правосубектност на търговско дружество в ликвидация

[b_one]

Определение № 228 от 14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 508/2005 г., 5-членен състав
"Търговско и конкурентно право", бр. 4/2007 г., стр. 22
чл. 273, ал. 1,

чл. 273, ал. 2 ТЗ,

чл. 431, ал. 2 ГПК
Юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключване на ликвидацията за разлика от производството по несъстоятелност. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане. Достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след неговото в заличаване.
------------------------

Производство по чл. 218к във връзка с чл. 217, ал. 1 ГПК.

Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, от 23.08.2005 г. по гражд. д. № 590/2004 г., с което е прекратено производството по касационна жалба срещу въззивното решение на САС от 27.05.2003 г. по гражд. д. № 1673/2002 г.

Недоволен от определението е жалбоподателят "С." ООД, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че заличаването на дружеството от търговския регистър не е основание производството по делото да бъде прекратено, тъй като висящият исков процес поддържа правосубектността на страните.

Ответниците по жалбата Кооперация "Св. Б." и МРРБ не вземат становище.

Върховният касационен съд, петчленен състав, намира, че частната жалба е допустима. С обжалвания акт състав на ВКС в е прекратил производството по касационна жалба и този акт подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВКС на основание чл. 218в, ал. 5 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В обжалвания акт е прието, че видно от публикацията в ДВ, бр. 14 от 2005 г., в търговския регистър на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ е вписано заличаването на "С." ООД, с което правосубектността на касатора е прекратена.

ВКС, петчленен състав, намира, че висящият исков процес поддържа правосубектността на страните и заличаването в търговския регистър по чл. 273, ал. 1 ТЗ не може да бъде противопоставено на насрещната страна.

Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството. В регистърното производство, което е охранително, т. е. безспорно, ликвидаторът установява с изходящи от него документи, че ликвидацията е приключила: всички задължения са уредени и остатъкът от имуществото е разпределен. Като приеме тези два факта за установени, регистърният съд постановява заличаване на търговското дружество. Вписването на това обстоятелство в регистъра няма конститутивно, а само оповестително действие. Ако в действителност не всички задължения са уредени или не цялото останало имущество е разпределено; независимо от това, дали ликвидаторът умишлено е укрил информация, не е събрал необходимата информация поради небрежност или не е имал обективно възможност да я събере; заинтересованите лица не са принудени да установяват с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК, че вписаното обстоятелство е несъществуващо. Кредиторът, чието вземане не е удовлетворено, съответно съдружникът, който е издирил неразпределено имущество, може съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ да поиска възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор.

Юридическата личност на търговското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) е след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр - ничия, нито един автомобил ще остане без собственик - ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор.

Искът е предявен на 29.10.1999 г. с постъпването на исковата молба в съда. Към този момент юридическата личност на търговското дружество не е била прекратена. Заличаването е публикувано в ДВ, бр. 14 от 11.02.2005 г. и не може да бъде противопоставено нито на насрещните страни по делото, нито на страната, която е заличена.

Като не е съобразил изложеното, тричленният състав е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.