Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г

от jafiso » Вто Фев 03, 2009 12:06 am

Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков
чл. 9 ЗЗД

чл. 10, ал. 2 ЗЗД

чл. 86, ал. 1 ЗЗД

чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД ) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
------------------------

Производство по чл. 218е ГПК.

Обжалвано е, на основание чл. 218а, б. "б" ГПК, Решението на П. апелативен съд от 13.10.2004 г. по гр. д. № 176/2004 г., с което е отменено Решението на П. окръжен съд от 12.01.2004 г. по гр. д. № 1479/2001 г. и са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Недоволна от решението е касаторката Й. Д. Х., която го обжалва в срок, с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Касаторката счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въз основа на свидетелски показания, е прието за установено, че ответниците са получили в заем различна сума от посочената в писмения договор; и в нарушение на материалния закон е прието, че уговорената неустойка е нищожна, поради нарушение на добрите нрави.

Ответниците по жалбата К. Г. А. и Т. Н. А. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед изложените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са получили в заем не посочените в представения документ 8,645 щатски долара, а 6,200 щатски долара, от които ответниците шест пъти са погасявали по 375,50 щатски долара, поради което искът е уважен за равностойността на 4,055 щатски долара, със законната лихва три години преди предявяване на иска, тъй като уговорената неустойка за забава в размер на 5 % дневно противоречи на морала.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че правилно и в съответствие на чл. 188, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, вр. чл. 133, ал. 1, б. "е" ГПК, въззивният съд е ценил всички представени договори за заем по делото заедно с признанията на ищцата по чл. 114 ГПК и всички други доказателства по делото и правилно е приел, че сключеният договор за заем е един - за сумата 6,200 щатски долара, а с другите договори (с едномесечен срок за издължаване) е капитализирана уговорената лихва за забава, вместо да бъде издадена разписка за всяко извършено плащане. По същество, правилно въззивният съд е приел, че уговорката за лихва в размер на 5 % месечно или 60 % годишно в първия договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (чл. 92 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм., бр. 74 от 22.08.1995 г.) е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба § 1 е отменено РМС № 1238 от 25.06.1951 г. (обн. ДВ, бр. 52 от 1951 г., изм., бр. 6 от 1991 г.) за определяне на максималния процент на договорните лихви (обн., изв., бр. 52 от 1951 г.; изм., ДВ, бр. 6 от 1991 г.), без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва.

По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Предоставеният заем е обезпечен с ипотека, уговорената лихва е възнаградителна, нейният размер надхвърля двукратния размер на законната лихва за вземания във валута, поради което уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговорена. Дължи се само законната лихва, както е присъдена от въззивния съд.

Видно от изложеното, обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила Решението на П. апелативен съд от 13.10.2004 г. по гр. д. № 176/2004 г.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron