Тълкувателно решение № 33 от 1.ХI.1973 г.

Тематична съдебна практика по Облигационно право.

Тълкувателно решение № 33 от 1.ХI.1973 г.

от jafiso » Сря Май 26, 2010 1:24 pm

Тълкувателно решение № 33 от 1.ХI.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1973 г., С., Наука и изкуство, 1974 г.

чл. 193,
чл. 195,
чл. 197 ЗЗД

Купувачът може да упражни правото да иска намаление на цената на закупената вещ и чрез възражение. Искането за намаление на цената чрез възражение подлежи на погасителна давност по чл. 197 ЗЗД и не може да се уважава след установените срокове от същия или въз основа на него, ако продавачът се е позовал на погасителната давност.
----------------------------

Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение за приложението на чл. 197 ЗЗД, за да се уеднакви съдебната практика по следните противоречиво решавани въпроси:
1) допустимо ли е купувачът при наличие на недостатъци в купената вещ да упражни правото за намаление на цената, каквото той има на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД, чрез възражение;
2) може ли да упражни това право чрез възражение при предявен иск за заплащане на продажната цена и след изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД.

Върховният съд на НРБ - общо събрание на гражданските отделения, за да постанови тълкувателно решение, взе предвид:

Договорът за покупко-продажба е най-разпространеният договор. В съответствие с принципите на единната икономическа основа за планомерно развитие на народното стопанство, за разширено социалистическо възпроизводство и за повишаване жизненото равнище на трудещите се той е икономическо и правно средство, което активно служи на социалистическата икономическа система. Правилното задоволяване на нуждите, както и осъществяването на целите на договора поставят изискването страните по него да изпълняват точно своите задължения, включително и относно качеството на вещта и заплащането на продажната цена, както когато те са определени по реда, установен от правната норма от надлежен орган, така и когато са били уговорени при неговото сключване. Във всеки случай обаче договорът за покупко-продажба независимо от изискването за формата на същия предполага наличието на годен предмет. Вещта, обект на договора, ще е такъв, ако е в състояние според своето или предвиденото предназначение да служи на купувача за задоволяването на конкретни нужди. С оглед на тях именно той е поел задължението да заплати на продавача продажната цена, а последният въз основа на договора е придобил правото да я получи. Затова цената, дължима от купувача, и качеството на продадената и предадената от продавача вещ са взаимно обусловени. Цената наистина не винаги отразява действителната стойност на вещта. Но тя и като разменна форма на стойността, тогава когато е определена от надлежен ценов орган или пък е уговорена от страните, представлява величина, която се счита еквивалент на самата вещ с оглед на нейното съдържание, свойство, предназначение и качество. Поради това, когато продадената вещ има недостатъци, които според чл. 193, ал. 1 ЗЗД съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът придобива правото да иска от продавача удовлетворение по някой от алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД, но едностранно определяем от самия него способ, който обаче при всеки случай се явява по същество оправдан от конкретните обстоятелства. Един от тях е и правото да се иска намаление на цената, отбив от нея. Упражнението на това право е допустимо, включително и когато цената е определена от надлежен орган на държавно управление (ценов орган). То е освен това независимо от правото за ползуване от купувача на дадените му гаранции за надлежно и безотказно употребление на продадената вещ и служенето с нея в рамките на съответния гаранционен срок.

Редът и начинът, по които може да бъде упражнено правото за намаление на цената при наличие на основание за такова, не са определени от закона. Поради това следва да се приеме, че намират приложение общите правила за осъществяването и удовлетворяването на субективните права.

Преди всичко на плоскостта на общия принцип за свободата на договарянето - чл. 8 и 9 ЗЗД, то може да се постигне чрез договор, сключен между заинтересуваните страни. В този случай размерът на отбива от цената е определяем от тях със самия договор.

При непостигането на съгласие за купувача се поражда правен интерес да упражни правото на иск - първоначален или насрещен, съгласно чл. 2 и 97, ал. 1 ГПК, за да осъществи правото на намаление на цената поради недостатъците, открити след продажбата. Размерът на отбива ще подлежи на определяне от правораздаващия орган по общия ред.

Действуващият правопорядък обаче допуска осъществяването на защита на субективните права и посредством възражение. Възражението е специфично субективно право, което по своята същност е средство за правна защита на материалните права. Когато такова се прави пред съд или арбитраж, то съставлява искане за пълно или частично отхвърляне на предявен иск, въз основа на факти, които обуславят не само временното изключване на принудителното осъществяване на предявеното от ищеца негово субективно право, но водят и до погасяването или до изменението на същото, за което той е потърсил правна защита чрез предявения иск. Възражението обаче като средство за правна защита и за принудително осъществяване на субективните права, когато е упражнено във висящ процес, макар и да има еднакъв ефект, както основното средство за правна защита - искът, е субординирано спрямо него. То е такова от втори ред. Затова и по начало принудителното осъществяване на субективните материални права посредством него е допустимо ограничително - в случаите, които са изрично посочени от закона, като напр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, чл. 44, ал. 3 ЗНасл., чл. 221, ал. 2 ГПК и др. Възражението е допустимо във висящо производство и когато се противопоставя на искането на неизправния по двустранен договор ищец, ако претендира неговото изпълнение от другата страна - чл. 90, ал. 1 ЗЗД. В този случай възможността да се използува възражението като средство за правна защита не е изрично посочено от закона. Но тази възможност се подразбира от неговия текст според който и двете страни подлежат на осъждане за едновременно изпълнение.

Правото да се иска и получи отбив от цената е различно и самостоятелно материално субективно право от правото на възражение за неизпълнен договор, макар по смисъл, съдържание и цели да се доближава до него. То се поражда от проявлението на нов фактически състав - откриването на недостатъците в продадената вещ и обикновено в един по-късен момент от преминаването на собствеността и на риска относно продадената вещ, т. е. момент, когато договорът фактически е изпълнен и е изиграл своето икономическо и юридическо предназначение. Законът обаче е удължил обвързаността на продавача за надлежно обезпечаване на купувача относно качеството на вещта и след този момент, дори и когато той не е знаел недостатъците на продадената вещ - чл. 193, ал. 3 ЗЗД. Очевидно е, че това изискване произтича от общото положение за правилното взаимно изпълнение на задълженията - чл. 63 ЗЗД, и от особените цели, които се осъществяват посредством договор за покупко-продажба. С оглед на тези положения и поради обстоятелството, че правото за намаление на цената, макар да е самостоятелно субективно право, все пак се основава и произтича от договора за покупко-продажба, от който произтича и правото на продавача да получи продажната цена, след като тя не е била платена, а са налице основанията да бъде направено намаление на същата, трябва да се предостави на купувача възможността да осъществи това свое право и чрез възражение срещу предявения иск. Аргумент за тази възможност произтича и от разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, която изисква плащането да стане едновременно с предаването на вещта, очевидно, за да се изключи неоснователното обогатяване. А до такова би се стигнало, ако купувачът не ще има основание да възрази и отблъсне предявения иск за цената, която се претендира от него в онзи размер, който е несъобразен с междувременно откритите недостатъци на вещта, които не са му били известни при поемането на задължението за цената, но които обуславят като основателна неговата рекламация, която е направил пред продавача.

Но правото да се иска намаление на цената заради скрити недостатъци на продадената и предадена вещ подлежи на погасяване по давност. Чл. 197 ЗЗД, който установява това, има значението на специален закон спрямо общите разпоредби на закона за давностните срокове - чл. 110 и следващи ЗЗД. Затова и чл. 113 ЗЗД, който не допуска съглашение за скъсяване или удължаване на установени давностни срокове, няма приложение относно правото на купувача да иска удовлетворение при наличие на скрити недостатъци. Според чл. 197 ЗЗД то се погасява с изтичането на една година при продажбата на недвижим имот и на шест месеца при продажбата на движими вещи, начиная от предаването на вещта, но при изрично предоставената възможност на страните да продължават или да съкращават тези срокове. Същите срокове - посочените от текста на закона, или заместващите ги - уговорените от страните, са давностни. Макар в чл. 197 ЗЗД да е употребено понятието "иск" в множествено число като право, подлежащо на погасяване, очевидно е, че същите последици ще се отнасят и до всички субективни права, посредством които е допустимо принудителното осъществяване на субективните права. Поради това, щом като правото на намаление на цената заради скрити недостатъци подлежи на упражняване и чрез възражение, тези, установени от чл. 197 ЗЗД давностни срокове ще следва да имат приложение и относно него на общо основание. Ето защо, както и поради липсата на изричен текст на закона в противен смисъл, който да допуска упражняването на възражението независимо от изтеклата давност, след като продавачът се е позовал на такава, правото на намаление на цената не ще може да бъде принудително осъществено само защото е било упражнено чрез възражение. Правораздаващият орган ще трябва да приложи закона, като се съобрази с настъпилата погасителна давност.
Значението на давностните срокове в този случай е оправдано и с оглед на съображения за правната защита на продавача поради обективното затруднение, в което може да изпадне при установяването и доказването на правилното, точното изпълнение на задължението от негова страна, респективно че вещта, която е продал и предал, е била без недостатъците, които са били рекламирани, ако би се допуснало купувачът да може да претендира за намалението на цената и след сроковете по чл. 197 ЗЗД. Освен това неупражняването на искането от страна на последния за намалението на цената дава основанието да се заключи, че поради самия факт на неупражняването на това негово право в уговорените или в установените от закона срокове той е утвърдил изпълнението такова, както го е приел при сключването на договора или приемането на вещта (имота), независимо от последвалото откритие на недостатъците или пък в краен анализ, че се е отказал да търси удовлетворение на рекламацията, която е направил.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта