Решение № 392 от 2.12.2005 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 564/

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение № 392 от 2.12.2005 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 564/

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:06 am

Решение № 392 от 2.12.2005 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 564/2005 г., гражданска колегия, докладчик председателят Лидия Чобанова
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД

чл. 86, ал. 1 и 2 ЗЗД

чл. 92 ЗЗД

чл. 10, ал. 2 ЗЗД (отм.)

чл. 26, ал. 4 ЗЗД

чл. 111, б. "б" и "в" ЗЗД
Страните по договор за заем могат свободно да уговарят размера на тъй наречената възнаградителна лихва, която след като е уговорена писмено, се дължи, заради ползуването на определена парична сума за определен период от време. Тя не е равнозначна на обезщетението, което се дължи при неизпълнение на задължение за плащане на парична сума, което има своето правно основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдържанието на отговорността при неизпълнение на парични задължения са уредени по особен начин в закона, различаващ се от съдържанието на задълженията за поправяне на вредите от общ характер. Особените правила са регламентирани в чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение, поради което страните не могат да уговарят свободно неустойка, тъй като с това ще се заобиколи законът, и в действителност ще се получи лихва, по-висока от максимално допустимата по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба е от публичен ред, затова, всички съглашения, с които се цели заобикалянето й, са недействителни. Възможно е, ако претърпените действително вреди са в по-голям размер от законната лихва, кредиторът, ако докаже този размер, да ги иска. Нищожността на отделните части от договора не влече неговата нищожност, когато те са заместими по право от повелителните норми на закона, поради което уговорената клауза следва да се трансформира до размер на дължимата законна лихва. С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е предоставена на страните свобода на договаряне, но нейните предели са ограничени от повелителните норми на закона. Съдържанието на постигнатите договорености следва да се изследва в съответствие с действителната воля на страните. Няма пречка да се търси обезщетение за вреди над размера на законната лихва, но този размер следва да се установи, съобразно общите правила. Като се има предвид императивният характер на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се приеме, че е недопустимо да се уговаря договорна неустойка за забава на парично задължение, тъй като е налице възможност за заобикаляне на закона.
------------------------

С Решение № 63 от 12.07.2005 г. по гр. д. № 675/2004 г. Л. окръжен съд е осъдил Л. П. Н. от гр. Л. да заплати на Кооперация "ВЗКАЧС Агро-фар", със седалище гр. Л., сумата 8 000,00 лв., представляваща заета сума по договор за заем № 104, сключен на 10.09.1998 г., ведно със законната лихва, считано от 4.11.2004 г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата 4 030,90 лв., представляващи законната лихва за периода от 1.11.2001 г. до 4.11.2004 г., както и сумата 92,00 лв. - разноски по съразмерност и компенсация. Отхвърлен е предявеният иск до пълния претендиран размер 10 000 лв. главница, като погасен по давност, както и искът за лихви за забава до размер на сумата 14 856,17 лв., като погасен по давност.

Против решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница в размер на сумата 2 000 лв., като погасена по давност, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата 5 806,30 лв., представляваща непогасена мораторна лихва по договор за кредит, и в частта за разноските е постъпила въззивна жалба от Кооперация "ВЗКАЧС Агро-фар", със седалище гр. Л. Правят се оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че с погасяване на задължението за лихва е признато задължението за главница и е налице прекъсване на давността. Счита, че неправилно съдът е ограничил свободата на страните да уговарят размер на договорна мораторна лихва за неизпълнение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се реши делото по същество, като му се присъдят направените разноски.

От въззиваемата Л. П. Н., чрез процесуалния й представител - адв. В. П., е постъпило възражение, в което се заема становище по направените в жалбата оплаквания.
В. апелативен съд, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и като допустима, следва да се разгледа по същество.

Ищецът Кооперация "ВЗКАЧС Агро-фар", със седалище гр. Л., е предявила против Л. П. Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД за сумата 24 856,17 лв., от които главница 10 000 лв. и лихва 14 856,17 лв. В исковата молба твърди, че на 10.09.1998 г. е сключен с ответницата договор № 104 за предоставяне на кредит в размер на 15 000 лв. Ответницата усвоила частично кредита в размер на сумата 10 000 лв. Бил изготвен погасителен план - неразделна част от договора и видно от него тя следвало да погаси кредита до 20.12.2000 г. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят дължи договорна лихва, равна на основния лихвен процент, плюс надбавка от 6,25%. В чл. 9 от договора при просрочване на погасителните вноски била предвидена наказателна лихва от 20% върху просрочената сума.

Ответницата оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на първите четири погасителни вноски, по 500 лв. всяка една, с падежи 20.07.99 г., 20.08.99 г., 20.09.99 г. и 20.10.99 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за лихви за периода от 21.08.99 г. до 4.11.2001 г. По отношение на лихвата по т. 9 от сключения договор, заема становище, че тя е нищожна, тъй като представлява анатоцизъм, т. е начисляване на лихва върху лихва. Освен това, тя е нищожна, тъй като противоречи на чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Ако се приеме, че тя представлява неустойка по чл. 92 от ЗЗД, нейният размер е прекомерно голям и следва да се намали от съда до размера на действително претърпяните вреди, които не могат да надвишават размера на законната лихва.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори по делото, че на 10.09.2000 г. в гр. Л. между страните е сключен договор № 104, по силата на който Кооперация "ВЗКАЧС Агро-фар", със седалище гр. Л., в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ответницата кредит в размер на сумата 15 000 лв. за закупуване на 20 бр. свине - майки и фураж, но кредитът е усвоен частично и ответницата е получила сумата от 10 000 лв. Съгласно договора, заемателят се е задължил да погаси кредита на 20.08.2000 г., съгласно погасителен план - приложение № 1, представляващ неразделна част от договора. Страните се уговорили в т. 5 от договора, че заемателят дължи годишна лихва, която е равна на основния лихвен процент на БНБ за съответния период, плюс надбавка от 6,25%. В т. 9 от договора е посочено, че при просрочване на погасителните вноски по главница и лихви, заемодателят ще начислява наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20% върху просрочената сума.

Ответницата многократно е канена да внесе дължимите от нея суми, подробно посочени в писмата - покани № 388 от 1.09.2004 г., № 366 от 6.02.2002 г., № 345 от 3.09.2002 г., № 311/27.08.2001 г., № 282/30.03.2001 г., № 232/14.11.2000 г.

За изясняване на спора от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице С. Ц. се установява, че договореният кредит ответницата е усвоила на един път с РКО № 376 от 29.12.1998 г. Към датата на извършване на проверка от експертизата, ответницата не е правила погасителни вноски по главницата, но е направила вноски по дължимите лихви общо в размер на сумата 1 239,67лв. с 6 броя вносни бележки. Размерът на обезщетението за забава след 2.11.2001 г. до 4.11.2004 г. е в размер на сумата 4 030,90 лв.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за главница в размер на сумата 8 000 лв. и е отхвърлил същия до размер на сумата 10 000 лв., като погасен по давност, уважил е предявения иск по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 030,90 лв. и е отхвърлил същия до размер на сумата 14 856,17 лв., като погасен по давност. Изложени са съображения, че я предявеният иск за главница за разликата от 8 000 лв. до 10 000 лв. е погасен с изтичане на 5-годишна погасителна давност. По отношение на иска по чл. 240, ал. 2 от ЗД, са изложени съображения, че претенцията също е погасена с изтичане на тригодишна погасителна давност. По отношение на претенцията за обезщетение за забава съдът е приел, че същата се дължи до размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на въззивната жалба е решението в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове.

При тези данни от фактическа страна, въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Установено е по делото, че на 10.09.1998 г. в гр. Л. между страните е сключен договор № 104, по силата на който Кооперация "ВЗКАЧС Агро-фар", със седалище гр. Л., в качеството на заемодател, се задължава да предостави на ответницата Л. П. Н. кредит в размер на сумата 15 000 лв., но реално са предоставени 10 000 лв. за закупуване на 20 броя свине - майки и фураж. Съгласно договора, заемателят се е задължил да погаси кредита на 20.08.2000 г., а съгласно погасителен план - приложение № 1, представляващ неразделна част от договора, в срок до 20.12.2000 г. Страните се уговорили в т. 5 от договора, че заемателят дължи годишна лихва, която е равна на основния лихвен процент на БНБ за съответния период, плюс надбавка от 6,25%. В т. 9 от договора е посочено, че при просрочване на погасителните вноски по главница и лихви, заемодателят ще начислява наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума.

Установява се по делото, че ответницата не е изплатила главницата в размер на сумата 10 000 лв. и част от договорната лихва по чл. 5 от договора в размер на сумата 668,03 лв. Направени са 6 бр. вноски по дължимата договорна (възнаградителна) лихва в размер на сумата 1 239,67 лв. Решението на окръжния съд в частта, с която ответницата е осъдена да заплати сумата от 8 000 лв. главница по договора за заем, и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата 4 030,90 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила. От представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е изплатила изцяло главницата от 10 000 лв. и част от договорната лихва в размер на сумата 668,03 лв. Въззивният съд приема, че с исковата молба са предявени обективно съединени претенции, освен за главницата по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за договорна лихва и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са посочени в исковата молба общо в размер на сумата 14 856,17 лв., включващи лихвите по т. 5 и по т. 9 от договора, така, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба. Тълкуването на договора е направено правилно от първоинстанционния съд в съгласие с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, която задължава да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, която произтича от самия договор.

Страните по договор за заем могат свободно да уговарят размера на тъй наречената възнаградителна лихва, която след като е уговорена писмено, се дължи, заради ползуването на определена парична сума за определен период от време. Тя не е равнозначна на обезщетението, което се дължи при неизпълнение на задължение за плащане на парична сума, което има своето правно основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на неизплатената част от договорната лихва в размер на сумата 668,03 лв., възражението за изтекла погасителна тригодишна давност е основателно и претенцията следва да се отхвърли, като погасена по давност, на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД. В договора е посочено, че договорната лихва и главница се изплащат, съгласно погасителния план до 20 число на месеца. В представения по делото погасителен план е посочено начало и крайният падеж за заплащане на лихвата: 20.01.99 г., респ. 20.01.2000 г. Исковата молба е предявена на 4.11.2004 г., т. е всички вземания преди 4.11.2001 г. се погасяват, поради изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания, което възражение е направеното от ответника. С оглед на това, следва да се приеме, че е изтекла погасителната давност за вземането за договорна лихва в размер на сумата 668,03 лв. и по тези съображения, първоинстанционият извод, че следва да се отхвърли претенцията като неоснователна, като погасена по давност, е правилен и в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че е прекъсната давността, на основание чл. 116, б. "а" от ЗЗД, тъй като признанието следва да е относимо към същото вземане, а не към друго, в случая - към дължимата главница.

Неоснователна е жалбата и по отношение на отхвърлената част на предявения иск за главница за разликата от 8 000 лв. до размер на сумата
10 000 лв. По отношение само на първите 4 погасителни вноски, от по 500 лв. всяка една, или общо в размер на 2 000 лв. ответницата е направила възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност. Въззивният съд счита, че и по отношение на главницата следва да се признае изтичане на тригодишна погасителна давност, на основание чл. 111, б. "б" от ЗЗД. Исковата молба е предявена на 4.11.2004 г., т. е всички вземания преди 4.11.2001 г. се погасяват, поради изтекла погасителна давност. Първоинстанционият съд е направил същия извод, който се споделя изцяло от въззивния съд, поради което решението, като правилно и обосновано на доказателствата, следва да се остави в сила.

По заявената претенция за заплащане на наказателна лихва по т. 9 от договора, която е уговорена за неизпълнение на паричното задължение, въззивният съд приема, че същата има правно основание по чл. 86 от ЗЗД. Уговорената наказателна лихва в размер на договорната лихва (ОЛП + 6,25% надбавка), завишена с надбавка от 20% върху просрочената сума, противоречи на закона и е нищожна. Съдържанието на отговорността при неизпълнение на парични задължения са уредени по особен начин в закона, различаващ се от съдържанието на задълженията за поправяне на вредите от общ характер. Особените правила са регламентирани в чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение, поради което страните не могат да уговарят свободно неустойка, тъй като с това ще се заобиколи законът, и в действителност ще се получи лихва, по-висока от максимално допустимата по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба е от публичен ред, затова, всички съглашения, с които се цели заобикалянето й, са недействителни. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е възможно, ако претърпените действително вреди са в по-голям размер от законната лихва, кредиторът, ако докаже този размер, да ги иска. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 228/14.02.2002 г. по гр. д. № 1046/2001 г. на V г. о. на ВКС, Реш. № 278/1996 г. по гр. д. № 98/1996 г. на ВКС). Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделните части от договора не влече неговата нищожност, когато те са заместими по право от повелителните норми на закона, поради което уговорената клауза следва да се трансформира до размер на дължимата законна лихва. В заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочен размер на дължимото обезщетение в размер на законната лихва върху главница от 10 000 лв. до 1.11.2001 г. в размер на 3 748,81 лв. и от 2.11.2001 г. до 4.11.2004 г. в размер на сумата 4 030,90 лв.

Тъй като е направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът счита, че искането е основателно само по отношение на дължимото обезщетение за забава за периода до 4.11.2001 г., след която дата до завеждане на иска - 4.11.2004 г., вземането не е погасено. За посочения период размерът на обезщетението върху главница от 10 000,00 лв. е в размер на сумата 4 030,90 лв., в който размер претенцията е уважена. Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенция над този размер, е правилно и следва да се остави в сила. Тъй като главното вземане е погасено в размер на 2 000 лв., се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Или, за посочения период би следвало да се дължи обезщетение за забава върху главница от 8 000 лв. в размер на 3 218,23 лв., но с оглед разпоредбата на чл. 208 от ГПК, положението на жалбоподателя не може да се влошава, ако решението е неправилно.

Въззивният съд намира, че не е уговорена неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и няма основание за уважаване възражението на въззиваемата за намаляване размера й, поради прекомерност. С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е предоставена на страните свобода на договаряне, но нейните предели са ограничени от повелителните норми на закона. Съдържанието на постигнатите договорености следва да се изследва в съответствие с действителната воля на страните. Няма съмнение, че уговореното между страните в договора представлява уговаряне размера на дължимото обезщетение за неизпълнение на паричното задължение, т. е изцяло се покрива със съдържанието на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Няма пречка да се търси обезщетение за вреди над размера на законната лихва, но този размер следва да се установи, съобразно общите правила. Като се има предвид императивният характер на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се приеме, че е недопустимо да се уговаря договорна неустойка за забава на парично задължение, тъй като е налице възможност за заобикаляне на закона.

При този изход на спора, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата Л. П. Н. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция по компенсация в размер на сумата 750,00 лв.

Водим от горното на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, В. апелативен съд

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 63 от 12.07.2005 г. по гр. дело № 675/2004 г. на Л. окръжен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове.

Осъжда Кооперация "ВЗКАЧС АГРО-ФАР", със седалище гр. Л., ул. "Т. К." № х, рег. по ф. д. № 116/1996 г. по описа на Л. окръжен съд, да заплати на Л. П. Н. от гр. Л., ж. к. "Ч. б.", бл. х, вх. х, ап. х, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 750,00 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron