Решение № 137 от 21.06.2007 г. на ВтАС по в. гр. д. № 18/200

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение № 137 от 21.06.2007 г. на ВтАС по в. гр. д. № 18/200

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:20 am

Решение № 137 от 21.06.2007 г. на ВтАС по в. гр. д. № 18/2007 г., ГК, докладчик председателят Лидия Чобанова
чл. 9 ЗЗД

чл. 10, ал. 2 ЗЗД

чл. 86, ал. 1 ЗЗД

чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД

чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя изпълнява две функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение, каквато хипотеза е налице. Тя е форма на договорна отговорност и съществен неин елемент е нейната предварителна определеност. Нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна и страните могат да уговорят при какви условия и в какъв размер се дължи неустойката, като автономията на волята е ограничена единствено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД. Съдът може да намали размера на неустойката, ако тя е прекомерно голяма.
------------------------

С Решение № 253 от 25.09.2006 г. по гр. д. № 54/2006 г. П. окръжен съд е осъдил, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, Л. Г. М. от гр. П. да заплати на Б. А. С. от гр. П. сумата 6 000 лв., представляваща дължима от ответника главница по договор за заем от 25.02.2003 г. На основание чл. 92 от ЗЗД, е осъден Л. М. да заплати на Б. С. сумата 9 360 лв. - дължима неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума за периода на забавата от 25.02.2004 г. до подаване на исковата молба - 5.05.2006 г.

Против решението на окръжния съд е постъпила въззивна жалба от Л. Г. М. от гр. П. само в частта му, с която е осъден да заплати неустойка в размер на 9 360 лв. Моли решението да се измени в тази част, със законните последици. Прави оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и същата е прекомерно голяма. Тя следва да бъде определена в размер на 1 619,60 лв. в рамките на законната лихва, съгласно втория вариант на заключението на вещото лице за периода от 25.02.2004 г. до 5.05.2006 г.

Постъпило е възражение от Б. А. С. от гр. П., в което заема становище, че жалбата е неоснователна. Правилно окръжният съд е квалифицирал и уважил предявения иск за заплащане на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а не като такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Неоснователно е възражението, че договорената неустойка е прекомерно голяма, размерът й е свободно договорен между страните в размер на 6 % месечна лихва върху главницата за просрочения срок.
В. апелативен съд, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и като допустима, следва да се разгледа по същество.

Ищецът Б. А. С. от гр. П. е предявил против Л. Г. М. от гр. П. обективно съединени искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата 6 000 лв. и по чл. 92 от ЗЗД в размер на сумата 9 360 лв. В исковата молба твърди, че на 25.03.2003 г. е сключил договор за заем с ответника, като му предоставил сумата 6 000 лв. със срок на връщане 25.02.2004 г.

С нотариална покана от 8.11.2005 г. поканил длъжникът да му заплати доброволно дължимите суми, но тъй като това не станало, предявява настоящия иск с молба ответникът да бъде осъден да заплати дължимите суми.

Ответникът Л. Г. М. пред първоинстанционния съд не е заел становище по предявения иск.

Решението в частта, с която е уважен предявеният иск за главница в размер на сумата 6 000 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От фактическа се установява следното:

Не се спори по делото, че на 25.02.2003 г. между Б. А. С., в качеството на заемодател, и Л. Г. М., в качеството на заемополучател, е сключен договор за заем за сумата 6 000 лв. със срок за връщане 25.02.2004 г. при 3 % месечна лихва с нотариално заверени подписи на страните. В т. 5 от сключения договор страните са уговорили, че при неспазване на посочения срок за изплащане на лихви и главница, дължи вместо уговорената лихва 6 % месечна лихва върху главницата за просрочения срок.

С нотариална покана от 8.11.2005 г. ищецът е поканил ответника да изплати доброволно сумата 13 560 лв., която представлява главница от 6 000 лв. и уговорената лихва от 6 % за просрочения период в размер на сумата 7 560 лв. до 30.11.2005 г. Тази покана е била връчена на ответника на 29.11.2005 г., видно от направеното удостоверяване от Нотариус И. И., рег. № 007 на НК.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на договорената лихва за периода от 25.02.2004 г. до 5.05.2006 г. Заключението на вещото лице Петко Владов е изготвено в два варианта. В първи вариант е посочен размерът на договорната лихва - 9 480 лв., съгласно уговорения в договора лихвен процент - 6 %. Във втория вариант е определен размерът на законната лихва върху главницата за същия период на забава и тя е в размер на сумата 1 619,60 лв.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е изложил съображения, че ответникът не е представил доказателства за изпълнение на задължението си по договора за заем.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят е представил анекс към договора за заем от 25.02.2003 г. Същият е оспорен от въззиваемия и е открито производство по реда на чл. 154 от ГПК. Неоснователни са направените в жалбата оплаквания по отношение на откритото производство по оспорване истинността на подписа върху представения от жалбоподателя анекс. След като е оспорен от ответната страна, жалбоподателят сам е поискал назначаване на графическа експертиза.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, с вещо лице Х. Б., се установява, че подписът за заемодател в представения за изследване анекс от 25.02.2004 г. по договор за заем между Б. А. С. и Л. Г. М. не е положен от Б. А. С. Заключението е оспорено и е допусната тройна съдебно-графическа експертиза със същата задача. От заключението на тройната съдебно-графическа експертиза, с вещи лица Х. Б., Ц. Ц. и К. Д., се установява, че подписът за заемодател в представения за изследване анекс не е положен от Б. А. С., а от друго лице. Вещите лица посочват, че при извършеното сравнително изследване на подписа за заемодател в анекса с образците от подписа на С. се установяват различия в общи графически признаци: строеж, форма, посока, размер, последователност, количество, взаимно разположение, наклон и сложност на движенията, а така също и в частни признаци в изписването на отделните букви, щрихи и техните елементи.

Пред въззивната инстанция е допусната по искане на жалбата на жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на законната лихва за периода от 25.02.2005 г. до 5.05.2006 г. и за размера на уговорената в договора за заем неустойка за същия период. От заключението на вещото лице С. Б. се установява, че законната лихва върху главницата в размер на 6 000 лв. за периода 25.02.2005 г. до 5.05.2006 г. е 6 877,56 лв., а договорената неустойка за посочения период - 6 %, е в размер на 5 160 лв.

Основното оплакване на жалбоподателя е за прекомерност на уговорената в договора неустойка, в която част се обжалва постановеното решение, и същият счита, че следва да заплати неустойка само в размер на законната лихва от датата на нотариалната покана.

При тези данни от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е частично основателна.

Предявени са от Б. А. С. от гр. П. против Л. Г. М. от гр. П. обективно съединени искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата 6 000 лв. и по чл. 92 от ЗЗД за сумата 9 360,00 лв. Установено е по делото, че между страните е сключен писмен договор за заем от 25.02.2003 г., съгласно който жалбоподателят е получил в заем от Б. А. С. от гр. П. сумата 6 000 лв., която се е задължил да върне в срок до 25.02.2004 г. Поради неизпълнение на задължението по договора, заемателят е осъден да върне на заемодателя получената сума по главния иск с влязлото в законна сила решение.

Предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД е частично основателен. В договора страните писмено са уговорили възнаградителна лихва в размер на 3 % месечно, която не се претендира по делото. Уговорили са, че при неспазване на посочения срок за заплащане на лихви и главница (до 24 число на текущия месец) вместо уговорената лихва, ще се дължи 6 % месечна лихва върху главницата за просрочения срок. Тази уговорка има характер на неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД за неточното във временно отношение изпълнение на задължението.

По отношение на тази претенция следва да се имат изложените по-горе съображения във връзка с влязлото между страните решение за неизпълнението на главното вземане. Претенцията като акцесорна е основателна, тъй като главният иск е основателен и обуславящ. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От това следва, че тя изпълнява две функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение, каквато хипотеза е налице. Тя е форма на договорна отговорност и съществен неин елемент е нейната предварителна определеност. След като е била уговорена тази неустойка, ищецът - заемодател не е длъжен да доказва вредите от неизпълнението и се приема, че ответникът - длъжник се е съгласил да заплати при забавено плащане обезщетение за предполагаемите вреди. Нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна и страните могат да уговорят при какви условия и в какъв размер се дължи неустойката, като автономията на волята е ограничена единствено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, съдът може да намали размера на неустойката, ако тя е прекомерно голяма, и в този смисъл е направеното искане от жалбоподателя.

Въз основа на извършената проверка на истинността на подписа на заемодател на представения анекс от 25.02.2004 г. и събраните доказателства, следва да се признае, че този документ е неистински и да се изключи от доказателствата по делото, т. е няма основание да се приеме, че страните са постигнали съгласие за промяна на падежа на главното вземане с една година назад, респ. за периода на забавата му. Или, жалбоподателят - ответник по делото, е в неизпълнение на задължението си по договора, считано от 25.02.2004 г. За посочения период до завеждане на исковата молба - 5.05.2006 г., уговорената неустойка (6 % върху главницата) е в размер на сумата 9 480,00 лв. Съдът приема, че същата е прекомерно голяма - 6 % месечно (надвишава и размера на главницата) и следва да бъде намален нейният размер, но няма основание да бъде необосновано занижена до размера на законната лихва, тъй като неустойката има и санкционен характер и тя цели да накаже неизправния длъжник за неизпълнението, а не негативните последици да се носят от изправния кредитор. Ответникът - длъжник се е съгласил да заплаща възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер на 3 % месечно и ако компенсаторната лихва беше уговорена до същия размер 3 % месечно, тя щеше да възлиза на сумата 4 740,00 лв. Тъй като е противно на добрите нрави да се уговаря компенсаторна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва в конкретния случай трикратния размер възлиза на сумата 4 858,80 лв. съдът намира, че неустойката следва да бъде намалена до размер на сумата 4 858,80 лв. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че началният период на неустойката следва да бъде изчислена от деня на нотариалната покана, тъй като главното вземане е с определен падеж на изпълнение и след изтичането му длъжникът изпада в забава, без да е необходимо да му бъде отправена покана.
В частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 4 858,80 лв. до 9 360,00 лв., решението е неправилно и необосновано на доказателствата по делото и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли претенцията за сумата 4 501,20 лв., представляваща разликата от 4 858,80 лв. до 9 360,00 лв., като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора, съобразно уважената част на жалбата, жалбоподателят - ответник по делото, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, има право да му се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 267,84 лв. или присъдените пред първата инстанция разноски по компенсация следва да се намалят до размер на сумата 1 049,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, В. апелативен съд

РЕШИ:

Отменя Решение № 253/25.09.2006 г. по гр. д. № 54/2006 г. на П. окръжен съд, в частта му, с която е уважен предявеният иск против Л. Г. М. по чл. 92 от ЗЗД за разликата над 4 858,80 лв. до 9 360,00 лв. и в частта за разноските над 1 049,00 лв. до 1 317,00 лв., вместо което постановява:

Отхвърля предявения иск по чл. 92 от ЗЗД, предявен от Б. А. С. от гр. П. против Л. Г. М. от гр. П. за сумата 4 501,20 лв., (представляваща разликата от 4 858,80 лв. до 9 360 лв.) - дължима неустойка за неизпълнение на задължението по договор за заем от 25.02.2003 г. върху главница от 6 000 лв. за периода от 25.02.2004 г. до 05.05.2006 г. и за разноски по делото за сумата 268,00 лв. (разликата над 1 049,00 лв. до 1 317,00 лв.), като неоснователни и недоказани.

Признава, на основание чл. 156, ал. 1 от ГПК, че представеният по делото от жалбоподателя Л. Г. М. от гр. П. анекс, сключен на 25.02.2004 г. към договор за заем от 25.02.2003 г. - за неистински.

Оставя в сила Решение № 253/25.09.2006 г. по гр. д. № 54/2006 г. на П. окръжен съд в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта