ПЕС

[solo]

История на европейската интеграция.
1. Начало на интеграционния процес след края на Втората световна война.
Съветът на Европа и ОССЕ.
След Втората световна война, Европа е обхваната от дълбока и всеобхватна криза. До войната Европа е водеща в световен план – съставена е от държави, които владеят планетата (Франция, Англия, Германия). След Втората световна война колониалната система и икономиката са разбити. Политиката се ориентира изцяло в ляво – социализъм, комунизъм. Настъпва разделяне на Европа – Изток – Запад. В същото време, през войната, САЩ увеличава 200 пъти производството си. Те не са засегнати от демографска криза и дават относително малко жертви в тази война. Важен е и факта, че войната не са води на територията на САЩ.
През 1945г. е проведена доларова реформа. 51 % от световното злато се намира във Форт Нокс – Държавния трезор на САЩ. Националната валута на САЩ става световна – с нея се пазарува в цял свят.
По време на войната стартира проекта “Манхатън”, за създаване на ново оръжие – атомната бомба. САЩ политизира това оръжие чрез използването му в Япония – Хирошима, Нагасаки. Така САЩ демонстрира военната си мощ.
Всичко това е тежко предизвикателство за Европа. Необходимо е в много кратки срокове да се възстанови банковата система, на фона на огромната инфлация в този момент. За преодоляването на тази тежка криза спомага идеята за “Обединена Европа”. Александър Македонски, Наполеон, Хитлер – всички те са преследвали тази идея, но чрез силовия вариант за реализирането й. Хуманния й смисъл е във формулата “Европа без граници”- идеята на пацифистите (войни се водят за граници – премахвайки ги, ще отпадне и причината за война).
След Първата световна война Франция внася в Обществото на народите проект за Европейска федерация. Винаги когато Европа трябва да се възстановява, неизменно се появява идеята за обединение.
През 1946 г. на лекция пред студенти в САЩ, Чърчил произнася фразите “Желязна завеса раздра континента. Да бъдем рамо до рамо, както през войната и да създадем Европейски съединени щати.” Тук говорим за процесите на запад от Желязната завеса. Около 1947 г. става ясно, че трябва да се създаде координационен център, който да обедини усилията на всички национални формации. Такъв е създаден в Париж, наречен по-късно “Европейско движение”. През 1948 г. се свиква конгрес на Европейските федералисти в Хага (защото е нямало къде другаде). Участват 1000 души. Председател на конгреса е У. Чърчил. Приети са 3 декларации – икономическа, политическа и културна. Пресата ги обвинява във “фантасмагория”. В икономическата декларация се съдържа призива, отделни отрасли от икономиката да се поставят под ръководството на един общ орган. През 1951 г. това е факт – “Организация за производство на стомана”. В политическата декларация – да се създаде международен съд, където всеки човек да може да съди държавата си. През 1950 г. това е факт – “Съда в Страсбург”, въпреки че през 1948 г. го обявяват за фантазия.
Хагската конференция излъчи комитет от експерти, работещи в Лондон, поради което комитета е наречен “Лондонски”. На 05.05.1949 г. комитета подготвя проект за договор, с който договор се създава “Съвета на Европа” (СЕ) – международна, междуправителствена организация. Участват 10 страни-учредителки от Западна Европа. СЕ има ролята да утвърждава основните права и свободи на човека, както и всички сфери на сътрудничество - усъвършенстване на местните органи на управление, противодействие на ксенофобията (отхвърляне на различния), равноправие между мъже и жени и др. Икономическите сфери не са преобладаващи. В последствие СЕ има роля да подпомага установяването на демократизма в страните от Централна и Източна Европа.
Структури на СЕ :
-комитет на министрите на външните работи;
-секретариат;
-парламентарна асамблея (ПАСЕ) – в нея се включват представители на законодателната власт, депутати на националните парламенти, чрез които се дава възможност за участие на гражданите.
СЕ създава международни (МН) договори (конвенции), чиито адресати са страните на територията на Европа :
–Европейска конвенция за защита основните права и свободи на човека. С тази конвенция се създава МН съд за правата на човека н Страсбург – 1950г.
-Европейска социална харта;
-Рамкова конвенция за защита на малцинствата – дава само основни насоки;
-няколко конвенции за екологията;
-Конвенция за насилието по стадионите;
-Конвенция за забрана на изтезанията и унизителното отношение към хората лишени от свобода.
През 1956г. СЕ създава собствен химн (“Ода на радостта” от Бетовен) и флаг (син с 12 звезди. Звездите са 12, като 12 е число символ на успеха – обратно на 13, а не според броя на членовете). 1992 г. България става член на СЕ. По силата на членството ни, заедно с нашия флаг трябва да се вее и този на Европа.
През 1949г. тенденцията за обединение намира реализация в политическите нива – СЕ е политическа, МН, междуправителствена организация.
През 1947г. Франция и Великобритания подписват договор за съвместна отбрана, но срещу кого – войната току що е свършила.
През 1948г. в Брюксел се сключва Пакт, с който се създава Западен (военно-политически) съюз срещу потенциална заплаха от Германия. В съюза участват Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург.
Успоредно се водят и други преговори в САЩ - 5-те + САЩ + Канада + още 5 държави (общо 12). В последствие са приети и Гърция и Турция. На 04.04.1949г. във Вашингтон е подписано “Споразумение за създаване на организация на военно-атлантическия договор” – НАТО.
През 1954 г. е подписано ново споразумение – Западна Германия и Италия стават членове на Западния съюз. В това споразумение е променено само името на съюза, на “Западен европейски съюз” (ЗЕС) и са премахнати анти-германските текстове.
През 1954г. СССР кандидатства за член на НАТО, но е отхвърлен.
07.05.55г. –протокол за присъединяване на Западна Германия към НАТО
На 15.05.55г. в Полша е създаден “Варшавския договор”, в отговор на НАТО.
1984 г. – приета Испания в НАТО, а през 90-те – Полша, Унгария и Чехия. През 2004 г. са приети още 7 държави.