Източници на правото на ЕС

Източници на правото на ЕС

от Djambazoff » Съб Мар 05, 2011 1:13 pm

Източниците на правото на ЕП са обект на различни мнения на автори от цял свят. Точно поради този факт, в правната доктрина не се е достигнало до единна класификация на източниците на правото на Европейския Съюз. Характеризирвайки мненията на различни експерти от областа на европейското и световното право, ще се опитаме да дадем конкретна спецификация на видовете източници на правото на ЕС.
Някои автори споделят мнението, че източниците на правото на ЕС би трябвало да се подразделят на писани и неписани. Други правни експерти твърдят, че класифицирането би изглеждало по правдоподобно ако разглеждаме понятията „първични „ и „ вторични” източници. Трети учени залагат на двете предходни мнения, като стоят зад тезата , че „първичните и вторичните” са всъщност подгрупа на писаните източници. Четвърта група специалисти по право дефинират източниците на право на такива в тесен и широк смисъл, както и на вътрешни и външни.Ние по-скоро ще застанем зад тезата разделяща основата на правото на ЕС на писано ( първично и вторично) и неписано, тъй като неписаните източници би следвало да се обособяват като самостоятелен раздел и едва ли би било необходимо да ги разделяме на първични и вторични.

I. Писани източници на правото на ЕС

1. Първични източници
Както споменахме, писаните източници се разделят на „първични” и „ вторични.” Към първичното право на ЕС спадат на първо място Учредителните договори (УД). Към тях съответно е необходимо да включим и актовете за изменение и допълнение на УД, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки през годините. Преди да изложим накратко отделните договори, нека да споменем че според Съда на Европейските Общности именно УД играят ролята на „Конституционна харта на Общностите.” Към УД следва да се причисляват следните:
• Парижкият договор за създаване на ЕОВС, влязъл в сила от 25.07.1952г., за срок от 50г.
• Договорът зза създаване на ЕИО и договорът за създаване на ЕОАЕ /Римски договори/, влязъл в сила от 01.01.1958, безсрочен.
• Единният Европейски Акт/ЕАТ/, влязъл в сила от 01.07.1987
• Договорът от Маастрихт, влязъл в сила от 01.11.1993г.
• Договорът от Амстердам, влязъл в сила от 01.05.1999г.
• Договорът от Ница, влязъл в сила от 01.02.2003г.

Необходимо е да се подчертае , че изброените норми и актове на първичното право са с най-висока степен на спазване и имат предимство пред останалите законодателни норми в ЕС, както и пред законодателствата на отделните страни-членки.
Преди да посочим вторичните източници на ЕС, можем да се спрем на някои международни договори с трети страни или с межденародни организации, текстове които също са взети под внимание и чието място по важност бихме определили преди вторичните източници на право на ЕС. Това са:
• Сключените от ЕС международни договори с трети страни или международни организации, които са обнародвани в официалният вестник на ЕС.
• Междудържавни споразумения в рамките на ЕС и Европейските Общности – това са общностните конвенции сключени и ратифицирани от съответната държава-членка(и).


2. Вторични източници
Производна на първичните източници са вторичните източници на право на ЕС. Към тях се отнасят:
• Регламент – съдържа норми с общ и задължителен характер, пряко приложим без необходимост от внедряване в националното законодателство.
• Директива – резултатна последица, нямаща пряка приложимост, задължителна за транспониране в националното законодателтво, насочена към конкретен адресат.
• Решение –акт насочен към субект на частното право на ЕС, имащ задължителен характер и пораждащ права и задължения директно за частноправните субекти в страните-членки.
• Препоръки и становища – необвързващи, недостиг на юридическа сила, по- скоро съветващи и напътстващи.
• Атипични актове – вътрещни директиви, регламенти, препоръки и становища действащи само между отделните институционални отношения.
• Непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобшения и др., които са използвани от съвета и комисията на Европа.
• Общи стратегии, действия и позиции задвижващи общата политика по външните работи и сигурноста в Европа
• Общи стратегии, действия и позиции ръководещи полицейското и съдебно сътрудничество по наказателни въпроси


II. Неписани източници на правото на ЕС

• Практиката на Европейския съд – притежава тълкувателна сила на общностните норми по задълчителен характер с тенденция към правилното им прилагане.
• Общи принципи на правото – принципи на МП, на страните членки, правото на съдебна защита и други.
• Не на последно място – правният обичай.





Използвана литература:

1.Договорът от Лисабон, Консолидирани текстове и коментари. Университетско издателство, 2010.
2. Национален институт на правосъдието
3. Борисов, О. Право на Европейския Съюз, Нова Звезда, 2010
 
Мнения: 1

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта