подялба на съпружеска собственост
2 мнения
|Страница 1 от 1
подялба на съпружеска собственост
Със съпруга ми сме разведени от три години,но в момента водим дело за делба.Имаме общо жилище,придобито по време на брака с покупка,в което той живее в момента.Искам да попитам дали мога да го съдя да ми плаща наем?
- Мнения: 1
Re: подялба на съпружеска собственост
"Наем" не можете да го осъдите да заплаща, тъй като наемът е договор и задълженията по него не могат да възникнат без и двете страни да са изявили воля относно размера, продължителността и т.н.
Това, което можете да искате от съда като съсобственик е обезщетение в размер на пазарната наемна цена.
Искът е по чл. 31, ал. 2 от Закона за собсвтеността (ЗС) и можете да го предявите в рамките на производството по делбата.
Надявам се да съм бил полезен.
Това, което можете да искате от съда като съсобственик е обезщетение в размер на пазарната наемна цена.
Искът е по чл. 31, ал. 2 от Закона за собсвтеността (ЗС) и можете да го предявите в рамките на производството по делбата.
atanassoff написа:1.2 Право на обезщетение – чл.31, ал.2 ЗС.
1.2.1. Приложно поле на чл.31, ал.2 ЗС.
Когато един съсобственик ползва сам общия имот, лишавайки останалите от тази възможност, те могат да търсят от него обезщетение за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото поискване. Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственикът лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на семейството си нужди, а не когато е получава плодове от нея, като я е отдавал под наем или си е служил с нея като средство за производство или стока – в такива случаи останалите съсобственици могат да търсят полагащите им се дялове от плодовете по реда на чл.30, ал.3 ЗС, считано от момента на събирането им, без да е нужна покана. Иск по чл.31, ал.2 ЗС има основание и когато е предявен от единия срещу другия съпруг по време на фактическа раздяла, когато последния си служи с общата вещ в режим на семейна имуществена общност, като лишава другия съпруг от ползата, която му се полага съгласно чл.22, ал.1 СК.
1.2.2. Предпоставки.
Предпоставките на иска по чл.31, ал.2 ЗС са:
- съсобственост между страните;
- един или няколко от съсобствениците да си служат с общата вещ, а останалите да не си служат с нея или да си служат по-малко от полагащото им се съобразно притежаваните дялове;
- причинна връзка между упражняваната от единия съсобственик фактическа власт и невъзможността на останалите да получават ползи от вещта;
- писмено искане за обезщетение от страна на лишения съсобственик до този, който си служи с вещта. При наличие на споразумение за повременно или поместно ползване – меродавно е единствено уговореното, а не размерът на дяловете. Не е нужен в писменото поискване да е посочен конкретния размер на дължимото обезщетение, тъй като законът не съдържа подобно изискване. Ако останалите предпоставки бъдат доказани, искът не може да бъде отхвърлен поради недоказаност на размера на дължимото обезщетение. Ако след поканата ползващият съсобственик, е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва общата вещ, съобразно правата си, и последният не се е възползвал от това, не се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
1.2.3. Легитимация и предявяване.
Активно легитимиран е всеки съсобственик, който не си служи или си служи със съсобствената вещ в по-малка реална част от дела си. Причините са без значение – може да не иска или да няма обективна възможност да я ползва. Съсобственикът трябва да има качеството на такъв през посочения в исковата молба период, през който е била ползвана общата вещ. Пасивно легитимиран е съсобственик, който ползва вещ или реална част, по-голяма от дела си. Последващо прехвърляне на идеалната част от съсобственика не се отразява на материалноправната им легитимация по иска.
Претенцията по чл.31, ал.2 ЗС се погасява по давност на общо основание. Давността започва да тече от връчването на поканата, когато възниква вземането за обезщетение.
Обезщетението е винаги парично. Размерът му е функция от квотата, която има право да ползва кредитора и стойността на ползите, от които е лишен – на база средната пазарна наемна цена в населеното място или района, като се има предвид и начинът на ползване при възникване на съсобствеността. Без значение е размерът на обогатяването на длъжника.
Надявам се да съм бил полезен.
2 мнения
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
