Решение № 40 от 17.02.2005 г. на ВКС по д. № 538/2004 г.

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Решение № 40 от 17.02.2005 г. на ВКС по д. № 538/2004 г.

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:21 pm

Решение № 40 от 17.02.2005 г. на ВКС по д. № 538/2004 г., ТК, II-ро о., докладчик председателят Кръстьо Яначков
чл. 57, ал. 2 Конституция на РБ

чл. 12 ЗЗД

чл. 74 ТЗ

чл. 220, ал. 1, изр. 1 ТЗ

чл. 224, ал. 1 ТЗ

чл. 188, ал. 1 ГПК
Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен, целта му е да бъде отменено решение на общото събрание на дружеството, което решение противоречи на закона, учредителния договор или устава. Общото събрание на акционерното дружество е органът, на който акционерите упражняват своите права. В чл. 220 ТЗ е посочено кой има право на участие в общото събрание на АД. Общото събрание включва акционерите с право на глас. При вземането на решенията от ОС, които по същината си са правни сделки, са нарушени правата на дребните акционери, а това е нарушение на произтичащото от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и от чл. 12 ЗЗД задължение за лоялност и последицата е една - отмяната на взетите решения. Решението на въззивния съд е обосновано, тъй като фактическите му констатации не са опорочени, поради грешки при прилагане на правилата за логическото мислене или на опитните правила.
------------------------

С Решение от 1 октомври 2003 г. по т. д. № 232/2003 г. П. окръжен съд по иска, предявен, на основание чл. 74 ТЗ , от Г. С. К. от гр. П., ул. "Л." № x , срещу "Т. П." АД, със седалище и адрес на управление на дружеството - гр. П., бул. "В. А." № x , отменил, като незаконосъобразни, решенията, приети от общото събрание на акционерите на ответното търговско дружество, проведено на 15 април 2003 г., и присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 132,00 лв.

Първоинстанционното решение е било обжалвано от "Т. П." АД пред П. окръжен съд, който с Решение № 130 от 20 март 2004 г. по в. гр. д. № 968/2003 г. го оставил в сила, присъждайки в полза на въззиваемия направените във въззивното производство разноски в размер на 50 лв.

Срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от "Т. П." АД, с оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и с искане да се отмени.

Становището на ответника по касация е, че жалбата е неоснователна, и моли съдът да остави сила атакуваното решение.

Съдът намира, че подадената касационна жалба е допустима: касаторът своевременно и редовно е упражнил правото си за обжалване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, а с оглед заявените основания за касационно обжалване на неправилни решения - и правилно, поради което се оставя в сила.

Ищецът Г. С. К. - акционер в ответното търговско дружество, легитимиран да предяви конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, твърди в исковата си молба, че в нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ, писмените материали, свързани с дневния ред на проведеното на 15 април 2003 г. в гр. М. общо събрание на акционерите, не били поставени на разположение на акционерите, в т. ч. и на ищеца, за да могат те, респ. той, да се запознае с тях, това основание е отхвърлено от първоинстанционния съд и не е било предмет на въззивното производство. На второ място, ищецът поддържа, че самото общо събрание било проведено при обстановка и условия, които не му позволили да разбере какво точно става. Подчертава се обстоятелството, че акционерите в дружеството били над 200 лица, а осигуреното за общото събрание помещение било под 10 кв. м., в което не могли да се съберат явилите се акционери, макар и 28 на брой. Не се чувало нищо, нито пък било възможно да се проследи кой какво говори, дали се гласува и за какво. Дори било обявено, че ОС се прекратява, видял, че другите напускат, и той тръгнал с тях. Така - според ищеца, в резултат на лошата организация и условия за работа, липсата на каквито и да било възможности за акционерите реално да участват в събранието, да могат да изразят мнение или да знаят какво точно се гласува в момента, ищецът не можал на практика да упражни своя глас.

Позовавайки се на приложения към делото списък от 10 април 2003 г. на акционерите, издаден от "Ц. д." АД, въззивният съд приема за установено, че броят на акционерите в акционерното дружество към времепровеждането на ОС, отмяна на чийто решения се иска, е 902-ма акционери, като по-голяма част от тях са от гр. П. и П. област. Установено е, че на събранието са били регистрирани 13 акционери, 13 пълномощници и двама представители на акционера "Х." ООД - общо 28 физически лица. Въззивният съд подчертава обстоятелството, че 23 лица - акционери, са изразили несъгласие събранието да се проведе в посочения офис, чиято квадратура е 15 кв. м., и е било невъзможно хората да седнат и да работят нормално. Това несъгласие е било материализирано в протокол, подписан от тези 23 лица, заверен от посочен пом. -нотариус "по реда на чл. 488а ГПК" . Така, в крайна сметка, въззивният съд идва до извод, че лошата организация, липсата на нормални условия за работа на събранието по вина на ответното дружество, са довели до лишаването на акционерите от законните им права реално да участвуват в работата на това събрание, да гласуват и да вземат решения. И тъй като вследствие на собствена преценка на доказателствата и фактите по делото въззивният съд идва до извод за основателност на предявения иск, той оставя в сила първоинстанционното решение.

Изводът на въззивния съд е, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен, целта му е да бъде отменено решение на общото събрание на дружеството, което решение противоречи на закона, учредителния договор или устава.

Общото събрание на акционерното дружество е органът, на който акционерите упражняват своите права. В чл. 220 ТЗ е посочено кой има право на участие в общото събрание на АД. Според чл. 220, ал. 1, изр. 1 ТЗ , общото събрание включва акционерите с право на глас.

В конкретния случай, дневният ред, при който е било свикано общото събрание на акционерите, съдържа две точки - изменение и допълнение на устава; освобождаване на членовете на СД и избор на нови членове.

Установено е, че броят на акционерите в ответното акционерно дружество е значителен. Установено е също така, че от 902 лица, притежаващи акции, на поканата са се отзовали 28 физически лица, т. е. тесен кръг акционери. Поради това, че помещението, в което е било проведено ОС, е било с квадратура 15 кв. м., една значителна част от явилите се акционери са били лишени от възможност да вземат участие в дейността на общото събрание - най-представителния орган на управление на акционерното дружество. Това, че в провеждането на ОС са взели участие акционери - пет на брой, притежаващи големи пакети от акции на дружеството, че формалните изисквания за кворум са били налице, не променя извода, че изборът на място за провеждане на събранието е осуетил участието на 23 на брой акционери. Последните са били лишени от възможността да участвуват в обсъждането и решаването на въпросите от дневния ред, което не налага извод за законност на процедурата по провеждането на ОС. Не може да има спор, че при избора на дата, място и час на събранието, свикващият го е длъжен да се съобрази с някои правила на добросъвестността и добрите нрави. В определеното помещение с квадратура 15 кв. м. за провеждане на ОС достъп са имали незначителен брой акционери - 5 на брой, а останалите 23-ма са останали извън помещението. Ето защо, не може да не се приеме, че е налице злоупотреба с права. В работата на общото събрание могат да не участват всичките 902-ма акционери, тъй като задължение за участие не съществува. Но на явилите се е следвало да се осигури възможност за участие в ОС, което не е сторено. Нарушено е задължението за лоялност.

При вземането на решенията от ОС, които по същината си са правни сделки, са нарушени правата на дребните акционери, а това е нарушение на произтичащото от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и от чл. 12 ЗЗД задължение за лоялност и последицата е една - отмяната на взетите решения.

Неоснователно е оплакването, че е нарушен материалният закон - той е приложен правилно. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е нарушена процесуална норма, обезпечаваща правилността на решението. Всичките доказателства по делото и доводите на страните съдът е преценил съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК . Решението на въззивния съд е обосновано, тъй като фактическите му констатации не са опорочени, поради грешки при прилагане на правилата за логическото мислене или на опитните правила.

Имайки предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от в. гр. д. № 968/2003 г. на П. апелативен съд.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта