Лекции по Банково право

Понятие за Търговско право, Видове търговци, Търговски сделки, Договори, Несъстоятелност. Нормативна уредба.

Разработки по ТП: Първа част

Разработки по ТП: Втора част

Лекции по Банково право

от balletlover » Пон Апр 19, 2010 8:04 pm

1 въпрос Банково право - предмет и източници

Банковото право е съвкупност от правни норми, които регулират отношенията, възникващи в процеса на осъществяване на банковата дейност.
Банкова дейност – сделките, регламентирани в чл. 29 на Търговския закон (договор за банков кредит, акредитива, банкова каса, договор за наем на сейф), в чл. 2, ал. 2 от Закона за кредитните институции (сконтови сделки, факторинг, безналичните плащания действия, свързани с управление на дялови участия, финансов лизинг, гаранционни сделки, финансово брокерство и други).
Банковото право се дели на два основни дяла – публично (правни норми, които регулират отношения, свързани с възникването, съществуването и прекратяването на кредитните и финансови институции, както и отношения, свързани с осъществяване на държавен надзор върху дейността на тези институции. Нормите са императивни (по-скоро към административното право).
Вторият дял е частно или договорно право – правни норми, които регулират отношенията, възникващи в процеса на сключване на банковите сделки и предоставяне извършването на банкови услуги.

Източници на банковото право:
1)Закон за кредитните институции
2)Закон за БНБ
3)Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. (ЗППЕПИПС)
4)Закон за потребителския кредит
5)Закон за гарантиране на влоговете
6)Валутен закон
7)Закон за банковата несъстоятелност
8)Наредби на БНБ



2 въпрос Субекти на банковото право

Субекти на банковото право са лицензирани институции, които са два вида – кредитни и финансови.

I. Кредитни институции
1. Банка – юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
- публично влогонабиране
- кредитна дейност
2.Дружество за електронни пари – АД, което извършва дейност по издаване на електронни пари.
Ел. пари представляват парична стойност в електронна форма – вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за ел. пари и се приема като средство за разплащане.В България не се издават ел. пари.

II.Финансови институции (ФИ) – лица, чиято основна дейност е финансов лизинг, гаранционни сделки, сделки с финансови инструменти сделки с чуждестранна валута, сделки, свързани с издаване на емисии и ценни книжа, сделки, свързани с финансово брокерство, факторинг, отдаване под наем на сейфове и услуги, свързани с инвестиционни консултации, както и отпускане на заеми със средства, които не са придобити чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
ФИ се делят на:
1.ФИ със специална правна уредба, подлежат на лицензиране и надзор съгласно специални правни норми
а) инвестиционни посредници (ИП) – правната уредба е в Закона за пазарите на финансови инструменти
дружества с ограничена отговорност
акционерни дружества, които по занятие предоставят една или повече инвестиционни услуги и/или извършват една или повече инвестиционни дейности. Тези дейности се изразяват в приемане и предаване на нареждания във връзка с ценни книжа; посредничество на ценни книжа, както и поемане на емисии ценни книжа
б) инвестиционни дружества (ИД) – Закон за публично прилагане на ценни книги
ИД е АД, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книги и други ликвидни парични средства, набирани чрез публично предлагане на акции и ценни книги, еквивалентни на акции (Закон за пазарите на финансови институции)

Тези две финансови институции подлежат на контрол, имат регистрационен режим.

2.ФИ, които не подлежат на лицензиране и на специален надзор. Те се регистрират в регистър, воден от БНБ.
а) лизингови дружества (ЛД) – капиталови търговски дружества, чийто основен предмет на дейност е сключване на договори за финансов лизинг. Извършват отпускане на заеми и средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства

б) финансови къщи – капиталови търговски дружества, чийто основен предмет на дейност са сконтови сделки, финансов лизинг, гаранционни сделки, факторинг, придобиване и управление на дялови участия, отдаване под наем на сейфове, отпускане на заеми от средства, които са набрани чрез публично набиране

Тези ФИ са длъжни преди да започнат дейност да се впишат в регистър, воден по БНБ, и им се издаде съответно удостоверение


3.Финансова институция, по отношение на която не е въведен лицензионен режим, а само регистрационен. Регистърът се води от министъра на финансите. Това са т. нар. Обменни бюра. Законовата уредба в във Валутния закон.


3 въпрос Устройство и управление на БНБ

БНБ е ЮЛ, тип учреждение, няма членски състав. Има един управител, трима подуправители и трима членове. Мандатът на УС е 5 години, като членовете могат да бъдат преизбирани. УС ръководи дейността на БНБ. Това е колективен, постоянно действащ орган, който заседава поне веднъж седмично.
ЗБНБ обособява три условни управления на БНБ:
1.емисионно (осигурява валутното покритие на паричните задължения на държавата)
2.банков надзор
3.банково управление – осъществява функционирането на кредити от последна инстанция.


4 въпрос Търговски банки - понятие, видове

Търговската банка (ТБ) не може да извършва по занятие небанкови търговски сделки, като законодателят прави едно основно изключение – допуска банката да извършва такива сделки, ако те са необходими във връзка с дейността и или събирането на предоставените от нея кредити.

Видове ТБ:

1.Според банковите операции
а) банки с емисионна функция – само БНБ

б) банки, осъществяващи платежно посредничество (извършват парични преводи)

в) банки, осъществяващи търговия с ценни книги на съотвтните регионални пазари или на т. нар. многостранна система за търговия

г) банки, осъществяващи емисия на ценни книги (емисия на ценни книги е издаването на определен вид ценни книги с определена нормативна стойност)

д) банки, които извършват външноикономически операции (кредитно-разплащателни)

е) универсални търговски банки (в България са само такива)

2.Според вида сделки, които осъществяват ТБ
а) ломбардни – отпускат кредити срещу обезпечени движими вещи

б) сконтови – сконтови сделки са сделки, свързани с покупка на менителница и запис на заповед преди падежа им с отстъпка; отстъпката (сконто или дисконт) е разликата между материалното вземане и цената, по която се купува, както и съответната лихва

в) клирингови – извършват и организират разплащания, като обикновено дейността им е свързана с извършване на сделки на финансови инструменти или сделки, сключвани на стокови борси

г) спестовни каси – обслужват паричните спестявания на населението и отпускат кредити за жилищно строителство

Учредяване на ТБ

ТБ е само акционерно дружество (АД). ТБ се учредява при спазване на общите условия на ТЗ за учредяване на АД и съответно специални правни норми на ЗКИ.
Учредителното събрание взима решение за учредяване на банката, приема устава и избира надзорен съвет (респективно съвета на директорите и решение за разноските по нейното учредяване).
Допустимо е ТБ да се учреди като еднолично АД.
Учредители могат да бъдат дееспособни юридически лица – български или чуждестранни граждани.
ТБ следва да получи лиценз от БНБ. Получаването на лиценз представлява административно производство, което започва въз основа на писмено заявление, подадено от учредителите на банката.
БНБ преди да се произнесе извършва два вида проверки:
1)Формална – дали са представени съответните документи
2)Материална – надеждността и финансовото състояние на заявителя
БНБ се произнася по законосъобразност и по целесъобразност в тримесечен срок от постъпване на съответното заявление. Преценява дали икономическите условия в България налагат възникването на нова банка. Тя или издава лиценз, или отказва. Отказът не подлежи на обжалване, но след като е издаден отказ, заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз след изтичане на 12 месеца от издаването на отказ. Отказът се мотивира.
БНБ може да издаде пълен (универсален) лиценз (всички видове банкови дейности) или непълен (ограничен) – определни банкови сделки или дейности са изключени от предмета на дейност на банката. Лицензът определя не само предметния обхват, но и териториалния. Той се отнася и до наименованието на банката (БНБ може да откаже лиценз, ако името на банката наподобява това на вече съществуваща банка).
Новоучредената банка се вписва в регистър на лицензите. Това има осведомително действие,а не конститутивно.
Вписването в търговския регистър има вече конститутивно значение. Банката се счита за възникнала от момента на вписване.

Особености в търговския режим. Разлики между ТБ и АД:
1)капитала – ТБ – 10 млн. Лева, АД – 50 хил. Лв
2)капиталът следва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за получаване на лиценз
3)за ТБ акциите могат да бъдат само безналични
4)всяка акция има право само на един глас при ТБ, при АД – многогласни акции
5)вноските на акционерите могат да бъдат само парични
6)ТБ може да има няколко клона в едно и също населено място
7)седалището и адреса на ТБ трябва да съвпадат с мястото, където тя извършва своята дейност ефективно
8)ТБ се управлява и представлява съвместно минимално от две лица, като поне едното трябва да владее български език
9)лицата, които искат да придобият 3 и над 3 % от акциите на банката следва да уведомят за това БНБ и да получат одобрение от нея; трябва да докажат средствата си
10) образователен ценз за членовете на учредителното събрание и съвета на директорите


Управление на ТБ

ТБ може да реши да издаде едностепенна или двустепенна система на управление. При двустепенната органите на управление са общо събрание, надзорен съвет и управителен съвет.


Изисквания спрямо членовете на УС и на съвета на директорите. Член на съвет не може да бъде лице:
1)което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано
2)което е лишено от правото да заема материално-отчетническа дейност
3)което не е възстановено в правата си несъстоятелен длъжник
4)което е съпруг или роднина до трета степен на друг член от УС или контролния съвет или се намира във фактическо съжителство с такова лице

6 въпрос Надзор върху дейността на търговските банки

Надзорът се осъществява от БНБ в две фази:
1.Установителна фаза – БНБ има право да изисква банките да и предоставят счетоводна и друга документация, информация за дейността; може да извършва проверки на място. Служители на БНБ могат да присъстват на заседания на управителните и контролни органи и на съответните търговски банки.
2.Фаза на въздействие – БНБ предприема мерки за отстраняване на констатирани от нея нарушения в установителната фаза.

Правомощия на БНБ, свързани с надзора:

I група – разрешителни; няколко категории разрешителни актове:
→за разширяване на предметния обхват
→за разширяване на пространствено-териториалния обхват
→за промяна на наименованието на банката
→за преобразуване на ТБ
→за прекратяване на ТБ чрез доброволна ликвидация
→за придобиване на контрол върху банки със седалище в чужбина
→за увеличаване капитала на банката чрез непарични вноски
→за намаляване капитала на банката
→за придобиване над 3 % от акциите в ТБ

II група – ограничителни (принудителни административбни мерки):
→ отказ за издаване на лиценз и разрешение
→ отнемане лиценза на банка
→ възможност да лиши банката от извършване на определени банкови сделки и операции (да ограничи лиценза и)
→ възможност да отстранява лицата, натоварени с упралвние и представителство на банката
→ възможност да забрани на ТБ да изплаща дивиденти или под друга форма да разпределя капитал
→ възможност да ограничи оперативни разходи на банката
→ възможност да постави ТБ под специален надзор


III група – предписващо-задължаващи
→ да задължи ТБ да предприеме мерки за финансово оздравяване
→ да задължи ТБ да увеличи капитала си
→ да задължи ТБ да увеличава размера на задължителните средства, които трябва да предостави на БНБ
→ да разпореди промяна в лихвите и други условия, отнасящи се до операциите на банката
→ да назначи съветник на банката, който да присъства на заседания на нейните управителни органи

IV група – сигнално сезиращи правомошия за надзорно въздействие
→ след отнемане на лиценза, БНБ отправя искане до търговския регистър за откриване на производство за принудителна ликвидация
→ отправя искане до търговския регистър за означаване на предмета на дейност на банката (когато е ограничила лиценза)

V група – правомощия за публично осведомяване
→ след като е отнела лиценза, БНБ обнародва в ДВ това обстоятелство и предприема други необходими мерки за уведомяване на обществеността за отнемането на лиценза
→ води регистри на издадените от нея разрешения, тези регистри имат само осведомително действие

10 въпрос Безкасово плащане

Плащане е изпълнение на едно парично задължение. То може да се осъществи в брой или по безкасов път.
Безкасово плащане е система от сделки и действия, с които една или повече банки поемат, изменят или прекратяват парични задължения по сметки на получателя на плащането и платеца. Платец е лицето, което нарежда плащане на своята банка или чиято банкова сметка се задължава с негово съгласие. Получател на плащане е лицето, в чиято полза е направено нареждането или лицето, чиято сметка се заверява. Фактическият състав на безкасовото плащане може да бъде различен в зависимост от формата на плащането.
Например, когато плащането се извършва чрез акредитив, то включва в себе си акредитива и вписвания в банковите книги, изразяващи се в заверяване и задължаване на банкови сметки.

Принципи на безкасовото плащане

1.Не се допуска извършване на частични плащания.
2.Формите са нормативно изчерпателно уредени в ТЗ и ЗПУПС

Видове безкасово плащане:
1.Според начина на обмен на документи
а) документарно (писмена форма на нарежданията)
б) електронно плащане (движението става по електронен път чрез организирана от БНБ система за електронни разплащания)
2.Според това дали плащането е обусловено от допълнителни условия:
а) условно - акредитива
б) безусловно – паричен превод
3.Според стойността:
а) с голяма стойност – обслужване на пазари на финансови инструменти (във връзка с промени в държавния бюджет)
б) с малка стойност
- периодични – изплащане на заплати, пенсии, ток, вода и др.
- еднократни
4.Според това по чия инициатива започва плащането
а) кредитно – по инициатива на длъжника – паричния превод
б) дебитно – по инициатива на получателя на плащането – банково инкасо
5.Според участващите банки
а) вътрешнобанково – платецът и получателчт на плащането имат банкови сметки в една и съща банка, една и съща банка извършва задължаване сметката на платеца и заверяване сметката на получателя на плащането
- разновидност е, когато се извършва плащане между клиент на банката и самата банка

б) междубанково – сметките на платеца и получателя са от различни банки; осъществява се посредством БНБ, като всяка ТБ има открита в БНБ сетълмент сметка (това е сметка за съхранение на парични средства и за разплащане с други банки). БНБ организира платежна система за т. нар. брутен сетълмент в реално време.
ЗПУПС определя сетълмента като прехвърляне на парични средства по сетълментни сметки на участващите в междубанкови плащания банки. Осъществяват се следните операции:
1.Банката на платеца извършва задължаване на неговата банкова сметка.
2.Отправя искане до БНБ да завери нейната сетълментна сметка. Едновременно с това банката на платеца отправя нареждане до БНБ да завери сетълмент сметката на банката на получателя. Плащането се счита извършено в момента, в който БНБ завери нейната сетълмент сметка.
3.Банката на получателя заверява банковата му сметка. Плащането се счита осъществено в момента на заверяване сметката на получателя.

6.Според териториалния обхват
а) вътрешноселищни
б) междуселищни
в) трансгранични


11 въпрос Банкови сделки

Няма легално определение на банкова сделка. Определя се като търговска сделка.. Обичайно са сделки, сключени при общи условия. По принцип са формални.

Видове:
1)Според това от кой са сключени:
а) изключителни – само от ТБ
- публично влогонабиране (договор за банов влог)
- банков кредит (кредит, който се отпуска със средства, набрани от публично влогонабиране)
б) неизключителни
2)Според това дали има промяна в имуществото на банката:
а) пасивни – банката променя своето имущество и има качеството длъжник (договор за влог)
б) активни - банката променя своето имущество и има качеството кредитор (банков кредит)
в) неутрални – няма промяна в имуществото (акредитивни сделки, инкасови сделки)
- Посреднически сделки (паричен превод)
доверителни сделки
3)Каузални и абстрактни (акредитива)
4)Реални (правилен банков влог) и консесуални (повечето са консесуални)
5)Формални и неформални


14 въпрос Банкова сметка (БС)

Правната уредба е в ЗПУПС и Наредба 3 на БНБ.
БС е вид платежна сметка, която се води от банката. Платежна е сметката, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвани за изпълнението на платежни операции.
Платежна операция е действие, предприето от платец или получател на плащането. Изразява се във внасяне, прехвърляне или теглене на пари в брой.
БС се води на името на ползвателя на платежни услуги. Това е ФЛ или ЮЛ, което участва в качеството си на платец или получател на плащането или в двете качества (когато се внасят пари по собствена банкова сметка).
Платежна услуга е услуга, свързана с внасяне на пари в наличност по платежна сметка и свързаните с това операции по обслужване на платежната сметка.
също и услугата, свързана с теглене на пари в брой от платежна сметка
услуги, свързани с извършване на платежни операции
услуги, свързани с издаване и/или приемане на плащания с платежни инструменти (електронни пари, карти и др.)
услуги, свързани с изпълнение на парични преводи

С оглед откриване и обслужване на БС се сключва договор между съответната банка и ползвателя на платежна услуга (титуляра на сметката). Договорът за откриване на банкова сметка е разновидност на договора за платежна услуга (рамков договор, регламентиран в ЗПУПС). Прилагат се разпоредбите на чл. 41 и следващите от ЗПУПС. Определено е минималното съдържание. Допуска се този договор да бъде сключен и чрез средствата на дистанционна комуникация. Договорът се сключва без да е необходимо едновременно физическо присъствие на банката и ползвателя на платежната услуга.

Характеристика на договора за откриване на банкова сметка
1.Консесуален – банката може да предвиди предоставяне на минимално покритие, тогава договорът става реален.
2.Пасивна банкова сделка – банката кумулира парични средства и има качеството длъжник
3.Договор при общи условия

Договорът се сключва по инициатива на ползвателя на платежни услуги, който следва да предостави документ за самоличност, спесимент (образец от подписа) на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по банковата сметка. Законодателят допуска два начина:
→ върху писмен документ в присъствието на упълномощен служител на банката
→ нотариално заверен

Права и задължения на страните:

1.Задължения на банката:
→ да открие сметка – банката открива партида на името на ползвателя на платежната услуга; тази партида отразява задължениетоили вземането към титуляра
→ да я обозначи с уникален идентификатор и с международен номер (IBAN)
→ да предостави на титуляра свой идентификационен код (BIC)
→ да извършва и получава внасяния, плащания по сметката като я задължава и заверява, както и да извърши тегления на пари в брой
→ да предоставя на титуляра информация за състоянието на сметката
→ банката дължи лихва върху сумите по сметката
→ да пази в тайна всички факти и обстоятелства, засягащи средствата по сметката и операциите по нея
→ да върне средствата по сметката след прекратяване на договора
2.Задължения на титуляра:
→ да използва само стандартни платежни документи при извършване на съответните платежни операции (задължение да посочва при подаване на съответното платежно нареждане пълно и точно IBAN и BIC)
→ да уведомява банката за всички обстоятелства, които имат значение за воденето на сметката (промяна в лицата, имащи право да се разпореждат със съответните парични средства по сметката)
→ да заплати договорените такси за извършване на съответните платежни операции, както и уговореното възнаграждение на банката (т. нар. комисионна)

Действие на откриването на банковата сметка
1.Отделните вземания и задължения по банковата сметка губят своята индивидуалност и стават част от едно общо вземане от титуляра на сметката към банката (това вземане се нарича салдо). Титулярът не може да се разпорежда с взмеания, включени в сметка, а само със салдото.
2.Предоставените от титуляра на сметката парични средства стават собственост на банката. Банката дължи плащания със средства от същата валута и размер.

Видове банкови сметки (Наредба 3 на БНБ)
1.Депозитни – сметки за съхранение на пари, платими на определена дата или при други договорни условия за плащане
2.Спестовни – за съхранение на пари на ФЛ срещу издаване на спестовна книжка или на друг документ, съдържащ идентични данни.
3.Сметки на бюджетни предприятия – за съхранение на пари на бюджетни предприятия, предоставени от бюджета; на извънбанкови сметки и фондове на бюджетни предприятия; на други лица от бюджета
4.Набирателни – съхраняване на пари, предоставяне за учредяване на ЮЛ
5.Акредитивни – съхраняване на пари, предоставени за плащане на трети лица, които имат право да ги получат при изпълнение на условията, поставени при откриване на акредитива
6.Ликвидационни - съхраняване на пари на лица, обявени в ликвидация
7.Особени сметки - съхраняване на пари на лица, обявени в несъстоятелност
8.Други сметки за съхраняване на пари при определени с договор условия
9.Разплащателни – съхраняване на пари, платими на виждане без срок на предизвестие. Внасянето и тегленето става веднага по искане на титуляра. В договора или в общите условия банката може да ограничи свободното теглене на пари в брой, като когато се тегли сума по-голяма от посоченото в договора ограничение, титулярът на сметката дължи възнаграждение на банката. Разплащателна сметка може да се открие с или без наличност на покритие. Покритието може да се осигури по различни начини:
- в брой
- по безкасов път
- чрез средства в основа на отпуснат от банката краткосрочен заем (овърдрафт)
Договорът за откриване на банкова сметка се доближава до договора за банков неправилен влог (банков паричен влог). И двете са пасивни банкови сделки; имат един и същ предмет (парични средства); и при двете банката дължи лихва върху представени парични средства.
Разлики:
→ по договора за влог не могат да се извършват плащания (само внасяния и тегления)
→ договорът за разплащателна сметка (ДРС) е винаги безсрочен, договорът за влог (ДВ) може да е безсрочен или срочен
→ по ДРС средствата могат да се осигурят и чрез овърдрафт, при ДВ е недопустимо
→ лихвата по ДВ е по-висока
→ разплащателната сметка се съчетава с всички форми на безкасово плащане

15 въпрос Банкова карта (БК)

БК е електронен платежен инструмент. Това е пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и се използва за многократна идентификация на ползвателя на платежни услуги и с отделен достъп до банкова платежна сметка. БК се разглежда в два аспекта – като движима вещ (по отношение на нея възниква право на собственост – то принадлежи на банката) и като писмен документ (върху лицевата страна е материалното волеизявление на издателя, което съдържа името на ползвателя на платежната услуга, номера на картата и срока на валидност).
Като документ БК се определя като частен диспозитивен документ. Материализира: правото на теглене и/или внасяне на пари в брой чрез т. нар. терминални устройства ATM; правото да се извършват плащания на стоки и услуги или получаване на пари чрез терминални устройства POS; правото да се извършва плащане на стоки или услуги и превод по сметки чрез виртуални терминални устройства POS; правото да се извършва плащане и превод между сметки чрез ATM устройства; правото да се извършват справочни и други платежни и неплатежни операции.

С изключение на правото на справочни услуги, упражняването на останалите субективни права е обусловено от наличие на покритие по сметката въз основа на която е издадена БК. Субективните права са неотменими от БК. С погиване на картата или с изваждането и от оборота тези права се прекратяват.
В операциите, осъществявани посредством БН, участват няколко лица:
1)издателят на БК (банката)
2)ползвателят – ФЛ или ЮЛ, но БК се издава на името на ФЛ
3)платежен оператор – извършва одобряване на операциите
4)търговец, който е сключил договор за банката издател да приема плащания чрез банкови карти

Издаване на БК става въз основа на рамков договор за платежна карта, сключен между банката и ползвателя. Договорът се сключва съгласно чл. 41 и следв. от ЗПУПС и следва да съдържа минимално определеното съдържание. Издаването на БК е обособено от откриване на банкова разплащателна сметка.
Отношенията между банката и ползвателя на платежната услуга могат да се уреждат основно с два договора – за откриване на банкова сметка и за издаване на платежна карта или общ рамков договор за платежна услуга.

Права и задължения на страните

А) Банката
1)Преддоговорно задължение на банката да информира бъдещия картодържател за условията за предоставяне на съответната платежна услуга. Може под формата на общи условия или проект на договор за платежна услуга.
2)Да предостави банковата карта до 10 дни от сключване на договора.
3)Да определи персонален идентификационен код (PIN). PIN служи за идентифициране на ползвателя, няма характера на електронен подпис.
4)Да осигури възможност за промяна на ПИН чрез АТМ устройство.
5)Да регистрира извършваните с БК операции
6)Да осигури условия за уведомяване от страна на ползвателя за унищожаване, изгубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба с банковата карта. Да предотврати извършването на операции с картата след като е уведомена за това. Банката има право да блокира използваната банкова карта при наличие на особени причини, свързани със сигурността на картата, при съмнение за неправилна употреба или когато има риск платецът д ане може да изпълни задължението си за плащане.

б) Ползвателя:
1)Право да извършва платежни операции с картата чрез въвеждане на ПИН от клавиатурата на терминално устройство
2)Право лично да ползва картата. Длъжен е да предприеме обичайните в оборота мерки за да не попадне картата в ръцете на трети неупълномощени лица.
3)Длъжен е да предприеме мерки за запазване в тайна своя ПИН и да не съхранява информация за него заедно с банковата карта (изрична нормативна уредба).
4)Длъжен е да уведоми банката при загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба с картата веднага след узнаването . Начинът на осведомяване зависи от осигурените от банката технически условия.
В договора за платежна услуга може да се уговори задължение на ползвателя да възстанови на банката понесените от нея разноски във връзка с извършените операции. Законодателят регламентира отговорност при неразрешена употреба с банковата карта.
Хипотези:
1) вредите за сметка на банката, ако тя носи отговорност за неразрешената употреба, да възстанови сумата на ползвателя
2)платецът понася загуби от неразрешени платежни операции, които са следствие на използването на загубена, открита или незаконно присвоена банкова карта, ако той не е уведомил банката или не еуспял да запази своя ПИН код. Размерът на отговорността се определя в договора, като законодателят посочва, че платецът може да отговаря максимално до 300 лв.
3)Платецът отговаря и когато умишлено или поради груба небрежност не е запазил своя ПИН или не е уведомил банката; платецът понася всички вреди, независимо от размера


Видове банкови карти:
1)Дебитни и кредитни
При дебитните плащането става въз основа на покритие, осигурено от ползвателя на платежната услуга. При кредитните плащането може да е и със средства на издателя на банковата карта.
2)Според това кой извършва одобряване на операциите с банкови карти:
а) одобрение от банката-издател
б) одобрение от оператор на платежната система
3)Според схемата на задължаване на сметката на ползвателя след извършване на съответните платежни операции с банкова карта
а) след извършване на всички операции
б) след определен период



16 въпрос Банков кредит (БК)

С договора за БК банката се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия, а кредитополучателят се задължава да я върне след изтичането на срока. Кредитодател може да бъде само търговска банка, а кредитополучател - всеки правен субект. Договорът за БК е изключителна активна банкова сделка.

Характеристики на договора:
1.Винаги е срочен договор, като по принцип страните уговарят междинни срокове за плащане на дължимите вноски и лихви. Тези междинни срокове се уговарят в т. нар. погасителен план, който е неразделна част от договора.
2.Формална сделка (писмена форма), консесуална
3.Лихвоносен договор – възмезден, двустранен
4.Договор с продължително изпълнение
5.Паричната сума се отпуска за изпълнение на определена цел
6.Разновидност е на договора за заем. И при двата се предоставят определени средства за ползване, които преминават от собственост на заемателя към заемополучателя. Разликите са в предмета; страните; заемът може да е едностранен и безвъзмезден, а ДБК е винаги двустранен и възмезден, заемът е неформален, реален, целта му е ирелевантна; ДБК е обезпечен, а заемът може и да не е.

Видове банкови кредити
1)Според срока
- краткосрочен (до 1 година) – овърдрафт
- средносрочен (до 3 години)
- дългосрочен (над 3 години) – инвестиционни кредити
2)Според обезпеченията
а) ломбареден – обезпечен е с движими вещи или ценни книжа, като обикновено се обезпечава с държавни ценни книги (акции или облигации). Залогът върху тях може да се учреди при спазване на реда и изискванията на Закона за особените залози и въз основа на ТЗ и чл. 60 от ЗКИ. Сключва се писмен договор между банката и кредитополучателя и се уговаря, че банката може да продаде заложените вещи чрез търг (Наредба 35 на БНБ). Банката не може да приема в залог собствени акции или акции на свързани лица.
б) варантен – обезпечен е със залог върху движими вещи, намиращи се в публичен склад
в) ипотечен - обезпечен е с ипотека (договорна или законна) върху недвижими имоти
г) кредит, обезпечен с поръчителство
3)Според начина на отпускане
а)сконтов кредит – отпуска се като банката закупува съответните менителнични ефекти от кредитополучателя преди настъпването на техния падеж. Това е краткосрочен кредит и паричната сума при него се връща не от кредитополучателя, а от задълженото по менителничния ефект лице.
б) акцептивен кредит – банката акцептира теглена срещу нея менителница от издателя при условие, че издателят плати преди настъпването на падежа на менителницата
в) револвиращ кредит (автоматично възобновяем) – сумата се отпуска изцяло или на части, като когато кредитополучателят върне сумата или част от нея, той има право да получи от банката сума в същия размер
г) овърдрафт – краткосрочен и високолихвен кредит, който се отпуска на титуляра по разплащателна сметка, когато средствата по сметката не са достатъчни за извършване на съответните плащания (да е уговорено в договора)
д) мостов кредит - краткосрочен кредит, който се отпуска за закупуване на определен актив, като погасяването става от продажбата на друг актив.
е) потребителски кредит (Закон за потребителския кредит) – може да се сключи от банка или друга финансова институция; осигурява по-висока защита на заемателя; когато заемателят забави плащането на вноска, обезщетението за забава не може да надхвърля законната мораторна лихва.

ДБК се сключва съгласно общите правила на ЗЗД, като офертата винаги се прави от кредитополучателя.

Задължения на страните:

А) Банката:
да предостави на бъдещия кредитополучател условията на кредита, като обичайно тази информация е в общите условия
да отпусне уговорената сума
Б) Кредитополучателя:
да предостави на банката необходимите сведения във връзка със сключване и изпълнение на договора; въз основа на тези сведения банката преценява платежоспособността на заемателя
да предостави обезпечения относно изпълнението на договора
да върне главницата, като задължението е изпълняемо, но не изискуемо
да плаща лихва
да поддържа дадените обезпечения така, че да са достатъчни да покриват задълженията
да ползва отпуснатия кредит по предназначение
да предоставя на банката отчетни и други документи, свързани с кредита и с дейността на кредитополучателя, като това се уговаря в договора
да осигури достъп на банката за извършване на проверки относно предоставените обезпечения и целевото използване на кредита

Предсрочна изискуемост на задължението з авръщане на отпуснатата сума:
1)Ако кредитополучателя не е ползвал отпуснатия кредит съгласно уговореното предназначение.
2)Ако банката установи, че заемателят е предоставил неверни сведения относно неговата неплатежоспособност.
3)Ако даденото обезпечение стане недостатъчно и след покана от страна на банката то не бъде допълнено.
4)Когато заемателят не връща други заеми към същата банка поради влошено финансово състояние. Банката е длъжна да даде на заемателя достатъчен срок с оглед заздравяване на финансовото му състояние преди да поиска предсрочно връщане.

Правото на банката да иска предсрочно връщане на кредита се определя като преобразуващо субективно право, което се упражнява извънсъдебно с едностранно волеизявление. С упражняването му се погасява правото на кредитополучателя да ползва отпуснатия му заем.

19 въпрос Незабавно инкасо
Инкасовите договори са три вида:
1) Договор за банково инкасо
2) Договор за банково документарно инкасо
Тези двата имат нормативна уредба в ТЗ.
3) Незабавно инкасо (директен дебит) – нормативната уредба е в ЗПУПС.
Директният дебит (ДД) е платежна услуга по задължаване на банковата сметка на платеца по инициатива на получателя на плащането въз основа на предварително дадено от страна на платеца съгласие за задължаване на неговата банкова сметка. Съгласието може да бъде дадено на получателя на плащането, на банката на получателя или на банката на платеца.
Дебитен кредит – сключва се договор за платежна услуга, съгласно който се прилагат разпоредбите на чл. 41 и следващи от ЗПУПС. Преди сключването следва да се предостави информация на ползвателя относно услугата. Банката следва да изпълни нарежданията на ползвателя за директен превод, като преди това извършва проверки относно:
дали е налице съгласие на платеца за директен дебит
дали по сметката на платеца съществува достатъчно разполагаема наличност за изпълнение на нарежданията за директен дебит
дали са предоставени съответните документи от получателя

Не може да се направи искане за частично плащане. Нареждането може да бъде в писмена форма или по електронен път при спазване изискванията на закона за електронния документ и електронния подпис. Директно нареждане се прави от получателя на плащането. С оглед на това е предоставена възможност на платеца да отмени платежното нареждане най-късно в работния ден, предхождащ уговорения ден за задължаване на сметката му.

20 въпрос Банков превод (БП)

Паричният превод е форма на безкасово плащане. Осъществява се с участието на две или повече банки. Фактическият състав включва договор за платежна услуга и действия по задължаване сметката на платеца и заверяване сметката на получателя на плащането.
При БП с договора за платежна услуга платецът предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посочено от него лице. Въз основа на този договор банката е длъжна да изпълнява дадените от ползвателя платежни нареждания за кредитен превод. Кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез неговата банка с цел предоставяне на средства на разположение на получателя на плащането чрез неговата банка. Предмет на договора може да е еднократна или множество платежни операции.
БП се осъществява по няколко начина:
1)Средствата се предоставят от платеца без да са открити банкови сметки на името на платеца или получателя. Сметката се прави с цел прехвърляне на съответна сума на получателя или на доставчик на платежна услуга, действащ от името на получателя или средствата се получават от името на получателя и са на негово разположение.
2)Платецът предоставя определена сума с цел да се получи тя от получателя на плащането, като единият или двамата имат открити банкови сметки.
При БП законодателят обуславя плащането от осигурено от платеца покритие, като е без значение как се осигуряват тези средства.
Задължения на банката:
1)Да предостави на ползвателя информация за условията на услугата
2)Да изпълни платежното нареждане при осигурено покритие и съгласно волята на платеца относно размера, валутата, времето, личността на получателя и начина.
3)Да изпълнява допълнителни нареждания на платеца (най-често отмяна на превода). Волеизявлението за отмяна поражда правни последици от момента, в който бъде получено от банката. То обвързва банката, ако тя го получи във време и по начин, които дават възможност да го изпълни.
4)Да уведоми платеца относно извършената от нея платежна операция (номер на операцията, стойност, таксите и лихвите, които дължи платеца). Начина и редаза предоставяне на такава информация се определят в общите условия на банката.

Задължения на ползвателя:
1) Да осигури покритие на превода
2) Да използва стандартни образци за платежните нареждания за превод
3) Да оказва съдействие на банката във връзка с превода, да информира банката за дадено неовластено нареждане за превод.
4) Да плати съответни такси за извършените от банката операции
5) Да плати възнаграждение (комисионна) на банката, размерът се определя в договора или в общите условия.

21 въпрос Банкова гаранция (БГ)

Нормативната уредба е в ТЗ, международни актове и търговския обичай (намират приложение, ако страните са се позовали на тях).
С БГ банката се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице (бенефициер) определена парична сума съобразно условията на гаранцията.
Характеристика:
1)Гаранционна сделка, спада към личните обезпечения
2)Абсолютна търговска сделка
3)Едностранна сделка, адресирана (изявлението следва да бъде узнато от бенефициера, но не е необходимо да бъде прието)
4)Формална сделка, писмена форма
5)Акцесорна сделка
6)Възмездна сделка
7)Спорен е въпросът дали е абстрактна или каузална
8)Вид обезпечение е

Прилики между БГ и поръчителство:
1)вид лично обезпечение
2)формални сделки
3)акцесорни сделки
Разлики:
1)Поръчителят дължи това, което дължи главният длъжник; при БГ банката дължи парична сума
2)Поръчителят дължи изпълнение при условията, при които се е задължил главния длъжник; банката дължи съобразно посоченото в банковата гаранция
3)Поръчителят е солидарен длъжник; банката не е
4)При поръчителството с погасяване на главното задължение се погасява и това на поръчителя; при БГ – не винаги
5)Поръчителят няма възражение за поредност, банката има.

При БГ има отношения между 3 лица (наредител, гарант и бенефициер):
Първото е между наредителя и банковия гарант – договор, в основата на който е договор за поръчка. По силата на този договор банката поема задължение да издаде банкова гаранция.
Второто отношение е между наредителя и бенефициера – бенефициерът се явява кредитор на наредителя. Възниква от всеки вид сделка.
Третото отношение е между банката и бенефициера – регламентира се от банковата гаранция.
В БГ бенефициерът трябва да бъде индивидуализиран и да се посочи сумата, за която гарантира банката или да се посочи нейният максимален размер, както и валутата. Въз основа на БГ възниква право на бенефициера да получи гаранционна сума. Упражняването на това право може да стане:
1)чрез отправяне на писмено искане от страна на бенефициера
2)чрез представяне на такова искане и документи, които доказват, че бенефициерът е изпълнил задълженията си по правоотношения с наредителя.
В БГ може да се предвиди, че за да поиска плащане бенефициерът следва да представи документи, доказващи, че е започнало принудително изпълнение спрямо наредителя ич е то е безуспешно. Преди да извърши плащане банката следва да направи надлежна проверка на предоставените и документи. Ако констатира, че не са представени документи или че не са изпълнени предвидени в гаранцията условия, тя има право да откаже плащане, но е длъжна да уведоми писмено бенефициера за това. Ако са изпълнени условията, дължи плащане. Плащането води до недопустимост на бенефициера да претендира изпълнение по правоотношения с наредителя. Когато банката плати, в нейна полза възникват права относно платеното. Банката може да представи следните възражения:
свързани с недействителността на БГ
възражения в основа на отлагателни или прекратителни мдалитети, инкорпорирани в гаранцията
възражения, свързани с изпълнение на задължението на бенефициера

Видове БГ:
1) Прехвърлима и непрехвърлима (по принцип е непрехвърлима, но може да бъде уговорена като прехвърлима)
2)Отменима (може да бъде отменяна или изменяна въз основа на едностранно волеизявление на банката) и неотменима (не може да бъде отменяна или изменяна без съгласието на бенефициера). Банката може едностранно да промени условията, ако измененията са в полза на бенефициера.
3)БГ – едностранни сделки и БГ – договор
4)Условни (плащането зависи от условия, свързани с главното задължение) и безусловни
5)БГ за изпълнение (при тях се гарантира изпълнението на съответното задължение) и БГ за участие в търг (обезпечава се участнка, ако спечели търга)
6)БГ за връщане на аванс, ако договорът бъде развален
7)БГ за участие в обществена поръчка – да не се оттегли офертата след изтичане срока за получаване на оферти; да се сключи договор за обществена поръчка от класиралия се участник
8)БГ за участие в концесионна процедура – да не се оттегли направената оферта и да се сключи договор от класиралия се участник

22 въпрос Ликвидация на банка

Откриването на ликвидационно производство е последвано от прекратяване на дейността на ТБ. В зависимост от основанията за прекратяване, ЗКИ говори за доброволна и принудителна ликвидация.

Доброволна настъпва, когато банката бъде прекратена по решение на общото и събрание. За да породи това решение правни последици, е необходимо да бъде одобрено от БНБ. БНБ ще даде разрешение, само ако констатира, че банката е платежоспособна и изпълнява всичките се задължения без отлагане. Съответно ТБ трябва да представи планз а ликвидация. В плана се посочват лицата, които ще произведат ликвидационно производство.

Принудителната ликвидация настъпва при отнемане на лиценза, като при една категория основания законодателят предоставя възможност на БНБ да прецени дали да отнеме лиценза или не. Хипотези:
1)Ако банката не е започнала да извършва банкова дейноств продължение на една година от получаване на лиценза.
2)Банката нарушава ЗКИ и други нормативни актове, възпрепятства упражняването на банков надзор.
3)Банката престава да отговаря на изискванията, при които е получила лиценза си.

Хипотези, при които банката винаги взима решение за отнемане на лиценза:
1)Когато банката не изплаща свое изискуемо парично задължение в продължение на повече от 7 дни.
2)Констатира се, че собственията капитал на банката е отрицателна величина. Собственият капитал се образува от първоначално регистрираният капитал, към който се приспадат издадените привилегировани акции; фонд “резервен” (чл. 246 от ТЗ); неразпределени печалби от минали години

Когато БНБ е отнела лиценза, тя изпраща уведомление до фонда за гарантиране на влоговете в банките, който назначава ликвидатори. Фондът следва да направи искане за вписване на тези ликвидатори в търговския регистър.

Особености на ликвидацията на ТБ:
1) Съществува презумпция, съгласно която вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени пред ликвидатора.
2) ЗКИ въвежда поредност при удовлетворяване на вземанията на кредитори, която поредност е както при обявяване на несъстоятелност.
3) ЗКИ допуска възможната ликвидация на ТБ да се осъществи посредством продажбата на нейното предприятие. Може да бъде продадено на друга ТБ или на АД, учредено с тази цел (временен лиценз). За продажба е необходимо разрешение на БНБ.
Аватар
 
Мнения: 86

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта