Решение № 2760 от 23.II.1994 г. по адм. д. № 3199/1993 г., I

Тематична съдебна практика по Вещно право.

Решение № 2760 от 23.II.1994 г. по адм. д. № 3199/1993 г., I

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:40 pm

Решение № 2760 от 23.II.1994 г. по адм. д. № 3199/1993 г., III г. о., докладчик М. Костова

чл. 68 ,

чл. 69 ЗС
Владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез друго лице като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Разликата между владение и държане е именно в намерението.
------------------------

Постъпила е молба от Ю. Д. от с. В., община К., област Х., за преглед по реда на надзора и отмяна навлязлото в сила решение № 21/17.01.1993 г. по гр. дело № 749/1992 г., постановено от К. районен съд.

С атакуваното решение съдът е оставил без уважение жалбата на молителя срещу решение № 32/1 от 5.10.1992 г. на общинска поземлена комисия, община К., в частта му, с която е отказано възстановяването на правото му на собственост върху земеделски земи в землището на с. В., в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Молбата за преглед е подадена в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК считано от датата на вписването на решението в срочната книга на съда - 17.05.1993 г. и разгледана по същество е основателна.

Решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на неизпълнението от съда на задълженията му по чл. 4 и 109, ал. 3 ГПК.

Основният довод на съда, за да остави без уважение жалбата е, чрез процесите земи не са собственост на жалбоподателя, а на неговия чичо Б. Ю. Д.

В мотивите си съдът е приел, че разпитаните по делото свидетели Г. и В. установяват, че жалбоподателят владее и земите на своя чичо, изселил се през 1950 г. в Турция.

Същевременно по-надолу в мотивите си е приел, че отказът на поземлената комисия да възстанови правото на собственост е правилен, тъй като жалбоподателят по силата на оставеното му пълномощно владее земята за упълномощителя си, а не за себе си.

Явно е, че съдът не прави разлика между владение и държане.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Така че жалбоподателят не може да владее земята за другиго. Разликата между владението и държането е именно в намерението.

По делото не е доказано именно това съществено обстоятелство. Действително в жалбата си жалбоподателят е казал, че е получил "пълномощно" от чичо си, с което не разполага, но се надява, че същото фигурира в специалните книги на съда. Не е изяснено обаче какво разбира жалбоподателят под "пълномощно", като се има предвид, че жалбата е писана лично. Впоследствие твърди, че е собственик.

Съдът не е изяснил за пълномощно ли се касае, или за нещо друго. Следвало е да се направи необходимото да се приложи това "пълномощно" като доказателство по делото или да се установи неговото съдържание с допустими от закона доказателствени средства.

На второ място, в показанията на разпитания по делото свидетел - Д. В., се съдържат данни, че процентните ниви са останали на жалбоподателя в наследство от неговия чичо Б. Не е изяснено какво точно е имал предвид свидетелят.

Следвало е да се изясни въпросът починал ли е чичото на жалбоподателя и ако е починал, кои са неговите наследници, т.е. наследник ли е жалбопадателя.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата както на собствениците, така и на техните наследници върху земеделските земи.

Така че следва да се изясни не само дали жалбоподателят е собственик на лично основание на процесите земи, но и дали същият няма качеството на наследник на чичо си Б. Ю. Д. Следва да се изясни и кой е внесъл имотите в ТКЗС.

За изясняване на тези обстоятелства и за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения, решението следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 и ал. 4, съгласно които в това производство съдът решава спора по същество и са допустими всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron