Договаряне сам със себе си ;)

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Договаряне сам със себе си ;)

от lindeman_ » Сря Фев 25, 2009 11:45 pm

Решение № 567 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 54/2008 г., I о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева

чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
чл. 38, ал. 1 ЗЗД
чл. 301 ТЗ

Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица. За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Особеностите на органното представителство изключват и възможността за саниране на сделката по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Изводът, който се налага е, че сделка, сключена от управител (органен представител) на дружество с ограничена отговорност, в която същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б."б" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по касационна жалба на "В", гр. К. срещу решение № 502/31.10.2007 г., постановено по гр. д. № 775/2007 г. от П. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 91/21.06.2007 г. по гр. д. № 359/2006 г. на С. З. окръжен съд. С това решение са отхвърлени предявените от "В" срещу "Е" искове за прогласяване на нищожността на договор за продажба на производствено оборудване по фактура № 46/17.02.2006 г. и иск по чл. 34 от ЗЗД за предаване на "В" на продадените по нищожната сделка машини и съоръжения.

Касаторът излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна, като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответникът "Е" оспорва жалбата и моли въззивното решение да се остави в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди направените оплаквания, с оглед на заявените касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Възражението на ответника за просрочване на касационната жалба е неоснователно.

Съобщението за изготвяне на въззивното решение е връчено на касатора на 05.11.2007 г. Жалбата е изпратена чрез куриерска служба "Е" (приложена товарителница № 10171803) на 05.12.2007 г., съгласно положената дата на подаване и е постъпила в съда на 06.12.2007 г. Срокът по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) се счита за спазен съгласно чл. 34, ал. 2 от ГПК (отм.). Разпоредбата на закона не поставя изискване датата на подаване да е изписана чрез печатащо устройство и документът за приемане да е снабден с пощенско клеймо/печат.


Разглеждана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по искове на "В" срещу "Е" с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД. Ищецът твърди, че дружеството "В" се е управлявало и представлявало от двама управители - Д. Ф. и Г. П., като на 14.02.2006 г. управителят Ф. е връчил на Г. П. нотариална покана за провеждане на общо събрание на съдружниците за промяна в представителството поради съмнения в добросъвестността на П. Последният, в качеството си на представляващ "В" и на "Е", без да е налице изрично съгласие от страна на "В" и договаряйки сам със себе си, е продал на "Е" всички дълготрайни материални активи, собственост на "В", с фактура № 46/17.02.2006 г. Ищецът поддържа, че сключената сделка е нищожна като противоречаща на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД - представителят на "В" - П. се е договорил с друго лице, което също представлява - "Е", без представляваният - ищецът да е дал съгласие за това чрез Общото си събрание. Въвежда се и второ основание за нищожност поради сключване на сделката при условията на чл. 40 от ЗЗД - в изключителна вреда на представлявания, тъй като чрез нея дружеството е лишено напълно от средства за производство и производствената му дейност е прекратена.

Първоинстанционният С. З. окръжен съд е приел за установено, че с фактура № 46/17.02.2006 г. ищецът е предал на ответника производствено оборудване, която е подписана и за двете страни от Г. П. На същата дата - 17.02.2006 г. между страните е подписан и споразумителен протокол, според който "Е" има вземания срещу "В" по 4 бр. фактури и по констативен протокол от 16.01.2006 г. на обща стойност 264214.59 лв., което задължение ще бъде погасено като "В" предаде на "Е" производствено оборудване от машини и съоръжения, съвпадащи с описаните по исковата молба, а "В" ще издаде данъчна фактура за прехвърлянето на собствеността. Споразумителният протокол е подписан и за двете страни също от Г. П. Вземанията по документите, предмет на протокола, са документирани и осчетоводени при двете дружества, а П. е предал търговските книги на "В" на настоящия му търговски пълномощник на 16.06.2006 г.

Съдът е отхвърлил иска за прогласяване на нищожност на сделката по фактура № 46/17.02.2006 г., като е изложил съображения, че същата не урежда отношения по договор за продажба, а отразява поетото задължение по споразумителния протокол за даване вместо плащане. Предаването на търговската документация от П. на пълномощника на ищеца е прието за обстоятелство, представляващо уведомяване на търговеца по чл. 301 от ТЗ и поради липсата на противопоставяне на извършените без представителна власт действия, същите са счетени за действителни - както подписаният споразумителния протокол от 17.02.2006 г., така и издадената фактура № 46.

При същата фактическа обстановка въззивният П. апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е аргументирал изводите за неоснователност на претенциите, тълкувайки разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД. Според решаващия състав управителят на търговското дружество е органен представител и не е ограничен в правомощията си, тъй като представителната му власт произтича от закона. В случая липсвало допустимото от закона ограничение в представителната власт, което да е въведено с решение на съдружниците и да е отразено в устройствения акт на дружеството и в регистърния акт на съда. Тези съображения на съда са обосновали извод, че П. не е договарял сам със себе си, като разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД изисквала съгласие на представлявания, но само при доброволното представителство, а не при законовото задължително неограничено представителство на управителя в дружество с ограничена отговорност. Въззивният съд е изложил и мотив, че правилото на чл. 38 от ЗЗД е диспозитивно и едно лице би могло да сключи като представител сделка със себе си или с друго лице, което също представлява, а съгласието може да бъде дадено едновременно с упълномощаването или след това. Упълномощаването на управителя било пълно, без ограничения и следователно представителят бил направил две самостоятелни и независими волеизявления, въз основа на предоставения му от закона и съдружниците мандат. Неоснователността на иска по чл. 40 от ЗЗД въззивният съд е аргументирал с правото на страните по сделката сами на определят цената, която в случая била съобразена с оценката на лицензиран оценител.

Касаторът поддържа, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства, като не е взел в предвид, че всички документи са подписани и за двете страни от едно и също лице. Неправилно не били приложени последиците по чл. 38 от ЗЗД, тъй като забраната на закона била относима към действия на възникнало представителство, докато мълчаливото саниране при търговското представителство касаело самото възникване на представителната власт. Според касатора нарушението на материалноправната норма има за последица нищожност на сделката, като в случая била нарушена и забраната за управителя да извършва конкурентна дейност по чл. 142 от ТЗ. По отношение на позоваването на разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД са въведени оплаквания за неправилно приложение на закона - дали договорът е сключен във вреда на представлявания следвало да се определи от интереса на представлявания и от мотивите на представителя, а с процесната сделка било накърнено доверието между двамата.


Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че въззивното решение е неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Договарянето на представителя с друго лице, което той също представлява, според втората хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, т. нар. множествено представителство, представлява проявна форма на института, обозначаван общо като "договаряне сам със себе си". По силата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника се определя от изявената воля на упълномощителя, като законът предвижда и допълнително изискване за изричното й изразяване по отношение на част от представителните правомощия. Такива са: възможността на представителя да договаря сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и правото на преупълномощаване по чл. 43, ал. 1 от ЗЗД. В първия случай засилената законодателна защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси между представляван и представител, а във втория - от правото на представлявания на личен избор на лице, което да го представлява. Предполагаемият конфликт на интереси между представител и представляван и граматическото тълкуване на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, че представителят "не може" да договаря сам със себе си, налагат извод, че е установена законодателна забрана за представителя да договаря сам със себе си. Забраната би могла да бъде преодоляна само по волята на представлявания - "освен ако представляваният е дал съгласие" да бъдат сключени сделки, в които насрещна страна са представителят или друго представлявано от него лице. Не е налице диспозитивно правило, както е приел апелативния съд, което да влиза в действие, ако липсва забрана за представителя да договаря сам със себе си. Ограничението в представителната власт на представителя съществува до отмяната му от представлявания. Практически законовата забрана би могла да бъде преодоляна чрез оправомощаване на представителя да договаря сам със себе си.

При сключване на сделка чрез договаряне от представителя сам със себе си, за което не е дадено предварително разрешение от представлявания, сделката би породила действие за представлявания при последващото й одобрение. С потвърждаването представляваният отрича наличието на конфликт на интереси. Основание за този извод е тълкуването на разпоредбата според посочения критерий, който е основополагащ за законодателната уредба на института. Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания е основание да се приеме, че недействителността е висяща, а не абсолютна съгласно чл. 26 от ЗЗД. Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица. Представителната власт на управителя на дружество с ограничена отговорност възниква по силата на решение на Общото събрание на съдружниците, вписано в търговския регистър и включва предоставените на представителя права по закон. Изрично право на представителя да договаря сам със себе си не е включено в обема на представителната му власт според правилата на ТЗ и следователно конфликтът на интереси e предполагаем за законодателя. Напротив въведена е забрана за конкурентна дейност по чл. 142 от ТЗ, разпростираща се и до заемането на длъжност в ръководни органи в други дружества. За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Представляван при органното представителство е юридическото лице, което не формира самостоятелно правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. Волята на управителя, представляващ дружество с ограничена отговорност, не би могла да бъде заместена от друг орган на юридическото лице - Общото събрание, тъй като последното не разполага с правомощия да осъществява представителни функции чрез даване на съгласие за извършване на правни сделки. По същите съображения колективният орган на дружеството, с когото юридическото лице не е в правоотношения, възникнали от упълномощаване, не разполага с правото да потвърди - да изрази последващо съгласие със сделката, сключена от управителя в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Особеностите на органното представителство изключват и възможността за саниране на сделката по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Изводът, който се налага е, че сделка, сключена от управител (органен представител) на дружество с ограничена отговорност, в която същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в отклонение от разрешението при доброволното представителство.

Не намира приложение и правилото на чл. 301 от ТЗ за потвърждаване на действия без представителна власт, ако търговецът, от чието име са извършени, не им се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, т. е. не от органния представител на търговското дружество. След като търговецът - юридическо лице изразява волята си чрез вписания в търговския регистър представител и това е лицето, извършило действията по чл. 301 от ТЗ, следователно не съществува друг орган или лице, което да ги потвърди.


По изложените съображения съставът на Търговската колегия на ВКС намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което актът на П. апелативен съд следва да се отмени. Не са допуснати процесуални нарушения, което да налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд по чл. 218ж, ал. 1, пр. посл. от ГПК (отм.) и спорът следва да се реши по същество.

Безспорно е установено по делото, че предаването на производствено оборудване от ищеца на ответника е осъществено на основание на споразумителен протокол от 17.02.2006 г. и съгласно фактура № 46/17.02.2006 г., като двата документа са подписани от лицето Г. П. - представител и на "В" и на "Е". Нарушена е законовата забрана за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, поради което сключената сделка, независимо от правната й характеристика, е нищожна като противоречаща на закона. Искът за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи. Въведеното касационно основание за допуснато нарушение от въззивния съд при прилагане на нормата на чл. 40 от ЗЗД касае твърдение за накърняване на доверието между представител и представляван, обстоятелство, което не е било предмет на исковата претенция и не следва да се обсъжда. Прогласената нищожност на сделката има за последица реституция на даденото от страните, поради което искът с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на ищеца на производственото оборудване, предадено в изпълнение на договора, е основателен и следва да се уважи.

По разноските. С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати направените от касатора разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 34069.20 лв. (вкл. възнаграждение за един адвокат).


Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯ изцяло решение № 502/31.10.2007 г., постановено по гр. д. № 775/2007 г. от П. апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:


ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожността на сделката по предаване на производствено оборудване съгласно опис и споразумителен протокол от 17.02.2006 г. и за която е съставена фактура № 46/17.02.2006 г., сключена между "В" и "Е", по иска, предявен от "В", гр. К., ж. к."В", бл. х, вх. х, ап. х, срещу "Е", гр. К., ул."Ц" № х, ет. х, ап. х.


ОСЪЖДА "Е", гр. К., ул."Ц" № х, ет. х, ап. х, да предаде, на основание чл. 34 от ЗЗД, на "В", гр. К., ж. к."В", бл. х, вх. х, ап. х, производствено оборудване, предмет на нищожната сделка от 17.02.2006 г., описано по справка за активите и по споразумителен протокол от 17.02.2006 г., а именно: 1. Машина за паркет тип РА4 "М" 90 АА 18 ( инв. № 001), 2. Компресор тип LE 11АМ050/1980 ( 050/1980, изв. № 002), 3. Вентилаторна уредба инв. № 3 (инв. № 003), 4. Машина за обрязване на дърво (циркуляр) модел "Астра" РА4С, изв. № 4 (инв. № 004), 5. Абрихт машина тип V14N - 2 бр. - 90ZС16 и 90 ZС17 (инв. № 005 и № 006), 6. Сушилня за дървен материал - клетка за сушене, Сушилна пещ - терморегулатор ( инв. № 014), 7. Сушилня за дървен материал в насипно състояние, липсващи компоненти за сглобяване (инв. № 007), 8. Многолентов циркуляр тип "COSTA" (инв. № 008), 9. Компресор "MATTEI" (инв. № 009), 10. Охладител за компресор (инв. № 010), 11. Мотокар "LINDE" 3000 -уп. (инв. № 013), 12. Котел за твърдо гориво (инв. № 015), 13. Компресор тип LT 100 - комплектован с аспирационна тръба (инв. № 017), 14. Дърводелска машина за окрайчване тип Борхе (инв. № 019), 15. Силоз за съхранение на дървени стърготини (инв. № 024), 16. Аспиратор за пречистване на въздуха (инв. № 025), 17. Аспиратор за пречистване на замърсен въздух, комплектован с тръбопроводи и разклонител (инв. № 025), 18. Инсталация за транспортиране на дървесни стърготини към котела ( инв. № 033), 19. Машина за залепване на ремъци (инв. № 034), 20. Машина за заточване на лента за обработка на дървесина (инв. № 035), 21. Машина за рязане на дървен материал (трупи (Гатер) тип "HEVA" (инв. № 038), 22. Дървообработваща машина за профилиране тип "QUATTR OMARTT" (инв. № 040), 23. Приспособление за индустр. паркет (инв. № 041), 24. Комплект радиатори модел "VARLEM" 56, 43, 4 - 1 комплект (инв. № 016), 25. Моторен трион "Хусквер" (инв. № 021) и 26. Портал метален (инв. № 028).


ОСЪЖДА "Е", гр. К., ул."Ц" № 9, ет. 2, ап. 3, да заплати на "В", гр. К., ж. к."В", бл. 12, вх. В, п. 44, сумата от 34069.20 лв. (Тридесет и четири хиляди и шестдесет и девет лв. и 20 ст.) - разноски по делото.


Решението е окончателно.
Аватар
 
Мнения: 168

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron