Решение № 96 от 20.10.2005 г. на БАС по гр. д. № 34/2004 г.

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение № 96 от 20.10.2005 г. на БАС по гр. д. № 34/2004 г.

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:19 am

Решение № 96 от 20.10.2005 г. на БАС по гр. д. № 34/2004 г., граж. с-в, докладчик председателят Дора Чинева
чл. 10, ал. 2 ЗЗД

чл. 79, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД

чл. 92 ЗЗД
Съдът е длъжен да вземе в предвид и настъпилите след предявяването на иска факти. Такъв факт несъмнено представлява настъпването на изискуемостта на претендираното вземане до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, която - като съд по съществото на спора, е длъжна да съобрази това обстоятелство. Не се касае нито за нов иск, нито за изменение на първоначално предявения такъв, а за настъпване на нов факт, какъвто е изискуемостта на вече предявено в процеса вземане, който факт следва да се вземе в предвид, подобно на изтеклите след предявяване на иска лихви и събрани добиви от вещта, които следва да бъдат присъдени и без да е направено искане за увеличаване на исковата претенция. При липсата на направено изменение на петитума на иска от страна на въззивника, съдът не би могъл да се произнесе, тъй като за тази разлика би било налице произнасяне свръхпетитум, което е недопустимо. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД предвижда уговарянето на лихви да се извършва до размер, определен от Министерския съвет. Лихвата е санкция за неизпълнение на парично задължение.
------------------------

С Решение № 100/16.03.2004 г., постановено по гр. д. № 682/2003 г., Върховният касационен съд, състав на II търговско отделение, е отменил изцяло въззивното Решение от 22.11.2002 г., постановено по гр. д. № 53/2002 г. по описа на Б. апелативен съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал задължителни указания въззивникът Г. Д. Д. да конкретизира по размер претенцията си за неустойка за периода след депозиране на исковата молба в съда предвид обстоятелството, че така заявеното притежание е станало изискуемо от предявяване на иска до постановяване на съдебното решение и този факт е следвало да бъде отчетен от решаващия състав, съгласно нормата на чл. 188, ал. 3 от ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод постъпила въззивна жалба срещу Решение от 20.06.2001 г., постановено по гр. д. № 380 от 2001 г. по описа на Б. окръжен съд, в частта му, с която първата инстанция е отхвърлила предявения от Г. Д. Д. от гр. Б. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на СД "Б. - Б. Сие", гр. Б. да му заплати мораторна неустойка за периода от завеждането на исковата молба до окончателното плащане на сумата, която неустойка е уговорена между страните в т. 7 от сключения между тях договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, оформен с нотариален акт № 21, т. IX, н. д. № 2979/1996 г. на Б. нотариус. В подкрепа на искането си за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на предявения иск при новото разглеждане на делото ангажира доказателства.

Въззиваемото търговско дружество намира решението на Б. окръжен съд в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Сочи доказателства.

Жалбата е допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 197 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 198 и чл. 199 ГПК, въззивникът е легитимиран и има правен интерес да обжалва решението.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и като съобрази разпоредбите на закона и указанията, дадени в отменителното Решение № 100/16.03.2004 г., постановено по гр. д. № 682 от 2003 г. на ВКС, Апелативен съд, гр. Б. намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникване и упражняване на правото на иск, поради което е и допустимо.
Б. окръжен съд е бил сезиран от Г. Д. Д. с искове за осъждането на Събирателно дружество "Б. - Б. Сие", гр. Б. да изпълни реално поетите от последното задължения по сключения между страните договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, като извърши необходимите за целта СМР, да заплати на ищеца изразходваната от него сума за довършителни работи в магазин "А" и прилежащата към него стая, да отстрани недостатъците в изпълнените СМР, да заплати на ищеца обезщетение за унищожен от работник на ответното дружество стъклопакет, както и да заплати уговорената между страните в т. 7 от договора неустойка за забавено изпълнение, считано от 19.10.1997 г. (датата на изпадането на ответника в забава) до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност, са предявени претенции за заплащане на действителните вреди, в случай, че се установи, че последните превишават размера на уговорената неустойка. По отношение на така заявените притежания, решението на Б. окръжен съд е влязло в законна сила, с изключение на претенцията за неустойка за периода след завеждането на исковата молба (14.01.2000 г.) до окончателното плащане на сумата, в която си част производството е висящо пред настоящата инстанция.

Съобразно дадените в отменителното решение на Върховния касационен съд указания, с нарочна молба от 28.04.2004 г. въззивникът е конкретизирал размера на претендираната от него неустойка за забава, като е посочил, че същата възлиза на 48 048 лв. и обхваща периода от завеждане на иска (14.01.2000 г.) до 31.05.2004 г.

По делото не се спори, а това е видно и от приложения към исковата молба нотариален акт № 21, т. IX, н. д. № 2979/1996 г. на Б. нотариус, че между страните в настоящото съдебно производство е бил сключен договор, по силата на който Г. Д. и останалите съсобственици в парцел XIX-1631 от кв. 100 по плана на гр. Б. са отстъпили в полза на въззиваемото дружество право на строеж за изграждането на предвидената по архитектурния проект жилищна сграда, като прехвърлителите са си запазили правото на строеж върху част от обектите - предмет на бъдещото строителство. Срещу така учредената му суперфиция СД "Б. - Б. Сие", гр. Б. се е задължило - със свои сили и средства, да изгради цялата сграда (включително и обектите, за които прехвърлителите си запазват правото на строеж), като в т. 2 е посочена степента на завършеност, в която следва да бъдат предадени сградата и построените в нея самостоятелни обекти на лицата, учредили правото на строеж. Срокът за изпълнение на строителството и предаване на сградата с акт обр. 15, съгласно т. 5 от постигнатото между страните съглашение, е до 19.10.1997 г., като в случай, че закъснението продължи повече от два месеца (т. е. след 19.12.1997 г.), в тежест на въззиваемото търговско дружество е уговорена неустойка в размер на 0,5 % дневно от стойността на неизпълнените СМР, съгласно т. 7 от сключения между страните договор.

Не се спори също така, че за сградата и до настоящия момент не е съставен акт обр. 15. От неоспореното допълнително заключение на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че строително-монтажните работи в собствените на Г. Д. апартаменти Б и В на IV етаж и Ж и З на пети етаж не са извършени в уговорения в т. 2, б. "в" от нотариален акт № 21/1996 г. вид и степен на завършеност, като няма изпълнена циментова замазка по подовете, шпакловка по стени и тавани, не са изградени напълно ВиК- и ел.- инсталациите, не са изпълнени подовите настилки и фаянсови облицовки и др. Според вещото лице, стойността на неизпълнените СМР възлиза на сумата от 8 241 лв. общо за четирите апартамента. При това положение и настоящата съдебна инстанция намира, че въззиваемото дружество действително не е престарало дължимия резултат, а именно - да изгради и предаде обектите на въззивника в срок до 19.10.1997 г. в посочената в т. 2 от нотариалния акт за учредяване на право на строеж степен на завършеност. Поради тази причина и в тежест на СД "Б. - Б. Сие" е възникнало задължението да заплати предвидената в т. 7 от договора неустойка за забава, която, според заключението на вещото лице по изпълнената пред Б. апелативен съд икономическа експертиза, за периода от 14.01.2000 г. до 31.05.2004 г. възлиза на сумата от 64 980,28 лв. В тази връзка и настоящата инстанция намира, че претендираната неустойка следва да бъде присъдена до 31.05.2004 г., както е поискана в молбата за уточняване на исковата претенция, депозирана пред БАС на 28.04.2004 г. Този извод следва недвусмислено от указанията, дадени отменителното Решение № 100 от 16.03.2004 г., постановено по гр. д. № 682/2003 г. на Върховния касационен съд, така и от тълкуването на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма, съдът е длъжен да вземе в предвид и настъпилите след предявяването на иска факти. Такъв факт несъмнено представлява настъпването на изискуемостта на претендираното вземане до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, която - като съд по съществото на спора, е длъжна да съобрази това обстоятелство. С оглед на това, и настоящият съд не споделя становището на процесуалния представител на въззиваемото юридическо лице - в смисъл, че неустойката би следвало да бъде присъдена най-късно до 20.06.2001 г., когато е постановено решението на първоинстанционния съд. В случая, не се касае нито за нов иск, нито за изменение на първоначално предявения такъв, а за настъпване на нов факт, какъвто е изискуемостта на вече предявено в процеса вземане, който факт следва да се вземе в предвид, подобно на изтеклите след предявяване на иска лихви и събрани добиви от вещта, които следва да бъдат присъдени и без да е направено искане за увеличаване на исковата претенция (арг. от разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от ГПК). Ето защо, и Б. апелативен съд намира, че искът за заплащане на мораторна неустойка за периода от 14.01.2000 г. до 31.05.2004 г. се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен до размера от 48 048 лв., така, както и последният е уточнен с молбата на въззивника от 28.04.2004 г. Що се отнася за разликата от заявения размер до изчислената от вещото лице по допуснатата пред БАС икономическа експертиза сума на неустойката към 31.05.2004 г. от 64 980,28 лв., то при липсата на направено изменение на петитума на иска от страна на въззивника, настоящият съд не би могъл да се произнесе, тъй като за тази разлика би било налице произнасяне свръхпетитум, което е недопустимо.

Неоснователни и недоказани са и наведените от процесуалния представител на въззиваемия доводи за недължимост на претендираното вземане, изложени в нарочното му писмено становище, представено в проведеното на 21.09.2005 г. съдебно заседание. Възражението за нищожност на клаузата на т. 7 от процесния договор, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, не може да бъде споделено. Цитираният законов текст предвижда уговарянето на лихви да се извършва до размер, определен от Министерския съвет. В случая обаче, не се касае за лихва по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, тъй като лихвата е санкция за неизпълнение на парично задължение. В конкретния случай, изискуемостта на уговорената между страните неустойка не настъпва, поради неизпълнението на паричен дълг, а поради неизпълнението на задължението на въззиваемия да изгради обектите - собственост на Г. Д., в уговорената степен на завършеност и в установения между страните срок.

Неоснователни и недоказани се явяват и възраженията за неправомерен отказ от страна на въззивника да подпише протокол обр. 15, поради което и неизпълнението на задълженията от страна на въззиваемото дружество се дължало на поведението на кредитора. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на така заявеното твърдение. Ирелевантно в случая е обстоятелството кой осъществява фактическата власт върху процесните имоти, тъй като липсват доказателства акт обр. 15 да е бил съставен, респективно Д. да е бил поканен и да е отказал да го подпише. Що се отнася до твърдението, че въззивникът самоволно е установил владение върху собствените си обекти към датата на подаването на исковата молба, то последното очевидно противоречи на събрания по делото доказателствен материал. Още в хода на разглеждането на делото пред първата инстанция на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза многократно е отказван достъп до имота от страна на събирателното дружество, като това е наложило съдът с нарочно определение да задължи въззиваемият да осигури възможност за оглед на построените обекти, което обосновава извода, че последният е бил във владение на апартаментите и е могъл да изпълни поетите задължения.

Неоснователно е и възражението, че в конкретния случай се претендират кумулативно притежания по чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 79, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. Съгласно тази правна норма, кредиторът има право да иска реално изпълнение, ведно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, а именно - за реално изпълнение на поетите договорни задължения - извършване на необходимите СМР, ведно с обезщетение за забавата под формата на предвидената в т. 7 от сключения между страните договор мораторна неустойка.

По изложените съображения, и Б. апелативен съд намира, че искът за заплащане на мораторна неустойка за периода от 14.01.2000 г. да 31.05.2004 г. следва да бъде уважен да размера от 48 048 лв., като - съобразно уважената част от исковете, на въззивника се дължат разноски пред всички съдебни инстанции общо в размер на 4 417,97 лв. С обжалваното решение на Б. окръжен съд в полза на Г. Д. са присъдени съдебни разноски в размер на 2 605 лв., поради което и с настоящия съдебен акт следва да му се присъди разликата от
1 812,97 лв.

С оглед изложеното и след като съобрази, че като краен резултат фактическите и правните изводи на настоящата съдебна инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, Б. апелативен съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът за заплащане на неустойка за забава за периода 14.01.2000 г. - 31.05.2004 г. да бъде уважен.

Мотивиран от горното, Апелативен съд, гр. Б.,

РЕШИ:

Отменя Решение 20.06.2001 г., постановено по гр. д. № 380 по описа на Б. окръжен съд за 2001 г., в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Д. Д., с ЕГН .........., и адрес: гр. Б., ж. к. "Л.", бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, за осъждане на СД "Б. - Б. Сие", със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж. к. "И.", бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, да заплати на ищеца неустойка, съгласно т. 7 от сключения между страните договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, оформен с нотариален акт № 21, т. IX, н. д. № 2979/1996 г. на Б. нотариус за периода от 14.01.2000 г. до окончателното плащане на сумата, като вместо него постановява:

Осъжда СД "Б. - Б. Сие" (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж. к. "И.", бл. ХХ, вх. 4, ет. 5, да заплати на Г. Д. Д., с ЕГН .........., и адрес: гр. Б., ж. к. "Л.", бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, сумата от 48 048 (четиридесет и осем хиляди и четиридесет и осем) лв., представляваща дължима неустойка за забава за периода 14.01.2000 г. - 31.05.2004 г., съгласно т. 7 от сключения между страните договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, оформен с нотариален акт № 21, т. IX, н. д. № 2979/1996 г. на Б. нотариус.

Осъжда СД "Б. - Б. Сие" (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж. к. "И.", бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, да заплати на Г. Д. Д., с ЕГН .........., и адрес: гр. Б., ж. к. "Л.", бл. ХХ, вх. Х, ет. Х, сумата от 1 812,97 лв. (хиляда осемстотин и дванадесет лв. и деветдесет и седем стотинки), представляваща направени от въззивника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.



Забележка: Потвърдено с Решение № 847 от 6.11.2006 г. на ВКС по търг. д. № 1/2006 г.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта