Решение № 725 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 163/2008 г.,

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Решение № 725 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 163/2008 г.,

от jafiso » Пет Юни 19, 2009 12:56 pm

Решение № 725 от 4.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 163/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев

чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 ЗЗД
чл. 34 ЗЗД
чл. 55 ал. 1 ЗЗД
чл. 228 ЗЗД

Невъзможен предмет, което е основание за нищожност на договора, ще е налице тогава когато липсва обектът на правоотношението.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната която твърди, че сделката е сключена при липса на основание носи тежестта на доказване.

С наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице което не е собственик на вещта.

————————————————————————————————


Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК - в сила от 01.03.2008 г., и е образувано по касационна жалба на "Р." Е. гр. Ш., ул."К" № х, подадена против решение № 6/04.01.2008 г. по гр. д. № 481/2007 г. на В. апелативен съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора А. Н. по съображения изложени в писмена защита.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.

Според касатора приетото от въззивния съд за "невъзможен предмет" било необосновано, тъй като невъзможността на предмета можела да бъде не само фактическа, но и правна, а ответниците нито са собственици, нито наемодатели на процесния склад, поради което не са имали държането на същия, и поради това не са могли да предоставят на касатора ползването на имота, предмет на наемните договори. Правят се оплаквания, че съдът игнорирал напълно решението по гр. д. № 430/1999 г. на ШОС, с което се приема, че касаторът е бил в наемен договор с "Т." АД, а така е прието и с останалите решения по които е осъден да заплати наем и обезщетение на "Т." АД.

Неправилно било прието от съда, че доказателствената тежест за доказване на твърдението за липса на основание лежала върху ищеца, докато указанията на ВКС в отменителното му решение били други.

Ответникът А. Б. от гр. В. е подала писмено становище по оплакванията в касационната жалба, като счита същите са неоснователни а обжалваното решение за правилно, и моли същото да се остави в сила.

Ответниците Е. В. А., Я. Б. А., Е. Я. Б. . с фирма "П." и "Щ.", всички от гр. В., не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество. ВКС, II т. о. след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 331/06.07.2007 г. по гр. д. № 85/2007 г. на Ш. окръжен съд, с което се отхвърлят предявените от "Р." гр. Ш. обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 ЗЗД и чл. 34 във вр. с чл. 55 ал. 1 ЗЗД, против А. Б. Д., Е. В. А., Я. Б. А., Е. Я. Б. А. с фирма "П." и "Щ.", всички от гр. В., за прогласяване нищожността на договори за наем от 19.12.1997 г., от 01.01.2000 г. и от 01.02.2002 г. и за връщане на изплатени наемни вноски по цитираните договори, както и за заплащане на мораторна лихва.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е сключил договор № 26/01.07.1997 г. с "Т." ЕАД, с което последният му предоставил под наем складово помещение, находящо се в гр. Ш., за срок до 31.12.1997 г. Впоследствие "Р." гр. Ш. сключил договори за наем за същото складово помещение - на 19.12.1997 г. с Б. Щ. А. за срок от шест месеца, на 01.01.2000 г. безсрочен договор с "Щ.", на 01.03.2001 г. за срок от 12 месеца с Е. "П.", и на 01.02.2002 г. отново с "Щ." ООД. С влязло в сила решение от 16.06.2000 г. на ШОС по гр. д. № 430/1999 г., "Р." бил осъден да заплати на "Т." АД наем за периода от 01.12.1997 г. до 31.03.1999 г. и да му предаде процесното складово помещение. Помещението не било предадено на "Т." АД, и "Р." гр. Ш. продължил да го ползва необезпокоявано. С влязло в сила решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 1484/2002 г. на ШРС касаторът бил осъден да заплати на "Т." АД - Ш. наем за периода от 01.04.1999 г. до 25.09.1999 г. и обезщетение за неоснователно ползване на процесното помещение за времето от 27.05.1999 г. до 27.11.2001 г., а с решение от 11.02.2004 г. по гр. д. № 738/2003 г. на ШОС, бил осъден да заплати обезщетение за неоснователно ползване от 28.11.2001 г. до 30.06.2002 г.

В тези решения не са обсъждани от фактическа и правна страна наличието на облигационни отношения между "Р." и ответниците. На 16.08.2002 г. е починал Б. Щ. А. и е оставил за свои наследници А. Б. Д., Е. В. А. и Я. Б. А., които са водили спорове с "Т." АД, относно правото на собственост върху процесното складово помещение, предмет на наемните договори. От писмото от 04.03.1998 г. адресирано до "Т." АД, е видно, че на "Р." е бил известен факта за завършено реституционно производство и за наличието на висящ съдебен спор по повод собствеността върху имота.

От горната фактическа обстановка ВАС приема, че обективно и субективно съединените искове, предявени за обявяване нищожността на договорите от 19.12.1997 г., от 01.01.2000 г., от 01.03.2001 г., и от 01.02.2002 г., и исковете за връщане на платените наемни цени по тези договори, са неоснователни. Според въззивният съд договорите не са нищожни на поддържаните от ищеца основания - нищожен предмет и липса на основание - хипотези визирани в чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 ЗЗД. ВАС излага съображения, че вещта предмет на наемния договор не е погинала и е съществувала в оборота към момента на подписване на договорите.

Ирелевантен е факта, според приетото от въззивния съд, за предаване държането на процесното помещение и за собствеността върху вещта. Не е прието за основателно и твърдението за нищожност на договорите, поради липса на основание. ВАС счита, че основанието е оборима презумпция съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, и с оглед твърдението на ищеца за липса на основание, той е следвало да докаже твърдението си, но такова доказване не било проведено.

Въззивното решение е правилно.

Невъзможен предмет, което е основание за нищожност на договора, ще е налице тогава когато липсва обектът на правоотношението, а процесният случай не е такъв. Предметът, тоест обектът на правоотношението, в процесния случай е бил складовото помещение, находящо се в гр. Ш., за което страните са подписани договорите за наем. Не е налице и правна невъзможност, каквито доводи се навеждат от касатора, тъй като вещта не е извадена от гражданско обръщение. Фактът, че касаторът е държал вещта, предадена му от предишния наемодател "Т." АД и, че не е имало фактическо предаване на имота от страна на ответниците, не означава, че наемното правоотношение е с невъзможен предмет.

Неоснователно е оплакването, че съдът игнорирал напълно решението по гр. д. № 430/1999 г. на ШОС, с което се приема, че касаторът е бил преди това в наемен договор с "Т." АД, тъй като в обжалваното решение съдът излага съображения за това правоотношение, но този факт не може да обоснове извод за нищожност на процесните договори за наем, поради невъзможен предмет. Без всякакво значение е дали ответниците наемодатели са били собственици на процесното складово помещение. С наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице което не е собственик на вещта.

Неоснователно е поддържаното оплакване, че неправилно е прието от ВАС, че доказателствената тежест за доказване на твърдението за липса на основание лежала върху ищеца, докато указанията на ВКС в отменителното му решение били други.

Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) всяка страна трябва да установи обстоятелствата на които основава своите искания или възражения, и това е така, тъй като от настъпването на твърдяните факти тя ще извлече изгодни за себе си правни последици. Правилно е прието от въззивния съд, че чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната която твърди че сделката е сключена при липса на основание носи тежестта на доказване, като в конкретния случай това е ищецът, а указанията на ВКС в отменителното му решение не са дадени в обратен смисъл, каквито оплаквания се поддържат от касатора.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/04.01.2008 г. по гр. д. № 481/2007 г. на В. апелативен съд.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта