Решение от 14.11.2002 г. по ВАД № 133/2001 г.

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение от 14.11.2002 г. по ВАД № 133/2001 г.

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:07 am

Решение от 14.11.2002 г. по ВАД № 133/2001 г.

чл. 9,

чл. 10, ал. 2,

чл. 86,

чл. 92 ЗЗД
В действащата правна уредба режимът и функциите на договорната мораторна лихва и неустойката за забава в плащането са уеднаквени - касае се до предварително уговорено обезщетение в случай на неизпълнение, което се дължи независимо от размера на действително претърпените вреди и без да е необходимо те да се доказват.
------------------------

Страните са уговорили обезщетение за забава в плащанията на главницата така: законната лихва върху главницата, считано от датата на нейната изискуемост, както и неустойка в размер на 0,2 % за всеки просрочен ден.

Основното възражение на ответника във връзка с този иск е, че не може да се присъждат кумулативно законна лихва и неустойка за едни и същи периоди на забава в плащането на главницата. В подкрепа на становището си се позовава на практиката на АС при БТПП.

За да се произнесе, РО взе предвид следното:

Според чл. 86 ЗЗД, при забава на паричен дълг се дължи законната лихва, без да е необходимо тя да е предварително уговорена. РО не споделя схващането, отразено в цитираните от ответника решения, че разпоредбата е повелителна. Според него тя има диспозитивен характер и няма пречка страните да уговорят друг размер на мораторната лихва, различен от законната. Член 10, ал. 2 ЗЗД има предвид възнаградителната лихва, а не мораторната лихва, която е обезщетителна. В този смисъл са и по-новите решения в практиката на АС при БТПП - реш. по ВАД № 5/95; 94/96; 103/96; 78/98; 11/99.

В действащата правна уредба режимът и функциите на договорната мораторна лихва и неустойка за забава в плащането са уеднаквени - касае се до предварително уговорено обезщетение в случай на неизпълнение, което се дължи независимо от размера на действително претърпените вреди и без да е необходимо те да се доказват. Както в единия, така и в другия случай, уговорката не би била валидна, ако не е определен размерът на обезщетението. Последният би могъл да се определи по различен начин, включително и чрез препращане към размера на законната лихва. Ако обаче страните се ограничат само до това, уговорката им би била безсмислена, тъй като и без нея този размер на обезщетение би се дължал по силата на закона. Уговарянето на мораторна лихва би имало смисъл, само ако страните уговорят различен размер на обезщетението. Такава уговорка, когато се отнася до забава на паричен дълг, независимо от използваните наименования, има характера на неустойка.

Не се спори, че страните по делото предварително са уговорили размера на обезщетението при забава в плащанията, съгласно установения график. РО прие, че уговорката за законна лихва не е за минало време, а се отнася за забава, настъпваща с уговорените падежи за разсрочено плащане. Както по-горе бе посочено, уговарянето само на законна лихва би било безсмислено, но когато страните към така определения размер на обезщетението са добавили и неустойка от 0,2 %, уговорката, според РО, подчертава кумулативния характер на неустойката. Уговарянето на такъв вид неустойка, предвид диспозитивния характер на чл. 92 ЗЗД, е напълно допустимо. Тя има наказателни функции, поради което РО, с оглед и на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), счита за валидна такава клауза в договора. (В този смисъл вж. Калайджиев, А., Облигационно право., Обща част, С., 2001, с. 410). Разбира се, ако страните са уговорили само зачетена неустойка, в процеса кредиторът не би могъл основателно да претендира наред с нея и законната лихва.

С оглед на гореизложеното, възражението на ответника, че претендираната неустойка не се дължи, тъй като вече е присъдена законната лихва, е неос
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта