. м, откъм съседите М. Х. Д. и М. М. К.; върху 15,20 кв. м от стопанската сграда, представляващи половината от стопанската постройка, цялата с площ от 30,40 кв. м, разположена в източната част на имота, откъм селския гьол и улица, на собствениците на имота Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ........... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С.

Отхвърля, като неоснователно, искането на Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да осъди Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ........... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да им заплатят сума в размер на 2 300,00 лв. (две хиляди и триста лева), представляваща общата стойност на извършените от тях подобрения в гореописания имот, състоящи се в: 1) Изграждане на антре с площ от 8 кв. м, направено от тухли и метална конструкция, изливане на плоча, покрив с ламарина, поставяне на теракот и гипсова шпакловка в антрето; 2) Изграждане на ограда с дължина от 20 линейни метра в северната част на имота с бетонна основа и метални колонки и дъски; 3) Прекаран водопровод с дължина 20 м до къщата; 4) Изградена ограда от дъски откъм източната част на имота, с дължина 20 м; 5) Изграждане на навес - сеновал с площ от 70 кв. м.

Отхвърля, като неоснователно, искането на Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да им признае правото на задържане върху гореописания недвижим имот до заплащането от Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., на сумата от 2 300,00 лв. (две хиляди и триста лева), представляваща стойността на извършените подобрения в имота.

Отхвърля, като неоснователно, искането на Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да осъди Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ........... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., да им заплатят направените деловодни разноски.

Осъжда Р. Т. К., с ЕГН .........., и Д. А. К., с ЕГН .......... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., солидарно да заплатят на Х. М. К., с ЕГН ..........., и Т. М. К., с ЕГН ........... - двамата от с. Я., общ. Д., обл. С., сумата от 93,23 лв. (деветдесет и три лева и двадесет и три стотинки) - за извършените от последните деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд - С.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron