ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВЕНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

[b_one]

процесуална субституция

РЕШЕНИЕ № 26 ОТ 09.02.2007 Г. ПО Т. Д. № 520/2006 Г., I Т. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2007 г.

ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ЧЛЕНСТВЕНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ С ОГРАНИЧЕНО ОТГОВОРНИЯ СЪДРУЖНИК - ДЛЪЖНИК, ПРЕДХОЖДА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДРУЖЕСТВОТО ПО ИСКА НА ОВЛАСТЕНИЯ ВЗИСКАТЕЛ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 398Б, АЛ. 3 ГПК.

Чл. 398б, ал. 3 ГПК

Чл. 134 ЗЗД

Чл. 125, ал. 2 ТЗ
Докладчик: зам.-председателят на ВКС Любка Илиева

Производството по делото е образувано по реда на чл. 218в ГПК по повод подадена касационна жалба от "Б. з. 2002" ЕООД против решение № 156 от 27.06.2006 г. по в.т.д. № 192/2006 г. на В. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 58 от 20.02.2006 г. по т.д. № 101/2005 г. на П. окръжен съд, с което на основание чл. 398б, ал. 3 ГПК е прекратено дружеството "Б. з. 2002" ООД гр. Д. М. и на основание чл. 156, ал. 1 ТЗ е открито производството по ликвидация. И двете съдебни инстанции са приели, че предявеният от Агенцията за държавни вземания (АДВ) иск е основателен, защото не са налице и двете предпоставки за отхвърляне му. Ответното дружество "Б. з. 2002" ЕООД не е изплатило на АДВ припадащата се на съдружника в него "Б. з." АД и длъжник към Агенцията част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и вземането на взискателя - АДВ, произтичащо от преоформен по ЗУНК валутен кредит, установено с акт за Частно държавно вземане № 26 от 8.07.2003 г., не е удовлетворено. Съдилищата са счели, че искът по чл. 398б, ал. 3 ГПК не е иск за прекратяване на членството на ограничено отговорния съдружник-длъжник в ответното дружество, а иск за прекратяване на самото дружество. Прекратяването на членствените правоотношения на съдружника-длъжник "Б. з." АД в ответното дружество "Б. з. 2002" ЕООД е настъпило на 24.01.2005 г., когато е връчено от съдия-изпълнител изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника в дружеството, поради което е без правно значение решението на общото събрание на същото дружество от 10.03.2005 г., когато на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 и 3 ТЗ съдружникът "Б. з." АД е изключен.

Касационната жалба е неоснователна.

Неоснователни са доводите за нарушаване на чл. 398б, ал. 3 ГПК, защото правилно и двете съдебни инстанции са приели, че не са налице алтернативно посочените в закона основания за отхвърлянето на иска за прекратяване на "Б. 3.-2002" ЕООД, като са разграничи предоставеното на взискателя правото да се иска прекратяването на дружеството от възможността му да иска прекратяване на членството в дружеството на съдружника длъжник, за да може взискателят да се удовлетвори от евентуалното вземане на съдружника длъжник към дружеството. С нормите на чл. 398б, ал. 2 и 3 ГПК законодателят урежда процесуална субституция, предвиждайки подобно на косвения иск по чл. 134 ЗЗД възможността на кредитора взискател да събере от дружеството запорираното вземане на ограничено и неограничено отговорния съдружник-длъжник към дружеството за равностойността на дела му или производния от него ликвидационен дял. Правото да се търси тази равностойност ще възникне едва след прекратяване на членственото правоотношение на съдружника (чл. 125, ал. 3, ТЗ, към който препраща чл. 398б, ал. 3 ГПК), поради което с изречение първо на тази норма законодателят е създал самостоятелното право на кредитора взискател да иска чрез съдия-изпълнител прекратяване участието на съдружника-длъжника в дружеството.

За прекратяване на членственото правоотношение в този случай, законодателят не е предвидил срок за предизвестие, нито се препраща към чл. 125, ал. 2 ТЗ. Предвиденият в чл. 398б, ал. 3, изр. второ на ГПК тримесечен срок не е срок за предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение, а срок, в който дружеството трябва да извърши действията, които ще осуетят успешното провеждане на иска за прекратяване на дружеството.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че прекратяването на членството на съдружника длъжник "Б. з." АД настъпва едва след влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл. 398б, ал. 3 ГПК. С тази норма, независимо че се намира в процесуален закон, се създава ново основание за прекратяване на търговското дружество, извън тези по чл. 155 ТЗ - а именно с решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на овластения взискател. Законодателят е предоставил на взискателя самостоятелно потестативно право да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което е бил съдружник длъжникът. Това право произтича от неудовлетворяването на кредитора взискател в индивидуалното принудително изпълнение, насочено върху запорирания дял на неограничено отговорния съдружник. То възниква по силата на закона на основание неизпълнение от страна на дружеството в предвидения тримесечен срок на задължението му или да изплати на взискателя припадащата се част от имуществото на съдружника-длъжник, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или да удовлетвори взискателя. Това задължение на дружеството обаче възниква след прекратяване на членствените правоотношения със съдружника-длъжник, поради което правилно съдилищата са приели, че прекратяването им предхожда предявяването на иска за прекратяване на дружеството. Прекратяването на членствените правоотношения по искането на взискателя, отправено чрез съдия-изпълнител до дружеството, е предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 398б, ал. 3, изр. трето ГПК за прекратяване на дружеството.

Правилно съдилищата са приели, че членството на съдружника длъжник се прекратява с получаването от дружеството на изявлението на взискателя за прекратяване членството на съдружника. В случая не се спори, че връчването на изявлението на взискателя АДВ чрез съдия-изпълнител е станало на 24.01.2005 г., откогато е било прекратено членството на длъжника "Б. з." АД в ответното дружество "Б. з. 2002" ЕООД (ООД). С взетото на 10.03.2005 г. решение на общото събрание на ответното дружество за изключването на съдружника "Б. з." АД, на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 и 3 ТЗ не може да се прекрати вече прекратеното му членствено правоотношение, поради което това решение на общото събрание е правно ирелевантно.