ешение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г.
1 мнение
|Страница 1 от 1
ешение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г.
Решение № 270 от 14.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 277/2004 г., ТК, I о., докладчик председателят Таня Райковска
чл. 74 ТЗ
Търговският закон изобщо не съдържа правила относно начина на организация и провеждане на общите събрания откъм техническите изисквания за това - размер на зала, нейното озвучаване, компютъризация или електронна обработка на данните; съответствие с определени хигиенни норми: минимум изисквания откъм вентилация, норматив относно подсигурени седящи места на база определена бройка акционери или единица площ за акционер, осветеност на залата и други. Въпрос на законодателна преценка е дали подобни въпроси или други, свързани с техническата страна на провеждането на Общи събрания да бъдат уредени от закона и то с императивни правни норми, несъблюдаването на които би било основание за атакуване на решения на общи събрания на търговските дружества.
------------------------
Производство по чл. 218а, б. "б" и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "Т. П." АД срещу въззивното решение № 547 от 14.11.2003 г. по в. гр. д. № 710/2004 г. на П. апелативен съд. С това решение въззивният съд е оставил в сила решението от 14.07.2003 г. по гр. д. № 197/2003 г. на П. окръжен съд.
Касационните основания, въведени с жалбата, са по чл. 218б, б. "в" ГПК като се визират нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка относно заявените в жалбата оплаквания, съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Ищецът И. Б., в качеството си на акционер е предявил иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на "Т. П." АД, състояло се на 15.04.2003 г. В исковата молба той е поддържал, че е нарушен чл. 224 от ТЗ, тъй като в поканата до акционерите за събранието не било указано точно на кой адрес следвало да получат материалите за събранието, а било визирано единствено, че същите биха могли да се получат в седалището на дружеството в гр. М. На второ място е посочил, че събранието се провело при обстановка и условия, които му попречили да упражни правото си на глас.
Първоинстанционният П. окръжен съд, за да уважи иска и да постанови отмяна на всички решения на общото събрание от 15.04.2003 г., е посочил, че не е установено нарушение на нормата на чл. 224 от ТЗ, но е приел, че голяма част от акционерите, особено тези, които били в дъното на залата нямали възможност да упражнят правото си на глас, тъй като помещението било малко, нямало микрофон, било задушно и голяма част от присъстващите били правостоящи. В тази насока съдът се е позовал на свидетелски показания на разпитани участници в събранието и е заключил, че са налице нередности при свикването и провеждането на събранието, които са рефлектирали върху упражняване правото на глас на ищеца.
Пловдивски апелативен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на "Т. П." АД е оставил в сила първоинстанционното решение. Съдът е преценявал размерите на помещението и броят на акционерите, както и присъствалите лица и достигнал до сходно заключение като това на първоинстанционния съд, че още при самото организиране на събранието, същото било обречено на провал, поради липса на отговорност при организацията му, и от тук за липса на уважение към акционерите.
Касационната жалба е основателна.
Искът по чл. 74 от ТЗ има конститутивен характер, като с него се иска настъпване на правна промяна, състояща се в отмяна на порочното решение на общото събрание на търговското дружество. Според този текст на закона всеки съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
В исковата молба ищецът е посочил, че събранието на 15.04.2003 г. е опорочено, тъй като в поканата за свикване на събранието не било посочено от къде точно следвало да се получат материалите за събранието, тъй като същата визирала само седалището на дружеството, но не и мястото. Това оплакване би могло да се свърже с твърдяно нарушение на чл. 224 от ТЗ, но както правилно са посочили съдилищата, ищецът е получил материалите за събранието, за което е подписал разписка, поради което не е налице твърдяното нарушение по чл. 224 ТЗ, свързано с правото на акционера на сведения. Извън горепосоченото, ищецът не е визирал друго конкретно нарушение на повелителните разпоредби на закона или на устава на дружеството, тъй като се е позовавал на лоша организация на събранието, изразила се в провеждане на събранието в малка по площ зала, при задушна обстановка и недостатъчен брой столове, липса на микрофон, и поради тези обстоятелства той преценил, че не може да участва в събранието и това го лишило от възможността да упражнява правото си на глас.
При уважаването на иска именно на това второ основание, свързано с организацията и провеждането на събранието, решаващият съд не е посочил коя императивна норма счита, че е била нарушена при провеждане на събранието, която да съставлява основание за отмяна на решенията на Общото събрание по чл. 74 от ТЗ.
Безспорно е, че ищецът е бил изпълнителен директор на дружеството и за процесното събрание в дневния ред е фигурирала точка, свързана с промяна на персоналния състав на органите на управление, безспорно е било, че част от акционерите са напуснали събранието в неговото начало доброволно, за което е съставен и протокол, и измежду тях е бил и ищецът. В протокола на общото събрание е отбелязано напускането на ищеца и неговата инициатива за напускане на събранието, отправена към останалите акционери. Напускането на събранието изразява волята на акционера да не участва в работата на това събрание, поради което не би могло да се поддържа, че този акционер е бил лишен от възможността да упражни правото си на глас. Чрез правото на отмяна, всеки акционер може да защити своите права, ако те са засегнати от незаконосъобразно решение на общото събрание. Правомощията на съда в това производство се свеждат до проверка дали решението противоречи на императивна норма на закона или устава или не, и дали е налице твърдяното противоречие.
Ако се приеме, че въведените с исковата молба изброени нарушения са свързани с някои от организационните права на акционера - право на участие и право на глас, право на информация, ще следва да се проследи съдържанието на тези права. Правото на глас е свързано пряко с правото на участие в общото събрание на акционерите и като неотменимо право на акционера не търпи клауза в устава, която да изключва или ограничава правото на глас. Подобно твърдение не е въведено, а и устав на ответното дружество не е бил представен. Правото на глас се упражнява лично или чрез представител, като в тази насока е безспорно, че ищецът е присъствал на процесното общо събрание лично и чрез представител - адвокат Н. С. (видно от Протокола на събранието и писменото пълномощно по делото). Правото на глас, което се упражнява само в общото събрание включва отделни компоненти - право да се присъства на събранието, което в конкретния случай е било реализирано; право на въпроси и изказвания - ищецът е представил своето становище пред събранието, факт намерил проявление в протокола на събранието; и на последно място, елемент от това право е правото на гласуване при вземане на решенията - право, което е било предоставено на ищеца и той самият, по своя воля, чрез решението си за напускане не е упражнил.
По делото са налице данни, че в действителност, от общия брой акционери, на събранието се е явила малка част от тях, но с права да представлява над 90% от капитала на дружеството. Сравнително малката по площ зала вероятно е затруднила провеждането на събранието и откъм озвучаване, свеж въздух и допълнителни удобства - наличие на седящи и правостоящи, при цялата относителност на подобни констатации, но очевидно не го е направила невъзможно предвид конкретният брой явили се и участвали на събранието и ненапуснали го акционери.
Търговският закон изобщо не съдържа правила относно начина на организация и провеждане на общите събрания откъм техническите изисквания за това - размер на зала, нейното озвучаване, компютъризация или електронна обработка на данните; съответствие с определени хигиенни норми: минимум изисквания откъм вентилация, норматив относно подсигурени седящи места на база определена бройка акционери или единица площ за акционер, осветеност на залата и други. Въпрос на законодателна преценка е дали подобни въпроси или други, свързани с техническата страна на провеждането на Общи събрания да бъдат уредени от закона и то с императивни правни норми, несъблюдаването на които би било основание за атакуване на решения на Общи събрания на търговските дружества. Така, по повод установила се в миналото практика, при отсъствие на законова пречка за това в търговския закон към съответния период, общи събрания на определен вид търговски дружества да се свикват извън седалището на дружеството, се наложи законодателна интервенция от 2003 г. и тази практика в последствие намери своето законодателно ограничение.
По делото отсъстват каквито и да било данни за нарушени повелителни разпоредби на закона, такива не са посочени (изброени), както беше отбелязано по-горе, и в обстоятелствените части на мотивите на съответните съдебни актове. Като е приел противното и въздигнал хигиенни, строителни изисквания (нормативи) и други технико-организационни принципи в качеството на несъдържащи се закона императивни правила за техническа организация и провеждане на Общи събрания, решаващият съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановено решение, с което искът по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен.
Позоваването от ответника по касация на съдебна практика по друго дело между други страни относно същото общо събрание не обвързва настоящия съдебен състав при решаване на конкретния правен спор.
При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за съдебното производство в размер на 45 лв.
Предвид изложеното, ВКС счита, че решението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде касирано, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
Отменя решение № 547/14.11.2003 г. по в. гр. дело № 710/2003 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 14.07.2003 г. по гр. дело № 197/2003 г. на П. окръжен съд и вместо него постановява:
Отхвърля предявения от И. И. Б. от гр. П. срещу "Т. П." АД иск с правно основание по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 15.04.2003 г.
Осъжда И. И. Б. от гр. П., ЕГН xxxx да заплати на "Т. П." АД сумата 45 лв., съставляваща разноски по делото.
чл. 74 ТЗ
Търговският закон изобщо не съдържа правила относно начина на организация и провеждане на общите събрания откъм техническите изисквания за това - размер на зала, нейното озвучаване, компютъризация или електронна обработка на данните; съответствие с определени хигиенни норми: минимум изисквания откъм вентилация, норматив относно подсигурени седящи места на база определена бройка акционери или единица площ за акционер, осветеност на залата и други. Въпрос на законодателна преценка е дали подобни въпроси или други, свързани с техническата страна на провеждането на Общи събрания да бъдат уредени от закона и то с императивни правни норми, несъблюдаването на които би било основание за атакуване на решения на общи събрания на търговските дружества.
------------------------
Производство по чл. 218а, б. "б" и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "Т. П." АД срещу въззивното решение № 547 от 14.11.2003 г. по в. гр. д. № 710/2004 г. на П. апелативен съд. С това решение въззивният съд е оставил в сила решението от 14.07.2003 г. по гр. д. № 197/2003 г. на П. окръжен съд.
Касационните основания, въведени с жалбата, са по чл. 218б, б. "в" ГПК като се визират нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка относно заявените в жалбата оплаквания, съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Ищецът И. Б., в качеството си на акционер е предявил иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на "Т. П." АД, състояло се на 15.04.2003 г. В исковата молба той е поддържал, че е нарушен чл. 224 от ТЗ, тъй като в поканата до акционерите за събранието не било указано точно на кой адрес следвало да получат материалите за събранието, а било визирано единствено, че същите биха могли да се получат в седалището на дружеството в гр. М. На второ място е посочил, че събранието се провело при обстановка и условия, които му попречили да упражни правото си на глас.
Първоинстанционният П. окръжен съд, за да уважи иска и да постанови отмяна на всички решения на общото събрание от 15.04.2003 г., е посочил, че не е установено нарушение на нормата на чл. 224 от ТЗ, но е приел, че голяма част от акционерите, особено тези, които били в дъното на залата нямали възможност да упражнят правото си на глас, тъй като помещението било малко, нямало микрофон, било задушно и голяма част от присъстващите били правостоящи. В тази насока съдът се е позовал на свидетелски показания на разпитани участници в събранието и е заключил, че са налице нередности при свикването и провеждането на събранието, които са рефлектирали върху упражняване правото на глас на ищеца.
Пловдивски апелативен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на "Т. П." АД е оставил в сила първоинстанционното решение. Съдът е преценявал размерите на помещението и броят на акционерите, както и присъствалите лица и достигнал до сходно заключение като това на първоинстанционния съд, че още при самото организиране на събранието, същото било обречено на провал, поради липса на отговорност при организацията му, и от тук за липса на уважение към акционерите.
Касационната жалба е основателна.
Искът по чл. 74 от ТЗ има конститутивен характер, като с него се иска настъпване на правна промяна, състояща се в отмяна на порочното решение на общото събрание на търговското дружество. Според този текст на закона всеки съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или учредителния договор, съответно на устава на дружеството.
В исковата молба ищецът е посочил, че събранието на 15.04.2003 г. е опорочено, тъй като в поканата за свикване на събранието не било посочено от къде точно следвало да се получат материалите за събранието, тъй като същата визирала само седалището на дружеството, но не и мястото. Това оплакване би могло да се свърже с твърдяно нарушение на чл. 224 от ТЗ, но както правилно са посочили съдилищата, ищецът е получил материалите за събранието, за което е подписал разписка, поради което не е налице твърдяното нарушение по чл. 224 ТЗ, свързано с правото на акционера на сведения. Извън горепосоченото, ищецът не е визирал друго конкретно нарушение на повелителните разпоредби на закона или на устава на дружеството, тъй като се е позовавал на лоша организация на събранието, изразила се в провеждане на събранието в малка по площ зала, при задушна обстановка и недостатъчен брой столове, липса на микрофон, и поради тези обстоятелства той преценил, че не може да участва в събранието и това го лишило от възможността да упражнява правото си на глас.
При уважаването на иска именно на това второ основание, свързано с организацията и провеждането на събранието, решаващият съд не е посочил коя императивна норма счита, че е била нарушена при провеждане на събранието, която да съставлява основание за отмяна на решенията на Общото събрание по чл. 74 от ТЗ.
Безспорно е, че ищецът е бил изпълнителен директор на дружеството и за процесното събрание в дневния ред е фигурирала точка, свързана с промяна на персоналния състав на органите на управление, безспорно е било, че част от акционерите са напуснали събранието в неговото начало доброволно, за което е съставен и протокол, и измежду тях е бил и ищецът. В протокола на общото събрание е отбелязано напускането на ищеца и неговата инициатива за напускане на събранието, отправена към останалите акционери. Напускането на събранието изразява волята на акционера да не участва в работата на това събрание, поради което не би могло да се поддържа, че този акционер е бил лишен от възможността да упражни правото си на глас. Чрез правото на отмяна, всеки акционер може да защити своите права, ако те са засегнати от незаконосъобразно решение на общото събрание. Правомощията на съда в това производство се свеждат до проверка дали решението противоречи на императивна норма на закона или устава или не, и дали е налице твърдяното противоречие.
Ако се приеме, че въведените с исковата молба изброени нарушения са свързани с някои от организационните права на акционера - право на участие и право на глас, право на информация, ще следва да се проследи съдържанието на тези права. Правото на глас е свързано пряко с правото на участие в общото събрание на акционерите и като неотменимо право на акционера не търпи клауза в устава, която да изключва или ограничава правото на глас. Подобно твърдение не е въведено, а и устав на ответното дружество не е бил представен. Правото на глас се упражнява лично или чрез представител, като в тази насока е безспорно, че ищецът е присъствал на процесното общо събрание лично и чрез представител - адвокат Н. С. (видно от Протокола на събранието и писменото пълномощно по делото). Правото на глас, което се упражнява само в общото събрание включва отделни компоненти - право да се присъства на събранието, което в конкретния случай е било реализирано; право на въпроси и изказвания - ищецът е представил своето становище пред събранието, факт намерил проявление в протокола на събранието; и на последно място, елемент от това право е правото на гласуване при вземане на решенията - право, което е било предоставено на ищеца и той самият, по своя воля, чрез решението си за напускане не е упражнил.
По делото са налице данни, че в действителност, от общия брой акционери, на събранието се е явила малка част от тях, но с права да представлява над 90% от капитала на дружеството. Сравнително малката по площ зала вероятно е затруднила провеждането на събранието и откъм озвучаване, свеж въздух и допълнителни удобства - наличие на седящи и правостоящи, при цялата относителност на подобни констатации, но очевидно не го е направила невъзможно предвид конкретният брой явили се и участвали на събранието и ненапуснали го акционери.
Търговският закон изобщо не съдържа правила относно начина на организация и провеждане на общите събрания откъм техническите изисквания за това - размер на зала, нейното озвучаване, компютъризация или електронна обработка на данните; съответствие с определени хигиенни норми: минимум изисквания откъм вентилация, норматив относно подсигурени седящи места на база определена бройка акционери или единица площ за акционер, осветеност на залата и други. Въпрос на законодателна преценка е дали подобни въпроси или други, свързани с техническата страна на провеждането на Общи събрания да бъдат уредени от закона и то с императивни правни норми, несъблюдаването на които би било основание за атакуване на решения на Общи събрания на търговските дружества. Така, по повод установила се в миналото практика, при отсъствие на законова пречка за това в търговския закон към съответния период, общи събрания на определен вид търговски дружества да се свикват извън седалището на дружеството, се наложи законодателна интервенция от 2003 г. и тази практика в последствие намери своето законодателно ограничение.
По делото отсъстват каквито и да било данни за нарушени повелителни разпоредби на закона, такива не са посочени (изброени), както беше отбелязано по-горе, и в обстоятелствените части на мотивите на съответните съдебни актове. Като е приел противното и въздигнал хигиенни, строителни изисквания (нормативи) и други технико-организационни принципи в качеството на несъдържащи се закона императивни правила за техническа организация и провеждане на Общи събрания, решаващият съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и постановено решение, с което искът по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен.
Позоваването от ответника по касация на съдебна практика по друго дело между други страни относно същото общо събрание не обвързва настоящия съдебен състав при решаване на конкретния правен спор.
При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски за съдебното производство в размер на 45 лв.
Предвид изложеното, ВКС счита, че решението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде касирано, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
Отменя решение № 547/14.11.2003 г. по в. гр. дело № 710/2003 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 14.07.2003 г. по гр. дело № 197/2003 г. на П. окръжен съд и вместо него постановява:
Отхвърля предявения от И. И. Б. от гр. П. срещу "Т. П." АД иск с правно основание по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството от 15.04.2003 г.
Осъжда И. И. Б. от гр. П., ЕГН xxxx да заплати на "Т. П." АД сумата 45 лв., съставляваща разноски по делото.
-
- Мнения: 203
1 мнение
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта