Решение № 1082 от 15.VI.1995 г. по гр. д. № 1081/94 г., V г.

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение № 1082 от 15.VI.1995 г. по гр. д. № 1081/94 г., V г.

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:21 am

Решение № 1082 от 15.VI.1995 г. по гр. д. № 1081/94 г., V г. о.

чл. 86, ал. 1 ,

чл. 10, ал. 2 и 3 ЗЗД
Макар в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторната лихва да е квалифицирана като обезщетение при неизпълнение на парично задължение, то олихвяването на това обезщетение, както и определянето на неговия размер е подчинено на специален нормативен режим, този посочен в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. Този ред е съвършено различен от общия режим на олихвяване на обезщетения за претърпени вреди, претендирани по общия ред.
------------------------

Образувано е по жалба "МК" - гр. С., срещу решение на С. градски съд, VI гр. отд. от 31.I.1994 г. по гр. д. № 1576 от 1993 г. в частта, с която ДФ "МК" - гр. София, е осъдена да заплати на "С" АД, гр. С., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 401 079 лв. ведно със законната лихва, начиная от 22.V.1992 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата, която е бланкетна, се правят оплаквания за нарушения на чл. 207, букви "а" и "г" от ГПК и искане за отмяна на решението и установяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. В представената по делото писмена защита жалбоподателят е развил доводите си и ги е обосновал подробно.

Ответната на жалбата страна "С" АД, гр. С., не е изразила становище по нея.

Върховният съд констатира, че жалбата е допустима. В срока по чл. 197 от ГПК и редовно, жалбоподателят е упражнил правото си на обжалване.

Поради това се пристъпи към проверка на нейната основателност.

Като обсъди доводите на жалбоподателя, след проверка на материалите по делото и на решението изцяло, по реда на чл. 205, ал. 1 ГПК, Върховният съд намира, че жалбата е основателна, но отчасти и не на основанията, изложени в нея.

Гражданско дело № 1575 от 1992 г. на VI гр. отд. на С. градски съд е образувано по искова молба на "С" АД, гр. С., с която е предявен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с цена 531 530 лв. срещу ДФ "МК" - гр. С.

Исковата сума представлява стойността на лихвата за забава на плащане на 1 900 000 лв. по т. 2 от разделителен протокол от 26.VI.1991 г., подписан между ищеца и ответника. Претендирала се е и законната лихва от деня на предявяване на иска върху тази сума.

За да уважи иска в размер на сумата 401 079 лв., С. градски съд е приел, че е налице парично задължение на ответника към ищеца за 1 900 000 лв., което е безсрочно, и е налице покана за плащане от 26.VI.1991 г. с депозиране на платежно искане от ищеца в банката, че сумата е изплатена на няколко пъти, като последната вноска е от 12.XII.1991 г., че е налице забавено плащане и затова се дължи лихва за забавяне в размер на посочената вече сума. Присъдил и законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска.

Въпросът около който се концентрира спорът е: Какво е значението и правната характеристика на разделителния протокол и предвиденото в него разпределение създава ли задължение за плащане на определена сума.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че подписаният от страните разделителен протокол от 20.VI.1991 г. в изпълнение на заповед РВ-ска 31 от 4.V.1991 г. няма характер на договор, тъй като не съдържа уговорка за формата и срока на плащане на сумата по т. 2 от разделителния протокол, че не поражда права и задължения за подписалите го страни.

Върховният съд намира, че по своята правна същност разделителният протокол е договор. Правопораждащият го фактически състав е смесен, тъй като включва административния акт за реорганизация на дейността на ДФ "МК", гр. С., заповедта от 14.I.1991 г. на министъра на строителството, архитектурата и благоустройствата, чрез който се създават на база на част от нейното имущество, което се отделя, нови самостоятелни юридически лица и споразумението между съществуващото и новосъздадените юридически лица, сключено в изпълнение на административния акт и уреждащо разпределението на активите и пасивите във връзка с предаденото имущество от ДФ "МК" - гр. С, на "С" АД, гр. С.

Това прави предвиденото разпределение на активите и пасивите за ликвидно, установено по основание и размер. Но силата на това разпределение ищецът "С" АД е частичен правоприемник на ДФ "МК" и в това качество му дължи заплащане на сумата по т. 2 от протокола.

Установено е по делото, че сумата от 1 900 000 лв. е изплатена от ДФ "МК" на "С" АД. Фактическото изпълнение сочи на воля за приемане на уговореното в т. 2 на разделителния протокол като законосъобразно, пораждащо валидно задължение за плащане за ДФ "МК".

Правилен и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че с депозиране на платежно искане в обслужващата дължима банка, кредиторът е отправил покана за плащане до длъжника. Затова е изпаднал в забава. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в противна насока е остаряла и не отговаря на променените фактически нормативни условия, при които се осъществява стопанската дейност, а и не е от категорията на задължителната за съдилищата.

Основателни са оплакванията по молбата в частта за присъждане на лихви върху лихви с решението на С. градски съд.

Върховният съд не споделя становището на първоинстанционния съд, изложено в мотивите на решението за това, защо следва да се присъдят и се присъждат лихви върху търсеното обезщетение. Поради това приема оплакванията по жалбата в тази насока за основателни.

Систематическото и логическото тълкуване на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД налага изводът, че макар в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторната лихва да е квалифицирана като обезщетение при неизпълнение на парично задължение, то олихвяването на това обезщетение, както и определянето на неговия размер е подчинено на специален нормативен режим, този посочен в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. Този ред е съвършено различен от общия режим на олихвяване на обезщетения за претърпени вреди, претендирани по общия ред. В разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, изр. 2 се съдържа аргумент в подкрепа на това становище, според която за действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила - това са разпоредбите на чл. 82 и чл. 92 от ЗЗД. Лихвата е особен вид обезщетение с определен предварително размер в Министерския съвет. Режимът на неговото олихвяване се подчинява съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД на специалните наредби на Българска народна банка, каквито и до сега не са издавани. Следователно, не са налице ред и условия, определени от закона, при които може да се извърши олихвяване на изтекли лихви. Затова присъждането на такива е недопустимо.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron