Съдебна практика - разваляне на договори

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Съдебна практика - разваляне на договори

от lindeman_ » Вто Мар 17, 2009 10:52 pm

Решение № 41 от 26.04.2005 г. на БАС по гр. д. № 147/2004 г., ТО, докладчик председателят Лучия Дерелиева
чл. 55, ал. 1 ЗЗД

чл. 63 ЗЗД

чл. 87, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗД
Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 87 ЗЗД, вкл. и по ал. 3 ЗЗД, са: неизпълнение на задължението от едната страна, това неизпълнение да е виновно и трето - страната, която иска развалянето, да е изправна. Разпоредбата на чл. 87 ЗЗД не провежда разграничение във вида на неизпълнението - пълно, частично, лошо, некачествено, забавено и др. Разпоредбата на чл. 63 ЗЗД задължава страните да изпълняват задълженията си точно и добросъвестно, което означава, че за да се освободи от презумпцията за вина, именно въззивникът трябва да докаже, че е положил грижата на добър стопанин да не допусне в никакъв случай неизпълнение на задължението си, да положи максимум възможните усилия за отстраняване на пречки, които биха му попречили да изпълни поетото договорно задължение. Тежестта на доказване, че невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да бъде вменена във вина на длъжника, пада върху него.
------------------------

Производството е образувано по повод жалбата на ЕТ С. К. Ф. с наименование "ТТС А. - С. С. ", чрез процесуалния му представител - адв. Р. С., срещу Решението, постановено по гр. д. № 592/2000 г. от Окръжен съд - Б., с което искът на Община А. е уважен и договор № 1 за покупко-продажба от 20.04.1994 г. е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, се поддържа, че съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, въззиваемата община не е установила да е предоставила срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще бъде развален, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

На второ място, се поддържа, че кредиторът не е изправен, за да има правото да иска разваляне на договора. Неизправността се свежда до това, че въззиваемата община не е обявила на участниците и не е посочено в тръжните документи, че продаваният терен попада върху водосборен участък, което налага множество ограничения относно ползването и застрояването му, водят до оскъпяване на строителството, до невъзможност да се изпълнят част от поетите задължения - напр. пречиствателна станция. Твърди се, че въззивникът е поставен в обективна невъзможност да изпълни строителството и да не може да изпълни част от поетите в договора задължения.

На трето място, се поддържа, че законът и в частност - Наредба № 3 от 16.10.2000 г., не са приложени правилно, тъй като последната изцяло забранява строителство върху водосборен участък и въвежда множество ограничения, както по отношение на собствеността, така и по отношение на ползването.

Прави се искане решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

При първоначалното разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че не са налице обективни причини за неизпълнение от въззивника на поетите от него договорни задължения, налице е пълно неизпълнение, а не частично такова, за да се твърди, че неизпълненото задължение е незначително, с оглед интереса на кредитора.

По реда на касационното обжалване това решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане настоящият състав взе предвид посочените в това решение нарушения.

Апелативен съд - Б., като взе предвид становищата на страните, направените оплаквания доводи и възражения, прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена своевременно от легитимирана да обжалва страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Искът, с който е сезиран Окръжен съд - Б., има правното си основание в чл. 87, ал. 3 ЗЗД - претенцията е за разваляне на договор № 1 от 20.04.1994 г., сключен между страните, за продажба на недвижим имот след провеждане на търг върху имот, представляващ общинска земя от 19 500 кв. м в регулацията на гр. А., парцел II в кв. 260 в Промишлената зона на града, отреден за бензиностанция и комплексно обслужване.

Неразделна част от договора е офертата на купувача за изграждане на два обекта върху терена - обект А и обект Б, като неизпълнението, за което се твърди в исковата молба, касае обект Б, а именно - предприятие за натурални плодови сокове. Срокът за изпълнение на обект Б, определен в решението на тръжната комисия от 6.04.1994 г., е 12 - 18 месеца от датата на сключване на договора - т. 2, а в т. 4 е поето задължение от купувача за осигуряване на 106 работни места.

Не се спори по делото, че обект Б не е изграден.

Въззивникът твърди, че в случая не е налице пълно неизпълнение, а частично неизпълнение, което е незначително, с оглед интересите на кредитора, че той няма вина за твърдяното неизпълнение, тъй като то се дължи на обективни причини, а също, че въззиваемата община не е изправна страна по договора, тъй като в тръжната документация не е обявено, че теренът попада върху водосборен участък.

Освен това, се прави довод, че Община А. не е дала подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока, ще смята договора за развален.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 87 ЗЗД, вкл. и по ал. 3 ЗЗД, са: неизпълнение на задължението от едната страна, това неизпълнение да е виновно и трето - страната, която иска развалянето, да е изправна.

В случая, безспорно е налице неизпълнение, тъй като обект Б съгласно офертата, която е неразделна част от договора, не е изграден и досега. Разпоредбата на чл. 87 ЗЗД не провежда разграничение във вида на неизпълнението - пълно, частично, лошо, некачествено, забавено и др.

Въззивникът счита, че няма вина за това неизпълнение, тъй като в по-късен момент е станало ясно, че част от терена - предмет на продажбата, попада върху водосборен участък. Разпоредбата на чл. 63 ЗЗД задължава страните да изпълняват задълженията си точно и добросъвестно, което означава, че за да се освободи от презумпцията за вина, именно въззивникът трябва да докаже, че е положил грижата на добър стопанин да не допусне в никакъв случай неизпълнение на задължението си, да положи максимум възможните усилия за отстраняване на пречки, които биха му попречили да изпълни поетото договорно задължение. В тази насока от заключението на неоспорената съдебно-техническата експертиза пред настоящата инстанция се установява, че с окончателния генплан има промяна на застрояването, което предвижда ново ситуиране на сградите и вече предвижда не предприятие за натурални плодови сокове, съгласно първоначалното, а цех за производство на безалкохолни напитки, комплексно обслужване и бензиностанция, което включва изграждането на производство за бутилиране на минерална вода. След тази промяна въззивникът не е предприел никакви действия по съгласуването на така изменения генплан - вж отговора на т. 3. Вярно е, че, както посочва в. лице в раздел VII, т. 4, въззивникът е входирал писмо № 6/2.03.2001 г., с което по негови твърдения е искана виза за ново преотреждане на терена, както и промяна на точки в договора, но доказателства в тази насока не са представени. Освен това, след като не е получил отговор, няма данни отново да е поискал виза. Предприятието за бутилиране на минерална вода и безалкохолни напитки не попада в дейностите в строителството, което е забранено, съгласно приложения № 1 и 2 от Наредба № 3 (ДВ, бр. 88/2000 г.), съгласно отговора на раздел VII, т. 2 на в. лице.

Следователно, не може да се приеме, че са налице обективни причини, които пречат на вьззивника да изпълни договорно поетото задължение, тъй като, ако беше положил в максимална степен цялата дължима грижа за изпълнение на задължението си, резултатът щеше да бъде друг, а не пълно неизпълнение изграждането на обект Б, съгласно окончателния генплан. Наличието на водосборен участък в североизточния край на терена, изчислен графично на 2 518 м, не възпрепятства изграждането на обект с производствено предназначение, като се спазват нормите за проектиране, видно от заключението - раздел VII, отговор на т. 6. Тежестта на доказване, че невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да бъде вменена във вина на длъжника, пада върху него и тъй като в случая въззивникът не доказа, че невъзможността да изпълни се дължи на стоящи извън волята му причини, следва, че той има вина за настъпилото неизпълнение.

По отношение на изискването за даване на подходящ срок за изпълнение, следва да се отбележи следното:

Договорът е сключен на 20.04.1994 г., а исковата молба е заведена на 17.10.2000 г. Не се спори между страните, а това е видно и от данните по делото, че в течение на производството страните са имали желание да постигнат спогодба, същото е спирано по взаимно съгласие пред касационната инстанция, но страните не са постигнали споразумение за уреждане на спорните въпроси - предмет на делото. Това означава, че на въззивника е даден достатъчно дълъг срок, за да предприеме някакви мерки за отпочване на изпълнение на договорното си задължение. Това включва и технологичното време, необходимо за съгласуване на проекта по окончателния генплан, който е от 1995 г. Обстоятелството, че въззивникът е искал промяна на някои условия по договора, но очевидно насрещната страна не се е съгласила, означава, че отношенията между тях продължават да се уреждат съгласно подписания от тях договор от 20.04.1994 г. От тук следва, че на въззивника е даден значително по-дълъг от подходящ срок за изпълнение, тъй като са изминали 6 години от сключването на договора до предявяване на иска.

Настоящата инстанция не споделя довода на въззивника, че въззиваемата община не е изправна страна по договора и като такава няма право да предявява иска по чл. 87 ЗЗД. Според него, неизправността на Община А. се свежда до това, че в тръжните документи не е било посочено, че продаваният терен попада върху водосборен участък, което налага множество ограничения относно ползването и застрояването му, води до оскъпяване на строителството и невъзможност да се изпълнят част от задълженията като напр. пречиствателна станция. От представения протокол от 17.10.1994 г. е видно, че експертна група е взела решение за уточняване на точното разположение на бензиностанцията в кв. 260, п. II по плана на А., като в заключението е посочено изрично, че границата на охранителната зона минава в североизточния ъгъл на площадката, предложена за бензиностанция, като сградата, подземните съоръжения и бензиноколонките са извън охранителната зона Б. Това означава, че този факт е бил известен на въззивника още през 1994 г. Като се има предвид, че водосборният участък заема 2 518 м, както се посочи по-горе, което представлява 12,205 %, това означава, че зоната, в която има забрана за строителство, не заема целия терен от 19 500 кв. м, а само една малка част от него. От тук следва, че несъобщаването на този факт от страна на Община
А. не прави тази страна неизправна, тъй като се засяга незначителна част от терена - предмет на покупко-продажбата.

От гореизложеното следва, че предявеният иск за разваляне на договора от 20.04.1994 г. е основателен и доказан за частта от 17 120 кв. м (19 500 кв. м, п. II в кв. 260 по плана на гр. А., която към настоящия момент е незастроена, по което обстоятелство не се спори. От тук следва, че е налице е неизпълнение по вина на въззивника, въззиваемата община е изправна страна по договора, а от друга страна, е безспорно, че въззивникът не е изградил обект Б съгласно офертата, която е неразделна част от договора. Въззивникът следва да бъде осъден да предаде владението на тези ид. ч. на Община А. Първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, поради което следва, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Б.

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 70 от 18.06.2002 г., постановено по гр. д. № 592/2000 г. от Окръжен съд - Б.

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщението, пред Върховния касационен съд.

Забележка: Решението е потвърдено с Решение № 177 от 13.03.2006 г. на ВКС по търг. д. № 440/2005 г.
Решение № 70 от 18.06.2002 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 592/2000 г., ТО, докладчик съдията Антоанета Андонова-Парашкевова
..uSORC:
чл. 55, ал. 1 ЗЗД
чл. 87, ал. 3 ЗЗД
ЗЗД дава възможност на изправната страна по двустранен договор, при наличие на неизпълнение на задължение, породено от него, да го развали. Именно поради факта, че виновното неизпълнение не прекратява облигационното правоотношение, длъжникът по него не се освобождава от задължението си, заради това, че не го е изпълнил. Това с още по-голяма сила важи при двустранните договори, поради особения характер на облигационната връзка между насрещните задължения - генетична и функционална. Основен е принципът, че основание за изпълнението на едната страна е изпълнението на другата. В този смисъл е уреден и способът да се прекрати правната връзка, която обвързва и двете страни, и е изпразнена от съдържание, поради неизпълнението. Касае се за разваляне по съдебен ред по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Този способ е предвиден като единствено възможен за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Целта на законодателя е да се защитят в максимална степен интересите на трети лица, като е отчел специфичността на предмета на тези сделки, а именно - недвижими имоти. Независимо от особения характер, облигационната връзка и специалния способ, тук също важат общите предпоставки за възникване на правото да се иска разваляне на двустранен договор. Първата от тях е наличието на неизпълнение на валидно възникнало задължение, породено от двустранен договор, т. е. неосъществяване на дължимия резултат. То може да е пълно, забавено, лошо или частично. Единствените ограничения, при които законът посочва, че е недопустимо да се иска разваляне, са: да не се касае за съществено нарушаване на договора, в противен случай, искът за разваляне би съставлявал злоупотреба с право, както и да не е неизпълнена само незначителна част от задължението. Неизпълнението трябва да се дължи на виновно поведение на длъжника. Когато то е следствие от невиновна невъзможност за изпълнение, развалянето е недопустимо, тъй като договорът се анулира по право. Последната необходима предпоставка за упражняване на правото за разваляне е изправност на кредитора. Тя безспорно е налице, когато страната е изпълнила своите задължения по договора и е оказала необходимото съдействие за осъществяване на дължимия резултат. Развалянето на договора настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното съдебно решение. Естествена негова последица е връщането на престациите.
------------------------
Ищецът - Община А., представлявана от И. Й. Й. - Кмет, е предявил конститутивен иск против ЕТ "ТТС А. - С. Ф." за разваляне на сключен между посочените страни договор от 20.04.1994 г., по силата на който ищецът е продал на ответника на търг правото на собственост върху общинска земя от 19 500 кв. м, намираща се в регулацията на гр. А. и представляваща парцел II в кв. 260 в Промишлената зона на града, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му за застрояване на терена. Иска се частично разваляне на договора по отношение на 17120/19500 ид. ч. от описания по-горе имот. Представя доказателства.
Ответникът - ЕТ "ТТС А. - С. Ф.", със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. "Ц. О." № х, представлявана от С. К. Ф., в качеството му на едноличен собственик, твърди, че искът е неоснователен, поради това, че са съществували непреодолими причини за изпълнението, изразяващи се в попадане на терена в охранителна зона, тип "Б", и което е довело да обективна невъзможност да се изпълни поетото с договора задължение. Предоставя доказателства.
Искът е с правно основание в чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Б. окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно от събрания по делото доказателствен материал е, че на 20.04.1994 г. между Община А., представлявана от инж. Н. М. Д. - Кмет, и ЕТ "ТТС А. - С. Ф."е сключен договор № 1, по силата на който ответникът е придобил чрез търг правото на собственост върху общинска земя от 19 500 кв. м, намираща се в регулацията на гр. А. Договорът е подписан и от двете страни и приложен като доказателство по делото. Именно чрез него ответникът е поел задължението да застрои посочения терен, съгласно предложената от самия него оферта и в последствие приета с решение на тръжната комисия от 6.04.1994 г. Купувачът - ответната фирма по настоящия спор, се е задължил да изгради предприятие за производство на натурални сокове, административна сграда, пречиствателна станция, складове и други изчерпателно изброени в протокола на тръжната комисия обекти, представляващи обект "Б", според представената документация и изграждането на бензиностанция, която е отразена като обект "А". Той също така е поел задължението да осигури минимум 152 работни места общо за двата обекта и да обезпечи осъществяването на производствена дейност, а именно - производство на натурални сокове.
Изрично в протокола от 6.04.1994 г., т. 2 от мотивите, са предвидени срокове за изпълнението на така поетите задължения: за обект "А" - 100 дни и за обект "Б" - 12 - 18 месеца, с които купувачът се е съгласил с факта на подписване на договор № 1. Нещо повече, в т. 3.8 е посочено, че тези срокове не могат да бъдат променяни, освен по непреодолими причини. Следователно, безспорно е, че те са изтекли към 20.10.1995 г. и от този момент длъжникът е изпаднал в забава.
Видно от представените по делото доказателства, изграден в срок е единствено описания в тръжната документация обект "А", представляващ бензиностанция "Ш." в гр. А., заемащ площ от 2 380 кв. м. Безспорен е фактът, че останалата част от посочения парцел II с площ от 17 120 кв. м е незастроена, което в действителност се явява неизпълнение на поетите с подписания договор задължения.
ЗЗД дава възможност на изправната страна по двустранен договор, при наличие на неизпълнение на задължение, породено от него, да го развали. Именно поради факта, че виновното неизпълнение не прекратява облигационното правоотношение, длъжникът по него не се освобождава от задължението си, заради това, че не го е изпълнил. Това с още по-голяма сила важи при двустранните договори, поради особения характер на облигационната връзка между насрещните задължения - генетична и функционална. Основен е принципът, че основание за изпълнението на едната страна е изпълнението на другата. В този смисъл е уреден и способът да се прекрати правната връзка, която обвързва и двете страни и е изпразнена от съдържание, поради неизпълнението.
В настоящия случай се касае за разваляне по съдебен ред по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Този способ е предвиден като единствено възможен за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто е и договорът, разглеждан в това производство. Целта на законодателя е да се защитят в максимална степен интересите на трети лица, като е отчел специфичността на предмета на тези сделки, а именно - недвижими имоти.
Независимо от особения характер, облигационната връзка и специалния способ, тук също важат общите предпоставки за възникване на правото да се иска разваляне на двустранен договор. Първата от тях е наличието на неизпълнение на валидно възникнало задължение, породено от двустранен договор, т. е. неосъществяване на дължимия резултат. То може да е пълно, забавено, лошо или частично. Единствените ограничения, при които законът посочва, че е недопустимо да се иска разваляне, са: да не се касае за съществено нарушаване на договора, в противен случай, искът за разваляне би съставлявал злоупотреба с право, както и да не е неизпълнена само незначителна част от задължението. Безспорно, тази предпоставка е налице, тъй като неизграждането на описания в документацията обект "Б", както и неосигуряването на 106 работни места в предвидените сроковете, съгласно подписания договор, представлява пълно неизпълнение на поетото с него задължение.
На второ място, неизпълнението трябва да се дължи на виновно поведение на длъжника. Когато то е следствие от невиновна невъзможност за изпълнение, развалянето е недопустимо, тъй като договорът се анулира по право. В настоящия спор ответникът твърди наличието на обективни причини, които реално са попречили на изпълнението, а именно - попадането на имота в охранителен район "Водосборен участък". Според съдебно-техническата експертиза, назначена по делото, безспорно се установява, че действително североизточният ъгъл на парцела в размер на 2 518 кв. м (измерен графично) попада върху охранителна зона "Б". Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и охранителните зони и Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите съдържат забранителни разпоредби, които ограничават извършването на определени дейности в такъв тип охранителни зони. Частта от парцела, която попада върху охранителната зона, е предвидена за изграждане на паркинг, асфалтов път и зелени площи. В този смисъл, това строителство не е сред ограничените с посочените по-горе нормативни актове. Това се доказва по безспорен начин и от заключението на вещото лице, приложено като доказателство по делото. Следователно, не може да се приеме, че се касае за наличие на обективни причини за неизпълнението на задълженията на ответника по договора.
Последната необходима предпоставка за упражняване на правото за разваляне е изправност на кредитора. Тя безспорно е налице, тъй като ищецът е изпълнил своите задължения по договора и е оказал необходимото съдействие за осъществяване на дължимия резултат.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед събрания по делото материал, съдът намира иска за основателен и доказан. По безспорен начин са доказани наличието на договор, изпълнение от едната страна и виновно неизпълнение от другата и следва да се приложи уреденият от ЗЗД способ за разкъсване на изпразненото от съдържание облигационно отношение, с всички следващи от това последици. Следователно, искът следва да бъде уважен.
Направеното от ответника възражение за изтекла давност в съдебно заседание е неоснователно. Петгодишната давност в настоящия случай започва да тече от момента на изискуемост на задължението, т. е. от 20.10.1995 г., а искът е предявен на 17.10.2000 г. В този смисъл, преклузивният срок е спазен.
Развалянето на договора настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното съдебно решение. Именно поради това, естествена негова последица е връщането на престациите, както е уредено и в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, искането на ищеца за предаването му във владение на процесния парцел в идеална част е основателно и следва да бъде уважено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
Разваля договор за покупко-продажба № 1 от 20.04.1994 г., сключен между Община А., представлявана от инж. Н. М. Д. - Кмет, и ЕТ "ТТС А. - С. Ф.", със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. "Ц. О." № х, представлявана от С. К. Ф., в качеството му на едноличен собственик, в частта му относно 17 120 кв. м/19 500 кв. м идеални части от парцел II, кв. 260 по плана на гр. А.
Осъжда С. К. Ф., в качеството му на едноличен търговец ЕТ "ТТС А. - С. Ф.", със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. "Ц. О." № х, да предаде владението на 17 120 кв. м/19 500 кв. м идеални части в парцел II, кв. 260 по плана на гр. А. на Община А.
Осъжда С. К. Ф., в качеството му на едноличен търговец ЕТ "ТТС А. - С. Ф.", със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. "Ц. О." № х, да заплати на Община А. разноски по делото в размер на 1 324 лв.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, пред Б. апелативен съд.

Забележка: Решението е потвърдено с Решение № 41 от 26.04.2005 г. на АС - Б. по гр. д. № 147/2004 г. и с Решение № 177 от 13.03.2006 г. на ВКС по търг. д. № 440/2005 г.
Решение № 708 от 9.05.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2002 г., V г. о., докладчик съдията Росица Ковачева
Адвокатско право, бр. 11-12/2003 г., стр. 62
чл. 87, ал. 3 и 4 ЗЗД
При развалянето на двустранен договор поради изпълнение по съдебен ред само съдът може да даде срок за изпълнение на задължението на длъжника. Такъв срок не следва да се дава, ако неизпълнената част от него не е незначителна.
------------------------

Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 87, ал. З ЗЗД. По фактическата обстановка страните не спорят - ответникът не е изпълнил задължението да изгради сградата в уговорения вид, срок и степен на завършеност, поето с договор от 3.01.1996 г., съдържащ елементи на предварителен договор за учредяване право на строеж и на договор за строителство; ищецът е изпълнил задължението си за учредяване на правото на строеж, извършено с посочения нотариален акт. Тъй като развалянето па договора за учредено право на строеж, предмет на нотариален акт № 155/1996 г., става по съдебен ред съгласно чл. 87, ал. З ЗЗД и не може да настъпи в резултат на изявлението на изправната страна, неправилно въззивният съд е приел, че в случая приложение намира чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Посочената разпоредба не се прилага при разваляне по съдебен ред на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Тъй като ищецът е доказал съществуването на договора и своето изпълнение и ответникът очевидно не е изпълнил задължението си, щом като сградата не е завършена и в груб строеж (не е построен последният етаж), предявеният иск би бил основателен, ако неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед интереса на кредитора - чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Даването на срок в случаите на разваляне по съдебен ред на договори, които иматза предмет недвижими имоти, може да стане от съда при условията на чл. 87, ал. З ЗЗД, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, какъвто не е настоящият случай.

Тъй като поначало ищецът е поддържал, че развалянето следва да се извърши при условията на чл. 87, ал. З ЗЗД, за разглеждането на който иск съдът следва имплицитно да се произнесе дали е допустимо развалянето на договора с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се приеме, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 188, ал. 1 ГПК. Затова решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който да се произнесе по иска по чл. 87, ал. З ЗЗД, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по въпроса дали неизпълнената част от задължението на ответника не е незначителна с оглед интереса на кредитора и оттам - допустимо ли е развалянето на договора съобразно правата на ищеца.
Решение № 347 от 14.01.2008 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 548/2007 г., ГК, II-ри с-в, докладчик съдията Бончо Бонев
чл. 87, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗД
Правото да се иска разваляне на договора възниква при наличието на неизпълнение на една от страните по договора в полза на изправната страна. Законодателят е предвидил изпълнение на едно задължение от изправната страна да предупреди писмено длъжника. Предупреждението трябва да съдържа две страни: първо - да се иска в подходящ срок изпълнение на задължението, и второ, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в този даден срок, като това може да стане по съдебен ред.

Развалянето на договора е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението.





Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК.

С Решение № 144 от 15.10.2007 г. по гр. д. № 278/2007 г. състав на В. Т. окръжен съд по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развалил договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в съставения за договора нот. акт № 268, том II, н. д. № 212/2004 г. на нотариус Д. Д., р. № х, район на действие - РС - В. Т., който договор е сключен между С. Д. М., от една страна, като продавач, и В. Г. К., в качеството й на едноличен търговец, с фирма ЕТ "В. - В. В.", от друга страна, като продавач. С решението са присъдени разноски.

Въззивна жалба против решението е постъпила от адв. Х., като процесуален представител на ответницата, в качеството и на ЕТ "В. - В. В.". В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон. Развити са подробни доводи в тази насока. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което се отхвърли искът, със законните последици.

В срока по чл. 201 от ГПК не са постъпвали писмени възражения по подадената жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата - адв. К., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на ВТОС.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу валиден съдебен акт, процесуално е допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоначално пред Районен съд - В. Т., като пред първоинстанционен съд ищцата С. М., чрез процесуалния си представител - адв. К., е предявила, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, конститутивен иск против В. Г. К., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "В. - В. В.". В исковата молба се твърди, че с нотариален акт ищцата прехвърлила на ответницата, подробно описан недвижим имот, като страните се уговорили част от цената на имота в размер на 10 000 лв. да бъде заплатена в по-късен момент, фиксиран в договора. В този срок, изтекъл отдавна, то ответницата не изпълнила задължението си. Тя била и поканена от ищцата, даден и бил нов срок и предупреждение, че ако не плати в този срок, ще бъде предявен иск за разваляне на договора. Тъй като и в този втори срок ответницата не платила остатъка от цената, се иска от съда да постанови решение, с което, на основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД, да бъде развален сключеният между страните договор.

ВТРС е приел, че цената на иска е над 10 000 лв., поради което с определение № 157 по образуваното гр. д. № 258/2007 г. е прекратил делото и е изпратил същата, на основание чл. 93, ал. 1 ГПК, за разглеждане от Окръжен съд - В. Т.

Ответницата оспорва изцяло иска. Заявява, че е не е получавала покана от ищцата да изплати сумата, както и че ще заведе дело за разваляне на договора. Заявява, че преди да получи исковата молба, превела по банков път задължението си от 10 000 лв., както и лихвата за забава. Моли да се отхвърли искът, със законните последици.

От събрани по делото писмени доказателства, настоящият състав на въззивния съд приема за установено следното:

Безспорно е по делото следното:

- първо - страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на този договор, сключен на 13.04.2004 г. с нот. акт № 268, том II, н. д. № 212/2004 г. на нотариус Д. Д., р. № х, район на действие - РС - В. Т., ищцата С. М. е продала на В. К., в качеството й на едноличен търговец, с фирма ЕТ "В. - В. В." следния недвижим имот: УПИ XXIV-1501 от кв. 211 по плана на В. Т., с площ 583 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна фабрична сграда. Цената на имота страните са се споразумели да бъде 40 000 лв., от които купувачката е платила в деня на сделката 30 000 лв., а съгласно клауза в договора останалите 10 000 лв. купувачката е следвало да плати на продавачката в срок до 13.10.2005 г.;

- второ - нито в договорения срок - 13.10.2005 г., нито до датата на предявяване на иска, купувачката не е изплатила остатъка от продажната цена в размер на 10 000 лв. на продавачката;

- трето - ищцата е изготвила и изпратила по нейни твърдения преди завеждане на исковата молба и друга покана до ответницата (вж. л. 6 от делото пред ВТРС). С нея тя е поканила ответницата в 7-дн. срок от получаването да й заплати сумата 10 000 лв., т. е. остатъка по договора и дължимата лихва. В противен случай, пише по-нататък в поканата ищцата, като е заявила, че ".. ще предявя претенциите си по съдебен ред..", като освен това, предупредила, че ".. имам право да искам разваляне на договора .. по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД".

Няма спор между страните, че тази покана не е стигнала до ответницата и тя не е известена нито за съдържанието и нито знае срока, който и е даден, нито пък за намеренията на ищцата за разваляне на договора;

- четвърто - след като делото е изпратено за разглеждане във ВТОС с две платежни нареждания от 13.04.2007 г. ищцата е превела по банков път по сметка на името на ищцата М. суми, както следва: 10 000 лв. като главница по нотариалния акт и 1 911,97 лв. лихва за забава плащането на тази главница.

Ищцата от своя страна, след като разбрала за направения в нейна полза превод на посочените суми, които са и по договора за покупко-продажба, отправила покана до ответницата, в която заявява, че не приема направеното плащане и иска да и се посочи сметка, по която да върне парите. И тази покана не е получена от ответницата, затова, тя сметка не е посочила, а ищцата от своя страна върнала сумите по сметката на ответницата, от която са преведени. Това е станало на 13.07.2007 г. (вж. л. 37).

Че поканите не са получавани, съдът прави извод и от запечатаните пликове, адресирани до ответницата, както и отметките върху обратните разписки, че пратките не са потърсени. Че това е така, говори и фактът, че тези пликове са представени като доказателства в делото от процесуалния представител на ищцата.

- пето - от обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 114 ГПК, се установява наличие на определена родствена връзка между страните, както и на това, че е провеждан телефонен разговор между страните относно забавеното плащане, правене на опити да се издири адрес на ответницата. Всъщност, ищцата е разбрала такъв нов адрес - седалището на фирмата на ЕТ и на него е пращала известията си (поканите), които обаче, както се посочи, не са достигали до адресата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на въззивния съд прави следните изводи от правна страна:

Между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, при който за един от основните елементи - цената на предмета на сделката, страните са договорили да стане на два пъти - в размери и срокове, описани подробно в нотариалния акт, а така също и посочени по-горе.

Предявеният иск е конститутивен -с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД.

Съдът, в настоящия състав, приема, че е налице неизпълнение на сключения между страните договор относно неизплащане в срок на остатъка от договорената цена в размер на 10 000 лв. Неизправната страна е купувачът по договора, в случая - ответницата по делото.

Правото да се иска разваляне на договора възниква при наличието на неизпълнение на една от страните по договора в полза на изправната страна.

В конкретния случай, такава хипотеза е налице - има неизправна страна, която не е изплатила пълния размер на цената, а другата страна е изправна.

Законодателят в посочените разпоредби обаче е предвидил изпълнение на едно задължение от изправната страна да предупреди писмено длъжника.

Предупреждението трябва да съдържа две страни: първо - да се иска в подходящ срок изпълнение на задължението, и второ, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в този даден срок, като в случая, това ще стане по съдебен ред.

По делото е представен в писмен вид такава покана от ищцата до ответницата, но както си посочи по-горе, тя не е стигнала до адресата си.

При това положение, настоящият състав приема, че ищцата като кредитор по сделката не е изпълнила задължението си по ал. 1 на чл. 87 ЗЗД, тъй като не е предупредила писмено ищцата за дадения срок и намерението си да прекрати договора.

Ищцата, освен по пощата, е могла да изпрати поканата и по друг начин, напр. чрез връчване на нотариална покана, за да докаже, че е връчено писменото предупреждение. От друга страна, на ответницата не може да се вмени отговорност, заради това, че не е получила пощенските пратки до нея.

На следващо място, ответницата е доказала в хода на процеса, че желае изпълнение на договора, както и е изпълнила задължението си, като е платила цената - вж. по-горе. Ищцата обаче сама не е приела това изпълнение, при което е станало невъзможно и приложение на хипотезата на чл. 87, ал. 3, пр. второ ЗЗД, която се реализира по искане на длъжника. Това правило е ".. израз на принципа, че развалянето е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението" (така Ангел Калайджиев, "Облигационно право", Обща част, четвърто издание, "Сиби", 2007, стр. 367).

С оглед горното, съдът приема, че наред с това, че ответницата, след като е неизправна страна в договора, не може да се третират действията на ищцата по изпълнение на договора и предупреждение до тази неизправна страна, като съобразени със закона.

Напротив, както се каза, тези действия не са от вида и формата, който законът изисква.

Доводите в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон от съда са основателни.
Съдът намира още, че е неоснователен и доводът на ищцата, като отв. жалба в настоящото производство, че поради продължителната забава на длъжницата и с оглед на настъпилите икономически промени в страната, изпълнението на задължението е станало безполезно за кредитора след срока, както е посочено в цитираното в защитата Решение № 532 от 5.07.1996 г. по гр. д. № 47/1996 г., II г. о. на ВКС.

При това положение, съдът намира, че искът, макар и да съдържа данни за неизпълнение на договора, е недоказан и неоснователен, поради което, като такъв, следва да бъде от отхвърлен, със законните последици.

Като е направил изводи в обратна посока, първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи и е постановил неправилно решение. Ето защо, то следва да бъде отменено и се постанови ново, с което, както се посочи, да се отхвърли предявеният иск, с последиците по закон.

За двете инстанции ответницата е направила (съгласно документите в делото) следните разноски: а) 5 500 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция, съгласно договор за правна помощ № 47550, която сума съгласно договора е внесена изцяло към 23.04.2007 г.; б) 379,93 лв. ДТ за въззивната жалба и в) 1 800 лв. адвокатски хонорар за явяване пред тази инстанция, съгласно договор за правна помощ № 53221, от които до датата на съдебното заседание, по-точно до 26.11.2007 г., е записано, че са внесени 900 лв.

Настоящият състав намира, че разноските за адвокатски хонорар, в размерите, посочени в б. б. "а" и "в", са прекомерно завишени. Цената на иска е 10 000 лв., върху такава цена е внесена и съответната ДТ от 400 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от издадената от ВАС Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатския хонорар при тази цена на иска е 540 лв. за първа инстанция. Ответницата е договорила със своя процесуален представител 10 пъти по-голям хонорар от минималния, което според съда е налице хипотезата на "прекомерност на заплатеното", по смисъла на чл. 64, ал. 1 ГПК, поради което и във вр. с § 2 от цитираната Наредба № 1 на ответницата, следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 1 620 лв. Заедно с другите направени разноски - за ДТ и адвокатски хонорар за тази инстанция, на ответницата следва да се присъдят общо 2 899,93 лв.

На основание изложеното и чл. 208, ал. 1, пр. второ и ал. 2 ГПК, В . Т. апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 144 от 15.10.2007 г. по гр. д. № 278/07 г. по описа на В. Т. окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от С. Д. М. от гр. В. Т., ул. "В." № х, ЕГН хххх, против В. Г. К., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "В. - В. В.", със седалище и адрес на управление В. Т., ул. "П. В." № х, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, който договор е сключен с нот. акт № 268, том II, н. д. № 212/2004 г. на нотариус Д. Д., р. № х, район на действие - РС - В. Т., по силата на който договор С. М. е продала на В. К., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "В. - В. В.", следния недвижим имот: УПИ XXIV-1501 от кв. 211 по плана на В. Т., с площ 583 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна фабрична сграда за сумата 40 000 лв., от които купувачката е платила в деня на сделката 30 000 лв., а останалите 10 000 лв. купувачката е следвало да плати на продавачката в срок до 13.10.2005 г.

ОСЪЖДА С. Д. М. от гр. В. Т. да заплати на В. Г. К., в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "В. - В. В." - В. Т. разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 899,93 лв. - две хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и три ст.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р. България в тридесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решение от 1.08.1997 г. по МАД № 48/96 г.
Практика на АС при БТПП (1996-1997 г.), библ. "БТПП", кн. 269
чл. 87, ал. 3 ЗЗД
Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде, според обстоятелствата, срок за това. Тази разпоредба е във връзка с разваляне на договори за прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещно право, но тя може да се приложи по аналогия и при разваляне на външнотърговски договори.
------------------------

Страните по външнотърговски договори не оспорват перфектността на сключения между тях договор, както и авансовия превод на определена сума от ищеца-купувач на ответника-продавач на процесното оборудване.

Първият спорен въпрос е, с доставката на двете машини ответникът изпълнил ли е задължението си да престира в уговорения по договора едномесечен срок след извършване на първоначалния превод на част от цената на комплектната доставка. От сертификат за стоков контрол на "Булгарконтрола" се установява, че липсва част от оборудването. Тричленна комисия от специалисти представя доклад на изпълнителния директор на ищеца за съществени отклонения и липсващи елементи от комплектната доставка. С телефакс ответникът потвърждава съгласието си да му бъде върнато оборудването за възстановяване на констатираните недостатъци, като поема транспортните и други разноски по възстановяването и връщането. С това той признава, че стоката е със съществени недостатъци. Тези констатации сочат, че ответникът не е изпълнил задължението си да достави договорените "машини и съоръжения в безупречно състояние в тридесетдневен срок." При тези данни съдът приема, че няма адекватно на договорните условия изпълнение на сделката, поради което ответникът е длъжен да заплати на ищеца уговорената в договора неустойка в размер на 10% от заплатения аванс. При това положение твърдението на ответника, че има изпълнение на доставката в срок, не намира опора в данните по делото. За да има перфектна доставка, оборудването следва да бъде годно за експлоатация съгласно предназначението. Доставянето на стока, която не е годна за използване съгласно нейното предназначение, е равносилно на неизпълнение.

Вторият спорен въпрос е относно прекратяване на договора за продажба. В исковата молба не се сочи, че ищецът е предприел действия за прекратяването на договора. Той повдига за първи път този въпрос в представено от него на съда "становище", като сочи, че с телефакс до ответника е отправил волеизявление по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че ако не му достави в срок до 13.01.1997 г. процесните машини, годни за употреба по предназначение, договорните отношения се прекратяват. Ищецът твърди, че е изпратил до ответника две писма за прекратяване на договора, но не е получил обратните разписки. Срокът за изпълнение на доставката и в трите съобщения е 13.01.1997 година.

Ответникът както в писмения отговор на исковата молба, така и в арбитражните заседания и в писмената защита нееднократно заявява готовност да изпълни доставката на процесните машини в състояние, напълно годни за използване по предназначение. Също твърди, че както през периода преди, така и след завеждане на делото двете страни са били в непрекъснат контакт, като са уговаряли допълнително оборудване и технологии за усъвършенстване на производството. Като доказателство за това се позовава на водени преговори с оторизирани представители на ищеца. Съдът прецени, че действително такива преговори са се водили. Към делото има данни, че относно допълнителните доставки и технологии спорещите страни не са могли да постигнат съгласие за чия сметка ще бъдат тези усъвършенствания.

Решаващият орган констатира, че между двете спорещи страни има установено трайно икономическо сътрудничество.

Имайки предвид изложеното, решаващият орган даде срок и възможност на страните да проведат преговори за доброволно извънсъдебно уреждане на спора чрез подписване на споразумение. Видно от писмо на ищеца, среща между страните не се е състояла поради ангажираност на ръководството на ищеца.

При това положение решаващият орган счита, че се намираме пред хипотезата на чл. 87, ал. 3, изр. второ ЗЗД , което гласи: "Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това." Независимо, че тази възможност е предвидена при разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, по аналогия тя може да се приложи и при решаване на настоящия спор. Решаващият орган взе предвид, че изпратените от ищеца на ответника известия за разваляне на договора от м. януари 1997 г. дори да са получени, съдържат срок 10 - 15 дни за изпълнение, който не може да се приеме като "подходящ срок" по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД . За такова изпълнение на външнотърговска доставка са необходими 2 - 3 месеца. Като взе предвид ваканционния период до 15.09.1997 г. у нас и в страната на ответника, решаващият орган определи срок за изпълнение на доставката от ответника до 30 октомври 1997 година. Ако в този срок той не изпълни задължението си да достави процесното оборудване в годно за използване по предназначението му състояние, той дължи връщане на получения от ищеца аванс.
Аватар
 
Мнения: 168

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron