Решение № 1015 от 13.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 522/2004

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Решение № 1015 от 13.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 522/2004

от jafiso » Сря Яну 21, 2009 6:16 pm

Решение № 1015 от 13.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 522/2004 г., IV г. о., докладчик председателят Елса Ташева
чл. 12 ЗЗД

чл. 59 ЗЗД
Възникналото правоотношение между страните се регламентира от фактическия състав на неоснователното обогатяване, като един от източниците на облигационни отношения. Той е извъндоговорен източник, т. е. облигационното отношение възниква по силата на фактическия състав, установен в закона, който не включва като съществен елемент нечие волеизявление. Не са налице нарушени задължения за добросъвестност, по смисъла на чл. 12 ЗЗД, който е особен фактически състав и приложим към извъндоговорните задължения за поправяне на вредите.
------------------------

Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК, образувано по касационната жалба на Б. В. Л. и Д. С. Л. - и двамата от гр. Б., срещу Решение № 120/5.01.2004 г. по гр. д. № 146/2003 г. на Апелативен съд, гр. Б. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му и постановяване на касационно решение, с което претенцията им бъде изцяло уважена.

Ответниците по касационната жалба В. И. М. и П. В. С. - М. - и двамата от гр. Б., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационната инстанция.

Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК, а разгледана по съществото на оплакванията в нея - е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното Решение № 130/4.08.2003 г. по гр. д. № 474/2001 г. на Б. окръжен съд, с което е уважен частично искът за обезщетение, в размер на 580 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2002 г., и направените разноски по компенсация, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност по чл. 12 ЗЗД. Констатирано е по делото, че в резултат на постигната уговорка за замяна на предоставените им от М-во на отбраната жилища в строеж, съгласно предварителните договори от 11.02.1994 г., М. предоставят на Л. своя апартамент № 22, а последните предоставят на М. своя апартамент № 32. Преди тази уговорка за замяна на 8.07.1994 г. Л. подписват с третото лице З. Р. задължение да й продадат апартамент № 32, предоставен им с предварителния договор от 11.02.1994 г. Както предварителният договор между М-во на отбраната и ищците Л., така и предварителният договор между М-во на отбраната и ответниците М., сключен на 11.02.1994 г., не са реализирани, с оглед на уговорката за замяна на апартаментите. Сключени са окончателни договори на 23.01.1997 г., като продавачът М-во на отбраната е прехвърлил собствеността на апартамент № 32 на ответниците М., а собствеността на апартамент № 22 - на ищците Л.

Претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 000 лв., представляващо стойността на собствения им апартамент № 22, който са били принудени да продадат на сем. Р. вместо апартамент № 32, какъвто е бил предметът на предварителния им договор, както и останалите претенции, произлизащи от щети за изплатени наеми и свързаните с това комисионни на агенцията, наела квартирата им, както и парични задължения на М. към продавача М-во на отбраната, ищците Л. основават на недобросъвестното поведение на ответниците при водене на преговори за продажба на техен недвижим имот чрез ищците на трети лица.

Въззивният съд, като се е съобразил с отменителното касационно решение, относно приложението на материалноправната норма на чл. 12 ЗЗД, е мотивирал извода, че обезщетението включва в себе си само действителния размер на претърпяната загуба, а не и пропуснатата полза - каквато била стойността на продадения собствен апартамент на ищците. Изводите на първоинстанционния съд за неоснователност и на останалите претенции отново са споделени, като правилни и законосъобразни от въззивния съд.

Изложени са съображения, че направените подобрения и разходи по този имот са включени в цената му, затова, не се е достигнало до намаляване на имуществото на ищците, поради несключената сделка с третото лице, за да се приеме, че има намаляване на същото, мотивиращо основателност на претенцията по чл. 12 ЗЗД.

Касационната инстанция, в настоящия състав, не споделя становището, относно приложимата материалноправна норма на чл. 12 ЗЗД, указана в отменителното Решение № 2065/9.03.2001 г. по гр. д. № 1057/2000 г. на ВКС на РБ, I-то г. о.

Възникналото правоотношение между страните се регламентира от фактическия състав на неоснователното обогатяване, като един от източниците на облигационни отношения. Той е извъндоговорен източник, т. е. облигационното отношение възниква по силата на фактическия състав, установен в закона, който не включва като съществен елемент нечие волеизявление. Това е така, защото между страните не е налице предварителен договор за замяна на предоставените им с предварителните договори от 11.02.1994 г. жилища в груб строеж. По тези предварителни договори продавач е трето, неучаствуващо в спора, юридическо лице - М-во на отбраната. Със сключването на окончателните договори на 23.01.1997 г. касаторите Л. са придобили в собственост апартамент № x, вместо определения им в предварителния договор ап. № x, а ответниците М. са придобили собствеността на ап. № x, вместо определения им в предварителния договор ап. № x. Съдържанието на окончателния договор се е отклонило от това на предварителния договор, за което има изразено съгласие и на участвуващите страни в сделката, т. е. както на продавача - М-во на отбраната, така и на купувачите - страните по настоящия спор. В този случай, единствено меродавни остават разпоредбите на окончателните договори.

Същите съображения са относими и към сключения предварителен договор на 8.07.1994 г. между касаторите Л. и третото лице З. Р., с предмет ап. № x. Изрично в т. 2 от предварителния договор е записана клауза, че "предварителните продавачи се задължават да прехвърлят (продадат) с нотариален акт обекта на този договор на предварителната купувачка в едномесечен срок от датата, когато самите предварителни продавачи ще бъдат снабдени с документ за собственост". Това отлагателно събитие не се е осъществило, защото предварителният договор от 11.02.1994 г. е заместен с окончателния договор от 23.01.1997 г., според който продавачът М-во на отбраната е прехвърлило собствеността на касаторите Л. не върху апартамент № x, а върху ап. № x. Съдържанието на предварителния договор от 8.07.1994 г., с предмет ап. № x, е заместено от сключения между касаторите Л. и П. Р. окончателен договор за покупко-продажба на ап. № X с нот. акт № 42/97 г., защото към този момент продавачите са се легитимирали с право на собственост именно върху този апартамент, съгласно договора за покупко- продажба от 23.01.1997 г. с М-во на отбраната.

При тази фактическа обстановка, следва да се мотивира извод, че страните не са се намирали в преддоговорни отношения за прехвърляне на право на собственост върху ап. № x, каквито не са прекъснати неоснователно от ответниците. Носител на правото на собственост, както по предварителните договори от 11.02.1994 г., така и по окончателните договори от 23.01.1997 г., е било едно трето лице - М-во на отбраната.

Това трето лице - носител на правото на собственост, не е участвало в сключения предварителен договор между касатора Лазаров и лицето З. Р. на 8.07.1994 г. Според чл. 19, ал. 2 ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Отсъствието на идентичност между съществените условия в предварителния и окончателния договор налага извода, че се касае до преддоговорни отношения за апартамент № x, които не са се реализирали, защото касаторите Л. са сключили окончателен договор с Р. за ап. № Х, какъвто в действителност са притежавали. Касаторите свободно са договаряли с носителя на правото на собственост на ап. X, а именно - с продавача М-во на отбраната, от когото са го придобили. Свободно са договаряли и с преобретателя на собствения си апартамент, видно от сключената сделка - покупко-продажба с П. Р., съгласно нот. акт № 42/97 г.

Преддоговорните отношения с ответниците М. и с третите неучаствали в спора лица - М-во на отбраната и З. Р., са прекратени със сключването на договорите, считано от 23.01.1997 г., респ. с издаването на нот. акт № 42/1997 г. за покупко-продажбата на апартамент № x.

Ето защо, настоящият състав приема, че не са налице нарушени задължения за добросъвестност, по смисъла на чл. 12 ЗЗД, който е особен фактически състав и приложим към извъндоговорните задължения за поправяне на вредите.

Осъществен е фактическият състав на правната норма на чл. 59 ЗЗД. Касаторите са доказали причинно-следствена връзка между обедняването си и обогатяването на ответниците само за сумата 580 лв., представляваща погасяване на задължение към М-во на отбраната, дължимо се от ответниците М. за ап. x.

Категорични са доказателствата, че за касаторите се е увеличил пасивът им, в размер на сумата 580 лв., защото са изпълнили частично задължението на ответниците за погасяване на дълга им към продавача - М-во на отбраната. Връзката между обедняването на касаторите с тази сума и обогатяването на ответниците с нея, с която са погасили частично задължението си, е категорично доказана. Дължимото се обезщетение по чл. 59 ЗЗД е ограничено по размер. Не може да се иска повече от това, с което е намаляло имуществото на касаторите - ищци, т. е. ответниците не могат да бъдат натоварени с повече от това, с което се е увеличило имуществото им.

Водим от горните съображения, касационната инстанция счита, че неточното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 12 ЗЗД, вместо разпоредбата на чл. 59 ЗЗД от института на т. нар. неоснователно обогатяване, не се отразява на правилността на решението като краен резултат.
Правната квалификация на спора произтича от фактическите твърдения на касаторите, в качеството им на ищци, поради което ответниците дължат част от претендираното обезщетение, на основание чл. 59 ЗЗД.

Касационната жалба е неоснователна, затова, ВКС на РБ, IV-то г. о., я остави без уважение и присъди в тежест на касаторите направените от ответниците разноски за касационната инстанция в размер на триста лева, затова

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 120/5.01.2004 г. по гр. д. № 146/2003 г. на Апелативен съд, гр. Б.

Осъжда Б. В. Л. и Д. С. Л. от гр. Б. да заплатят на В. И. М. и П. В. С. - М. от гр. Б. разноските за касационната инстанция в размер на 300 лева.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron