05. Съдебна практика. Значение на правилата на морала...

[Assasiyah]

Въпрос 05.
Съдебна практика. Значение на правилата на морала за гражданското право. Справедливостта.




Съдебна практика
Ценността на съдебните решения идва оттам, че те представляват синтез от неограничени правила и норми, които не могат да се включат в правна норма.
Понятието “съдебна практика” се разбира в широк смисъл като всяка дейност на съда. Проф. Живко Сталев причислява към съдебната практика и решенията на КС. Тук се включват и общата и трайна практика, както и тълкувателните решения със задължителна сила на ОСГК на ВКС и ВАС и решенията на Пленума на ВС.
Според други автори обаче, само един съдебен акт не може да се приеме като съдебна практика.
Спорно е дали решенията на КС представляват съдебна практика, защото този орган не влиза в съдебната система. Не е източник на съдебна практика и трайната практика на съдилищата (60 ЗСВ).
Съдебната практика трябва да се разграничава от съдебния прецедент, който е източник на право в Англо-саксонската правна система.
Според преобладаващото становище, за съдебна практика се приемат тълкувателните решения на ОСГК и ОСНК на ВС, ВКС, ВАС. Задължителната сила на тези актове не е задължителна за правните субекти, защото просто такава не съществува и следователно правните субекти могат да се отклонят от задължителните за по-долните съдилища тълкувателни актове. Тълкувателните решения са нещо различно от нормативните актове, но те се признават за източници, поради синтеза, който съществува между тълкувателната норма и тълкувателното правило (41 ЗСВ).

Съдебна практика на КС тук

Моралът и справедливостта като източници на ГП
Моралните норми заедно с правните норми образуват социалните правила за регулиране на обществените отношения. Моралът обаче, се формира бавно и има по-инертен характер от правните норми. Под морал се разбират онези възгледи, които обществото възприема за господстващи, за справедливи и на тяхната база се формират по-конкретни морални и етични правила за поведение. Моралните норми могат да се инкорпорират в правната система по два начина:
Някои от тях направо получават правна санкция и се превръщат в правни норми.
Другите морални норми, които не са превърнати в правни, служат като допълнителен източник на правото, за критерий при прилагането на правните норми (например за определяне предмета на дължимото от длъжника).
Моралните норми са правнорелевантни, когато правна норма изрично препраща към тях. Изричното препращане може да бъде към правилата на морала или към добрите нрави, морални изисквания, които трябва да се спазват при реализирането на правоотношенията. Твърди се, че към добрите нрави се причислява и добросъвестността (12 и 63 ЗЗД). Добросъвестността не трябва да се разглежда като морална категория, защото е санкционирана от правото, придадена й е конкретно правно значение. Добросъвестността представлява незнание за определени обстоятелства, които лицето макар и да е могло да знае, не е длъжно да знае или очакваната степен на изразходване на интелектуални и физически усилия, които обществото е възприело за постигането на определен резултат. От това определение следва, че добросъвестността не трябва да се включва в морала.
Моралната категория добри нрави имат значение при тълкуването на правните норми (46 ЗНА) и при запълване на празнини в правото (46, ал. 2 ЗНА).
От друга стана, моралът, заедно с императивните правни норми са двете граници, до които законодателят скрепява волите на страните, но дотолкова, доколкото не противоречат на морала и на добрите нрави.
Още по-спорен е въпросът за справедливостта като източник на ГП. Според някои автори справедливостта е правило за поведение, което е адресирано към правоприлагащия орган (съда). Следователно, имайки предвид това правило и своята представа за правилно, правораздавателният орган се произнася. Това е предвидено и от законодателя – 52 ЗЗД и 130 ГПК.
Справедливостта не стои сред източниците на облигационните отношения, тъй като не е ясно какво се разбира под справедливост – дали еднакво да се третират еднаквите случаи (в този смисъл справедливостта не е източник на правото, защото не съдържа отделен материален принцип на правото) или пък справедливостта се олицетворява с правилността, т.е. господстващото в едно общество разбиране за това кое е правилното правило (в този случай справедливостта не се различава от морала и следователно също не може да бъде източник на ГП).

[Josefinne]

Въпрос 5
Съдебната практика. Значение на правилата на морала за гражданското право. Справедливост.

Източник:
Лекции на Екатерина Матеева на 2ри курс задочно обучение по право на СУ „ Климент Охридски”
Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание.


Вниамние: Тълкувателните решения на ВКС и ВАС не са съдебна практика ( чл. 124 от Закона за съдебната власт ). Те са средство на върховните съдилища за осъществяване на тяхната правораздавателна дейност във връзка с устойчивостта на съдебната система ( чл. 124 и чл 125 ал 1 от Конституцията ). Тълкувателните решения на ВКС и ВАС СА правен източник. Съдебната практика НЕ Е правен източник.

1. Съдебната практика
Според действащата конституция съдебната власт, която е разграничена както от законодателната, така и от изпълнителната власт, е призвана да защитава правата и законните интереси на правните субекти. Със Закона за съдебната власт ( ЗСВ ) е установена системата на органите, чрез които държавата осъществява тази власт.
А. Съдилища
Основната функция на съдилищата е да разглеждат конкретни спорове и да се произнасят с решения по тях. Според ЗСВ гражданските съдилища биват
- районни
- окръжни
- апелативни
- Върховен касационен съд
- Със закон могат да се създават специализирани съдилища ( търговски, трудови, патентни и др. )

Б. Съдебните актове на съдилищата
Съдебните актове на съдилищата се състоят от мотиви и диспозитив
- Мотиви на решението:
1. Въз основа на анализ на събраните доказателства се обосновават приетите за доказани факти и се аргументира тяхната правна квалификация и породените от тях правни последици.
2. Чрез тълкуване се изяснява смисълът на подлежащата на прилагане гражданскоправна норма. Това тълкуване не е задължително за други съдилища или държавни органи, които прилагат същите правни норми.
- Диспозитива на решението:
1. дава се търсената правна защита или се отхвърля искът;
2. При определени обстоятелства решението става неатакуемо и задължително по спора за страните по спора и за държавните органи.
Съдебен прецедент:
Европейските континетнални правни системи ( вкл българската ) не признава съдебния прецедент. В англо-американското право решенията на висши съдебни инстанции установяват правила за поведение, задължителни за всички останали съдилища и правни субекти.

В. Върховен Касационен Съд
ВКС като висша съдебна инстанция има задължението да упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. Когато се констатира неправилна или противоречива практика, Общото събрание на гражданската колегия на ВКС ( ОСГК на ВКС ) постановява тълкувателни решения, с които дава указания за отсраняване грешките при тълкуване и прилагане на съответните гражданскоправни норми. Тълкувателните решения на ОСГК са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за субектите на частното право и дъжавата, страни по гражданските спорове. Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят само 1. председателят на ВКС, 2. министърът на правосъдието и 3. главният прокурор.

Г. Върховен Административен Съд
Общото събрание на съдийте от ВАС издава тълкувателни решения при неправилна и противоречива съдебна практика по приложението на закона в административното правораздаване. Тези тълкувателни решения също са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт.

2. Правила на морала
А. Характеристика

Моралът се установява като господарстващи в дадено общество възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за порядъчно и непорядъчно поведение между хората. Те не възникват въз основа на властнически актове, както правните норми, и не са снабдени с държавна санкция. Те имат социална санкция. В някои случай законът изрично се позовава на морала и по тази причина той може да се счита за субсидинарен източник на гражданско право.
Гражданското законодателство си служи със следните понятия в следния низходящ ред с оглед на обема им: морал ( правила на морала ), добри нрави, добросъвестност.

Б. Значение на морала в правото
- Тълкуване на разпоредбите на нормативните актове

Чл.20. ЗЗД При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Чл. 46. ЗНА (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.

- Преодоляване непълноти в гражданското законодателство чрез двата вида аналогия

Чл. 46 ЗНА (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.

- Заедно с императивните норми на закона представлява границата, до която се разпростира волята на частноправните субекти или свободата им на договаряне. Отвъд тази граница сделките са нищожни сами по себе си.

Чл.9. (1) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Чл.26. (1) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Чл. 226 (3) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

- Поставя изисквания за гражданскоправните задължения на субектите

Чл.12. (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

В. Справедливост

Справедливостта се схваща като правило за поведение, адресирано до правоприложителя. То се отнася до случаите, когато няма конкретна правна норма или тя е абстракно формулирана. Справедливостта не допуска произвол от страна съдията, защото той е длъжен да се съобразява с 1. конкретните правни норми, 2. общите принципи заложени в законодателството, 3. подлежи на контрол от висшестоящите инстанции. Чрез справедливостта не се създават нови правни норми; тя е средство да се достигне до конкретното правило, с оглед на което да се реши всеки правен спор при отчитане на конретните обстоятелства. Справедливостта може да се счита като субсидинарен източник на право.
Примери:

Чл.52. от ЗЗД Обезщетение на имуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Чл.63. (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) от ЗЗД
(1) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
(2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.
Чл. 83 от ЗЗД (2) Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Чл.87. (1) от ЗЗД Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задълженията си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Чл.363. Дружеството се прекратява:
г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници
чл. 5 от новия ГПК
чл 130 от новия ГПК
чл 162 от новия ГПК

[Assasiyah]

Много добре си подредила въпроса, браво адаш!

[Nicht]

Само една бележка (не искам да се заяждам) - ВКС и ВАС са върховни, не висши съдилища.