Решение № 124 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 518/2005 г

Тематична съдебна практика по материята на общата част на гражданското право.

Решение № 124 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 518/2005 г

от jafiso » Вто Яну 20, 2009 11:27 pm

Решение № 124 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 518/2005 г., I г. о.

чл. 26 ЗЗД
За да е налице заобикаляне на закона, страните трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява, и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Тоест за да заобиколи една сделка закона, необходимо е и двете страни по нея да имат съзнание за това.
------------------------

Производството е делбено, в първа фаза - пo допускане.

С обжалваното решение С. градски съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първата инстанция в обжалваната част и вместо него е постановил ново, с което искът на В. А. А. за допускане съдебна делба на урегулирания поземлен имот, ведно с едноетажната жилищна сграда, е отхвърлен, като е прието че между страните по делото не е налице съсобственост върху този имот. Изложил е съображения, че дворното място е собственост на P. A. K, по силата на дарствено разпореждане, извършено през 1975 г. в негова полза от А. К., в обем на 1/4 ид. ч. и сключената през 1975 г. съдебна спогодба, като е приел за неоснователни доводите на касаторката за нищожност на спогодбата, като сключена при заобикаляне на закона, както и доводите за нейната симулативност, като прикриваща дарение. По отношение на намиращата се в дворното място жилищна сграда въззивният съд е приел, че спогодбата е нищожна - сключена в нарушение на чл. 13, ал. 5 СК от 1968 г. (отм.), но че съделителят P. K. е придобил правото на собственост върху нея на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Безспорно е, а и от доказателствата по делото се установява, че В. А., П. А. и Р. А. са наследници, низходящи от първа степен на А. А. К., починал през 2003 г. По делото е установено, че процесният имот, заедно с едноетажната жилищна сграда, е останал в наследство от бащата на А. К. - А. К. С. нот. акт № 195 от 9.06.1962 г. А. К. се легитимира като собственик на имота с жилищната сграда. С договор за дарение от 24.03.1975 г. по нот. акт № 143/75 г. А. К. дарява на сина си Р. К. 1/4 ид. ч. от процесното дворно място и едноетажната жилищна сграда. В съдебно заседание, проведено на 3.06.1975 г. по гражд. д. № 2934/1975 г., между съделителите А. К. и P. K. е постигната съдебна спогодба, по силата на която процесният имот и жилищна сграда са били възложени на P. K., срещу поето от последния задължение да осигури на родителите си правото да живеят в една от стаите в жилищната сграда, да полага грижи за тях при нужда, както и да заплати на А. К. сумата 1000 лв. Освен тази сума А. К. е получил в изключителна собственост 5000 бр. тухли. С нот. акт № 86/1977 г. P. K. е признат за собственик по регулация на 65 кв. м. С нот. акт № 917/2003 г. P. K. е признат за собственик на процесния недвижим имот и едноетажната жилищна сграда на основание дарение, наследство, делба и регулация.

Касационният довод, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 18 ЗЗД и чл. 13 СК от 1968 г. (отм.), е неоснователен.

Доводът, че е налице заобикаляне на закона със сключената съдебна спогодба се обосновава на факта, че целта на страните по нея е била да се прехвърлят вещни права, което следвало да се извърши по реда на чл. 465 и сл. ГПК във връзка с чл. 18 ЗЗД, а съдебната спогодба е била използвана като форма за прехвърляне на вещни права.

Заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основание за нищожност. Заобикаляне на закона е налице, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат, налице е заобикаляне на закона. За да има заобикаляне на закона, страните трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява, и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или основанието има субективен елемент, т. е. за да заобиколи една сделка законът, необходимо е и двете страни по нея да имат съзнание за това. В конкретния случай след извършеното дарствено разпореждане през март 1975 г. с 1/4 ид. ч. от дворното място в полза на P. K. същото е станало съсобствено между него и баща му. Съсобствеността може да бъде прекратена както по пътя на продажбата на притежаваната от единия съсобственик ид.ч. на другия, така и по силата на постигната между съсобствениците доброволна делба или съдебна спогодба. Законът не забранява ликвидирането на съсобствеността да бъде извършено по някой от посочените начини. Постигнатата на 3.06.1975 г. съдебна спогодба по делбеното дело, по силата на която P. K. е станал изключителен собственик на имота, не е нищожна на посоченото от касаторката основание, тъй като по делото не е установено целта на страните по нея да е била постигане на забранен от закона резултат. Ето защо, оплакването за допуснато нарушение на закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с приетото от въззивния съд, че спогодбата е валидна и не е налице въведеното основание за нищожност - заобикаляне на закона, е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването, че спогодбата като прикриваща дарение е симулативна. С касационната жалба се поддържа, че спогодбата не е възмездна, тъй като при сключването й не са "броени" пари, че тухлите били на наследодателя, т. е. че не е имало уравнение на дела на наследодателя. Това обосновавало извод за наличието на симулация, тъй като ответникът не доказал да е уравнил дела на наследодателя. Спогодбата била недействителна като симулативна, но и прикритата сделка също била недействителна, поради липса на съгласие от страна на съпругата на наследодателя.

Ищцата в инстанционното производство е поддържала, че спогодбата е симулативна, като прикриваща дарение, т. е. че не се отнася до възмездно, а до безвъзмездно прехвърляне на недвижимия имот. С оглед поддържаното основание за нищожност на спогодбата, страната, която го твърди, дължи провеждане на пълно и главно доказване, че спогодбата прикрива дарение, и тъй като тези твърдения не са доказани, правилно въззивният съд е приел, че не е налице наличие на симулация. Когато ищецът счита, че сделката е симулативна, поради липса на парична престация, той трябва да докаже иска си с опровергаване на паричната престация. В конкретния случай не е доказано, че спогодбата е симулативна. Затова неправилно се поддържа в касационната жалба, че въззивният съд е констатирал нищожността на спогодбата, като симулативна, но в нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, не е приложил правилата относно прикрития договор - дарение. Въззивният съд е приел, че спогодбата е валидна и е породила правно действие по отношение на дворното място, затова и за него не е съществувало задължение за разкриване на прикритото съглашение.

Въззивният съд е приел, че спогодбата по отношение на едноетажната жилищна сграда, намираща се в мястото, е нищожна, тъй като с нея е прехвърлено семейно жилище без съгласие на неучаствалия в производството по делото съпруг - чл. 13, ал. 5 СК от 1968 г. (отм.). За да отхвърли иска за делба, поради липса на съсобственост между наследниците на А. К, съдът е приел за основателно правоизключващото съсобствеността възражение на Р. А., че е станал собственик на жилищната сграда на оригинерно основание.

С касационната жалба се поддържа, че давността не може да санира нищожността на спогодбата, защото неспазването на предписаната от закона форма водела до нищожност на правното основание, а нищожното правно основание не създавало права. Тезата, че нищожното правно основание не е годно да прехвърли права е правилна, но в случая съдът е приел, че съделителят Р. А. е титуляр на правото на собственост не на основание нищожната спогодба, а на оригинерно основание. Упражняваното въз основа на нищожно основание непрекъснато владение в предвидения от закона 10-годишен срок е основание за придобиване на правото на собственост чрез давностно владение. В случая Р. А. се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност и съдът въз основа на установените по делото обстоятелства е приел, че е налице фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и че този съделител е титуляр на правото на собственост върху едноетажната жилищна сграда на оригинерно основание, а не както се поддържа в касационната жалба, на основание нищожната спогодба. По тези съображения оплакването е неоснователно.
Аватар
 
Мнения: 203

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron