29.Причини за неизпълнението,за които длъжникът не отговаря.

Разработки по Облигационно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

29.Причини за неизпълнението,за които длъжникът не отговаря.

от northern-star » Чет Апр 03, 2008 7:29 am

29. Причини за неизпълнението, за които длъжникът не отговаря. Вината в облигационното право. Дължимата грижа. Отговорност на длъжника без вина. Отговорност за действията на привлечени лица. Клаузи за ограничаване на отговорността

Неизпълнението почти винаги се дължи на поведението на самия длъжник – на неговия умисъл, на неговата небрежност, на вината му.

Вина
Вината е психическо отношение, което извършителят на неправомерно действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати. Виновен е този, който макар да съзнава или да е бил длъжен да съзнава, че с непозволеното си поведение ще причини обществено вредни и неодобрени от закона последици, все пак извършва това, което му е забранено, или не извършва това, което му е заповядано.

>> Умисъл – умишлено (със зла воля) действа онзи длъжник, който иска или допуска настъпването на неправомерния резултат. Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, той действа с пярк умисъл. Ако се надява, че тези последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуска, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него резултат, длъжникът действа с евентуален умисъл.
Докато длъжникът, който е проявил небрежност, отговаря за вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, този, който е действал недобросъвестно, отговаря за всички преки и непосредствени вреди, следователно и за вреди над предвиденото и предвидимото (чл. 83, ЗЗД).
>> Небрежност – небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Длъжникът може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си – да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеш е да ги предвиди, ако е положил необходимата грижа. Тук става дума за несъзнавана небрежност. Може обаче и да си е представял последиците, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят – тук имаме съзнавана небрежност.

Дължимата грижа
Чл. 63, ал. 2 от ЗЗД гласи: „Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа”. Грижата на добър стопанин е следователно необходима и дължима.

Друга грижа
>> грижа, по-малка от тази на добрия стопанин имаме, когато длъжникът няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Тук длъжникът отговаря само за умисъл и груба небрежност. (чл. 253, ал. 2, ЗЗД).
>> грижа, по-голама от тази на добрия стопанин. Пример за това е заемът за послужване, при който длъжникът трябва да положи грижата на добър стопанин и нещо повече: „да предпочете нейното запазване (на вещта) пред запазването на своите вещи” (чл. 244, ал. 1, ЗЗД).

Дължимата грижа е абстрактна мярка. Обективният мащаб е животът и опитът, които сочат предела на старанието, грижата, вниманието и т.н.

Наличността или липсата на физически или интелектуални качества на длъжника не може да има някакво значение. Дължимата абстрактна грижа би престанала да бъде абстрактна от момента, когато за нейното определяне бихме взели под внимание индивидуалните способности на длъжника. Длъжникът отговаря и за собствената си неспособност. Не е трябвало да договаря, ако не е бил в състояние да изпълни.
Може да е уговорено, че длъжникът ще положи при изпълнение на задължението си грижа, по-малка от предвидената в закона – например, че вместо за абстрактната грижа на добър стопанин ще отговаря само за конкретна грижа, т.е. такава, каквато полага в собствените си работи. Подобни удоворки за намаляване или освобождаване от отговорност са допусними от закона.
В някои случаи законът е изключил валидността на клаузи за неотговорност. Продавачът например не може да уговори, че няма да отговаря за недостатъците на продадената вещ (чл. 193, ал. 3, ЗЗД).

Отговорност за чужди действия
Длъжникът не отговаря за действията на такива трети лица, които ас се вмесили в облигационната връзка без негово знание и съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл. 45 от ЗЗД.
Длъжникът отговаря за дейсвията на онези трети лица, които сам е привлякъл.
>> довереникът, който не е имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си като за свои, а ако е имал това право – за вредите, причинени от лошия избор на заместника си (чл. 283, ал. 4, ЗЗД)
>> спедиторът може да натовари следващ спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това, но носи отговорност за действията на следващия спедитор
>> пълномощникът отговаря като за свои действия за действията на лицето, което е преупълномощил (чл. 43, ал. 3, ЗЗД)
Длъжникът отговаря за действията на третите лица.
Аватар
 
Мнения: 307

Re: 29.Причини за неизпълнението,за които длъжникът не отговаря.

от atanassoff » Нед Ное 09, 2008 4:26 am

(По М. Марков)
29. Причини за неизпълнението, за които длъжникът не отговаря. Вината в облигационното право. Дължимата грижа. Отговорност на длъжника без вина.Отговорност за действията на привлечени лица. Клаузи за ограничаване на отговорността.


1. Обективно основание на договорната отговорност

Гражданската отговорност се основава на извършен гражданско правонарушение, чийто фактически състав включва: поведение, противоправност на поведението, вреда, усложненапричинна връзка.

1.1 Поведение на длъжника или трето лице, което той използва

Обикновено става въпрос за бездействие освен при отрицателните престации

1.2 Противоправност

а. Противоправността се състои в несъобразеносста на дължимото поведение с модела на дължимата грижа. Дължимата грижа е установена с общо правило в чл.63, ал.2 ЗЗД „грижата на добър стопанин” – тази грижа, нормална за гражданите, които изпълняват задълженията си винаги точно и добросъвестно. Тя е един общ модел, който подлежи на конкретизация с оглед на престацията, лицата и обстановката. Отговорността е за culpa levis in abstracto.Тя обхваща не само изисквания за определено старание и усилия, но и за определена степен на подготвеност, знания и умения. Личните качества на длъжника, които са били известни на кредитора следва да се имат предвид като негово съгласие за различната степен на грижата.

б. Специални правила относно дължимата грижа предижда чл.65 ЗН – наследникът, приел по опис наследството трябва да полага грижа, каквато полага и за своите собствени работи. Той отговаря за culpa levis in concerto. Тази грижа не е непременно по-малка. До намаляване на степента на грижата на гестора води правилото на чл.60, ал.3 ЗЗД. Отговорността на заемателя според чл.244 ЗЗД изисква той да предпочете запазването на чуждата вещ пред своите, но не и да положи по-големи усилия.

в. В някои случай отговорност се носи само при груба небрежност – за culpa lata (напр. по чл.255, ал.2 ЗЗД при влога или по чл.94 ЗЗД с клауза в договора).

1.3 Вреда

Вредата е предпоставка за обезщетението – от нея зависи неговият размер. (разглежда се отделно)

1.4 Причинна връзка

Причинната връзка следва да е установена в две посоки:
• Между поведението на длъжника (или лицето, което той е ангажирал) и противоправния резултат за кредиторът – неосъществяването на престацията.
• Между неизпълнението и вредите, които е понесъл кредитора.


2. Субективно основание – вината

2.1 Определение

Вината в правото е психическото отношение на физическото лице към обусловеното от него противоправно поведение и последиците му.

2.2 Вината при неизпълнение на договора

Основната форма на вина в гражданското право и при договорното неизпълнение е небрежността. Тя бива съзнателна (самонадеяност) и несъзнавана (несъзнателна непредпазливост). За целите на гражданската отговорност не се прави разлика. Небрежността представлява постъпка, разминаваща се с дължимото – неполагане на дължимата грижа. Длъжникът трябва да докаже пробив в причинната връзка, невъзможност за неизпълнение, т.е. понятието за вината се обективизира.

2.3 Добросъвестност, недобросъвестност, груба небрежност

В основата на разграничението е психическото отношение на длъжника към неговото поведение:

а. Длъжникикът е добросъвестен, когато:
1) При сключване на договора е бил в невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, освен ако кредиторът е знаел, или невъзможността е настъпила след сключване на договора.
2) Не е познавал достатъчно добре работата и не е съзнавал какво точно трябва да извърши, за да положи дължимата грижа.
3) Изпаднал е в грешка относно необходимостта от определено действие, освен ако не е извинителна.

б. Длъжникът е недобросъвестен когато е знаел какво трябва да се направи, за да положи дължимата грижа, но не е имал достатъчно воля или желание да го направи. В случая е налице умишлено поведение.

в. Грубата небрежност се отличава от обикновената по модела на дължимата грижа – в случая критерият е занижен и се свръзва с грижите, които не биха положили и най-небрежните при конкретни условия. Разликата с небрежността е количествена.

2.3 Презумпция за вина

а. Презумпцията за вината при неизпълнение не е изрично установена както при деликта, но се извежда от чл79 ЗЗД във връзка с чл.81 ЗЗД. Тя се отнася само до небрежността – неполагане на грижата на добър стопанин. Остава да се докаже връзката между неизпълнението и вредите. Презупмционна предпоставка е неизпълнението. Доказването на изпълнението също е в тежест на длъжника.

б. Оборването на презумпцията става като длъжникът докаже полагане на дължимата грижа. Това обаче трудно ще бъде доказано пряко. Длъжникът може да посочи, че друга е причината за неизпълнението – виновното поведение на кредитора или на трето лице, случайно събитие или непреодолима сила.

2.4 Отговорност за чужди действия

Това са действия на лица, които длъжникът е привлякъл в изпълнението. Отговорността има обективен характер – тя е „стриктна отговорност”. Основанието на отговорността е в наличието на причинна връзка между поведението на длъжника и неизпълнението. Длъжникът е поел риска от поведението на третото лице.

2.5 Отговорност без вина (стриктна отговорност)

Принципът, че без вина няма отговорност, е установен в чл.81, ал.1 ЗЗД. Да се отговаря без вина означава, че длъжникът не би могтл да се освободи, дори ако докаже, че неизпълнението и вредите се дължат на случайно събитие. Освобождава се при непреодолима сила или при прекъсване на причинната връзка от поведението на кредитора или трето лице (напр. превозвач).Едно от изключенията е при паричните задължения, където важи принципът „родът не погива”.


3. Изменение на отговорността

3.1 Клаузи за неотговорност

а. Общата възможност да се предвидят клаузи за неотговорност се съдържа в чл.94 ЗЗД. Максималната граница на ограничението на отговорността е грубата небрежност и умисъла – т.е. че ще дължи грижа, каквато полага за собствените си работи, ако тя е в рамките „добрия – небрежния стопанин”.

б. Специални ограничения, които забраняват ограничаването на отговорността са предвидени в чл.192, ал.2, чл. 193, ал.3 и др. ЗЗД.

3.2 Разширяване границите на отговорността

Разширяване границите на отговорността е допустимо ако е в съответствие със справедливостта. Длъжникът може да поеме рисковете от случайно събитие или непреодолима сила, да отговаря за по-далечни вреди.


4. Последици при невиновна невъзможност за изпълнение

4.1 Доказателствена тежест

Доказателствената тежес е за длъжника, който трябва да обори презумпцията по чл.81, ал.1 ЗЗД. Кредиторът доказва задължението. Длъжникът трябва да докаже, че е изпълнено или да установи причините, поради които не може да му се вмени вина за неизпълнението.

4.2 Възможности за кредитора

а. При пълна невъзможност за изпълнение кредиторът може да иска компенсаторно обезщетение или заместващата облага и евентуално разликата до пълния размер на обезщетението. При двустранните договори може да развали договора по чл.87, ал.2 ЗЗД без предизвестие.

б. При частична невъзможност кредиторът може да иска компенсаторно обезщетение или частично изпълнение и обезщетение (или заместващата облага). При двустранните договори той може да направи възражение за неизпълнен договор, да иска редукция на насрещната си престация или да развали договора.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: 29.Причини за неизпълнението,за които длъжникът не отговаря.

от DirtyVersion » Пон Юни 06, 2011 4:02 pm

Заглавията на темите са объркани. Написано е
Причини за неизпълнението, за които длъжникът не отговаря.
, а трябва да е "Причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря" .
Аватар
 
Мнения: 17

Re: 29.Причини за неизпълнението,за които длъжникът не отговаря.

от atanassoff » Сря Юни 08, 2011 10:16 am

И аз винаги съм се чудел на този въпрос, но така е поместен и в конспекта. Т.к. отдавна не съм чел тези разработки ще я прегледам и ще променя заглавията.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта