Решение от 13.07.2000 г. по ВАД № 113/1999 г.

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение от 13.07.2000 г. по ВАД № 113/1999 г.

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:23 am

Решение от 13.07.2000 г. по ВАД № 113/1999 г.

чл. 10, ал. 2,

чл. 20а,

чл. 86, ал. 2 ЗЗД
Когато е уговорена лихва между страните по договора, се дължи именно тя, а не законната лихва.
------------------------

Ищецът претендира и неустойка за забава, която е уговорена в договора: "при закъснение на плащане наемателят дължи неустойка за всеки просрочен ден върху дължимата сума".

В исковата молба не е посочен размерът на претендираната неустойка. Той е уточнен в допълнителна молба. В устната си пледоария представителят на ищеца твърди, че между страните е уговорена "лихвена неустойка", която се дължи до окончателното плащане на главницата. Поради това счита, че уговорената неустойка би следвало да се начисли и присъди не само до предявяване на иска, но и след тази дата, до окончателното изплащане на главницата.

РО, като взе предвид, че страните не са ограничили начисляването на неустойката само до определен ден, не са определили максимален процент от стойността на просрочената главница, приема, че макар да са нарекли предварително уговореното обезщетение за забава "неустойка", страните всъщност са уговорили договорна лихва за забаВа. С оглед на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, следва, че когато е уговорена лихва между страните по договора, се дължи именно тя, а не законната лихва. В този смисъл е и решението по ВАД № 5/95 на АС при БТПП. След ПМС № 72 (ДВ, 33/1994 г.) страните са свободни да уговарят размера на лихвата за забава и няма пречка той да е дори по-висок от основния лихвен процент в страната, определен от БНБ.

РО намира за основателен и възприема довода на представителя на ищеца, че не само до предявяване на иска, но и след тази дата, до окончателното изплащане на просрочената главница, длъжникът дължи и следва да плати обезщетение в размер на уговорената лихВа. Той продължава да е в забава и след решението - от съответния падеж до окончателното удовлетворяване на вземанията за съответните периоди. Диференцирано присъждане на обезщетение за забава - до предявяване на иска, с оглед на договорната лихва, а след тази дата - присъждане на законна лихва - не намира опора в закона и би представлявало, в противоречие с чл. 20а ЗЗД, недопустима подмяна на волята на страните, изразена в договора. В настоящия процес това ярко би се проявило по отношение на наема по две фактури, чиято изискуемост настъпи по време на висящия процес. За вземанията по тях ответникът изпада в забава след предявяване на иска и присъждането на законната лихва от деня на падежа им би било недопустимо изменение на волята на страните, че за просрочие се дължи уговорената неустойка.

С оглед на горното, и след като установи, че ответникът е в забава на задълженията си за наем, настъпила по две от фактурите преди предявяване на иска, а по другите две - по време на висящия процес, РО приема претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в уговорения размер до окончателно изплащане на сумите, формиращи главницата, за основателна.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron