Пета част

Интересни материали по Криминална психология.

Пета част

от Росен » Пет Сеп 14, 2007 9:37 am

5. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОТЪРПЕВШИТЕ

Разследването на всяко престъпление предполага много задълбочено изследване както на извършителите, така и на потърпевшите. Без такова изследване трудно биха се изяснили причините, условията и мотивите за неговото извършване.
Без прецизно изследване на поведението на жертвата трудно могат да се решат два основни проблема в наказателния процес:
• Проблемът за вината и отговорността на извършителя на престъплението;
• Проблемът за защитата и обезвъзмездяването на жертвата.
Във всяко конкретно престъпление потърпевшия играе различна роля. В криминалистиката и в процесуалната психология се три типа роли:
• Провокираща;
• Стимулираща;
• Неутрална.
Анализът на тези три типа роли показва, че жертвата може да профилира и по същество да предупредели извършването на дадено престъпление, но може да бъде и напълно невинна жертва на престъпен замисъл. Във втория случай престъпникът просто търси обектът за реализиране на престъплението.
Тежки престъпления против личността могат да се извършат и когато потърпевшият е активен участник в определена криминална ситуация и когато е попаднал в полезрението на лицето (лицата) замислило да извърши определено престъпление против личността: убийство, изнасилване, грабеж и др.
От чисто процесуална гледна точка интересът към жертвата на престъплението най-често е обусловен от задачите, които трябва да реши следствения, а след това и съдебния орган. Жертвата на всяко престъпление е носител на изключително ценна информация за инкриминираното събитие и за извършителя (извършителите) , а именно:
• Носител е на изключително ценна доказателствена информация;
• Може да даде ценна информация за своето поведение преди, по време и след инкриминилраното деяние. Запознаването с извършителя с неговите оплаквания и претенции дава възможност на следствения орган прецени още в началото – характера на извършеното престъпление.
Много често извършителят подава не само заявителския материал към компетентните органи, но и първите сведения за външните особености, за психичните особености и за поведението на извършителите. Тази информация дава възможност на оперативните и следствените органи да изяснят характера на престъплението от чисто процесуална гледна точка: умишлено престъпление или престъпление по непредпазливост: престъпление с известен или с неизвестен извършител.
Сведенията за жертвата, за нейните психологически особености и за нейния начин на живот са изключително ценни и в случаите, когато е починала в резултат на извършеното престъпление. За следствените органи е много важно да изяснят дали става дума за взаимоотношения на близки и познати или на непознати лица.
Всички тези проблеми, макар и важни за следствената и за съдебната практика, не винаги са имали еднозначна интерпретация м криминалистическата теория.
В древността на жертвата твърде често се е приписвала чародейна сила. От заподозрените се е изисквало да се докоснат до своите жертви. Разчита ли са на промяна в поведението, на самопризнание или на някакъв друг знак.
Дълго време в криминалистическата наука е господствало становището, че жертвата е заинтересована и трудно може да даде обективни и достоверни сведения за извършителя (извършителите) на престъплението.
Тази едностранчивост е проеодолявана в съвременната криминалистическа теория за жертвата. В съвременната криминалистическа теория се обръща особено внимание на следните неща:
• Съдебна идентификация на личността на жертвата. Става дума за съвкупност от физически и социални признаци, присъщи на определен човешки индивид;
• Обръща се внимание на необходимостта от събиране на прецизна информация за начина на живот и за поведението на потърпевшия;
• Обръща се внимание на характера на връзката между престъпник и жертва. Търсят както материални, така и идеални следи при изясняване на тази връзка.
Криминалистическото изследване на жертвата се опира на постиженията на три основни науки: съдебна медицина, съдебна психиатрия и съдебна психология.
При това трябва да се отчита влиянието както на психичните аномалии (патология), така и на промените в поведението на потърпевшите при конкретно сложила се криминална ситуация. Изясняването на тези проблеми е крайно необходимо, за да се прецизира ролята на жертвата при разкриването и разследването на всяко конкретно престъпление.
Специфичната роля на жертвата при замислянето и реализирането на всяко конкретно престъпление се изследва от виктимолигията. Тя изследва мястото на жертвата в генезиса на различните видове престъпления.
Криминалистиката и съдебната психология проявяват интерес към част от тези проблеми. Те се интересуват главно от:
• Особената роля на жертвата при замислянето и реализирането на конкретно престъпление;
• Поведението на жертвата преди, по-време и след реализиране на престъплението;
• От трайните и временните връзки и взаимоотношения на потърпевшия и извършителя на престъплението.
Виктимологическите изследвания в криминалистиката и в съдебната психология са насочени към изясняване на следните проблеми:
• Изследване на личностните особености на потърпевшите;
• Изследване взаимоотношенията на потърпевшите и престъпника;
• Изследване поведението на потърпевшия по време на предварителното производство и съдебния процес. Тези изследвания имат важно значение за определяне тактиката на разпита на потърпевшите.
Тези специализирани изследвания в криминалистическата и съдебната психология дават възможност да се разработят по-прецизни тактически подходи при разследване на отделните видове престъпления.
Разследването на всяко престъпление започва с изясняване на връзките на потърпевшия и извършителя на престъплението. По характера на тези връзки престъпленията могат да се разделят на три подгрупи:
• Престъпления, при които между жертвата и престъпника съществува роднинска връзка, включително и брак;
• Престъпления, при които между жертвата и престъпника има познанство или приятелство;
• Престъпления, при които между жертвата и извършителя на съществуват връзки, те не се познават. Срещат се по време на самото престъпление.
При липсата на предварително познанство между жертвата и престъпника тяхната среща по време на конфликтната ситуация има напълно случаен характер. В такива случаи инициативата може да принадлежи както на жертвата, така и на извършителя на престъплението.
Изясняването на връзките и особено на взаимоотношенията между престъпника и жертвата по време на реализиране на престъплението обикновено започва с изследване на следите, оставени на местопрестъплението. Това са следи от престъплението.
Тези следи могат да останат от съприкосновението между двамата и предметите на реалната обстановка, при която е реализирано престъплението. Тези следи могат да бъдат върху обекта и субекта на престъплението, както и върху различни предмети до които са се докоснали или които са използвали.
Следите от престъпника и от жертвата показват каква дейност са извършвали по време на престъплението. Това са следи от наказание (агресия) и от самозащита.
Основните следи от престъпника и от жертвата могат условно да се разделят на пет подгрупи:
• Следи, които са показателни за характерни особености на тялото на човека;
• Биологични следи:пот, мирис, кръв, сперма и др.;
• Следи, които показват специфични особености на облекло, обувки, различни украшения и др.;
• Следи, които дават възможност да се идентифицират различни оръдия използвани от престъпника или от жертвата;
• Ценности, документи и оръдия, оставени на местопроизшествието.
Комплексният характер на тези следи показва, дава възможност да се изясни характера на конфликта и активността на двете страни – потърпевш и извършител.
Анализът на следствената и на експертната практика показва, че активността може да бъде едностранна или двустранна.
Този анализ може да бъде успешен, ако се анализират комплексно всички следи от извършеното престъпление. При това, ще се отнася до потърпевшия, много важно е да се изясни характера на неговото поведение по време на престъплението.
Преди този комплексен анализ много е важно да се изчистят всички следи, които не са свързани с инкриминираното деяние. На местопроизшествието могат да се намерят както стари следи, т.е. следи оставени преди престъплението, така и такива, оставени след това.
При изясняване на връзката между престъпника и жертвата освен анализа на следи, оставени от самите тях, трябва да се търсят и следи върху тях оставени от докосване с предмета от реалната обстановка. Внимателния анализ на тези следи може да даде богата информация за извършени действия преди, по време и след престъплението.
При анализа на оставените следи на местопроизшествието трябва да се извършат последователно три съществени неща:
• Идентифициране на следите, т.е установяване на техния произход;
• Установяване на порядъка на тяхното оставяне върху лица или върху предмети;
• Определяне на последователността на действията при извършване на престъплението.
Прецизният анализ на следите може да даде богата информация и за психическото състояние на лицата, пострадали (потърпевши) или извършители на дадено престъпление.
При този анализ могат да се използват и сравнителни таблици на следи върху жертвата и следи върху престъпника. Сравнителен анализ се прави само на следи за които експерти психолози ли криминалисти е убеден, че са оставени от лицата, ангажирани в дадено престъпление. Не се анализират следи, за които има съмнение, че не са свързани с дадено престъпление.
Специално внимание трябва да се обърне на сравнителния анализ на следи, оставена от различни оръжия по време на престъплението. Напълно възможно е тези следи да са оставени от използването на едно и също или на различни оръжия.
Съдебната психология се интересува и от специфичното въздействие на престъплението върху психиката на потърпевшия. Под влияние на това въздействие могат да възникнат временни или по-трайни промени в психиката.
Смущенията в психиката на потърпевшите се отразяват върху качеството на информацията, която те дават както за престъплението, така и за действията на престъпника (престъпниците). Информацията може да бъде както непълна и неточна, така и сериозно деформирана под влияние на различни психични състояния.
В този случай на-често става дума за психични състояния, които влияят върху познавателните и емоционално волевите процеси на човека.
Н.Д. Левитов в моногафията си “Психология на характера”, пише, че психическото състояние не е нищо друго освен цялостната психична дейност за определен период от време. Психическото състояние се характеризира със своеобразие в протичането на психичните процеси и поведението, породени (повлияни) от конкретно създала се ситуация. Това най-често е свързано и с емоционалното напрежение.
Психичните състояния могат да влияят дълготрайно, но могат да имат и временен характер. Това зависи както от ситуацията, така и от личността, която е изпаднала в едно или друго психично състояние.
Психичните състояния , в които изпадат потърпевшите и които влияят на тяхното поведение и техните показания могат да се разделят на три подгрупи:
• Психични състояния, възникнали при извършване на престъплението;
• Психични състояния, възникнали в периода от извършване на престъплението до започване на разследването;
• Психични състояния, възникнали по време на разследването или на съдебния процес.
Ще се спрем последователно на тези три групи психични състояния и тяхното влияние върху психиката и поведението на потърпевшите. В съдебната психология е установено следното:
• Най-силно и най-дълготрайно е влиянието на психическите състояния, възникнали по време на извършване на престъплението;
• Психичните състояния възникнали след това се влияят в една или друга степен от първоначално възникналите психични състояния;
• След извършване на престъплението, през следващите два етапа потърпевшите влизат в определени взаимоотношения, към тях се предявяват и определени изисквания, които стимулират възникването на нови психични състояния.

Психични състояния възникнали по време на извършване на престъплението

По време на извършване на престъплението върху жертвата се оказва както физическо, така и психическо въздействие. Психическите състояния твърде много зависят и от характера и продължителността на малтретирането, от условията, при които се реализира.
Най-често потърпевшите изпитват страх. Страх пред неизвестното, страх от създалата се ситуация, от опасността за тях и за техните близки.
Страхуват се всички жертви на престъпления против личността. При едни страхът има астеничен характер, а при други стеничен.
При астеничния страх жертвите се сковават, треперят, трудно реагират и контролират своите движения.
При стеничния страх се повишава отбранителната активност на жертвата. При стеничен страх жертвите оказват активна съпротива. Изпадат в стенично боево състояние. Активизира се тяхната психична дейност.
Напълно възможно е при продължителна съпротива и изтощение на силите, стеничния страх да се смени с астеничен.
При остра конфликтна ситуация страхът може да премине в ужас. При състояния на ужас се блокира дейността, нарушава се логическото мислене. Лица, изпаднали в състояние на ужас, трудно намират изход от създалата се ситуация. Реагират по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно и волево.
При продължително малтретиране на жертвата е напълно възможно, да се появи и психическо състояние, обусловено от непоносима болка. При изпитване на силна болка се променя нормалното протичане на психичните процеси. Вниманието на жертвата в такива случаи е насочено главно към болката, която изпитват. При увеличаване на болката жертвите стават все по-малко чувствителни към други дразнения.
Под влияние на така очертаните психични състояния жертвите могат да изпаднат в дълбока депресия. За тях всичко се превръща в своебразен кошмар. Те трудно си спомнят и трудно могат да възпроизведат събитията, с които са били свързани.
В състояние на депресия жертвите трудно могат да дадат точни и адекватни позиции. В такива случаи разпити не бива да се провеждат. Емоционалното напрежение им пречи да си спомнят и да опишат определени събития и действия.
Потърпевшите си спомнят много по-подробно за събитията след като преодолеят депресията.
Под влияние на психичните състояния, породени от самото престъпления, най-често се наблюдават следните смущения в показанията на потърпевшите:
• Неточна представа за събитията, включително лицата, ангажирана с дадено престъпление.
• Твърде обобщено представяне на действията на извършителя (извършителите);
• Пропуски при описание на събитията и действията;
• Непоследователно представяне на събитията и действията.
Смущения в показанията на потърпевшите могат да възникнат и под влиянието на такива фактори, като:
• Загуба на съзнание;
• Алкохолно опиянение;
• Патологични разстройства.
Тези фактори също трябва да се имат предвид, когато се оценяват пропуските или неприятностите в показанията на потърпевшите. При патология показанията могат да нямат нищо общо с реалната действителност.

Определени смущения в показанията са възможни и под влияние на различни събития в периода преди служебния процес.
Психичните състояния пред този период най-често са предизвикани от следните фактори:
• Самооценката на личността на базата на реалните резултати от инкриминираното събитие;
• Оценката на реалната перспектива на потърпевшите в близък и по-далечен план;
• Различни опити за оказване на натиск върху потърпевшите с цел промяна в техните показания.
Под влияние на тези фактори най-често се срещат следните психични състояния: неувереност, потиснатост, безпокойство, тревога и др.
Тези състояния им пречат трезво да оценяват събитията. Те стават отпуснати, дезориантирани. Липсва им самочувствие. Проявяват склонност към самоизолоция.
По време на разследването също могат да възникват различни психични състояния, които да се отразят на поведението и показанията на потърпевшите. Много често по време разпита потърпевшите са напрегнати, неспокойни, тревожни, потиснати.
Тези психични състояния могат да бъдат свързани с :
• Инкриминираното събитие и необходимостта отново да си спомни за него;
• Активни опити за влияние върху потърпевшите, включително и такива, свръзки с отправяне на заплахи;
• Необичайната обстановка, включително и някои нетактични действия на следователите.
Под влияние на тези психични състояния потърпевшите могат да проявят въздържаност или да не съобщят всички подробности около извършеното престъпление.
Те реално могат да изпитват неприятни чувства от спомена за престъплението. Може и да не им се иска да описват подробно всичко, което е извършено по отношение на тях.
Пасивността на потърпевшите по време на разпита може да бъде обусловена от различни психични състояния, но може а бъде свързана и със съзнателни усилия да се прикрие истината около инкриминираното събитие.
Изследванията показват, че потисканите психични състояния са благоприятни почти и за внушаемост. В такива случаи те могат по-лесно да възприемат факти и оценки, които са им внушени по време на разпита или по време на общуването със свои близки и познати преди това. Тогава те представят чуждото мнение за свое.
Така представените промени в психиката и поведението на потърпевшите трябва да се отчитат от следователите при планиране и организиране на разследването и при подбора и използването на различни тактически подходи.
При подготовката на разпита на потърпевшите следователят трябва да направи прецизна оценка на следните неща:
• Психически състояния на потърпевшия, породени от извършеното престъпление;
• Конкретна жизнена ситуация, в която се намира жертвата при започване на разследването;
• Характер и особености на връзките с извършителя на престъплението;
• Оценка на престъплението от страна на потърпевшия и неговите близки;
• Индивидуални психични особености на потърпевшия;
• Особености на поведението на потърпевшия преди извършване на престъплението.
Разследването е успешно, когато е установен нормален психологически контакт с потърпевшия. Този контакт е необходим както за преодоляване на негативното влияние на различни психични състояния, така и за своевременното неутрализиране на опитите за неискреност, за лъжесвидетелстване.
По време на разпита следователя трябва да се стреми към детайлно изясняване на всички събития и обстоятелства около извършеното престъпление. Той следва да обърне внимание на следните неща:
• Събития и обстоятелства, предшествали престъплението;
• Обстоятелства около извършване на престъплението;
• Сведения за последиците около извършеното престъпление;
• Доказателства и източници за тяхното получаване;
• Сведения за психическото състояние на потърпевшия.
Разпитът на пострадалите (потърпевшите) би следвало да се проведе 2-3 дни след престъплението. По изключение, ако емоционалното състояние е много силно този период може да се удължи и до 7-8 дни.
В тактическо отношение следователят трябва да се стреми да преодолее влиянието на всички фактори, които пречат на пострадалия да дава пълни и точни показания за престъплението.
В зависимост от психичните състояния предизвикани от престъплението потърпевшите могат да се разделят на две подгрупи:
• Потърпевши, които се намират във възбудено нервно-психично състояние;
• Потърпевши, които са изпаднали в депресия, които са потиснати и апатични.
При първата подгрупа трябва да се направи всички възможно, за да се постигне успокоение.
При втората група трябва да се полагат усилия за насочване на вниманието към трезва оценка на събитието и последиците от него. Следователят трябва да се държи спокойно и максимално да доброжелателно към потърпевшите.
При разпита на лицата от втората подгрупа са възможни сериозни пропуски в дадените показания. Това може да се преодолее чрез повторни разпити, разпити на свидетели, както и чрез анализа на информация получена от други източници.
По специфичен е разпита на потърпевшите при възникване на конфликтни ситуации. Това може да стане при следните случаи:
• При даване на лъжливи (неверни) показания;
• При рязка промяна на позицията и на показанията на потърпевшия.
В такива случаи следователят е длъжен най-напред да си изясни причините и мотивите за тези действия и след това да използва един или друг тактически подход за преодоляване на неискреността или на опита за промяна на показанията.
Следователят трябва да помогне на потърпевшия да преосмисля своята позиция и по този начин да помогне на съдебните органи да санкционират едно неправомерно действие. Това е нужно и в случаите, когато потърпевшия оценява критично и своето поведение повлияно в някаква степен за извършване на дадено престъпление. При тези случаи освен на мислите трябва да се влияе и на чувствата на потърпевшите.
 
Мнения: 41

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта