Решение № 8 от 20.02.2007 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 307/2

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Решение № 8 от 20.02.2007 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 307/2

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:22 pm

Решение № 8 от 20.02.2007 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 307/2006 г., ГК, докладчик съдията Илияна Попова
чл. 12 ЗЗД

чл. 21, ал. 1 ЗЗД

чл. 26, ал. 2 ЗЗД

чл. 79 ЗЗД

чл. 86, ал. 1 ЗЗД

чл. 99, ал. 1, 3 и 4 ЗЗД

чл. 17 ЗОП

чл. 46, ал. 1 ЗОП
Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Могат да се цедират само прехвърлими права. Ако правото е непрехвърлимо, цесията е с невъзможен предмет.

Възложителят сключва договор за обществена поръчка с кандидата, който е определил за изпълнител. При отказ на кандидата, определен за изпълнител, да сключи договор възложителят предлага договора на кандидата, класиран на второ място, а ако и той откаже на кандидата, класиран на трето място. Договор може да се сключи само с класираните кандидати, участвали в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Не съществува възможност изпълнителят по договора за обществена поръчка да прехвърля правата и задълженията си по този договор.

Правото на цесионера да иска от цедента установяващите вземането документи е конкретно проявление на дължимата по чл. 12 от ЗЗД добросъвестност на страните, както и на грижата на добър търговец, дължима по чл. 302 от ТЗ при всяка търговска сделка. Грижата на добър търговец се дължи и по отношение на собствените му работи.
------------------------

Производството е по реда на въззивното обжалване - чл. 196, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

С Решение № 400 от 23.11.2005 г. по т. д. № 8/2005 г. П. окръжен съд е отхвърлил предявения от "А. И." - Ф., със седалище и адрес на управление - ул. "Р. А." № х, хххх А., Ф., срещу " МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. частичен иск по чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД за сумата 220 000 лв. - вземане, произтичащо от договор за доставка на лекарства от 20.05.2003 г., сключен между "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. и " М." ООД, гр. С., което вземане е цедирано на "А. И." - Ф. с договор за цесия от 26.02.2004 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД са сумата 80 000 лв. - мораторна лихва върху цедираното вземане, произтичащо от договор за доставка на лекарства, за времето от падежа на всяко едно от неиздължените вземания по фактурите, издадени в периода 08.05.2002 г. - 25.05.2004 г. до завеждане на иска - 13.01.2005 г., като неоснователен.

Въззивна жалба срещу това решение е подадена от ищеца "А. И." Ф., чрез адвокатите Р. Ц. и Б. М. Направени са оплаквания, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Окръжният съд не преценил и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Неправилно първостепенният съд аргументирал решението си само на основание клаузата в договора за непрехвърлимост на вземането, без да се съобрази с валидно сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на болницата, съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С подробни доводи се атакува изводът на окръжния съд, че ищецът е недобросъвестен цесионер. Позовавайки се на чл. 3, ал. 2 от договора за цесия, жалбоподателят твърди, че не е знаел и не е могъл да знае за съдържанието на договора за дълга. Първоинстанционното решение било неправилно, тъй като договорът за цесия е произвел правното си действие, поради наличието на императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, която следвало да се тълкува във връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбоподателя, уговорката за непрехвърлимост на правата и задълженията по договора, залегнала в договора за доставка, има само относителен характер и тя не може да бъде противопоставена на трети лица, независимо от липсата или наличието на добросъвестност у тях. Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

С Решение № 103 от 06.03.2006 г. по т. д. № 8/2005 г. П. окръжен съд е допълнил решението си от 23.11.2005 г., постановено по същото дело, като признава, че оспорването, на основание чл. 154 от ГПК, по отношение датата и подписа за издател на приложените на лист 181 - 183 от делото заверени копия от две съобщения за извършена цесия, отправени от " М." ЕООД, гр. С. до "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. и получени съответно на 05.04.2004 г. и на 12.05.2004 г., което оспорване е направено от "А. И." - Ф., не е доказано.

Въззивна жалба срещу това допълнително решение е подадена от ищеца по делото "А. И." - Ф., с оплаквания, че същото е порочно, тъй като е постановено в нарушение на материални и процесуалния закон. Поискано е да се отмени изцяло допълнителното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се признае оспорването за доказано, а документите - за неистински.

Ответникът по въззивните жалби - "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П., вече с променено наименование - " У. МБАЛ - д-р Г. С." ЕАД, гр. П., заема становище, че жалбите са неоснователни и моли съдът да остави в сила обжалваните основно и допълнително решение.

Третото лице - помагач - МЗ- С., не изразява становище по постъпилите въззивни жалби.

Третото лице - помагач - АДВ, гр. С., изразява становище, че жалбите са неоснователни.

Третите лица - " М." ЕООД, гр. С. и " Т." АД, гр. С., не изразяват становище по въззивните жалби.
В. Т. апелативен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби срещу основното и допълнителното решение са подадени в срок и са процесуално допустими.

Пред П. окръжен съд са предявени два обективно съединени иска - частичен иск за сумата 220 000 лв. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 80 000 лв.

Ищецът "А. И." - Ф. твърди, че на 26.02.2004 г. е сключил договор за цесия с " М." ООД, гр. С., по силата на който " М." ООД прехвърля вземанията си от длъжници (болнични заведения, посочени в приложение № 1 към договора и представляваща неразделна част от същия) срещу цена в размер на 4 177 652,09 евро. Вземането на " М." ООД към "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. е в общ размер на 1 511 109,51 лв. с ДДС, представлява неиздължената стойност на доставени медикаменти и е възникнало на основание сключен договор от 20.05.2003 г. по Закона за обществените поръчки и фактури за доставка на лекарства. Ищецът твърди, че погасяването на вземането е следвало да се извърши с банков кредит при условията на разсрочено плащане от 90 дни, считано от датата на издаването на съответните фактури, като след настъпване на падежите на неизплатените вземания за доставените лекарства са започнали да текат законови лихви върху неиздължените суми, които към датата на завеждане на исковата молба възлизат на 80 000 лв. Ищецът твърди, че по силата на договора за цесия е встъпил на мястото на " М." ООД, като кредитор на "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. и тъй като длъжникът до настоящия момент не е изпълнил задължението си, ищецът има интерес от търсене на сумата главница и лихви по съдебен ред, като в производството претендира главницата частично в размер на 220 000 лв. Ищецът моли съдът да осъди ответникът да му заплати сумата 220 000 лв. от задължението си по договора за доставка на лекарства в размер на 1 511 109,51 лв. с ДДС, както и лихва за забава върху главницата в размер на 80 000 лв., считано от деня на настъпване на падежа за всяка от неиздължените суми по фактури за периода 08.05.2002 г. - 25.05.2004 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. оспорва исковете. Възразява, че в договора от 20.05.2004 г. е налице клауза на непрехвърлимост на вземането на трети лица (становище на процесуалния представител в съдебното заседание, проведено от окръжния съд на 21.03.2005 г.).

Третото лице - помагач - Министерство на здравеопазването, заема становище, че предявените искове са неоснователни. Поради предвидената в чл. 11.5 от Договора между " М." ООД и "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. предвижда непрехвърлимост на вземанията, произтичащи от договора, сключен по Закона за обществените поръчки.

Третото лице - Агенция за държавни вземания, гр. С., изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Правилно АДВ - С. е получила плащане от ответната болница.

Третите лица " М." ООД и " Т." ООД заемат становище за неоснователност на предявените искове. Възразяват, че към момента на сключване на договора за цесия с ищеца от 26.02.2004 г. вземането не е било в патримониума на " М." ООД, тъй като е било цедирано на друг кредитор - " Т." ООД.

От фактическа страна се установява следното:

На 20.05.2003 г., на основание чл. 17 от ЗОП, между "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. (възложител) и " М." ООД, гр. С. (изпълнител) е бил сключен договор за обществена поръчка за доставяне на медикаменти. Съгласно чл. 3.1 от този договор, плащането се осъществява в български лева, чрез банков превод от страна на възложителя по сметка на изпълнителя, разсрочено - в срок до 90 календарни дни, след представяне на подробно изброени документи.

В чл. 11.5 е предвидено, че изпълнителят няма право да прехвърля правата и задълженията, произтичащи от този договор на трето лице.

На 26.02.2004 г. между " М." ООД, гр. С. - цедент и "А. И." - Ф. - цесионер е сключен договор за цесия, предвид на това, че към момента на сключването му цедентът дължи на цесионера 4 177 652,09 евро за доставени лекарствени продукти по фактури, описани в приложение № 2 към договора, цедентът прехвърля изцяло на цесионера - "А. И." - Ф., своите вземания от длъжниците, посочени в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от същия. Общият размер на вземанията на цедента, посочени в Приложение № 1, е 8 170 777,29 лв., които представляват сумата без ДДС на вземанията на цедента от изброените длъжници. Сумата от 1 634 155,46 лв., която представлява ДДС, не е предмет на договора за цесия (чл. 1, ал. 1 и 2).

Съгласно чл. 3.1 от договора за цесия, цедентът се задължава да предаде на цесионера оригинални екземпляри на Договорите и всички налични оригинални първични документи, удостоверяващи и касаещи възникването и обслужването на всички вземания, предмет на този договор, посочени в Приложение № 1 към същия. В чл. 3.2 от договора е посочено, че документите се предават на цесионера в момента на подписване на договора за цесия, за което страните подписват приемо-предавателен протокол.

Видно е от Приложение № 1 към договора за цесия, че под № 15 на " МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. е посочено задължение в лева с ДДС 1 511 109,51 лв., а сума без ДДС в размер на 1 259 257,93 лв. Последната сума е предмет на договора за цесия, тъй като тя представлява задължението на болницата без ДДС, така, както е уговорено в чл. 1 от договора за цесия. Предмет на цесията са вземанията на цедента от изброените в Приложение 1 длъжници, представляващи сумата без ДДС. Ето защо, несъстоятелно е твърдението на ищеца в исковата молба, че на него е цедирано вземането към ответната болница в размер на 1 511 109,51 лв. Цедирано е вземане в размер на 1 259 257,93 лв. Именно това вземане кредиторът " М." ООД, гр. С. посочва в уведомлението си до длъжника "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. за извършеното прехвърляне на вземането на новия кредитор "А. И." - Ф. Писмото е получено от длъжника - ответник по делото на 27.02.2004 г. Същото е било заведено под № 1161/27.02.2004 г. във входящия регистър на ответната болница - обстоятелство, което се признава от ответника.

На 20.02.2004 г. " М." ООД, гр. С. е цедирало на " Т." ООД, гр. С. своите вземания, произтичащи от договори за доставка на медикаменти с болнични заведения в страната, сред които и вземане в размер на 1 171 495,44 лв. без ДДС, произтичащо от договора за обществена поръчка от 20.05.2003 г., сключен с "МБАЛ - П." ЕАД. За тази цесия длъжникът "МБАЛ - П." ЕАД е бил уведомен от цедента " М." ЕООД на 05.04.2004 г. (съобщението, приложено на лист 268 от делото). На 12.05.2004 г. " М." ЕООД, гр. С. е изпратило съобщение до длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което го уведомява, че в предходното съобщение договорът за цесия е погрешно посочен с дата 2.02.2004 г. и че датата на договора за цесия е 20.02.2004 г. И това съобщение е получено от ответната болница, където е заведено с вх. № 3146/12.05.2004 г. По делото са представени и известията за доставяне (обратните разписки) на горните две съобщения за извършената цесия. Следователно, в случая, кредиторът " М." ООД, гр. С., впоследствие преобразувано на ЕООД, е прехвърлило вземането си срещу ответното дружество последователно на няколко лица.

Установено е по делото, че със запорно съобщение от 9.03.2004 г. от Агенция "М." - РМД - С. е било запорирано вземането на " М." ООД към "МБАЛ" ЕАД, гр. П. в размер на 1 489 787,91 лв. по договори за доставка на лекарства, като са запорирани банковите сметки на "МБАЛ" ЕАД, гр. П. в "Р." АД - клон П., в "О. Б." АД - клон П., в "ОББ" - клон П. Запорът е бил наложен за обезпечаване на публични държавни вземания, възникнали в тежест на фирма " М." ООД, гр. С. С нареждане от 16.07.2004 г., издадено от Агенция за държавни вземания - Регионална дирекция, гр. С. е наредено на "Р." АД - клон П. незабавно да бъде прехвърлена сумата от 1 392 389,51 лв. от сметката на "МБАЛ" ЕАД, гр. П., запорирана със запорното съобщение от 18.03.2004 г., по сметка на Агенцията за държавни вземания - РД, гр. С., това нареждане е изпълнено, което се установява от представените по делото две платежни нареждания от 22.07.2004 г., по които "Р." АД - клон П. превежда на Агенцията за държавни вземания сумите 808 030,05 лв. и 584 359,46 лв. от сметката на "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П.

От заключението на икономическата експертиза, извършила проверка в ответното дружество на оригиналните данъчни фактури, издадени от " М." ООД, гр. С. за доставки на медикаменти и медицински консумативи, съгласно договор за доставка от 20.05.2003 г., се установява, че размерът на задължението на "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П. към " М." ООД, без двете оспорени от ответника фактури № 9302806/8.05.2002 г. и проформа фактура № 10300027/7.04.2003 г., възлиза на 1 226 262,42 лв. без ДДС. Ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил в съдебното заседание, проведено на 6.06.2005 г. пред окръжния съд, че не претендира сумите по посочените две фактури. Вещото лице е установило, че фактурите не са били осчетоводени в ответното дружество и по тях няма заприходени в същото доставки на медикаменти . Следователно, сумите по посочените две фактури не следва да се имат предвид при определяне размера на задължението. Според експертизата размера на мораторната лихва върху главницата от 1 226 262,42 лв. възлиза на 136 094,33 лв. от деня на забавата, изчислена по всяка фактура, съобразена с условията на отложено плащане, до датата на исковата молба - 13.01.2005 г.

При тези данни от фактическа страна, въззивният съд приема, че предявените искове са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предявеният частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД е неоснователен.

Въззивният съд счита, че цесията, извършена на 26.02.2004 г. от " М." ООД, гр. С. в полза на ищеца "А. И." - Ф., не е валидна и не може да се противопостави на длъжника "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Следователно, могат да се цедират само прехвърлими права. Ако правото е непрехвърлимо, цесията е с невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В случая, вземането е непрехвърлимо.

Въззивният съд счита, че непрехвърлимостта на вземането в случая произтича, както от закона, така и от договора, от който то е възникнало. Договорът, от който произтича вземането на " М." ООД, гр. С. към "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П., е договор за обществена поръчка, сключен на основание чл. 17 от ЗОП и въз основа на проведена открита процедура и заповед на Изпълнителния директор на ответната болница за определяне на участника, спечелил поръчката. Действително, в Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56/1999 г., отм. ДВ, бр. 28/2004 г., в сила от 1.10.2004 г.), действал по време на възникване на правоотношенията между страните, липсва изричен текст, който да забранява прехвърляне на правата и задълженията по този вид договори. Но в действителност такава забрана съществува и тя се съдържа в разпоредбата на чл. 46 от ЗОП. Според чл. 46, ал. 1 от ЗОП, възложителят сключва договор за обществена поръчка с кандидата, който е определил за изпълнител. При отказ на кандидата, определен за изпълнител, да сключи договор възложителят предлага договора на кандидата, класиран на второ място, а ако и той откаже на кандидата, класиран на трето място. Смисълът на цялата разпоредба е, че договор може да се сключи само с класираните кандидати, участвали в процедурата по възлагане на обществената поръчка. От това следва, че не съществува възможност изпълнителят по договора за обществена поръчка да прехвърля правата и задълженията си по този договор. В противен случай, би се стигнало до заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

Освен това, самият договор, от който произтича вземането, а това е Договорът за обществена поръчка от 20.05.2003 г., изрично предвижда в чл. 11.5, че изпълнителят по него няма право да прехвърля правата и задълженията, произтичащи от договора за обществена поръчка на трето лице. Въз основа на тази клауза изпълнителят по договора за обществена поръчка " М." ООД, гр. С. няма право да прехвърля на трето лице правата и задълженията си по този договор. Въззивният съд споделя напълно доводите на първостепенният съд относно неоснователността на възражението на ищеца, че е бил добросъвестен купувач на вземането, тъй като не е знаел за клаузата в договора за обществена поръчка. Видно е от чл. 3, ал. 1 и 2 от Договора за цесия, сключен на 26.02.2004 г., че всички документи - оригинални екземпляри от договори и всички налични първични документи, удостоверяващи или касаещи вземането се предават на цесионера в момента на подписване на договора. Следователно, в момента на подписването на договора за цесия цесионерът - ищец по делото, е разполагал с документите, установяващи вземането, включително и с договора за обществена поръчка от 20.05.2003 г. и е могъл да узнае за съдържащата се в него клауза за непрехвърлимост на вземането. Правото на цесионера да иска от цедента установяващите вземането документи е конкретно проявление на дължимата по чл. 12 от ЗЗД добросъвестност на страните, както и на грижата на добър търговец, дължима по чл. 302 от ТЗ при всяка търговска сделка. Безспорно, цесията от 26.02.2004 г. е търговска сделка. Грижата на добър търговец се дължи и по отношение на собствените му работи. Полагането на такава грижа изисква в случая запознаване с документите, които установяват вземането и които според чл. 3 от договора за цесия, са били налични при подписването на договора. Това, че ищецът не се е запознал със съдържанието на договора за обществена поръчка от 20.05.2003 г., е проява на небрежност от негова страна и е недопустимо той да черпи права от собствената си небрежност, твърдейки, че не е знаел за клаузата на чл. 11.5 от договора за обществена поръчка. Неоснователно в случая ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Действително, договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Именно с разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с ал. 3 законът предвижда разширяване действието на един договор не само между страните по него, но и по отношение на трети за този договор лица.

Доводът на ищеца, че вземането, предмет на цесията от 26.02.2004 г., е задължение за заплащане на доставените лекарства, които " М." ООД - С. е получило от "А. И." - Ф., и поради това, дължи заплащането им - е неоснователен. Твърдението, че лекарствата, които са били доставени на ответната болница, всъщност са на ищеца, само подкрепя изложените по-горе изводи, че последният е знаел за сключения договор за обществена поръчка от 20.05.2003 г.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че цесията от 26.02.2004 г. не може да се противопостави на длъжника - ответник по делото, поради което същият не дължи плащане на вземането на цесионера - ищец по делото, тъй като последният не е негов кредитор. Аналогични са съображенията за непрехвърлимост на вземането и по отношение на другия договор за цесия - този от 20.02.2004 г. Безпредметно е да се обсъжда за коя от двете цесии длъжникът е бил уведомен по-рано, с оглед правилото на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

След като ответникът не дължи плащане на главницата, то той не дължи плащане и на акцесорното задължение за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което и този иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.

В обжалваното решение първостепенният съд е направил същите фактически и правни изводи, поради което решението му е правилно и следва да се остави в сила.

По отношение на въззивната жалба, подадена срещу допълнителното решение от 06.03.2006 г.:

Въззивната жалба срещу това решение е неоснователна.

Действително, първостепенният съд е открил производство по чл. 154 от ГПК за оспорване истинността на представените от ответната болница две съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изходящи от " М." ООД, гр. С. до "МБАЛ - П." ЕАД, гр. П., с първото от които на длъжника се съобщава, че вземането е цедирано на " Т. т" АД, гр. С., а с второто се съобщава за допуснатата техническа грешка в първото съобщение в изписване датата на договора за цесия. На съобщенията, изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е бил поставен печат на ответната болница, с който се удостоверява завеждането им във входящия регистър на болницата. Ищецът "А. И." - Ф. е поискал посочените съобщения да се представят, на основание чл. 101 от ГПК, в оригинал и е оспорил датата и подписа на издателя. В производството пред окръжния съд ответната болница е представила нотариално заверени преписи от двете съобщения. Представени са и известията (обратни разписки) за получаване на посочените две съобщения. Датите, които ответното дружество е удостоверило чрез печата си за получаване на тези съобщения, съвпадат с датите, отразени в обратните разписки. Следователно, оспорването на датата на получаване на съобщенията до длъжника за цесията от 20.02.2004 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Оспорването на автентичността на двете съобщения също следва да се отхвърли. Правилно първостепенният съд, извършвайки сравнение на оспорените две заверени от страната копия от съобщенията за извършената цесия, с други неоспорени документи по делото - нотариално заверени преписи от същите съобщения, неоспорени от ищеца, е достигнал до извода, че и в тази част оспорването на двата документа е неоснователно. Непрецизно в допълнителното решение е посочено, че оспорването не е доказано. От това следва да се разбира, че окръжният съд отхвърля оспорването.

Следва да се отбележи същественият момент, че оспорените документи не се отразяват на изхода на делото по предявените искове. Както първата, така и настоящата инстанция обосновават неоснователността на предявените искове с обстоятелството, че цесията, от която ищецът черпи права, не може да се противопостави на длъжника, поради непрехвърлимост на вземането.

С оглед на изложеното, допълнителното решение се явява правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата "МБАЛ - д-р Г. С." ЕАД, гр. П. сумата 780 лв. за направените разноски за тази инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, В. Т. апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 400 от 23.11.2005 г. на П. окръжен съд, постановено по т. д. № 8/2005 г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 06.03.2006 г. на П. окръжен съд, постановено по т. д. № 8/2005 г. по описа на същия съд, по реда на чл. 193 от ГПК.
ОСЪЖДА "А. И." - Ф., със седалище и адрес на управление - ул. "Р. А." № х, ххххх А., Ф., да заплати на "МБАЛ - д-р Г. С." ЕАД, гр. П. сумата 780 лв. за направените разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта