42. Правна сделка

[Josefinne]

Правна сделка – произход и сравнителноправна уредба. Понятие. Съпоставяне и отграничаване от юридическите постъпки.

Източник:
Лекции на Виктор Токушев по Гражданско право на 2ри курс задочно обучение към ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”
Мария Павлова – „Гражданско право – обща част” 2ро издание

1. Правна сделка
А. Родово понятиеТерминът „ правна сделка” съответства на немското наименование “Rechtsgeschäft”. Правната сделка не е институт само на гражданското право, тя намира широко приложение във всички отрасли на частното право. Затова се налага първо изясняването на родовото понятие за правна сделка и след това характеризиране на видовото – гражданскоправна сделка. Съдържанието на понятието се извежда от нормите на действащото право:

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ЗЗД
(1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
(2) Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Изводи:
• Правната сделка е правомерен юридически факт, тъй като законодателството я допуска и урежда.
• Сделката винаги включва едно или повече волеизявления. Когато волеизявленията са две или повече, те са взаимно свързани помежду си.
• Волеизявленията се извършват винаги от частноправни субекти на правото. Волеизявленията, които правят носители на властнически права в качеството си на такива, не са сделки.
• Волеизявленията се извършват с цел да се породят, изменят или прекратят права и задължения.
• За да породи сделката правен ефект, законът може да изисква осъществяването на други юридически факти ( например да се сапзи определена форма, да се извършат властнически актове за разрешение на сделката и др ).
• Участниците сами определят съдържанието на правните последици от сделката, доколкото те не противоречат на закона и на добрите нрави ( чл. 9 ЗЗД ).

Б. Видово понятие Гражданскоправната сделка е правомерен юридически факт, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимно свързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждане на гражданскоправни последици и определящи съдържанието на тези последици.


2. Волеизявлението
А. ОпределениеСъзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици.

Б. Характеристика
а/ Вменяемост - волеизявления могат да се извършват само от разумни човешки същества. Поради това законът изисква лицето, което осъществява волевия акт, да бъде напълно или ограничено дееспособно.
б/ Психически преживявания – формирането на волята се осъществява на два етапа – вътрешно формиране на волята и нейното обективиране. Психическите преживявания на субекта остават правно ирелевантни докато не се обективира волевото решение за праждане на определени правни последици.
в/ Обективиране на волята – може да се извърши чрез словестно- изразни средства ( думи или знаци), мимики или действия, които по безсъмнен начин говорят за желанието да се породят правни последици
г/ Волеизявлението има качеството на окончателен правен акт, пораждащ определено правно действие
д/ При липса на вътрешна воля или недостатък в нея ( обстоятелства, попречили за нейното съзнателно и свободно формиране – заплашване, крайна нужда, погрешни представи ) сделката може да не породи своите правни последици (нищожност) или лицето да придобие правото да ги унищожи (унищожаемост).

В. Видове
а/ Адресирани – не пораждат правни последици, докато не бъдат получени от адресата
- непосредствено адресирани – пред лицето
- посредствено адресирани – чрез технически средства ( телеграма, пратеник, факс и т.н. )
б/ Неадресирани
в/ Главни – определят съдържанието на правните последици, които пораждат
г/ Добавъчни

Например: При сделка, сключена от непълнолетно лице, главно ще бъде волеизявлението на непълнолетното лице и на неговия съконтрахент, а добавъчно ще бъде волеизявлението на родителя на непълнолетното лице.

3. Правни последици
а/ Пораждане на субективни права и задължения
б/ Изменение на породени вече правоотношения
в/ Съхранение на вече породени правоотношения
г/ Прекратяване или отмяна с обратна сила на породени правоотношения
д/ Погасяване на субективни права

Правните последици от една правна сделка са желани от субектите, страни по нея, но могат да се породят и други правни последици, които правните субекти не желаят или не знаят за тях.
Една правна сделка може да породи и повече от един вид правни последици.

4. Съпоставка на Правната сделка и юридическите постъпки
а/ Юридическите постъпки не се предприемат с цел да се породят определените правни последици от тях. Правните последици се пораждат по силата на социална правна норма. Авторите на тези актове не могат да определят съдържанието на правните последици.
б/ За някои юридически постъпки не се изисква лицето, което ги извършва да е дееспособно.

[bassta]

Ето и аз какво съм писал тази (2010-та) по лекции на Матеева:


49. Правна сделка - понятие

определение:
Правна сделка - правомерен юридически факт на частното право, който има за свой съществен елемент едно или повече взаимносвързани волеизявления на частноправни субекти, насочени към пораждане, изменение или прекратяване на гражданскоправни последици, чиито вид и съдържание се определя от волеизявлението.

история:
Действащото законодателство не съдържа легално определение за “правна сделка”, самия термин е взаимстван от германската система. Абстракцията “правна сделка” е била непозната на римското частно право и затова в понятийния апарат липсва понятоето. Първта крачка към обособяването на термина е направено от естственоправната школа, въвеждат в употреба “правен/волеви акт”. Следваща крачка - пруски земски кодекс, въвежда “волеизявлението”. Решаващ принос са развитието на целия правен институт правят немските пандектисти край.19- нач.20 век. За първи път правна регламентация - в Саксонски гражданско кодекс (средата на 19 век).
Общи правила относно сделките - в малко законодателства (гръцки, бразилски, холандски граждански кодекси и т.н.)
Абстракцията правна сделка е непозната за англо-американския правен кръг.

Развитие на уредбата в България: Първи ЗЗД 1898 г. не съдържа обща уредба на сделките. Урежда само общи правила за договорите. Сега действащия ЗЗД по традиция урежда общи правила за договорие (4-43 ЗЗД) и с една единствена обща разпоредба използва техника на съотвеното препращане за да разпростре общите правила относно договорите и върху едностранните сделки (чл 44 ЗЗД).

На практика родовите белези на понятието “правна сделка” като ЮФ на ГП се изличат от правилата за договоте и едностранните сдели, като два от видовете сделки по нашето законодателство. Вж Чл 8 ал 1 ЗЗД - “договора е съглашение между две или повече лица”. Смисъла на понятието “съглашение” чл 13/14 ЗЗД - уреждат технологията на съгласуване на волеизявленията - Договора е съвпадение по съдържанията на волеизявленията на 2 или повече лица, с които се цели пораждане/изменение/прекратяване на правни последици. Чл 44 ЗЗД определя едностранните сделики като едностранни волеизявлвния.

Правни признаци на сделките в ГП:
всяка сделка представлява правомерен юридически факт, тъй като законът изрично я допуска и урежда реда за нейното сключване (13/14 ззд) и изискванията към нейното съдържание. По естествеото си този ЮФ е “едно или повече волеизявление на субекти на ГП”. Волеизявлението по дефиниция е “съзнателно осъществен волеви акт на правен субект, със който акт субектът изразява желание да настъпят определени гражданскоправни последици”. Волеизявлението предпоствя по хипотеза наличието на правновалидна воля, поради което обща предпоставка за действителността на всички сделки е изискването лицето, което ги сключва, да е дееспособно. Като външно обективиран волеви акт волеизявлението се предшества от вътрешни псхически преживявания, които довеждат до формиране на волево решение у субекта, да извърши необходимите правни действия за да настъпят желаните от него правни резултати. Мотивът за сключване на сделката по БГ законодателства има правно значение в 2 групи случаи:
 - дарение - ЗЗД чл 226(3) - дарението е нищожно, когато мотивът е противоморален или противозаконен
 - завещание - Закон за наследсто 43(в) - нищожно, когато изразения мотив е противен на заона, на обществения ред или на морала. 
Нямат правно значение и вътрешноте, всихически преживявания, докато не биват обективирани в правната действителност докато не се обективират в правната действителност.

Волеизявлението може да бъде извършено по 2 начина:
 - изрично - чрез думи, чрез мимики, знаци.
 - конклудентно - такива действия, които не съмнено изразяват желание за настъпване на целените правни последици - офертата да може да се приема или ткаже с просто “да” или “не”. Мълчанието не е конклудентно действие в ГП мълчанието е приравнено на съгласие само в изрично посочените от закона случаи. 
и двете (изрично/конклудентно) имат равностойно юридическо действе. 

При сделката волеизявленията винаги се озвършват от лица, които не действат в качеството си носители на “imperium”, а в качеството си на субекти на ГП. Властнически волеизявления за съдебни актове, разпореждания, заповеди. Властнически актове са нотариалните удостоверявания, нормативните актове, но никое от тях (властническите актове) не може да се определи като сделка, защото е носител на властнически правомощия

Волеизявлението е насочени към прекратяване, възникване, изменение на гражданскоправни последици в областта на частното право. Ако сделката породи и други последици то това е само един неин възможен, но не конститутивен правен белег, за да бъде квалифицирана като гражданскоправна сделка. Конститутивен белег е - сделката трябва да поражда/изменя/прекртява гражданскоправни последици, които се определят от волеизявленията на страните.

Извод: За да е налице гражданскоправно сделка като ЮФ на ГП тя трябва да прекратява/изменя/прекратяеа граждаснки субективни права и задължения на субектите на ГП. Важно за ГПсделки е, че те винаги определят съдържанието на граждаснкоправните последици, към които са насочени.

ГП сделка и другите юридически актове и факти - Прилики и разлики:
ГП сделка и юридическа постъка: 
общо: все са правомерни правни действия на субект на ГП
разлика: постъпките не съдържат волеизявление на ГП субект, насочено към пораждане/изменение/прекратяване а ГП последииц. При Юпостъпки правните последици настъпват по силата на изрична правна норма не защото така се желали страните, а по силата на изрична правна норма, без оглед дали субектите желаят настъпването на последиците. За разлика от сделките, субектите, които извършват юридическа постъпка не предопределят съдържанието или вида на ГП последици, които възникват. Защото субекта извършващ постъпката не определя характера и вида на последиците за голяма част от постъпките не се изисква субекта да е дееспособен(чл 27 ЗЗД). 
Поради липа на граждански кодекс липсват общи правила за Ю постъпки и заради многообразието му правната им уредба е разпръсната в множество отделни закони: ЗС, ЗАПСП, ЗЗД. Според нея при регистрранет на патентен модел нямаме ЮПостъпка. За неуредените със специални закони постъпки по липса на други правила по аналогия се прилагат общите правила за договорите.
ГП сдели и Юридически факти на публично право, от които могат да се породят ГП последици (от административни актове с вещноправни последици(съдебно решение, с което се уважава иск по чл 19 ЗЗД, постановление на съдия изпълнител по чл 496 ГПК за възлагане на недвижим имот, продаден на публична продан)) За всички тези актове важи, че за разлика от сделките те са властнически актове на компетентен орган, които се регулират с метода на власт и подчинене, а не са волеизявления между равнопоставени субекти и определящи вида и съдържанието на акта.
ГП сделки и търговски сделки:
Търговска сделка - ТЗ чл 286 ( 1,2 ) - Търговска е сдеката, сключена от търговец, сключена с упражняването от него занятие. За търговски се обявяват всички 15 групи сделки, изброени в чл 1(1) ТЗ - “абсолютни търговски...” без оглед качеството на лицата, които ги сключват. В систематичното тълкуване показва, че законодателя ни за да специфицира “търговска сделка” и да го отличи от “гражданскоправна сделка” използва 2 критерия за да отличи сделка като търговска:
- формален(обективен) - 286(2) тълкуване във връзка с чл 1(1-15) ТЗ. - търговски са всички изчерпателно изброени сделки, които се сключват от лицето без оглед на това какво лице ги сключва. - абсолютна дейност
- материален(субективен) - 286(1) ТЗ - извън абсолютните търговски сделки има и други, типични за търговската дейност сделки, които търговеца сключва в дейността си, но не попадат в критериите за абсолютна дейност - относителна (презумптивни) търгоеска сделка. 
Извод: разграгниченито между гражданскоправна и търговска сделка трябва да се търси не по линия на някаква по-различна правна същност на двете категории сделки, а като се изхожда от съотношението между специални и общи разпоредби на частното право >> обособяваме категорията търговски сделки не защото са с по-развита същност, а защото са подчинение на “Lex Specialis”, а гражданскоправните на “Lex Generalis”. Отноешнието е като специалъм към общ закон >>> Специалния закон дерогира общоия само в рамките на уредените от спеицалния закон случай, а в неуредените от специални случаи прилагаме общия >>>> за неуредените в ТЗ част 3 въпроси прилагаме ЗЗД! (288 ТЗ). Търговски > граждакоско правни сделки е съотношение на вид към род. Търговските са сделки от ГП, подчинени на специален праввен режим.