Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на В

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на В

от atanassoff » Сря Сеп 19, 2007 12:48 pm

Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС

По някои въпроси на производството за поставяне под запрещение
По изложените съображения на основание чл. 53, ал. 3 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата да подобрят дейността си при разглеждане делата за поставяне под запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи.
2. Иск в производството по чл. 275, ал. II ГПК могат да предявят: съпругът на лицето, чието запрещение се иска; близките роднини; лицата, които имат правен интерес от запрещението, и прокурорът.
В производството за поставяне под запрещение същинско встъпване и привличане на трети лица е недопустимо.
Близки роднини и лица с правен интерес могат да встъпят в започнатото вече производство за поставяне на едно лице под запрещение само ако са налице две условия молителят да е от кръга на лицата, които са посочени в чл. 271, ал. II ГПК, а ако не е близък роднина, да е налице правен интерес от встъпването по смисъла на чл. 275, ал.I I, ин фине ГПК.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително.
3. При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Разпитът на лицето трябва да предшествува събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника.
4. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси.
5. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение.
6. След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участвува лично в производството.
7. След влизане на решението в сила съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.
8. Със смъртта на ответника, настъпила в течение на производството, делото се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такава, се обезсилва. Продължаване на процеса от наследниците на починалия чрез промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние за поставянето му под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Правните сделки, които такова лице е извършило преди поставянето му под запрещение, както и когато производството е прекратено поради смърт, следва да се атакуват по общия ред. Това се отнася и до правни действия, които не са сделки, но имат правни последици.
9. Лица, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което искането е уважено или отхвърлено.
10. За отменяване на запрещението се прилагат същите правила, които важат за поставяне под запрещение.
Ответникът също може да упражни това свое право и чрез органа по настойничеството или настойническия съвет. Когато те откажат да поискат това, може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. В тези случаи разпоредбите на чл. 275, ал. 4, и 276, ал. 1 и 2 ГПК не се прилагат. Искът за отмяна на запрещението на единия родител, който упражнява родителските права по чл. 108, ал. 3 ЗЛС, следва да се предяви срещу другия родител, по чието искане лицето е поставено под запрещение.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, а ответникът, ако е направил такива, при отхвърляне на иска има право на разноски на общо основание.

От проверките, които бяха направени през 1978 г. в окръжните съдилища, и постоянните наблюдения на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с производството за поставяне под запрещение и се съобразяват с различните особености на това производство. Констатирани бяха някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и слабости и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните ръководни указания:
1. Особеното в производството за поставяне под запрещение се характеризира със специфични за него черти, различни от обикновеното исково производство. То се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и след него ако (съдът) от разпита му се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната му психика, да предприеме разпит на близките му, на свидетели и да изслуша експертиза.
Предметът на иска по чл. 5 от ЗЛС поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.
Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето.
2. Легитимацията на страните по производството за поставяне под запрещение се определя от особения му предмет. Иск по това производство могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защитата на интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му под запрещение, а неговите близки бездействуват.
Ответникът по производството за поставяне под запрещение е лицето, чието поставяне под запрещение се иска.
Когато ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител, респ. родител или съпруг(а), ако е сключил брак.
В производството за поставяне под запрещение участието на прокурора е задължително и в случаите, когато искът не е предявен от него.
Противоречива е практиката на съдилищата по въпроса, допустимо ли е встъпването на трети лица по делата за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение по реда на чл. 174 и 197 ГПК. Същинско встъпване и привличане на трето лице е недопустимо. Спорният въпрос е: могат ли да се присъединяват във вече започнатото производство за поставяне под запрещение съпругът, близките роднини и лица, които имат правен интерес от постановяване на решение в един или друг смисъл.
Искът по чл. 275, ал. I ГПК за поставяне на едно лице под запрещение може да бъде предявен от лицата, посочени в закона, от прокурора и всеки, който има правен ннтерес от това.Той може да бъде предявен от едно от тези лица, но няма пречка това да сторят две или повече лица. Другарството на страната на ищеца не е ограничено от закона. Когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК трябва да ги съедини в едно производство. По тези съображения следва да се приеме, че липсва основание да се откаже и встъпването на посочените лица във вече висящ процес за поставяне под запрещение, стига лицата да са от кръга на тези, които са посочени в чл. 275. ал. I ГПК, или да имат правен интерес от встъпването. Такъв ще бъде случаят например, когато лицето е кредитор на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, или е сключило с него сделка. В подкрепа на това е и правилото на чл. 220, ал. 2 ГПК че решението по едно такова производство има действие по отношение на всички, т. е. и по отношение на тези, които имат правен интерес да поискат поставянето някого под запрещение, но сами не са предявили иск. А щом като решението има действие и по отношение на тях, налице е правен интерес по смисъла на чл. 275 ГПК. Следователно лицата, посочени в чл. 275, ал. I ГПК, които могат да искат образуването на производството за поставяне под запрещение, могат при висящ процес и да встъпят в процеса.
3. Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки.
Съгласно утвърдилата се практика смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина на социалистическата държава и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Тази разпоредба на закона не винаги се спазва от съдилищата. Това изискване следва да се спазва, защото като отговорен орган на социалистическата държава съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника.
Принципът за непосредствеността е важен момент на това производство. Разпитът на ответника трябва да предшествува събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника. Ако лицето се намира в болница за душевно болни и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът, след като събере сведения за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления.В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
Само след като изпълни посочените изисквания на закона, съдът може да събира доказателства, да разпитва свидетели и да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието на ответника. Тези доказателства обаче могат да се окажат безпредметни, когато съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности.
4. Съдилищата нееднакво схващат и разбират искането за поставяне под запрещение.
За да бъде поставено едно лице под запрещение, законът изисква то да страда от слабоумие или от душевна болест, както и да не е в състояние да се грижи за своите работи.
Страната въз основа на известни факти може да иска поставянето на лицето под запрещение, а съдът е, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието определи какво да бъде запрещението пълно или ограничено. В тази насока съдебната практика също не е еднаква. В едни решения се приема, че ищецът е длъжен да посочи под какво запрещение следва да бъде поставено лицето, а в други, че съдът е единствено овластен, като обсъди данните по делото, да даде квалификация на спора какво да бъде запрещението пълно или ограничено. Становището, че ако е искано поставяне под ограничено запрещение, съдът не може да постанови решение за поставяне лицето под пълно запрещение, е изоставено от съдебната практика. 5. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона. В съдебната практика се срещат случаи, когато вещи лица са давали заключение, че макар ответникът да не страда от слабоумие или душевна болест, по определени съображения следва да бъде поставен под ограничено запрещение или че общото здравословно състояние на ответника е такова, че се налага неговото поставяне под запрещение. Съдилищата обаче, позовавайки се на своите непосредствени впечатления от разпита на лицето и близките му, са отхвърлили експертизата. Така постановените от съдилищата решения са законосъобразни. Съгласно чл. 157 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. 6. След като се убеди както от личния разпит на ответника и негови близки, така и от заключението на вещото лице, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, първоинстанционният съд трябва да му назначи временен попечител, който да се грижи и защищава неговите лични и имуществени интереси, като изпълнява и представителни функции до назначаването на постоянен, настойник или попечител (чл. 275, ал. 3 ГПК). Това не винаги се спазва от съдилищата. Назначаването на временен попечител ограничава материалноправната дееспособност на ответника, но не и неговата процесуална дееспособност. Ответникът продължава да участвува лично в производството за поставяне под запрещение до влизането на решението в сила. Решението за поставяне под запрещение лишава ответника от дееспособност от деня, когато е влязло в сила. 7. След като решението е влязло в сила, съдът съобщава на органа по настойничеството да назначи на запретения настойник или попечител. Това съобщение обаче следва да се извършва диференцирано с оглед семейното положение на ответника. Съобщението за поставяне под запрещение на пълнолетното лице, което има съпруг(а), има информативен характер само във връзка с обявяване статуса на лицето на органа по настойничеството, а не за да се учреди настойничество. Това е така, защото настойник по право е неговият дееспособен съпруг (чл. 108, ал. посл. ЗЛС). Ако поставеният под запрещение няма съпруг, родителите на същия упражняват по право родителските права и задължения и го представляват пред съда. Настойнически съвет в такъв случай не се учредява. Настойничество се учредява и се съставя настойнически съвет само ако запретеният няма съпруг или родители. 8. Със смъртта на този, чието запрещение се иска, в течение на производството по делото това производство става безпредметно липсва правен субект, нуждаещ се от правна закрила на запретеността. Производството за поставяне под запрещение се прекратява, а решението на първата инстанция, ако има такова, се обезсилва. Промяна в основанието на иска като такъв за установяване, че преди смъртта си лицето е било в състояние, което дава основание същото да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, е недопустимо. Такъв иск не е предвиден в закона. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвид в закона. В глава XXVII чл. 275 до чл. 277 ГПК, не е предвидена подобна възможност. Правните действия, които е извършило лицето, чието поставяне под запрещение се иска, преди влизане на решението за поставянето му под запрещение в сила, могат да се унищожат по иск на страните, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, и след смъртта на лицето, чието запрещение се иска (чл. 3 и 5 ЗЛС и чл. 31 и 32 ЗЗД). В тези случаи е от значение под какво запрещение би било поставено лицето. С прекратяването на делото поради смърт на ответника с нищо не се увреждат интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от ответника преди смъртта му, ако тези действия накърняват техните интереси.
9. Съгласно чл. 5 ЗЛС поставянето под пълно или ограничено запрещение на едно лице може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес. Следователно законът третира за ищец този, който е предявил иска или е участвувал.в делата, а за ответник този, запрещението на когото се иска. Затова близките роднини, съпругът и лицата с правен интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението, с което ответникът не е поставен под запрещение. Законът при това производство държи сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на близките му, които не желаят това. Във всички случаи прокурорът може да обжалва решението и при уважен, и при отхвърлен иск.
10. За отменяване запрещението се прилагат същите правила, които важат за допускането му (чл.275, ал.2 и 3 и чл.275, ал. 1 и 2 ГПК). Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменяването на запрещението да бъде поискано и от тези които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили. Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си, включително и този по чл. 108 ЗЛС, да поиска отменяване на запрещението си. Пълно запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира окръжния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК. Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол на ЛКК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на ограничено запретения, органът по настойничеството или настойническият съвет на поставения под пълно запрещение откажат да поискат отменяване на запрещението, поставеният под запрещение може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяване на запрещението. Ако едно лице е поставено под пълно запрещение по искане на единия родител, искът за отмяна на запрещението следва да бъде предявен против другия родител, по чието искане е било поставено запрещението, а не срещу поставения под запрещение. Родителите съгласно чл. 108, ал. 2 ЗЛС упражняват родителските права и задължения и ще го представляват пред съда.
11. Ищците в производството за поставяне под запрещение нямат право на разноски, защото ответникът с поведението си не е дал.повод за иска, той се води в негов интерес. Ако ответникът е направил разноски, последните се дължат на общо основание при отхвърлянето на иска.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта